РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 20.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
касационен състав в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
Членове: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Десислава Минчева
и с участието на прокурор Кирил Петров
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 13 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
С Решение № 364 от 29.11.2019 година, постановено по н.а.х.д. № 760 по описа
за 2019 година, Ловешки районен съд, първи наказателен
състав е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № 31-0000095/09.07.2019 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”, гр.Ловеч, с което е наложена на основание
чл.96, ал.5, пр.1 от
ЗАвП имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на „****” ООД, представлявано от Г.И.Т., за нарушение на
чл.87а, ал.1, т.1 от Наредба
№33/03.11.1999 г. на МТ, като законосъобразно.
Срещу така постановеното решение е подадена
касационна жалба от „****” ООД, чрез пълномощника му адв. А.М. от ЛАК с твърдения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Касационният
жалбоподател излага доводи, че при издаване на АУАН и НП са допуснати нарушения на
чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Счита, че в АУАН и издаденото НП е налице разминаване между описателната
и цифрова квалификация на нарушението, че е конкретизирано коя от изброените алинеи
има предвид актосъставителя в описателната част на
акта, че АНО не е изяснил всички обстоятелства, касаещи констатираното
нарушение, дали се касае за умишлено деяние, което не било съобразено от
решаващият съд. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното съдебно решение и на НП.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез процесуалният си представител поддържа изложените в касационната
жалба съображения.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не изпраща
представител и не ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Ловеч дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като
обоснован и законосъобразен. Счита, че извършеното нарушение е установено и доказано по безспорен
начин, правилно е определена правната квалификация, като в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са
опорочили същото, поради
което съдът правилно
е приел, че няма противоречие и недостатъци в описанието на нарушението и
правната квалификация.
Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди
събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно
легитимирана страна, срещу решение на Районен съд - Ловеч, което подлежи на
касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата против решението
е неоснователна, тъй като не са налице
посочените от касатора
основания за отмяна.
В съответствие с чл.220 от АПК
касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в
обжалваното решение.
Въз основа на редовно събраните
по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният
съд приел за установено, че на 27.06.2019 г. около 13.30 часа в офиса на
фирма „****” ООД, длъжностни лица на ОО”АА” Ловеч извършили комплексна проверка на фирмата, притежаваща лиценз № 06550 за превоз на
товари на територията на Р.България.
При
проверката било констатирано, че
превозвачът е допуснал извършване на превоз
на товари с товарен автомобил „****”, с рег.№ ****, собственост на „****” ООД гр.Ловеч, видно от пътни листи серия ВА № 244602/07.06.2019
г. и серия ВА № 244603/10.06.2019 г., което не е представено
на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност.
За горното против настоящия касатор бил съставен акт за установяване на административното
нарушение /АУАН/ серия А-2018 № 259883 от 27.06.2019 г., подписан от управителя
на дружеството и връчен му на същата дата. Актосъставителят
приел, че описаното деяние представлява нарушение на чл.87а, ал.1, т.1 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ. Против
констатациите в акта било вписано, че няма възражения. Въз основа на цитирания
АУАН било издадено от началника на ОО „АА” гр.Ловеч, определен от министъра на
МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП,
обжалваното наказателно постановление, с което на касатора
е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл.96, ал. 5,
т.1 от ЗАвП.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че акта за установяване
на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни лица, нарушението и неговия автор са безспорно установени от
доказателствата по делото и правилно административно-наказващият орган /АНО/ е
привлякъл дружеството към административно-наказателна отговорност за
извършеното от нарушение. Решаващият
състав аргументирано е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които приел за
неоснователни, като изложил подробни доводи в тази връзка, включително и за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН. С горните мотиви районният съд е потвърдил
обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт.
По делото е безспорно установено,
че касаторът е допуснал извършване на превоз
на товари с описаният товарен автомобил без да е представен на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност в нарушение на чл.87а,
ал.1, т.1 от Наредба
№33/03.11.1999 г. на МТ .
Не е спорно, че касаторът
е допуснал
извършване на превоз на товари
с описаният товарен автомобил без да е представил пътното превозно средство на задължителен
периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност в нарушение на чл.87а,
ал.1, т.1 от Наредба
№33/03.11.1999 г. на МТ. При това същият е бил санкциониран по чл.96, ал.5
пр.1 от ЗАвП, предвиждащ налагането на имуществена
санкция в размер на 1000 лева, на който не организира извършването на предпътни технически прегледи на пътните
превозни средства.
По делото е безспорно установено
нарушението и неговият извършител.
Видно от съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение не е налице твърдяното от касатора различие между словесна и цифрова квалификация на нарушението. Неоснователни са и тези, относно посочената санкционна норма. Наказващият орган е отразил, че налага санкцията
на основание чл.96, ал.5,
т.1 от ЗАвП, без да уточни
коя от трите
хипотези по т.1 има предвид, представляващо нарушение, но
същото не е от категорията на съществените и не обосновава незаконосъобразност и отмяна на НП акта на това самостоятелно основание, защото в обстоятелствената част на НП достатъчно ясно и пълно са
описани всички съставомерни признаци на констатираното нарушение, уточнено кое от двете
изпълнителни деяния е вменено на касатора, а именно за това, че
дружеството е допуснало извършването на обществен превоз на товари с превозно
средство, което не е представено на задължителен периодичен преглед за техническата му изправност, т.е. такъв не
е извършен. Нарушението е описано и санкционната норма е посочена в степен, позволяваща санкционираното лице да разбере в какво правонорушение
е обвинен, поради
което правото му на защита
не е нарушено.
Както
правилно е приел РС при издаване на наказателното постановление наказващият орган е
изяснил всички обстоятелства, касаещи констатираното нарушение. Доколкото в процесния
случая е ангажирана обективната безвиновна отговорност на ЮЛ - дружеството касатор, въпросът за субективната
страна /виновното
поведение/ не следва да се обсъжда.
От касационният състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
допуснати от първоинстанционния съд, а и такива не се
твърдят в касационната жалба.
При постановяване на решението си
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие
по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон
доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база
събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата,
при които е осъществено.
При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно
основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа
обстановка по делото, първоинстанционният съд е
изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното
постановление.
Напълно
се споделят и доводите на съда че с оглед тежестта на извършеното
административно нарушение, същото подлежи на санкциониране с имуществена санкция в единствено предвидения от законодателя
размер. Обстоятелството, че от нарушението не са настъпили вредни последици, не обосновава
само по себе си извод за маловажност на санкционираното неизпълнение на административно задължение по смисъла,
вложен в чл.28 от ЗАНН, тъй като същото
не се отличава
с по-ниска обществена опасност от обичайните
нарушения от същия вид, при съобразяване и засегнатите обществени отношения - защита на здравето и живота
на останалите участници в движението. Наред с това, по същността си процесното нарушение е формално и вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване
на изпълнителното деяние.
Правилно решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй
като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до
извод за маловажност на случая по чл.
28 от ЗАНН, следва да се разкриват
особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите
случаи на тези нарушения, а такива данни не
са налични.
На следващо място, обосновано
решаващият състав е приел, че административно наказателното производство е
протекло при липса на съществени нарушения на административно производствените
правила. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган, при спазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН, притежава
изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити и е подписан от съставителя, един
свидетел и лицето, представляващо санкционирания търговски субект.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и притежава
изискуемите от чл.57 от ЗАНН реквизити. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН
за съставяне на акта и издаване на НП. Предвид
това обосновано районният съд е приел, че не са допуснати
нарушения в процедурата по издаване на санкционния акт.
С оглед изложените съображения,
касационната инстанция, след извършена проверка по чл.218 АПК на оспорения
съдебен акт установи, че същият е валиден и допустим, постановен
в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за
отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във
връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и като правилен, следва да остане в
сила.
Мотивиран така и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 364 от 29.11.2019 година, постановено по
наказателно административен характер дело № 760 по описа за 2019 година на Районен
съд Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.