Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 16.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 08 септември………………………………………………
през две хиляди и двадесета година……….…..………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря
Св. Петрова………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 556 по описа за 2019г…………..……………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Предявен е иск от И.М.Л., П.Г.С., Д.А.Т., А.Д.Т., К.С.Т., В.С. Петрова,
Д.П.И., по който е конституиран като ответник Г.А.Н..
Ищците твърдят, че на 18.06.2019 година ответникът подал
сигнал до МС с копие до Прокуратурата на РБ, в който твърдял, че в отчета за
дейността на МКБППМН за 2018 година са вписани неверни данни. В сигнала
ответникът приписал на ищците извършване на престъпления – злоупотреба с
публични средства, престъпно съставяне на документи с невярно съдържание.
Обвинил в конфликт на интереси Д.Т.. В
сигнала употребил изрази, които клеветят ищците, като например : «надявам се,
че ще откриете фалшиви отчети», «надявам се да установите, че самият отчет е
документ с невярно съдържание» и др.
На 05.08.2019 година била извършена проверка от ЦКБППМН
при МС, която не установила сочените от ответника нарушения.
Твърдят, че ответникът намира широко поле за изява на
интернет страницата във Фейсбук – Аз обичам Вършец. Именно там на 30.06.2019
година в 16.43 часа написал по отношение на ищцата Д.Т. позорящи твърдения.
На 03.06.2019 година написал, че Вършец е в ръцете на
мафия, облечена във власт, тези хора крадат, лъжат, подиграват ни се и ни
мачкат.
На 28.07.2019 година в 17.46 часа информирал гражданите,
че подал сигнал срещу кмета, зам.кмета, секретаря на общината, юриста за
съмнение за злоупотреба с държавни средства и за документ с невярно съдържание.
На 09.08.2019 година в 14.00 часа от профила си споделил
връзка към публикация със заглавие : «Кметът на Вършец поема към трети мандат»
и под формата на реторични въпроси отправил обидни и клеветнически думи по
отношение на ищците, като ги нарекъл некомпетентни, безотговорни, пиещи
кръвчицата на Вършец и т.н.
На 11.08.2019 година отново в обръщение към гражданите на
Вършец заявил, че «днес ще ви гледат с мазните си погледи…ще ви обещават
всичко….само и само да забравите шуробаджанащината, злоупотребите, наглостта и
некомпетентността им.
Твърдят, че
ответникът е изказал клеветнически и неверни твърдения, насочени срещу
личността им в качеството им на заемащи обществени длъжности в Община Вършец –
Кмет, зам.кмет, секретар на община…., които са ги злепоставили пред обществото.
Всичко това довело до нарушаване на емоционалното, здравословно и психическо
състояние на ищците, допринесло за изживяни от тях и семействата им негативни
емоции, напрежение и неудобство, били уронени честа, достойнството и авторитета
им в обществото. Мотивирани от горното, предявяват настоящия иск и молят съда да постанови решение, с което осъди ответника
да им заплати сумата от общо 21 000 лева (подробно в ИМ са конкретизирани
претенциите на всеки от ищците и всяко от действията, от които персонално се е
почуствал засегнат), представляваща обезщетение за причинените им неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното й
изплащане. Претендират и направените в производството разноски.
В срока за отговор ответникът Г.Н.А. оспорва предявения иск. Излага
подробни доводи в насока, че коментарите му не преминават границата, очертана с
гарантираната свобода на словото и в този смисъл липсва противоправност на
действията му. Оспорва да е подавал сигнал до МС. Публикациите във Фейсбук не
са твърдения, а оценъчни съждения, които освен това не са насочени към
конкретни лица.
В съдебно
заседание чрез процесуални представители страните поддържат твърденията и
възраженията си. В хода на съдебното дирене се събраха писмени и гласни
доказателства, които обосновават извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на предявения иск.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Виновното поведение се презюмира по силата на ал.2. За да е
основателен такъв иск, следва да е установено, че е налице вреда с конкретен
обем или в конкретни размери, причинена от действията на конкретно физическо
лице. Тези действия трябва да са противоправни. Освен всичко останало трябва да
е налице пряка причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия
вредоносен резултат.
Деянията, за
които се твърди да са противоправни и да са извършени от ответника са
1.подаване на сигнал до ЦКБППМН и 2.изразени становища, позиции и коментари във
Фейсбук страница.
Няма спор в
производството по делото, че ищците са публични личности, заемащи длъжности в
местната структура на управление в община Вършец – кмет, зам.кмет, секретар,
директори на дирекции. Като екип участват в управлението на Община Вършец за
трети мандат. Кметът е издигнат от управляващата политическа партия. В
общинския съвет преобладават представители на тази партия. Няма спор и относно
факта, че ответникът също е публична личност – общински съветник, дейно заемащ
опозиционни позиции. В хода на съдебното дирене бе установено, че последният е
член на комисия по административно обслужване, ред и борба с корупцията към ОбС
Вършец. Страните стигнаха до съгласие по въпроса, че Групата Аз обичам Вършец
във Фейсбук има трима администратори, един от които е ответникът.
За да бъде
прието, че съдържанието на направените публикации в социалната мрежа Фейсбук в
конкретния случай представлява противоправно деяние, следва съдът да констатира
наличие на дисбаланс между две групи основни лични и конституционно гарантирани
права – правото на свободно изразяване и разпространение на мнения и правото на неприкосновеност на
доброто име и честта.
Според
твърденията на ищците в исковата молба, изрично посочените публикации
представляват клевети и обиди, съдържат неверни и позорни твърдения, които
опетняват доброто им име в обществото.
Практиката на
ВКС, съобразена изцяло с практиката на Европейския съд по правата на човека,
приема, че подобно деяние не може да бъде подведено под категориите обида и
клевета, когато е израз на правото на свободно изразяване на мнение по смисъла
на чл.39 – 41 от К на РБ и чл.10 ЕКПЧ. Свободата на словото е въздигната във фундаментално
човешко право и тя не се ограничава дори, когато „информацията”, „идеите”
обиждат, шокират или смущават. В този аспект се прави разграничение между политически
дискусии, такива по въпроси от обществен интерес и такива, които навлизат в
интимната сфера на човека. Именно за това свободата на изразяване на мнение е
ограничена само до толкова, доколкото е допустимо с цел охрана на други
конституционно гарантирани права, каквото е правото на добро име. Европейският
съд по правата на човека приема, че свободата на словото включва и степен на
преувеличение и провокация. По отношение на държавни и общински служители,
както и публични личности, границите на приемливата критика са по – широки в
сравнение с допустимото по отношение на частни лица. В тези случаи са защитени
от правото на свободно изразяване изявленията, които критикуват работата на
определена обществена личност или разкриват нейни слабости. Застъпено е и
виждането, че когато употребените изрази са насочени към борба с обществено
неприемливи явления и са част от дебат по въпроси от значителен обществен
интерес е допустима и употребата на „твърд”, „агресивен”, „неприятен език”. Примери за това са делата пред ЕСПЧ Кържев срещу България, Райчинов срещу
България, Чолаков срещу България, Янков срещу България. В тези дела, използвани
в публичното пространство изрази като : „мафия”, „боклуци”, „не чист човек”,
„всички са престъпници”, „кметът е мафиот”, „прокурорът е мафиот”, „охранени
безделници”, „селяндури”, „могъщи безскрупулни хора”, отправени към
представители на изпълнителната, местната и съдебната власт, е прието, че
представляват проявна форма на свободата на словото и не надхвърлят пределите
на необходимата и допустима критика.
В конкретния
случай ищците не установиха по безспорен начин, че автор на конкретно
посочените публикации е именно ответникът. Фактът, че е един от тримата
администратори на сайта, където са направени публикациите, не води до несъмнен
извод за авторство.
На следващо
място, в по – голямата си част публикациите са „общи” – изразяват оценка на
работата и поведението най – общо на управляващите община Вършец и то в период
на предизборна кампания. В тях липсва достатъчна конкретика. Както бе
отбелязано по – горе като установено в производството, Кметът и преобладаващата
част от членовете на Общинския съвет представляват определена политическа сила
и управляват общината от предходни мандати, а ответникът е участник в изборите
за местна власт от друго политическо формирование. Представените по делото
публикации не могат да бъдат приети по друг начин, освен като обществен и
политически дебат по повод въпроси, касаещи борбата с корупцията. Дали такава
има в Община Вършец или не, не е предмет на изследване в настоящото
производство. Касае се до случаи на изразено мнение от лице и то обществено
ангажирана личност в период на предстоящи избори за местни органи на
самоуправление и по обществено значим дебат, касаещ управлението на общината. Информирането
на населението за подаден сигнал за проверка за съмнения за злоупотреби (именно
този израз е употребен в поста) по никакъв начин не засяга правото на добро име
на ищците или на някои от тях по начин, който да изисква ограничаване правото
на свободно изразяване на мнение.
В обобщение
съдът намира, че не се установи в производството процесните публикации в
групата Аз обичам България във Фейсбук, да изразяват мнението конкретно на
ответника и да разпространяват информация, която да преминава допустимите
граници на гарантираното право на свободно изразяване, като накърнява правото на
чест, достойнство и добро име на ищците.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗПРАТЕНИЯ СИГНАЛ ДО ЦКБППМН
Твърдението
на ищците е, че с подаване на сигнал до ЦКБППМН с копие до прокуратурата на РБ,
ответникът е реализирал деликт, с който ги увредил, поради факта, че в сигнала
се твърдят неверни и позорни обстоятелства и им се приписва престъпление.
Сигнализирането
на компетентните органи да извършват проверка по конкретен случай при съмнение
за наличие на извършени нарушения/престъпления, не е укоримо деяние, липсва
елемента противоправност, поради което и не представлява деликт. След като
деянието не е деликт, ответникът не носи отговорност.
В конкретния
случай се установи, че ответникът е член на комисията по административно
обслужване, ред и борба с корупцията към ОбС Вършец. На едно от заседанията на
комисията се разглеждал отчета на МКБППМН. Ответникът в качеството си на
общински съветник имал множество въпроси и не бил съгласен с мнението на
останалите членове, отчетът да бъде приет. Именно за това подал сигнал до МС и
Прокуратурата на РБългария. От съдържанието на сигнала е видно, че Н. търси
отговор на въпроси, на които не получил задоволителен отговор на сесията на ОбС
и се надява, че една по – задълбочена проверка ще разкрие обективните факти по
повод разходването на обществени средства. В този смисъл и в контекста на вече
изложеното по отношение на обществената дискусия, изразът „надявам се, че ще
откриете фалшиви отчети…” не може да бъде разглеждан като деликт, като нещо,
което излиза извън границите на правото на свободно изразяване, разпространение
и търсене на информация. Ако Н. беше убеден, че отчетите не са фалшиви, че няма
злоупотреба с обществени средства и въпреки това беше подал сигнал, в който да
твърди несъмнено, че е налице злоупотреба, то това безспорно би съставлявало
деликт и дори виновно извършено обществено опасно и противоправно деяние. В
конкретния случай обаче липсва безусловно твърдение за злоупотреба със средства
и съставяне на отчетни документи с невярно съдържание. Налице е единствено искане
за извършване на безпристрастна проверка.
Ето защо,
като прие предявения иск за недоказан, съдът намира, че последният следва да
бъде отхвърлен. Ответникът има право на направените в производството разноски.
В конкретния случай е направено възражение, че липсват доказателства за
действително заплатен хонорар. Съдът намира това възражение за неоснователно,
доколкото в договора е вписано изрично, че договорената сума е платена в брой.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.М.Л., с ЕГН ********** ***; П.Г.С., с ЕГН **********
***; Д.А.Т., с ЕГН ********** ***; А.Д.Т., с ЕГН ********** ***; К.С.Т., с ЕГН **********
***; В.С. Петрова, с ЕГН ********** ***;
Д.П.И., с ЕГН ********** *** СРЕЩУ Г.А.Н., с ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
И.М.Л., с ЕГН ********** ***; П.Г.С., с ЕГН ********** ***; Д.А.Т., с
ЕГН ********** ***; А.Д.Т., с ЕГН ********** ***; К.С.Т., с ЕГН ********** ***;
В.С. Петрова, с ЕГН ********** ***; Д.П.И.,
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
Г.А.Н., с ЕГН ********** *** сумата от 1800.00 лева направени в
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :