РЕШЕНИЕ
№ 23032
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110130125 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
Ищецът Г. С. Г. е предявил иск за осъждането на ответното дружество „Софийска
вода“ АД да му заплати сумата от 2203,01 лева, представляваща недължимо платена
поради изтекъл давностен срок сума, събрана в хода на образувано изпълнително дело
№ по описа на ЧСИ , с район на действие СГС.
Ищецът Г. С. Г. твърди, че с изпълнителен лист от 04.06.2015 г. на СРС, 71 състав,
издаден по гр. д. №71353 по описа за 2014 г. бил осъден да заплати на „Софийска
вода“ АД сумата от 729,14 лв. - представляваща неизплатена сума за потребена вода
през периода от 18.10.2012 г. до 17.10.2014 г., ведно със законната лихва за периода от
19.12.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 132,53 лв. за
периода от 17.11.2012 г. до 19.09.2014 г. и 325,00 лв. разноски - 25 лв. за държавна
такса и 300 лева възнаграждение за юрисконсулт. Сочи, че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20168630400820 по описа на
ЧСИ С, по което последното изпълнително действие било запор върху трудово
възнаграждение от 01.10.2018 г. Изпълнителното дело било прекратено на 27.01.2024
г., след което въз основа на същия изпълнителен лист е образувано нова такова с №
ЧСИ
Ищецът направил изявление за недължимост на сумите поради изтекла
погасителна давност в хода на изпълнителното производство, но въпреки това сумите
били принудително събрани от банковата сметка на ищеца. Счита, че същите са
недължими, тъй като били погасени по давност, поради което не подлежат на
принудително изпълнение. Поради недължимост на вземанията по изпълнителния лист
счита, че са недължими и разноските по изпълнителното дело. Излага подробни
съображения относно института на давността и прилагането и в изпълнителния
процес. Сочи, че в случая последното действие, което прекъсва давността, е запор от
1
01.10.2018 г., като петгодишната давност е изтекла на 01.10.2023 г., поради което
счита, че вземането е погасено по давност, а сумите, които са принудително събирани
- за недължимо платени. Поради тези и останалите подробно изложени съображения
моли предявеният иск да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да му заплати
процесните суми в общ размер от 2203,01 лева, формирана, както следва: сумата от
729,14 лв. - представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от
18.10.2012 г. до 17.10.2014 г., сумата от 709,96 лева, представляваща законната лихва за
периода от 19.12.2014 г. до 29.03.2024 г., мораторна лихва в размер на 132,53 лв. за
периода от 17.11.2012 г. до 19.09.2014 г. и 325,00 лв. разноски, 50 лева разноски по
изпълнителното дело, както и сумата от 256,38 лева авансово събрани и възстановени
на взискателя разноски в изпълнителното производство. Претендира разноски.
В срок не е постъпил отговор на исковата молба. След изготвяне на проекта за
доклад по делото от ответника е постъпила молба, с която се ангажира становище за
недопустимост на иска поради липса на правен интерес. Алтернативно се сочи, че
искът е неоснователен, тъй като сочи, че сумата е била събрана, преди да е изтекла
погасителната давност за нея. Сочи, че давностният срок е бил многократно прекъсван
поради предприемани изпълнитени действия в хода на образуваните изпълнителни
производства. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е ответникът е получил процесните суми, както и да докаже
отпадане на основанието за получаване на сумите.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесните суми, поради което не се дължи
тяхното връщане, както и че са налице обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД,
за което не сочи доказателства.
Ищецът твърди, че процесната сума е събрана принудително, след като вземането
на ответника е било погасено по давност. Ето защо най-напред следва да се даде
отговор на въпроса след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание, настъпили ли са факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право на ответника.
Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране
на срока, с изтичането на който законът свързва погасяване на вземането по давност по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Във връзка с изложените твърдения и възражения в исковата молба, на първо
място спорно по делото се явява обстоятелството дали вземането е погасено по
давност. Видно от отразеното в процесния изпълнителен лист срещу Г. С. Г., същият е
издаден на основание чл. 410 и сл. ГПК, т. е. въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение. Давността за вземането се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск
има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е
предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността
не се счита прекъсната със заявлението – в този смисъл е приетото в т. 14 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. В
2
случая по делото не са налице данни след издаването на заповедта за изпълнение да е
предявен иск за установяване съществуването на процесното вземане, поради което се
налага изводът, че след настъпване изискуемостта на вземането, давността не е била
прекъсната с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
По делото не се доказва оспореното вземане да е било установено със съдебно
решение. В изпълнителния лист от 04.06.2015 г. е отразено, че е налице влязла в сила
заповед за изпълнение, която подлежи на изпълнение. Не се доказа в производството
датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист, поради което съдът приема, че най-късната дата на влизане в сила
на заповедта за изпълнение е датата на издаване на изпълнителния лист.
Във връзка с определяне на началната дата, от която тече давностният срок за
оспореното вземане, следва да се отбележи, че в рамките на заповедното производство
длъжникът разполага с изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън
тях той няма право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу
заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските,
жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл. 423 ГПК,
както и иск по чл. 424 ГПК. Това произтича от особения характер на заповедното
производство, уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални
норми, установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към
страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за изпълнение.
Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на
ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-благоприятен за длъжника и
осигурява пълноценна защита на интересите му. Длъжникът е улеснен, защото законът
изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо
мотивиране на това възражение), за да бъде заявителят задължен да установява
вземането си по исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на
горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника последици, но
това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън предвидените
възможности за защита в заповедното производство.
В изложения смисъл е и постановената практика на Върховния касационен съд –
напр. Определение № 688 от 14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009 г. на ІІІ ГО,
ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 180/2010 г. на ІІІ ГО,
ГК; Определение № 194 от 08.03.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 772/2009 г. на ІІ ТО, ТК
и Определение № 335 от 27.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 311/2012 г., I ГО, ГК.
Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта /в актуалната
редакция към момента на издаването на процесната заповед за изпълнение/, който не
може да бъде продължаван, като с изтичането му длъжникът вече няма възможност да
оспорва заповедта и заповедта за изпълнение се стабилизира. Нейното атакуване може
да се извърши само при условията на чл. 424 ГПК, като в исковата молба следва да се
посочи наличието на новооткрити обстоятелства или нови факти, които са от
съществено значение и които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за
възражение. Вземанията по заповедта за изпълнение могат да бъдат оспорени и по
реда на чл. 439 ГПК, но само въз основа на твърдения за факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в случая на заповедното производство – факти, настъпили
след изтичане на срока за възражение и стабилизиране на заповедта за
изпълнение. В този смисъл, възражението за изтекъл давностен срок преди изтичане
на двуседмичния срок по чл. 414 ГПК е преклудирано, ако не е направено в рамките на
заповедното производство, като е недопустимо същото да се разглежда като основание
на предявен впоследствие отрицателен установителен иск за недължимост на
3
вземанията. Следователно, за основателността на претенцията в настоящото
производство следва да се установи дали след влизане в сила на заповедта за
изпълнение (с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК) е
изтекъл изискуемият давностен срок за вземането, без да са настъпили обстоятелства,
водещи до неговото спиране или прекъсване.
Както се посочи по-горе, не се доказа в производството по делото датата на
влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема като такава
датата на издаване на изпълнителния лист – 04.06.2015 г., доколкото към тази дата
заповедта за изпълнение със сигурност е била влязла в сила /което обстоятелство е
удостоверено и в изпълнителния лист/.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ГПК, с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая
издадената заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК и
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист са за парично задължение за
заплащане на потребена вода и лихва за забава. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви.". Следователно, еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено
е необходимо той да е предварително определен или определяем. Вземанията на
ответното дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради което
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се
прилага тригодишен срок на погасителна давност – задълженията на потребителите на
предоставяните от топлопреносното предприятие стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Съгл. чл. 117, ал. 2 ЗЗД обаче, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание
и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД се налага с оглед променената правна рамка след влизане в сила на
разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството,
по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този смисъл е напр. решение №
3/04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г. на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.
290 и сл. ГПК.
В процесния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №
71353/2014 г. по описа на СРД. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение
като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по
реда на чл. 414 от ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия
4
исков процес. По силата на чл. 416 от ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да
предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не
възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 от ГПК преклузивен
двуседмичен срок /приложим в процесния случай/, заповедта влиза в сила, като се
получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.
424 от ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този
смисъл са разясненията, дадени с определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. дело №
2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Извън иска по чл. 424 от ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на
искова защита, с която да оспорва самото вземане. Ето защо, на основание чл. 117, ал.
2 от ЗЗД, давността за вземания, установени със заповед за изпълнение, влязла в сила
поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК е 5 години, тъй като заповедите за изпълнение, издадени по реда на ГПК от
01.03.2008 г., се ползват със стабилитет и влизат в сила по арг. от чл. 424 от ГПК, за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК /в този смисъл -
определение № 315 от 15.05.2020 г. по т. дело № 2143/2019 г. на II т. о. на ВКС,
решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. дело № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о./. Когато
длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от
въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване на искове – чл. 252 от ГПК (отм.), чл. 254 от
ГПК (отм.), чл. 255 от ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение на парично задължение се получава крайният ефект именно
на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. В този
смисъл е константната практика на съдилищата – така напр. решение № 261588 от
10.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9988/2020 г.; решение № 261568 от 10.05.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 5505/2021 г.; решение № 261440 от 28.04.2022 г. на СГС по в. гр. д.
№ 9262/2020 г. и др.
С оглед приетото от съда по отношение на момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно, считано от 04.06.2015 г., то изтеклият до този
момент давностен срок не може да бъде релевиран от ищеца като основание за
недължимост в настоящото производство, като следва да се извърши преценка дали
считано от 04.06.2015 г. са изминали пет години, без да са настъпили обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
изпълнително действие. В случая кредиторът – ответник е депозирал молба при ЧСИ
на 07.04.2016 г. за образуване на изпълнително производство, като е направил искане
за предприемане на изпълнителни действия от съдебния изпълнител съобразно
разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ /л. 104/. Към 07.04.2016 г. не е било изрично отменено
тълкуванието на закона, дадено в Постановление на Пленума на Върховния съд №
3/1980 г., според което давност не тече в хода на започнало изпълнително
производство. Макар и това тълкувание да е преодоляно с приетото в т. 10 на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд (ВКС) за
изпълнителното производство, постановено на 26.06.2015 г., в случая тълкуванието на
ВКС не може да има обратно действие. Това е така, доколкото съгласно чл. 5, ал. 3 от
Конституцията Република България е правова държава, а един от основните принципи
5
на правовата държава е защита на легитимните правни очаквания на гражданите.
Доколкото през 1980 г. е било възприето задължително за съдилищата тълкуване на
закона, че давност не тече, докато трае изпълнителния процес за вземането, то
гражданите са имали очакване това да е така и са съобразявали поведението си с
изразеното от Върховния съд. Поради това и следва да се приеме, че за периода от
образуване на изпълнителното дело и през цялото време на неговота висящност до
26.06.2015 г. /датата на постоновяване на ТР/ давност не е текла по време на
изпълнителния процес. В този смисъл е и приетото разрешение с Тълкувателно
решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването
на публична продан и т. н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, извършването на имущественото проучване на
длъжника и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.
Посочи се, че с оглед възприетото в т. 10, Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, след 26.06.2015 г. давността за
вземанията по време на изпълнителния процес не е спряла да тече. След образуване на
изпълнително дело № 820/2016 г. по описа на ЧСИ С. Халаджова съдебният
изпълнител е извършила проучване на имущественото състояние на длъжника, които,
както се посочи по-горе, не водят до прекъсване на погасителната давност за
вземанията. Видно от данните по изпълнително дело, съдебният изпълнител е
предприел и изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника чрез налагане
на запори на трудовото възнаграждение, банкови сметки и получавана пенсия. Всяко
едно от извършените изпълнителни действия води до прекъсване на погасителната
давност.
Според задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, искането на взискателя за предприемане на
валидно изпълнително действие прекъсва давността, доколкото течението на
давностния срок е изцяло обусловено от бездействие на кредитора. Според приетото от
ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Нещо
повече, с Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.дело № 1672/2023 г., III г.о. на ВКС,
съдебният състав приема, че всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане
от съдебния изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността, дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя, като напр.
при липса на банкова сметка (вземане) на длъжника в (към) съответната банка, на
която е връчено запорното съобщение. Ето защо се налага извод, че не само
предприемането, но и поискването за извършване на изпълнително действие от страна
на взискателя води до прекъсване на погасителната давност.
В случая кредиторът е депозирал молба при ЧСИ на 15.03.2018 г. за
предприемане на изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника /л. 209/. На
посочената дата е налице прекъсване на погасителната давност, като е започнала да
тече нова 5-годишна погасителна давност. Видно от данните по изпълнителното дело,
след това не са налице поискани или предприети изпълнителни действия, които да са
довели до ново прекъсване на давността. С постановление за прекратяване от
30.01.2024 г. изпълнителното производство по изп. дело № 820/2016 г. по описа на
6
ЧСИ Халаджова е прекратено порази непоискано извършване на изпълнителни
действия от страна на взискателя в продължение на две години.
Налага се извод, че от последното прекъсване на погасителната давност на
15.03.2018 г. е изминал период от повече от пет години, в който давността не е била
прекъсвана, поради което вземането на взискателя към 22.03.2024 г. - датата на
образуване на второто изпълнително дело № . по описа на ЧСИе било погасено поради
изтекъл давностен срок /л. 56/.
В хода на новообразуваното изпълнително дело са предприети изпълнителни
действия спрямо имуществото на длъжника, като вследствие на наложен запор при
„Уникредит Булбанк“ АД /л. 71 и л. 86/.
Съгласно установената съдебна практика извършеното по изпълнителното дело
плащане не представлява признаване на вземането, нито изпълнение по смисъла на
чл.118 ЗЗД. Това е така, тъй като признанието е волево действие на длъжника, с което
изразява съгласието си, че дължи, респ. плаща доброволно, воден от собствената си
воля . В случая, извършените плащания не са доброволни, тъй като са направени във
връзка с предприето принудително изпълнение, т.е. не е налице нито признание, нито
доброволно изпълнение от страна на длъжника – настоящ ищец.
С изтичане на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните
действия отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е
получил принудително събраните суми. Ако погасителната давност е била вече
изтекла, нито наложените след това запори, нито направените по повод на същите
плащания са основания за заличаване на последиците от изтеклата давност.
Единствено платеното при условията на чл. 118 ЗЗД не би могло да бъде искано
обратно, но за неизплатения остатък от задължението длъжникът може да прави
своето възражение за изтекла погасителна давност независимо от наложените след
изтичането на давността запори и независимо от направените по този повод удръжки.
Последните не прекъсват вече изтеклата давност, нито заличават нейните
последици. Събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми
не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска
от длъжника връщането им /в този смисъл решение № 1483 от 17.08.1967г. по гр. д. №
977/1967г., I ГО на ВС, решение от 14.07.2020 г. по в. гр. дело № 14357/2019 г. на СГС
и др./.
Постъпилата в хода на изпълнителното производство по изп. дело № 1018/2024 г.
на ЧСИ Сия Халаджова сума е в размер на 2418,20 лева, като видно от направеното от
съдебния изпълнител разпределение, сумата от 2076,54 лева е преведена на „Софийска
вода“ АД за пълно погасяване на дълга, а сумата от 341,66 е преведена по сметка на
ЧСИ за дължими към съдебния изпълнител такси /л. 76 и л. 77/.
Преведената на взискателя сума от 2076,54 лева е събрана въз основа на
материално незаконосъобразно изпълнително производство поради погасяването на
вземанията поради изтекла давност, поради което подлежи на връщане от страна на
ответника. По отношение на събраните такси и разноски в хода на изпълнителното
производство по ТТРЗЧСИ следва да се отбележи, че същите не представляват суми,
които са получени от взискателя, поради което да подлежат на връщане. С тези суми,
макар и да са събрани от длъжника, ответникът не се обогатил неоснователно, тъй
като те са разпределени в полза на съдебния изпълнител. Същите несъмнено
представляват вреда за ищеца – в този смисъл напр. решение от 09.05.2017 г. по в. гр.
д. № 11779 по описа за 2016 г. на СГС. Такъв иск за вреди обаче не е бил предявяван и
не е бил докладван от съда. Ето защо искът следва да бъде уважен за сумата от 2076,54
лева, за която се установи, че е била разпределена на взискателя от принудително
събраната сума в общ размер от 2418,20 лева, като за горницата до пълния предявен
7
размер от 2203,01 лева бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
С уточнителна молба от 30.07.2024 г. ищецът е заявил, че не поддържа
предявения иск в определена негова част, като останалият като предявен и докладван
размер на иска възлиза на сумата от 2203,01 лева, дължимата държавна такса за който
е в размер на 88,12 лева. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от общо 460,10 лева, пропорционално на уважената част от
предявения иск, от която: 83,06 лева държавна такса и 377,04 лева адвокатско
възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество следва да се присъди
сумата от 5,74 лева юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената
част от иска, при първоначално определен минимален размер от 100 лева.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* да заплати на Г. С. Г., ЕГН
********** сумите от:
- 2076,54 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, представляваща получена
на отпаднало основание сума по изпълнително дело № по описа на ЧСИ, с район на
действие СГС, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
2203,01 лева като неоснователен;
- 460,10 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски в
производството, пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Г. С. Г., ЕГН ********** да заплати на
„Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 5,74 лева юрисконсултско
възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8