Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./……...06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д. № 483/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството по
делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 80645/06.12.2018г. на
„Веолия Енерджи Варна“ЕАД с ЕИК ********* със седалище в гр. Варна, против
Решение № 4690/19.11.2018 г., постановено по гр.д. № 19321/2017 г. по описа на
Варненски районен съд, 42 състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение
№579/12.02.2019г., в частта, с която предявените от въззивника срещу Д.Л.Д., с
ЕГН **********, с адрес г>В Б.* в.******, искове с правно основание чл.327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за сумата от 68.45
лева, представляваща начислено за м.11.2014г. задължение за потребена и
незаплатена топлинна енергия и такси за услуги по партида № 14249 за имот,
находящ се в гр.Варна, ж.к. Младост, бл. 106, вх. 7, ап.128 и за сумата от 18.78
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
01.01.2015г. – 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 22.12.2017г., до окончателното изплащане на
вземането.
В жалбата се
поддържа, че съгласно чл.34 от ОУ задължението за плащане на месечните суми за
топлинна енергия става изискуемо в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Срокът за заплащане на задължението за м.11.2014г. е до
31.12.2014г., поради което с предявяване на исковата молба на 22.12.2017г.
тригодишният давностен срок за периодични плащания е прекъснат преди да е
изтекъл. Поддържат се доводи за неправилност на извода за погасяване на
вземанията по давност. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, чрез назначения й особен представител, в който оспорва жалбата като
неоснователна.
Постъпила е и въззивна
жалба вх.№81273/07.12.2018г. от Д.Л.Д. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез
особен представител адв.А.Н., против Решение № 4690/19.11.2018 г., постановено
по гр.д. № 19321/2017 г. по описа на Варненски районен съд, 42 състав,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №579/12.02.2019г., в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на „Веолия
Енерджи Варна“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Варна, бул. „Янош Хуняди“ № 5, сумата от 1008, 92 лева, представляваща
сбор от главни задължения за потребена и незаплатена топлинна енергия и такси
за услуги по партида № 14249 за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. Младост, бл.
106, вх. 7, ап.128 и сумата от 160,07 лева, представляваща сбор от
мораторни лихви върху главниците, формирани както следва: главница 472,44 лева
за периода от м.12.2014 г. до м. 04.2015 г. вкл. и 112,64 лева лихва за забава
за периода от 01.02.2015 – 03.08.2017г.; главница 263,00 лв. за периода
м.11.2015 – м.04.2016 г. вкл. и 37,12 лв. лихва за забава за периода от
01.01.2016 – 03.08.2017 г.; главница 273,48 лв. за периода м.11.2016 – м.
04.2017 г. вкл. и 10,31 лв. лихва за забава за периода 01.01.2017 – 03.08.2017
г., ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В
жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, доколкото не е
съобразено с аргументираното от вещото лице в о.с.з. експертното заключение, че
количеството отдадена топлоенергия от сградна инсталация е изчислено по
некоректен метод. Ищецът не е доказал какво е действителното време на ползване
на топлоенергия от ответника. Топлоенергията е начислена на пълна мощност
едностранно от дружеството в нарушение на принципа, че купувачът дължи
заплащане само на реално консумирано количество енергия. Не са представени
доказателства, че топломерите в жилището някога са били реално отчитани, няма
данни за извършвани периодични проверки относно изправността на
топлоизмервателните уреди, което е задължение на ищцовото дружество. Прави се
искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете,
ведно с присъждане на разноски за две инстанции.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.327 ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от “Веолия Енерджи Варна” ЕАД, за осъждане на Д.Л.Д., с ЕГН **********, да заплати сумата от 1 256,22 лева - задължение за потребена и
незаплатена топлинна енергия както и такси за услуги по партида № 14249 за
имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. Младост, бл. 106, вх. 7, ап.128, от която –
главница 540,89 лева за периода от м.11.2014 г. до м. 04.2015 г. вкл. и лихва
131,42 лева за забава за периода от 1.1.2015 – 3.8.2017г.; главница 263,00 лв.
за периода м.11.2015 – м.04.2016 г. вкл. и лихва 37,12 лв. за забава за периода
от 1.1.2016 – 3.8.2017 г.; главница 273,48 лв. за периода м.11.2016 – м.
04.2017 г. вкл. и лихва 10,31 лв. за забава за периода 1.1.2017 – 3.8.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът
е продибил по наследство топлоснабдения имот, поради което отговаря за
задълженията за топлинна енергия, такси и услуги в качеството си на
правоприемник на своя наследодател, починал на 22.06.2016г., за периода до
смъртта му, а за периода след това – на собствено основание в качеството си на
потребител. Твърди се, че през 1994г. е извършено присъединяване на етажната
собственост на адреса на ищеца към топлопреносната мрежа на
“Топлофикация-Варна” ЕАД, като към 13.01.2008г., когато са влезли в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия, по отношение на сградата е имало
действащ договор за доставка на топлинна енергия. Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ
потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инстанция и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Претендира се присъждане на незаплатената цена за доставената
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за периода м.11.2014г. -
м.04.2015г., м. 11.2015г. – 04.2016г. и м.11.2016г. – м.04.2017г., ведно със
законната лихва за забава от падежа до 03.08.2017г.
С отговора на исковата молба, подаден чрез
особен представител, се поддържа, че не е ясно дали ответникът е приел
наследството и респективно дали отговаря за задължението. Излага, че в тежест
на ищеца е да докаже, че ответникът има непогасени задължения, както и реалното
количество потребена и незаплатена топлинна енергия. Прави възражение за
погасяване по давност на задължението за м.11.2014г. с кратката тригодишна
давност.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата
и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи.
В разглеждания случай оплакванията на
въззивника – ответник по иска съставляват оспорване на реалната доставка на
топлинна енергия от сградна инстанция, на методиката за изчисляване на
стойността, на изправността на топломерите в имота и на спазването на
процедурата по отчитането им. Така направените оспорвания на практика
съставляват новонаведени възражения, доколкото се основават на фактически
твърдения, които ответникът е можел да релевира в срока за отговор на искова
молба, но не го е направил. По изложените съображения същите се явяват
преклудирани и не следва да бъдат разглеждани.
В рамките на дължимата служебна въззивна
проверка за противоречие на решението с имеративни правни норми, настоящият
съдебен състав намира, че такова не се констатира.
От приетите по
делото писмени доказателства еднозначно се установява, че ответникът се
легитимира като единствен наследник по закон на собственика на топлоснабдения
имот. При липса на вписан отказ от наследство и с оглед безрезултатно проведената
процедура по чл.51, ал.2 от ЗН, оспорването на пасивната материална легитимация
е неоснователно, тъй като ответникът не следва да черпи права от собственото си
бездействие. Съгласно чл.64, ал.1 от ОУ при смърт на потребителя наследниците
са длъжни да уведомят писмено доставчика в 30-дневен срок с подаване на
заявление за промяна на партидата, каквото в случая не е подадено. Неосъщественото
от самия ответник дължимо съдействие, не може да има за последица
освобождаването му от задълженията по договора. С оглед изложеното следва да се
приеме, че за периода преди откриване на наследството - 22.06.2016г. ответникът отговаря за задълженията за топлинна енергия в качеството си
на наследник на потребителя, а за периода след тази дата – в качеството си на
собственик на имота на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ.
Съобразно чл.153 , ал.1 от ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. От заключението на СТЕ се установява,
че процесният имот се намира в сграда в режим на етажна собственост и е
присъединен към топлопреносната мрежа, като е сключен Договор за доставка на
топлинна енергия на 27.101997г. и 25.11.2003г. между етажните собственици и
доставчика. В качество си на клиенти на
топлинна енергия, те са страна по
продажбено правоотношение с топлопреносното
предприятие, с предмет-доставка
на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
Основанието
на конкретното плащане произтича от топлоенергия, отдадена от сграданата
инсталация, за подгряване на топлоносител за допълване на вътрешносградната
инсталация и за таксите за топлинно счетоводство. Съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Поради този източник на задължението на въззивника, направеното
възражение за неизпълнение на услугата по доставяне на топлонергия за битово
потребление до конкретния имот е без значение. Същото, видно от заключението на
техническата експертиза, не намира отражение и в приложимата Методика за дялово
разпределение на топлоенергията в сгради ЕС. Монтираните отоплителни тела са
собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват и именно те
имат задължение да ги поддържат в годно за експлоатация състояние, поради което
от отказа да се ползва отопление на имота не може да се черпи довод за липса на
изпълнение на договора за топлонсабдяване, вкл. досежно отдаваната от сградната
инсталация топлоенергия.
С оглед
начина на отчитане на доставяната топлоенергия в сгради със схема на
вътрешно-отоплителна инсталация /ВОИ/, отделното жилище не може да се
топлоизолира. В тази връзка въззивният състав се позовава на решение на
Конституционния съд №5/22.04.10 по к.д. №.15/09, с което е отхвърлено искане за
прогласяване на противоконституционността на разпоредбата на чл.153, ал.1 и
ал.6 ЗЕ с посочване, че сградната инсталация е част от общите части на
сградата, всички собственици и носители на права следва да се считат за
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ – като правото на част от потребителите да не ползват топлинна енергия за
отопляване на индивидуалните си имоти не налага извод, че не следва да плащат
топлинната енергия – защото следва да поемат припадащата им се част от разходи
за нея, свързани с тези общи части; съдът е отразил, че не е установено
цялостната уредба на топлоснабдяването да противоречи на Конституцията и на
международните актове.
В разглеждания случай от заключението на СТЕ се
установява, че общият топломер в абонатната станция на процесната сграда е
отчитан ежемесечно, като отдадена от сградната
инсталация топлинна енергия е начислено правилно. Според експертизата дяловото
разпределение на топлинната енергия в етажната собственост също е извършено
правилно, като дължимите суми са изчислени коректно и съответстват на цените на топлоенергията,
приети от ДКЕВР. Изразеното от вещото лице в о.с.з. лично становище относно прецизността
на методиката е без правно значение, доколкото не е имало поставена такава
задача, а и подобна преценка е извън неговата компететност, тъй като се касае
за законоустановен алгоритъм.
С оглед гореизложеното и предвид
заключенията на вещите лица по ССЕ и СТЕ относно правилното определяне на
потреблението на топлоенергия, съответно на нейната стойност, следва изводът,
че претенциите на ищеца се явяват основателни и доказани.
Като акцесорна, основателна се явява и
претенцията за лихва за забава, считано от падежа на съответното месечно
задължение, който съобразно ОУ към договора за продажба на топлинна енергия,
настъпва след изтичане на 30-дневен срок след края на периода, за който се
отнасят. Предвид факта, че ответникът – въззивник в настоящото производство, не
е изпълнил задължението си за заплащане на топлинна енергия на падежа, същият
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, която според приетата
съдебно-счетоводна експертиза възлиза на сумата от 191.46 лева. С оглед
диспозитивното начало предявеният иск се явява основателен до пълния
претендиран размер от 178.85 лева. На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът
дължи и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска.
С оглед формирания извод за основателност на
исковите претенции, съдът дължи произнасяне по обективираното в срока по чл.131
от ГПК възражение за погасяване по давност на претенцията за главница за
м.11.2014г. в размер на 68.45 лева и дължимата лихва за забава върху нея в
размер на 18.78 лева. На основание чл.34 от ОУ срокът за заплащане на задължението за
м.11.2014г. е до 31.12.2014г., поради което с предявяване на исковата молба,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, на 22.12.2017г. тригодишният
давностен срок, приложим за периодични плащания, е прекъснат преди да е
изтекъл. По изложените съображения възражението се явява неоснователно.
В заключение въззивният състав на съда
приема, че предявените претенции са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло. По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в отхвърлителната му част, като вместо него бъде постановено друго, с
което предявените искове бъдат уважени, а в осъдителната му част решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
Формираният извод за основателност на иска
в цялост налага да бъде ревизирано първоинстанционното решение и в частта за
разноските, като в тази част същото бъде отменено изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, в полза на въззивника „Веолия Енерджи Варна“ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 942.93
лева, представляващи заплателно адвокатско възнаграждение, депозит за вещи лица
и за особен представител, държавна такса и такси за СУ.
В тежест на въззиваемия Д.Л.Д. следва да бъдат възложени и сторените пред въззината инстанция разноски
в размер на 685.88
лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за особен
представител и държавна такса.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК въззиваемият Д.Л.Д. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 50 лева по подадена
от негово име въззивна жалба.
С оглед изложените
съображения, настоящият състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 4690/19.11.2018 г., постановено по
гр.д. № 19321/2017 г. по описа на Варненски районен съд, 42 състав, поправено
по реда на чл.247 от ГПК с Решение №579/12.02.2019г., в частта, с която предявените от „Веолия Енерджи Варна“ЕАД с ЕИК
********* със седалище в гр. Варна, срещу Д.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес г>В
Б.* в.******, искове с правно основание чл.327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени за сумата от 68.45 лева,
представляваща начислено за м.11.2014г. задължение за потребена и незаплатена
топлинна енергия и такси за услуги по партида № 14249 за имот, находящ се в
гр.Варна, ж.к. Младост, бл. 106, вх. 7, ап.128 и за сумата от 18.78 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.01.2015г. –
03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 22.12.2017г., до окончателното изплащане на вземането, както и в частта за
разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.Л.Д., с ЕГН **********, с адрес г>В Б.*
в.******, да заплати на „Веолия
Енерджи Варна“ЕАД с ЕИК ********* със седалище в гр. Варна, сумата от 68.45
лева, представляваща начислено за м.11.2014г. задължение за потребена и
незаплатена топлинна енергия и такси за услуги по партида № 14249 за имот,
находящ се в гр.Варна, ж.к. Младост, бл. 106, вх. 7, ап.128 и сумата от 18.78
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода
01.01.2015г. – 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяване на иска – 22.12.2017г., до окончателното изплащане на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4690/19.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 19321/2017 г. по описа на Варненски районен съд, 42
състав, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №579/12.02.2019г., в останалата му част, с която Д.Л.Д., с
ЕГН **********, с адрес г>В Б.* в.******, е осъден да заплати на „Веолия
Енерджи Варна“ЕАД с ЕИК ********* със седалище в гр. Варна, сумата от 1008,
92 лева, представляваща сбор от главни задължения за потребена и
незаплатена топлинна енергия и такси за услуги по партида № 14249 за имот,
находящ се в гр.Варна, ж.к. Младост, бл. 106, вх. 7, ап.128 и сумата от 160,07
лева, представляваща сбор от мораторни лихви върху главниците, формирани
както следва: главница 472,44 лева за периода от м.12.2014 г. до м. 04.2015 г.
вкл. и 112,64 лева лихва за забава за периода от 01.02.2015 – 03.08.2017г.;
главница 263,00 лв. за периода м.11.2015 – м.04.2016 г. вкл. и 37,12 лв. лихва
за забава за периода от 01.01.2016 – 03.08.2017 г.; главница 273,48 лв. за периода
м.11.2016 – м. 04.2017 г. вкл. и 10,31 лв. лихва за забава за периода
01.01.2017 – 03.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главното вземане,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.12.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.327 ТЗ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Л.Д., с ЕГН **********,
с адрес г>В Б.* в.******, да заплати на „Веолия Енерджи
Варна“ЕАД с ЕИК ********* със седалище в гр. Варна, сумата от
1628.81 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, формирана както
следва: 942.93 лв. - за първа инстанция и 685.88 лв. - за въззивна
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Л.Д., с ЕГН **********,
с адрес г>В Б.* в.******, да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Варна, сумата от 50 лева, представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.