О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1358
гр. Перник, 07.10.2019г.
Пернишкият районен съд, Х – ти граждански състав, на седми октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 01650 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
По делото е постъпила молба рег. № 26556 от 26.09.2019г. от ответниците, с която е направено оттегляне на възражението срещу издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 08612 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Посочената молба е депозирана след приключване на устните състезания по делото. Излагат се доводи и че исковата молба е просрочена.
От фактическа страна се
установява следното:
„Топлофикация Перник” АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Д.С.Е., с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”представляван от Любомир Вангелов Спасов – Изпълнителен директор, сумите от както следва: сумата 986,12лв. /деветстотин, осемдесет и шест лв. и 96 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., сумата 75,40лв. /седемдесет и пет. и 40 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 986,12лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 05.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответника, с твърдения за недължимост на вземанията.
Съдът
намира от правна страна следното:
Абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, е наличието на подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В настоящия случай с молбата от 26.09.2019г. е оттеглено възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. На основание чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което липсва правен интерес за установяване на вземането по тази заповед. В тази връзка производството по делото следва да се прекрати. Следва да се посочи, във връзка с наведеното възражение, че исковата молба е просрочена, то следва да се отбележи, че това възражение на ответника е неоснователно, тъй като видно от събщението върнато по делото, то процесуалният представител на ищеца е получил съобщението за предявяване на иск в едномесечен срок на 28.01.2019 г., като исковата молба е била подадена по пощата, видно от пощенски плик по делото /след доказателствата към исковата молба/, с клеймо -28.02.2019 г., тоест в последния възможен ден на изтичане на срока /четвъртък/, поради което и исковата молба е подадена в срок и производството се е развило като процесуално допустимо такова. Следователно възражението, в тази насока, съдът намира за неоснователно.
Съдът намира, че направените разноски от ищцовото дружество следва да се присъдят в тежест на ответника. Това е така, тъй като ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и по този начин неговото поведение е дало повод за предявяване на искови претенции, за които е образуване на настоящото производство. В този смисъл следва да се остави без уважение и искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатски хонорар.
Ищецът претендира разноски в исковото производство, както следва по списък по чл. 80 ГПК /стр.50 от делото/: 25.00 лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 10.00 лева – такса за издаване на 2 броя съдебни удостоверения, държавна такса в заповедното производство- 25.00 лева, юк възнаграждение в заповедното производство -50 лева, такса за издаване на заверен препис на нотариален акт-8,20, такса за идентичност на адреси-20 лева. В съдебно заседание ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, като такова навежда в молбата за оттегляне, като дори и същото да се приеме за допустимо, то би било неоснователно, тъй като претендираните разноски са реално сторени от ищеца, за което по делото освен списък по чл. 80 ГПК, са налични и писмени доказателства, като претендираното юрисконсултско възнаграждание, както за исковото, така и за заповедното производство е в минимален размер, с оглед на което и не би могла да бъде намалено. Следователно, разноските следва да се присъдят съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно в размер на 238, 20 лева. В този смисъл и възражението за прекомерност, се явява и неоснователно.
Предвид горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ по реда на чл. 253 ГПК протоколното определение от 16.09.2019г., с което е
приключено съдебното дирене и е даден ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 01650 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд, поради направено оттегляне на възражението срещу
заповедта за изпълнение, издадена по ч. гр. № 08612 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Д.С.Е., с ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация –
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 238, 20 лева, представляваща
направени разноски в исковото производство, и в заповедното производство.
Определението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – гр. Перник, в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: