Р Е Ш
Е Н И Е
№………………………….. 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публичното заседание на единадесети ноември
2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 890/2020г.
по описа на
Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.112 ал.1 т.4 от ЗЗдр, вр. чл.144 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.Н.И., ЕГН **********,***, против Експертно решение /ЕР/ № 0829/30.03.2020г. на специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ към МЗ,
с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 3638/10.12.2019г. в частта относно
установената със същото 40 % трайно намалена работоспособност на жалбоподателя.
Жалбоподателят
твърди, че експертното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно
сочи, че преди постановяване на акта НЕЛК не е събрала необходимите
доказателства, като не му е извършен преглед и не са му назначени необходимите
изследвания, установяващи актуалното му състояние, определено от прогресиралите
във времето увреждания. Счита, че е налице нарушение на чл.63 ал.3 от НМЕ, в
частност Приложение № 2 към нея, касаещо правилата за оценка на ТНР в случаите,
когато са налице няколко увреждания. В тази връзка счита, че с решението
неправилно е определена степента на трайно намалена работоспособност /ТНР/.
Моли отмяна на решението и връщане на преписката на НЕЛК за постановяване на
ново такова при съобразяване на мотивите на съда. В съдебно заседание не се
явява и не се представлява. В депозирана писмена молба заявява, че поддържа
жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът - НЕЛК, в съпроводителното
писмо и в депозирани по делото, чрез процесуален представител – ю.к.К., писмено
становище, оспорва жалбата. Счита, че оспореното решение,
като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма е валиден
акт. Сочи, че същото е постановено при спазване на административно-производствените правила и при
правилно приложение на материалния закон, доколкото решението е взето след
обсъждане на представеното медицинско експертно досие /МЕД/, съобразно
наличните в него към момента на постановяване на обжалваното пред комисията решение
на ТЕЛК документи. Твърди, че крайният процент ТНР на жалбоподателя е изчислен
съгласно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в
проценти /Приложение № 2 към чл.63 ал.3 от НМЕ/, в приложимата редакция. На
изложените основания моли за оставяне в сила на оспореното решение.
Заинтересованите
лица: Втори състав на ТЕЛК „Общи заболявания“ към МБАЛ „Света
Анна“ - Варна; Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна; Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – Варна; и Агенция за хора с увреждания - гр.София, редовно призовани –
не изпращат представител и не изразяват становище по съществото на спора.
Съдът след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
През 2004г. на В.И. е извършено клапно протезиране на аортна клапа след
прекаран инфекциозен ендокардит. По повод рестеноза на клапната протеза през
2010г. е извършено репротезиране с механична клапа, като е извършена пластика
на митралната клапа с ринг.
След явяване на преглед пред ТЕЛК за
общи болести към МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-Варна и при анализ на представената медицинска
документация е издадено ЕР № 1094 от зас.№ 035/10.03.2011г., в което е
направена оценка на работоспособността – 60% ТНР за срок от 3 година с оглед
проследяване на състоянието. Като диагноза е посочено Неревматични болести на
аортната клапа; Общо заболяване: Високостепенна стеноза на биологичната клапна
протезана аорта. Прието е, че лицето е работоспособно при противопоказен тежък
физически труд.
През 2014г. и 2017г. И. се е явявал за преосвидетелстване. Издадени са
съответно ЕР № 0508/26.02.2014г. и ЕР № 262/31.01.2017г., като с второто от тях
е определена 50 % ТНР за срок от нови три години.
След изтичане на горепосочения срок, жалбоподателят се е явил за ново
преосвидетелсване. След извършен преглед и запознаване с медицинската
документация състав на ТЕЛК, Общи заболявания при „Св.Анна“ АД – Варна е
постановил процесното ЕР № 3638 от зас.№160/10.12.2019г., с което е определена
40% ТНР. Като мотиви е посочено: Високостепенна стеноза и инсуфициенция на
митрална клапа след инф.ендокардит, аортно клапно протезиранеи пластика на
митралната клапа /2004/; Рестеноза на биологична клапна протеза на аортната
клапа с-е след протезиране с механична клапна протеза /2010/; С прояви на ХЛСН
І-ІІ ФК по НИХА, при съхранена помпена функция на сърцето. Изложено е, че при
прегледа обективно е установено добро общо състояние на лицето. Прието е за
установено, че В.И. може да изпълнява настоящата длъжност /“пенсионер с лична
пенсия за инвалидност, Управител“/, при спазване на противопоказаните условия
на труд /тежък физически труд, нервно –псих.напрежение/.
Решението е съобщено на В.И. на 10.12.2019г. Същият го е оспорил по
административен ред с жалба вх.№ 97-00-919/23.12.2019г. по описа на НЕЛК, в
която е формулирал искане за преразглеждане на решението от ТЕЛК, доколкото
няма промяна в здравословното му състояние от 2014г. във връзка с водещото общо
заболяване по диагноза и съпътстващите го такива в следствие на проведеното
лечение и протезиране. Направил е искане за определяне на дата, на която да се
яви пред ТЕЛК, на осн. чл.45 ал.1 от ПУОРОМЕРРКМЕ.
С писмо изх. № НЕЛК-283/09.01.2020г., адресирано до В.И., с копие до ТЕЛК
към МБАЛ „Св.Анна“ - Варна, Агенцията за хора с увреждания гр.София, ТП на НОИ -
Варна и РДСП - Варна, Председателят на НЕЛК е уведомил адресатите, че в НЕЛК е
образувано административно производство по чл.112 от Закона за здравето против ЕР № 3638/10.12.2019г.
С оглед на това и на основание чл.50, ал.1 от Правилника за устройство и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), И. е уведомен, че
производството по НЕЛК ще бъде приключено по документи, като е планирано
разглеждането им на 17.02.2020г.
След запознаване с представената медицинска документация, Специализиран
състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК е
постановил оспореното в настоящото производство ЕР № 829 от зас. 056 от 30.03.2020г.,
с което е потвърдил оспореното ЕР на ТЕЛК по всички поводи - дата на
инвалидизиране, срок на инвалидност, причинна връзка, противопоказни условия, в
т.ч. и определената 40 % ТНР. В същото е посочено, че се взема по документи.
Изложени са мотиви, че представените документи и тези съдържащи се в
медицинското досие, в т.ч. резултатите от извършените при вземане на ЕР № 3638
от зас.№160/10.12.2019г. на ТЕЛК изследвания, потвърждават описаната в същото
водеща диагноза /аортна /клапна стеноза/, общото заболяване и заключенията на
комисията, в т.ч. за 40 % ТНР, която се определя съгласно т.2.1, раздел І и
раздел ІІ, част ІV от НМЕ, предвид на ЛК диастолна СН, при добре функциониращи
кл.протези.
Решението е съобщено на Вл.И. на 15.04.2020г., който го е оспорил пред съда
с жалба от 26.04.2020г.
В хода на съдебното производство съдът служебно е допуснал СМЕ във задача вещото лице -
кардиолог, след запознаване с медицинското експертно досие на В.Н.И. и като
съобрази приложимата нормативна уредба – Наредбата за медицинската експертиза,
а при необходимост и преглед на И., да даде заключение: какъв е процента трайно
намалена работоспособност на лицето към момента на постановяване на ЕР № 3638
от 160/10.12.2019г.на ТЕЛК?
Поради невнасяне на определния от съда депозит и с оглед изрично указаните
последици, допусната СМЕ е заличена.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По
допустимостта: Жалбата е
депозирана пред
компетентия съд, от активно
процесулно легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано
в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149 ал.1 от АПК, с оглед на което съдът приема, че
жалбата инициирала настоящото производство, е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността:
При
извършената служебна проверка съдът констатира, че оспореното
Експертно решение е постановено от компетентен орган /Специализиран състав по Психични,
вътрешни и сърдечно-съдови заболявания при НЕЛК, в състав - председател и двама
членове, съответно със специалности - психиатър и кардиолог, ВБ/; и в
установената от закона писмена форма, поради което не страда от пороци водещи
до неговата нищожност.
Същото е прието, след анализ на представената медицинска документация по
реда на чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, след предварително
уведомяване на освидетелстваното лице и на заинтересованите по чл.112а от ЗЗдр
страни, за откритото административно производство и за начина на провеждането
му. Решението съдържа изискуемите от чл.49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ мотиви.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при
неспазване на производствените правила, довели до неизяснена фактическа
обстановка, тъй като комисията „не е извършила преглед на освидетелстваното
лице и не е назначила необходимите, актуални изследвания за установяване на
състоянието му“. Съгласно разпоредбата на чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, в редакцията й към
дата на приемане на процесното решение, при оспорване решение на ТЕЛК, НЕЛК се
произнася въз основа на медицинската и друга документация, което в случая е
сторено. Възможност за преглед на освидетелстваното лице и то само по преценка
на председателя на комисията е предвиждала нормата на чл.50 ал.2 от същия
правилник. Цитираната разпоредба обаче е отменена с ДВ бр.62/2018г., в сила от
27.07.2018г. и не е приложима при конкретния казус.
Предвид горното, съдът приема, че в хода на административното производство
не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които са
ограничили правата на жалбоподателя, които да обосноват незаконосъобразност на
оспореното експертно решение.
По отношение на материалната законосъобразност на оспореното ЕР, настоящия
съдебен състав приема, че при определяне на конкретната оценка на процента на
трайно намалената работоспособност, административния орган, в съответствие с
представената медицинска документация е приложил относимите материалноправни норми.
Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното
извършване са регламентирани в нарочна наредба, приета на основание чл.101 ал.7 от Закона за здравето. Приложима към
конкретния случай, с оглед датата на извършеното освидетелстване от ТЕЛК - 10.12.2019г.,
е Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017г., ДВ бр.51/2017г., в
сила от 27.06.2017г. Според чл.62 от нея, в приложимата редакция, видът и
степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се
определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и
функционален дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз
основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и
насочени лабораторни и функционални изследвания. Установеното увреждане, стадият на
неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със
съответната отправна точка съгласно приложение № 1/чл.63 ал.1/. При наличие на множествени
увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на
трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя
по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение
№ 2 /ал.3 на чл. 63/.
Видно от оспореното ЕР, при постановяване на същото, НЕЛК са се позовали на
отправната точка, регламентирана в част ІV, Раздел І т.2.1 т.2.1 от Приложение № 1 към
НМЕ. В раздел ІV е предвидено, че при заболявания на сърдечно-съдовата система,
процентът се
определя в зависимост от: степента на функционалния дефицит /функционалния клас /ФК// на сърдечната недостатъчност /СН/; и вида на заболяването – етиология, ход,
протичане, стадий, еволюция, прогноза и т.н. В т.2 и 2.1 е уредено, че при прояви на сърдечна
недостатъчност от II ФК по НИХА – лицата са с умерено ограничен капацитет; при обичайни физически усилия се
появяват умора, задух, стенокардия; патологична работна проба при 75 W/3 мин и с диастолна
функция /каквато анамнеза е снета/; процентът ТНР е 40 %. Това е и крайният процент ТНР на
жалбоподателят установен с оспореното пред НЕЛК
Няма спор и се установява от приложените към медицинското досие на В.И.
доказателства, че решението е взето след назначени и извършени изследвания и
преглед на жалбоподателя. По делото няма данни, че същия страда от заболяване,
което да определя по-висок процент ТНР.
Доколкото съдът не притежава специални знания, а служебно допуснатата СМЕ
беше заличена поради незаплащане на определения депозит, по делото остана
недоказано възражението на жалбоподателя, че здравословното му състояние
обуславя по-висок процент ТНР, в т.ч. и поради налични съпътстващи заболявания,
каквито няма описани в решенията на ТЕЛК и НЕЛК. В тази връзка неоснователон е
и възражението му за допуснато нарушение на т.ІІІ от Методика за прилагане на отправните точки
за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане)
в проценти /Приложение № 2 към НМЕ/, регламентираща начина на определяне % ТНР при
наличието на няколко увреди.
Въпреки изрично доказаната доказателствена тежест и дадената възможност
чрез допускане на СМЕ, в хода на съдебното дирене от страна на В.И. не бяха
ангажирани конкретни доказателства, които въз основа на обективни данни да
обосноват твърдението му за определяне на по-висок процент ТНР. С оглед на това
и доколкото оспореното ЕР е издадено от компетентен орган, в предвидената от
закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, съдът
намира, че жалбата същото се явява неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на В.Н.И., ЕГН **********,***, против Експертно решение № 0829/30.03.2020г. на специализиран състав по Психични, вътрешни и ССЗ към МЗ,
с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 3638/10.12.2019г., в частта относно
установената със същото 40 % трайно намалена работоспособност на лицето.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: