РЕШЕНИЕ
№ 15.01.2020
година гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд наказателна
колегия
На двадесети септември две
хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ГАГАШЕВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
Секретар: Лена Димитрова
Прокурор: Деян Петров
като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХ дело
№ 397 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 49/19.03.2018г. по
НОХД № 3818/2017г. Бургаският районен съд признал подсъдимия Д.С.Д. за виновен
в това, че на 14.12.2016г. в гр. Бургас, к-с „Лазур" по улица „24
Черноморски пехотен полк", посока ул. „Места" към „Флора" на
пешеходна пътека, обозначена с напречна пътна маркировка М8.1, при управление
на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Рено", модел
„Канго", с peг. № ***, е нарушил правилата за движение, визирани в чл.
119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци като намали скоростта или да спре",
като не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека Д. П. К., ЕГН **********-
отнема предимството на стъпилата и пресичаща платното за движение по пешеходна
пътека Д.К., допуснал пътнотранспортно произшествие с нея и по непредпазливост
й причинил три средни телесни повреди, описани както следва: средна телесна
повреда, изразяваща се в двустранно счупване на шийката на раменните кости без
дислокация, довело до трайно затрудняване на движението на горните крайници за
срок от около три-четири месеца при обичаен ход на оздравителния процес; средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на таза /на седалищната кост
двустранно и лява срамна кост/, довело до трайно затрудняване на движението на
долните крайници за срок от около два-три месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, както и средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на големия десен туберкул на дясна бедрена кост, довело до трайно
затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около три до четири
месеца при обичаен ход на оздравителния процес, поради което и на основание чл.
343, ал. 3, б. „а", предложение първо, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б",
във вр. чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК, във вр. с чл. 119, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Лишил подсъдимия Д.
от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест
месеца.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Д. е осъден да заплати направените в хода на досъдебното и
съдебното производство разноски, както и разноските, сторени от частния
обвинител.
Постановената присъда е
обжалвана от подсъдимия Д., чрез защитника си пред въззивната инстанция -
Окръжен съд - Бургас. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се преквалификация на деянието по чл. 343а, ал. 1,
б. „в" от НК, предвид оказаната от
подсъдимия помощ на пострадалата. Алтернативно се моли налагане на наказание
при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в" от НК, както и за
прилагане на института на условното осъждане по чл.66 от НК.
Делото е за втори път пред
въззивната инстанция по жалба на подсъдимия. С решение № 58/12.04.2019 год. по
НВОХД № 43 по описа за 2019 година Апелативен съд Бургас е възобновил
производството ВНОХД №328/2018 година на Бургаският окръжен съд, отменил е Решение № 171 от 28.01.2019г. по същото
наказателно производство и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
Окръжен съд - гр. Бургас от стадия на съдебното заседание. Съставът на
апелативния съд е приел, че въззивното решение
страда от липса на мотиви в частта, където е обосновано, защо не е приложима разпоредбата на член 66 от
Наказателния кодекс. Поради това апелативният съд е отменил въззивното решение
и е върнал делото разглеждане от друг състав на въззивния съд. С отменителното
решение са дадени указания да се съберат
доказателства във връзка с предишните осъждания на подсъдимия и след като се
анализират събраните доказателства, да се
реши въпроса дали
подсъдимият е осъждан или спрямо него е
настъпила реабилитация.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия, поддържа всички основания, изложени във въззивната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото в
първоинстанционния съд и за неправилно приложение на материалния закон, като пред
настоящият въззивен състав въвежда ново съществено процесуално нарушение,
такова по член 348, алинея 3, т. 3 от
НПК, състоящо се в следното: в протоколите по делото от първата инстанция
на 30 декември 2017г., 27 ноември 2017г., 15 януари 2018г., 26 февруари 2018 г.
и 19 март 2018 година, когато е произнесена присъдата като председател на
състава е записано името на съдия К. Н., а като докладчик по делото е посочена
съдия И.. Позовава се на решение №19 от
2015 г. по НД №1678/2014 г. на Върховния касационен съд, според което в протоколите от съдебните заседания следва да
бъдат записани точно и ясно имената на съдебните заседатели и председателя на
съдебния състав, за да може да се прецени дали съответният състав е законен.
В личната защита и последната
си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли да му бъде наложено условно
наказание лишаване от свобода.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Бургас намира въззивната жалба за неоснователна. Счита, че
атакуваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, поради което
същата следва да бъде потвърдена. Сочи, че мотивите към присъдата са подробни и
е отговорено на всички възражения на защитата. Посочени са всички обстоятелства,
които съдът е приел за установени и въз
основа на кои доказателства. Изложени са аргументи за неприложимост на привилегирования
състав на чл. 343а, ал.1, б. „в" от НК. Съответно на извършеното деяние и
справедливо са определени наказанията лишаване от свобода и лишаване от право
да се управлява МПС. Счита, че посочването на друго име като съдия-докладчик в
протоколите от съдебните заседания не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като навсякъде съставът на съда, както в протоколите, така и в
присъдата е ясно посочен. Протоколите и присъдата са подписани от съдия Н.,
касае се за допусната техническа грешка и не е налице съществено процесуално
нарушение на правилата на съдопроизводството, касаещо незаконен съдебен състав.
Прокурорът също счита, че институтът на условното осъждане е неприложим, тъй
като към датата на извършване на деянието, подсъдимият е бил осъждан на
наказание лишаване от свобода, поради което
наказанието по настоящото дело може да бъде само лишаване от свобода при
ефективното му изтърпяване.
Повереникът
на частния обвинител се присъединява към становището на прокурора. Заявява, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Материалният закон е приложен
правилно и първоинстанционната присъда
следва да бъде потвърдена.
След като се запозна с
подадената жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от наведените в жалбата и протеста основания, Бургаският
окръжен съд намери следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка съдебен акт, същата е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Относно въведените от защитата
на подсъдимия основания за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
съдебното производство.
По първото основание, въведено
при предходното разглеждане на делото пред въззивния съд, а именно, че съдът,
разглеждащ делото с определение се е произнесъл по правната квалификация на
деянието преди да постанови присъдата, съдът намира за неоснователно. Този довод е бил въведен и в молбата за възобновяване
пред апелативния съд и съответният съдебен състав е дал отговор на въпроса. Апелативният
съд е приел, че в оспорваното определение не може да се да се разглежда отделно
диспозитива на определението от мотивите към него. Съдебните актове представляват
единство на диспозитив и мотиви и от мотивите към определението е видно, че
съдът е обявил, че относно правната квалификация и ще се произнесе с
окончателния съдебен акт. Апелативният съд е приел, че това не е съществено
процесуално нарушение и не е възобновил на делото на това основание. Въпросът за
допуснато съществено процесуално нарушение е решен от по висша съдебна
инстанция, поради което настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо този
въпрос да се разглежда отново .
По второто
въведено основание за съществено процесуално на процедурните правила, съдът
също счита, че е то не е основателно и не е повод да бъде отменена
първоинстанционната присъда. В протоколите от съдебните заседания ясно е
посочен съдебният състав. Съставът на съда, разглеждащ делото е посочен по ясен
и недвусмислен начин, който не оставя съмнение, за това кой състав е разглеждал
дело. Във всички протоколи ясно е посочено, че председател на съдебния състав е
съдия К. Н.. Същият съдебен състав е посочен и в присъдата. Изготвените по този начин протоколи
и съдебния акт не будят никакво съмнение кой е съставът, който е разгледал
делото. Съставът на съда, разглеждащ наказателното производство е един и същ от
неговото образуване до постановяването на присъдата, поради което не е нарушен
принципа за неизменност на състава на съда. Посочването като съдия-докладчик в
някои от протоколите от съдебните заседания името на съдия И. е явна фактическа
грешка, която не се отразява върху фактите, които са удостоверени с протоколите
от съдебните заседания и не създава съмнения за състава на съда. Докладчикът по
делото е недвусмислено определен с протокола от системата за случайно
разпределение на наказателните дела. От този протокол е видно, че за съдия-
докладчик по делото е била
определена съдия К. Н.. Съдия Н. е
председателствала всички съдебни заседания и този състав със съдебните
заседатели е постановила присъдата по делото. Съдия Н. е изготвила и мотивите
към присъдата. Подписала е всички протоколи по делото, присъдата и мотивите към
нея, поради което въззивният съд счита, че не е нарушен принципа за неизменност
на състава на съда. Не е нарушен и принципът за законност на съдебния състав,
поради което счита, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
Производството пред първата
инстанция е проведено по реда и при условията на чл. 371, т. 1 от НПК, по
искане на подсъдимия, като е дадено съгласие да не се разпитват свидетелите Д.П.К., И. Г. Т., А. М. Г. и
вещото лице – д-р К. Я., дал заключение по съдебномедицинската експертиза.
Делото е изяснено от
фактическа страна. Районният съд е събрал всички посочени от страните
доказателства. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред, необходимия
обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Първоинстанционният
съд е анализирал подробно събраните доказателства и изградил изводите си въз
основа на установените факти. От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка,
която изцяло се споделя от настоящата инстанция:
Подсъдимият Д.Д. е правоспособен водач на МПС.
На 14.12.2016г., сутринта,
пострадалата Д.К. била на разходка в Морската градина на гр. Бургас. Прибирайки
се обратно към дома си, около 09,50 часа, застанала пред пешеходната пътека,
находяща се на кръстовището, образувано от улица „24 Черноморски пехотен
полк" и улица „Константин Величков". Пътният участък бил урегулиран с
пътни знаци Д17- пешеходна пътека,
хоризонталната пътна маркировка - М 8.1- пешеходна пътека тип
„зебра" с широчина 4 метра, обозначена с успоредни широки линии, в бял
цвят и червен фон и знак Б3 - път с предимство.
Пострадалата Д.К. се огледала за приближаващи по пътното платно
превозни средства и след като не видяла автомобили, предприела пресичане на улица
„24 Черноморски пехотен полк" по пешеходната пътека. След като стигнала до
средата на пътеката, К. отново се огледала в двете посоки, не забелязала
приближаващи МПС и продължила движението си напред. По същото време, към
пешеходната пътека в дясната пътна лента в посока „Флора-Бургас", със
скорост 33 км/ч., се движел товарен автомобил марка „Рено", модел
„Канго", с peг. № ***, управляван от подсъдимия Д.Д.. Подсъдимият Д. не
видял пресичащата по пешеходната пътека свидетелка К., поради което не предприел
действия по намаляване на скоростта или спиране на автомобила. Подсъдимият Д.
забелязал пешеходката на разстояние 13 метра преди мястото на удара. Веднага предприел аварийно спиране на
автомобила, като задействал спирачната система. Разстоянието, обаче било
недостатъчно, поради което последвал удар между автомобила и пострадала К..
Ударът бил в дясната страна на тялото й, с предната част на автомобила, на
разстояние 0,50 м. от десния му габарит. Сблъсъкът настъпил в дясната лента за
движение, по която се движел товарният автомобил, върху пешеходната пътека -
напречно на пътя, на 1,80 метра, вляво от дясната ограничителна линия на
платното за движение, в посока „Флора"- Бургас. От удара, пострадалата Д.К.
се наклонила към предната част на предния капак на автомобила и паднала напред
и вдясно от последния, на пешеходната пътека.
След удара подсъдимият Д.
излязъл от автомобила и отишъл при пострадалата за да разбере какво е
състоянието й. Застанал до нея и поддържал главата и тялото й. В близост до
мястото на удара, спрели и други автомобили. От тях слезли свидетелите М. Т. и
И. С., както и други лица, които не са установени в хода на досъдебното
производство. Подсъдимият предложил пострадалата да бъде откарана спешно в
УМБАЛ Бургас, но заявил, че той не може да стори това, тъй като следва да
изчака на място контролните органи. Свидетелката Т. и други двама души качили
пострадалата в лек автомобил, с който била откарана в УМБАЛ- Бургас.
След получен на ЕЕНСП 112
сигнал за инцидента, на място пристигнали служителите на сектор „ПП" при
ОДМВР- Бургас - свидетелите И. Г. Т. и А. М. Г.. Те установили, че автомобилът
на Д. е преместено от мястото на удара на около три метра, за да не се пречи на
движението. Подсъдимият бил тестван с техническо средство за употреба на
алкохол, но пробата била отрицателна.
Посочената фактическа обстановка
се приема за установена, както от първостепенния съд, така и от въззивната
инстанция въз основа на обясненията на
подсъдимия Д., показанията на свидетелите Д.К., М. Т., И. С., И. Т. и А.Г.,
заключенията на назначените съдебно-технически и съдебно-медицинска експертиза,
както и от писмените доказателства по делото. Районният съд е направил внимателен анализ на събраните по делото
доказателства, като ги е обсъдил, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Съдът е провел подробен разпит на свидетелите. Направил задълбочен и прецизен
анализ на всички свидетелски показания. Анализирал е обстойно заключенията да съдебно-техническите
експертизи и на съдебномедицинската експертиза. Отделно внимание е отделил и на
писмените доказателства по делото. Съпоставил е фактите, установени чрез
свидетелските показания, заключенията на вещите лица и писмените доказателства
по делото и в основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Фактите
по делото не се оспорват от подсъдимия и защитата, поради което въззивният съд
намира, че не следва подробно да се анализират обстоятелствата по делото,
доказателствата и доказателствените
средства, върху които те се базират.
Въз основа на установените факти, съдът е приложил правилно материалния
закон. Изложил е убедителни аргументи, относно обективната и субективна страна
на престъплението в резултат, на което е дал правилна квалификация на деянието,
квалификация, която се споделя и от настоящата инстанция. Съдът прецизно е
анализирал всички признаци от обективната и субективна страна на престъплението,
като е подкрепил изводите си с установените по делото факти. В заключение е
приел, че подсъдимият с деянието си и е осъществил състава на престъплението по
член чл. 343, ал.3, б. „а”, предложение първо, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, във
вр. чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК, във вр. с чл. 119, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата. Подсъдимият Д.Д. е управлявал товарен автомобил марка
„Рено", модел „Канго", с peг. № *** по време на пътнотранспортното
произшествие. Д. е водач на пътно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25,
предложение първо от ДР на ЗДвП. Пътнотранспортното произшествие е настъпило в
резултат на предприетите неправилни действия от подсъдимия, който при
управление на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци
като намали скоростта или да спре".
Подсъдимият е имал
техническата възможност да предотврати пътнотранспортното произшествие. Обективно
видимостта към движещата се по пешеходната пътека пострадала Д.К. се открила за
него от разстояние 58 метра. Подсъдимият, управлявайки автомобила със скорост
33 км в час и с опасна зона за спиране 17 метра е имал достатъчно време и
разстояние да намали скоростта на движение или да спре преди линията на
пресичане на пешеходна по пешеходната пътека..
Управлявайки товарен автомобил
и нарушавайки посочените правила за движение по пътищата, подсъдимият Д. е
причинил средни телесни повреди на пострадалата Д.П.К., изразяващи се в двустранно счупване
на шийката на раменните кости без дислокация, довело до трайно затрудняване на
движението на горните крайници за срок от около три-четири месеца при обичаен
ход на оздравителния процес; фрактура на таза /на седалищната кост двустранно и
лява срамна кост/, довело до трайно затрудняване на движението на долните
крайници за срок от около два-три месеца при обичаен ход на оздравителния
процес; фрактура на големия десен туберкул на дясна бедрена кост, довело до
трайно затруднение на движението на десен долен крайник за срок от около три до
четири месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Налице е причинно-следствена връзка между
допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата,
регламентирано в посочената разпоредба на ЗДвП, довело до пътнотранспортното произшествие и
настъпилия вредоносен резултат. Телесните повреди на пострадалата Д.К. представляват
пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия. Без допуснатото от
подсъдимия Д.Д. нарушение на правилата за движение не би се стигнало да
настъпването на пътнотранспортното произшествие.
От субективна страна деянието на подсъдимият Д.Д.
е извършено по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, изразила се в
небрежност - той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но е бил длъжен с оглед задължението му да спазва разпоредбите, регламентиращи
правила за движението по пътищата и е могъл да ги предвиди, за което обективно
е имал възможност. Според заключението на автотехническата експертиза,
подсъдимият е имал техническата възможност да предотврати пътно- транспортното
произшествие като възприеме пешеходката
от разстояние 58 метра и намали скоростта или преустанови движението на
автомобила.
Престъплението правилно е квалифицирано
с оглед причинените на пострадалата Д.К. телесни увреждания. Квалификацията е съобразена
с т.17 от Постановление №3 от 27.09.79г. на Пленума на ВС, според която
характерът и степента на увреждане на човешкия организъм се определят според
най-тежките последици за здравето. Когато с деянието се причиняват на едно лице
едновременно две или повече различни по вид телесни повреди, е налице едно
престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат,
като телесна повреда от съответния вид.
Въззивният съд намира, че правилно
първоинстанционният съд е приложил материалния закон, като обосновано е отказал
приложението на привилегирования състав на чл. 343а от НК, тъй като неговото
приложение е законово ограничено. Налице е квалифициращо обстоятелство -
деянието е извършено върху пешеходна пътека, което не позволява да се приложи
намалената наказателна отговорност по чл. 343а от НК спрямо подсъдимия. В чл.
343, ал. 3 от НК изчерпателно са посочени определени квалифициращи признаци на деянието
- пияно състояние, употреба на наркотични вещества или техни аналози, настъпила
телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от
местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност,
или на пешеходна пътека, които изключват приложението на намалената отговорност.
В чл. 343а, вр. чл. 343, ал. 3 от НК изрично са изброени случаите, при които
съдът има възможност, при оказана помощ на пострадалия, да намали наказателната
му отговорност и те са: при настъпила телесна повреда или смърт на повече от
едно лице и при особено тежки случаи. Изводът на първоинстанционния съд е
съобразен със задължителното тълкуване, дадено в т.5 на ППВС №1/83г. на Върховния
съд. Районният съд подробно е аргументирал становището си защо е неприложима
намалената отговорност по чл. 343а от Наказателния кодекс. В подкрепа на становището си е посочил решения
на Върховния касационен съд, представляващи константна съдебна практика по
приложението на привилегирования състав член 343а от Наказателния кодекс.
Изводът на първата инстанция по този материалноправен въпрос е правилен и
законосъобразен.
При определяне размера и вида на наказанието
съдът се е съобразил с разпоредбата на член 54 от Наказателния кодекс. Подробно
е посочил и анализирал всички отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, касаещи отговорността на подсъдимия. Решението относно
наказанието е обосновано въз основа на закона и на установените по делото обстоятелства.
Обосновавайки вида и размера на наказанието, съдът подробно и аргументирано се
мотивирал, позовавайки се на константна съдебна практика, относно начина на
определяне на наказанието. За престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а",
предложение първо, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б", във вр. чл. 342, ал. 1,
предложение трето от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
за срок от една до шест години. Съобразявайки всички отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства първата инстанция е определила наказанието в
законния минимум от една година лишаване от свобода. Приела е, че това
наказание ще изпълни целите на наказанието в член 36 Наказателния кодекс, а
именно: да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и се отнеме
възможността на дееца да върши други престъпления; да въздейства възпитателно и
предупредително-възпиращо и върху останалите членове на обществото. Наказанието
е съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца и с всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Изводът на съда споделя
изцяло от въззивната инстанция.
Районният съд правилно е отказал приложението на
член 55 от Наказателния кодекс. Отчетени надлежно като смекчаващи отговорността
обстоятелства са помощта оказана от подсъдимия на пострадалата след
произшествието, доброто му процесуално поведение, признанието на извършеното и
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, както и
искрено заявеното му съжаление за извършеното, добрите характеристични данни.
От друга страна, като отегчаващо отговорността му обстоятелство е съобразил
вида на предходното престъпление за което е осъден, а именно за престъпление
отново свързано с нарушаване на правилата за движение по пътищата, състоящо се
в управление на МПС след употреба на алкохол. Съдът е приел, че подсъдимият е
оказал помощ на пострадалата като слязъл от автомобила, заинтересувал се от
здравословното състояние на пострадалата, помагал й като подпирал главата и
тялото, оказал съдействие на другите свидетели при транспортирането на
пострадалата. Това обстоятелство, обаче не може да се квалифицира като
изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия. Заедно с това не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до
приложението на член 55 от Наказателния кодекс. Освен наличните смекчаващи
обстоятелства, в случая за подсъдимия са налице и обстоятелства, които
отегчават неговата отговорност. От приложената справка за извършени от него
нарушения е видно, че същият е допуснал много нарушения на правилата за
движение, което не предпоставя приложението на член 55 от Наказателния кодекс. Допуснатите
нарушения свидетелстват за подценяване от страна на подсъдимия на задължителните
норми за поведение, предвидени в ЗДвП за водачите на МПС. Наложените на
подсъдимия административни наказания не са постигнали целения ефект, което
завишава степента на неговата обществена опасност. Освен това подсъдимият е
осъждан и преди това за престъпления по транспорта. Тези обстоятелства, според
съда да не дават основание за приложение на чл. 55 от Наказателния кодекс. Определеното
на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на една година не се явява
и несъразмерно тежко на извършеното. Отмереното наказание е съответно на
обществената опасност на деянието, обществената опасност на дееца и в най-пълна
степен ще спомогне за постигане целите на наказанието, заложени в чл. 36 от НК.
Степента на обществена опасност на извършеното от подс. Д. деяние е висока предвид броят на извършваните
транспортни престъпления на територията на страната. От статистическите данни и
на НСИ и Пътната полиция се разкрива тревожна картина за броят на загиналите и
ранените вследствие на ПТП. Извършеното
от подсъдимият деяние е от категорията на общоопасните престъпления. С това
деяние се засягат обществените отношения, в рамките, на които се гарантира
сигурността при осъществяване на транспортната дейност, и които са свързани със
здравето и живота на неограничен кръг хора и имат необратими вредоносни
резултати.
Към датата на деянието - 14.12.2016
г., подсъдимият Д. е бил осъждан три пъти, което се установява от справка му за
съдимост, а именно: по НОХД 126/1997 г. на БРС, за деяние от 04.09.1996 г. по
чл.325, ал.1 НК, осъден на глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, по НОХД №
76/1998 г. на БРС за деяние от
26.12.1997 г. за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, като му е определено
наказание в размер на 5 /пет/ месеца лишаване от свобода, което на основание
чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години; с присъда №
492/18.03.2010 г. по НОХД № 289/2010 г. на
БРС за престъпление по чл.343б, ал.1 НК, потвърдена с Решение № 166/09.07.2010
г. по ВНОХД № 418/2010 г. на БОС, в сила от 09.07.2010 г. бил осъден на шест месеца лишаване от свобода,
като на основание чл. 66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието било отложено
за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г, вр. чл.343б, ал.1 НК
на Д. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
година, като е приспаднато на основание чл.59, ал.4 НК, времето през което
последният е бил лишен от това право по административен ред, считано от
03.12.2009 г.
В изпълнение на указанията на
Апелативен съд Бургас, въззивният състав
изиска нова справка за съдимост на подсъдимия Д.,*** за изпълнение на
наказанието глоба, справка от Районна
прокуратура Бургас за изтърпените наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство. От тези
документи съдът прави извода, че към датата на деянието 14-ти декември 2016
година подсъдимият Д. е бил осъждан и за него не е настъпила реабилитация по чл.
88а от Наказателния кодекс. С присъда номер 492 от 18 март 2010 година по НОХД
№ 289/2010 г. на Бургаския районен съд подсъдимият Д. е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
което наказание е отложено за изпитателен срок от три години. Със същата
присъда подсъдимият е осъден и на наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от една година. Наказанието лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство не е приведено в
изпълнение, видно от справката на прокуратурата, тъй като с присъдата на
основание член 59, алинея четвърта от
Наказателния кодекс е приспаднато във
времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен
ред. Присъдата е влязла в сила на девети
юли 2010 година, с влизане в сила на решението наказателно дело № 418 от 2010
година на Бургаски окръжен съд. Тригодишният
изпитателен срок на наказанието лишаване от свобода е изтекъл на девети юли
2013 година. За да настъпи реабилитация
на основание член 88а от Наказателния кодекс е необходимо съгласно разпоредбите на член 88а, алинея
първа и трета от Наказателния кодекс във връзка с член 82, алинея първа, т.4 от
Наказателния кодекс да изтече период от пет години. Този период изтекъл на
девети юли 2018 година и съответно пред предходния въззивен състав е
представена справка за съдимост, в която е отразено, че подсъдимият Д. е реабилитиран по право на основание член
88а от НК. Към датата на деянието, обаче - 14 декември 2016 година, подсъдимият
Д. не е бил реабилитиран, тъй като не е изтекъл петгодишния срок по член 82
алинея първа, т.4 от Наказателния кодекс. От значение в случая е моментът на
извършване на деянието, а не в моментът на постановяване на присъдата. Това е
така защото в чл.2 от Наказателния кодекс е прогласен принципът, по който се
преценят извършените престъпления. Според тази разпоредба за всяко престъпление
се прилага законът, който е бил в сила по време на извършването му, тоест
преценката дали са налице определени обстоятелства се прави към момента на
извършване на деянието. Този принцип е последователно развит в разпоредбите,
касаещи множеството престъпления член 23 – член 30 от Наказателния кодекс,
където основният момент за да се прецени дали има реална или идеална съвкупност
е моментът на извършване на престъплението. Същият принцип е посочени в член 80, алинея 3 от
НК, където също е посочено, че давността започва да тече от извършване
на престъплението.
В заключение. Подсъдимият Д. към
датата на деянието 14.12.2016 година не е бил реабилитиран. Той е бил осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца по присъда номер 492 от 18
март 2010 година по НОХД № 289/2010 г. на Бургаския районен съд. Присъдата за
настоящото престъпление е също лишаване от свобода, поради което институтът на
условното осъждане по чл.66 от НК е неприложим.
Правилно на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен и първоначалният режим на изтърпяване на
определеното наказание .
На основание чл. 343г от НК съдът е наложил на подс. Д. и
предвиденото в същия текст от закона наказание лишаване от право да управлява
МПС. Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние и на
подсъдимия, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за
индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, и допуснатите нарушения
на ЗДвП като правоспособен водач на подс. Д. е определено наказание лишаване от
право да управлява МПС на една година и шест месеца. Размерът на наказанието е
определен по правилото на чл.49, ал.2 от НК. Този срок на лишаване от
правоуправление е необходим, за да има възможност подсъдимият да осъзнае и
осмисли по-задълбочено, че правилата за движение по пътищата трябва да се
спазват, че трябва да бъде внимателен водач на пътя.
С така наложените наказания ще се постигнат в
пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се поправи и
превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави; да се
въздейства предупредително върху нея и се отнеме възможността на дееца да върши
други престъпления. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за поправянето
и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и
предупредително-възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Предвид признаването на
подсъдимия за виновен в извършването на възведеното му с обвинителния акт
престъпление, правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Д. е
осъден да заплати направените в хода на досъдебното и съдебното производство
разноски, държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листи и
разноските на частния обвинител по делото.
Предвид гореизложеното
въззивният съд счита, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и
обоснована. При постановяване на същата не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а законът е приложен точно и правилно.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 49/19.03.2018г., постановена по НОХД №
3818/2017г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.