Р Е Ш Е Н И Е
№......................../07.03.2023г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, І Гражданско
отделение, 27 състав, в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12906 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от А.Г.Р. и Й.Т.Р., подадена чрез пълномощник, с
която са предявени искове по чл.432 ал.1 от КЗ срещу „А.–
Словашко застрахователно дружество“ АД, чрез кореспондента му ЗАД „А.България“
АД, ЕИК********, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумите от по 150 000лв. за всеки от тях,
представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпените болки и страдания от смъртта на сина им З.А.Г., вследствие на
ПТП, настъпило на 21.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от
03.07.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се
твърди, че на 21.12.2019г. около 19,10 часа на автомагистрала/АМ/“Хемус“ 13900
км. посока гр. София е настъпило ПТП по вина на Димитър Славов Колев, който
като водач на МПС „ДАТ“ рег.№ *******се отклонява
вдясно в аварийната лента и блъска МПС “Ситроен“ с рег.№ *******и пешеходеца З.А.Г.,
в резултат на което последният почива. За произшествието е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 187/21.12.2019г., издаден от ОД на МВР –
София. Излага се, че ищците са родители наЗ. Г., като взаимоотношенията им са
били силно емоционални, живеели са в разбирателство и без конфликти, като
починалият син на ищците ги подпомагал, бил тяхна морална и финансова опора.
Редовно ги посещавал със съпругата си, като им носил хранителни продукти,
помагал им с къщната работа, поддържането на градината и двора и участвал в
приготвянето на зимнина. Когато се налагало ги превозвал с автомобила си до магазини,
аптеки и навсякъде, където са имали нужда да отидат. След смъртта на сина им
ищците били съкрушени, сломени психически, изпитвали силни душевни страдания,
налагало се да приемат успокоителни, страдали от безсъние, рухнали психически,
като мисълта, че са загубили завинаги сина си и към момента не им давала покой.
Ищците трудно приемат смъртта на сина си, който бил тяхна опора и стимул за
живот. Затворили се в себе си, не желаели да контактуват с приятели. Спомените
за всички хубави моменти заедно с него като семейство, ги карали да се чувстват
още по-зле, което се отразило на отношенията помежду им, на отношенията им с
останалите близки и роднини. Преживяната лична трагедия се отразила негативно на
пълноценното им общуване. Болката от загубата на сина им се засилвала още
повече при редовните събирания на семейството по различни поводи, особено
когато видели другия си син, защото тогава си спомняли за починалия и плачели.
И към момента ищците тъгували, не можели да преживеят загубата на сина си.
Единствената им утеха била посещаването на гроба му. Твърди се в исковата молба,
че автомобилът, управляван от виновния водач е застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ в словашката затрахователна компания, чийто кореспондент по
обработка на щети на територията на България е ЗАД „А.България“ С покани .№
415/05.06.2020г. и .№ 416/05.06.2020г. ищците поискали от ответното дружество да
им заплати застрахователни обезщетения, като била образувана преписка по щета №
1021/20/217/500020, но и към момента на подаване на исковата молба не им било
изплатено обезщетение. В първото по делото съдебно заседание са наведени
твърдения, че след подаване на исковата молба, в резултат на преживения стрес
от смъртта на сина си ищецът отключил заболяване „Синдром на Рейн“ и се
обострили оплакванията, които имал в гръбначния стълб.
Ответникът е депозирал отговор и допълнителен отговор на исковата
молба, като оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че
причина за настъпване на вредоносния резултат е поведението на самия загинал,
който неправомерно спрял в тъмната част на денонощието в аварийната лента на АМ „Хемус“ управлявания
от него автомобил, без да го обозначи с включен авариен сигнал, след което излязъл от него и вече
като пешеходец навлязъл внезапно в
дясната активна лента на движение, което е единствената причина за произшествието. Поддържа се, че
настъпилото ПТП се явява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, а в
условията на евентуалност се твърди съпричиняване на вредоносния резултат, от
страна на загиналия. Възразява се срещу размера на претендираните обезщетения
за неимуществени вреди, както и относно заявената претенция за присъждане на
лихва за забава, считано от 03.07.2020г., като се излага, че в случая е
приложима разпоредбата на чл.497 ал.1 т.2 от КЗ и лихва за забава би могла да
се дължи само при основателност на претенциите, считано от датата на завеждане
на исковата молба. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните,
а и видно от приложеното удостоверение за наследници е, че ищците са родители
на З.А.Г., починал на 21.12.2019г., вследствие на ПТП, което се установява от
представения констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 167/21.12.2019г., издаден от ОД на МВР – София.
От показанията на свид. Г. – снаха на ищците и съпруга на другия им син, е видно, че те имали силна
връзка с починалия си синЗ., който много уважавал баща си и бил силно привързан
към майка си. На 21.12.2019г. съпругата наЗ., пищейки, им съобщила по телефона
за станалата катастрофа, като им обяснила, че двамата съсЗ. пътували към София
по АМ“Хемус“, спрели в аварийната лента, за да си сменят местата и тогава някакъв
голям камион отнесълЗ. и той починал. След това свидетелката и съпругът й се
обадили на ищците и им съобщили за станалата катастрофа. Отишли в Бърза помощ,
където на ищеца поставили инжекции, дали му диазепам и го прегледали, защото
вдигнал много високо кръвно, вследствие изпадането му в шок. И на двамата ищци
били предписани успокоителни, бил им изписан „Деанксит“. Ищцата страдала от
мигрена, не била в състояние да се храни и да приема течности, а ищецът отслабнал
с около 20 кг след инцидента, не можел да спи, като скръбта и на двамата била
огромна.З. бил дясната ръка на родителите си и заедно със съпругата му помагали
на ищците – пазарувал заедно с тях, работел в градината, подпомагал ги
финансово, подарил им и екскурзия в Германия, като двамата били много горди от
това, което синът им направил за тях. След катастрофата у ищците настъпила
негативна промяна, били рухнали и център на живота им станала скръбта. Здравословното
състояние на ищеца се влошило, поради липсата на сън същият бил неадекватен. Не
искали да общуват с други хора, затворили се в дома си и тъгували, ищцата
споделяла със свидетелката, че вече не виждала смисъл да живее, а ищецът развил
„Синдром на Рейно“.
Видно от показанията на
свид. В. – семейна приятелка на ищците от около 20 години е, че за
катастрофата, в която починал сина имЗ., разбрала от ищеца и сина им Т.,
вечерта на 21.12.2019г. От ищците научила, че са ходили в Бърза помощ, защото А.
вдигнал много високо кръвно, предписали им лекарства и на двамата. Същата вечер
им дали успокоителни лекарства, като от Данчето знаела, че им били предписани
диазепам и деанксит. И двамата били много разстроени след смъртта на сина им,
тъй като били силно привързани към него.З. помагал много на родителите си –
пазарувал, правел някои дребни ремонти в дома им, карал ги с автомобила си на лекар,
погал в поддържането на двора, полагал грижи и за баба си, която живеела в село
на около 60 км от Плевен. Ищците изключително много разчитали на починалия си
син, защото той ги обгрижвал, винаги се интересувал как са, предлагал им
помощта си и те разчитали, че един ден, когато няма да могат да се грижат за
себе си, това ще правиЗ.. Преди инцидента А. и Данчето били жизнерадостни,
здрави и обичащи живота хора, но след инцидента се затворили в себе си. Ищцата
рухнала, сринала се, споделяла със свидетелката, че не вижда смисъл да живее и
че за нея живота е приключил, нищо не я интересувало и нищо не искала да знае.
След инцидента страдала от мигрена, от силно главоболие и не можела да спи, като
казвала на свидетелката, че мрази нощта, защото тогава постоянно мислела заЗ..
След инцидента А. имал сериозни проблеми със стомаха, не можел да приема
всякаква храна, открили му заболяване „Синдром на Рейно“, което било свързано с
кръвообръщението и било много сериозно нелечимо.
От заключението на
допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че миналите
заболявания на ищеца са описани в Епикриза от 26.07.2021г. – 28.07.2021г./преди
ПТП/ МБАЛ „Св. Пантелеймон – Плевен“ ООД, Клиника по Ревматология. На ищеца е
поставена диагноза - Синдром на Рейно, като придружаващите му заболявания,
съгласно отразеното в приложената медицинска документация са: състояние след оперативно
лечение през 1999г. по повод карцином на ларинкса и поставяне на постоянна
трахеостома, активирана артрозна болест – цервикоартроза, лумбална спон
дилоартроза, двустранна гонартроза, артериална хипертония с 20-годишна давност
с максимални стойности на артериално налягане 160/100, хипертонично сърце от
2009г., неинсулинозависим захарен диабет без усложнения с давност над 5 години
с добър метаболитен контрол, ХОББ с давност над 10 години, доброкачествена
простатна хиперплазия, хроничен пиелонефрит. Съгласно предоставената справка от
РЗОК А.Г.Р. има следните налични хронични заболявания: хипертонична болест на
сърцето от 2009г., други увреждания на ретината от 25.10.2010г., полиартроза,
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия – 2011г.,
предсърдно мъждене и трептене от 29.04.2011г., други уточнени видове
хипотиреоидизъм от 18.12.2013г., хиперплазия на простата, диагностицирана
04.01.2019г., синдром на раздразненото черво без диария от 24.07.2019г.,
синдром на Рейно от 19.07.2021г., като е хоспитализиран три пъти. Преди
21.12.2019г./датата на ПТП/ ищцата Й.Р. страдала от есенциална първична
хипертония, регистрирана за първи път 2015г., атрофичен вагинит 2013г., други
спондилози с радикулопатия, установени през 2018г. В заключението си експертът
разяснява, че състоянието на психо-емоционален стрес на двамата ищци спада към
т.нар.реакции на тежък стрес и разстройство в адаптацията – посттравматично
стресово разстройство, което се определя като закъснял или протрахиран отговор
на стресово събитие, като в този случай емоционалните реакции са притъпени, не
може да се преживее чувство на радост. За преодоляване на това състояние вещото
лице препоръчва т.нар „вентилация на емоциите“ – на преживелите такъв стрес да
се даде възможност да говорят свободно за преживяното, както и консултация с
психолог при необходимост в амбулаторни условия в планов порядък.
Прието за безспорно
между страните по делото е обстоятелството, че е
налице валидно към датата на произшествието застрахователно правоотношение
между „А.з.д.“ АД и собственика на т.а. „ДАФ“ с рег.
№ ********, като от приложените доказателства се установява, че с покани от 05.06.2020г. ищците
са предявили претенции за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди
пред ответното дружество, но по делото не се твърди и липсват доказателства да
са им били изплатени обезщетения.
От заключението на допуснатата по делото
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че
същото е изготвено въз основа на приложените по делото доказателства –
материали от ДП № 203/2019г. по описа на ОСлО при СОП, пр.пр.№ 3785/2019г. на
СОП, в които подробно са описани условията, причините и механизма на станалото
ПТП на 21.12.2019г. около 19,10 часа на АМ „Хемус“/км 13,900 – посока София при
участници: т.а. влекач „ДАФ“ мод.XF с рег.№ *******с
прикачено товарно ремарке рег. № ********и л.а.“Ситроен С5“ рег.№ ******** с
дясно управление и с водач З.А.Г., в т.ч. Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 167/2019г. по описа на СДВР, Протокол за оглед на
местопроизшествието, скици, снимков албум, съдебно-медицинска експертиза на
труп № 838/2019г., изд.от д-р Веселин Топалов/съдебен лекар/ при КСМД – София,
извършил аутопсия на трупа на починалия при ПТП на 23.12.2019г. – З.А.Г. на
38г. от гр. Плевен, като заключението е, че е получил тежка черепно-мозъчна и
гръдна травма, изразяваща се в травматично експлозивно разрушаване на главата и
разкъсване на мозъчното вещество, двустранна контузия на белия дроб с масивна
двустранна аспирация на кръв и белите дробове, открито счупване на дясната
подбедрица, кръвонасядания и охлузвания на крайниците.
По данни от протокола за
оглед, процесното ПТП е настъпило на АМ Хемус в района на км 13,900. АМ“Хемус“
се състои от две платна, разделени с разделителен остров и е предназначена за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по три пътни
ленти – две активни и една вдясно за принудително спиране на автомобилите.
Двете активни пътни ленти са разделени с единична прекъсната линия, а пътната
лента за принудително спиране на автомобилите е отделена с единична
непрекъсната линия. В района на настъпилото ПТП няма данни за поставени пътни
знаци, имащи отношение към настъпилото ПТП.
В материалите по делото
е предоставена информация от тахограф, въз основа на която експертът е
определил, че преди настъпването на ПТП скоростта на движение на т.а. „ДАФ“ е
била 90 км/ч.
Процесното ПТП е настъпило на прав пътен участък в тъмната част на
денонощието.
Автомобили „ДАФ“ влекач,
какъвто е процесния, фабрично се произвеждат с халогенни лампи на фаровете.
Изискванията към
осветените зони пред и около автомобила са регламентирани в Правила № 20 и 8 на
Европейската икономическа комисия на ООН за Европа/ЕИК към ООН/.
Късите светлини на
процесния автомобил са асиметрични и осветяват пространството пред него, при
правилно регулирани фарове и ясно нощно време.
Съгласно заключението, водачът
на процесния т.а. „ДАФ“ е имал възможност да вижда спрелия л.а. „Ситроен“ върху
пътната лента за принудително спиране от момента, когато неговите фарове са го
осветили. Преди осветяването на л.а. „Ситроен“, водачът на т.а. „ДАФ“ е имал
възможност да вижда излъчената светлина на габаритните светлини на л.а.“Ситроен“
от разстояние по-голямо от 200 м.
Пострадалият пешеходец е
имал възможност да вижда излъчената светлина от фаровете на приближаващия го
т.а.“ДАФ“, съответно приближаването на автомобила, движещ се върху дясната
пътна лента на магистралата от разстояние по-голямо от 200 м.
По данни от протокола за
оглед, след установяването на л.а.“Ситроен“, предното му дясно колело е отстояло
на разстояние 1,22 м вляво от десния край на пътното покритие, а задното му
дясно колело се е намирало на 1,18 м също от края на пътното покритие. Пътната
лента за принудително спиране е с широчина 3,5м. Широчината на л.а. „Ситроен“ е
1,8 м.
Отстоянието на левия
габарит на л.а. „Ситроен“ от линията, ограничаваща дясната активна пътна лента
с пътната лента за принудително спиране е било 0,5м.
Отстоянието на десния
габарит на л.а. „Ситроен“ от десния край на пътното покритие е било 1,2 м.
В представените
материали по настоящото дело няма данни дали л.а. „Ситроен“ е бил с включени
или не аварийни светлини и поставен светлоотразителен триъгълник. В делото има
данни, че л.а. „Ситроен“ е бил спрял, за да си разменят местата водачът на
автомобила до този момент с пътника, седящ до него. При това обстоятелство експертът
отбелязва, че най-вероятно не е бил поставен светлоотразителен триъгълник.
Аварийните светлини на
спрелия автомобил Ситроен могат да бъдат забелязани от водача на т.а. „ДАФ“ от
разстояние по-голямо от 200 м.
Светлоотразителният триъгълник
може да бъде забелязан от водача на т.а. „ДАФ“ от разстояние до 50 м.
Непосредствено преди
настъпването на удара на пешеходеца, той се е намирал върху непрекъснатата
линия, ограничаваща дясната активна пътна лента с пътната лента за принудително
спиране на автомобилите. Пешеходецът е бил навлязъл частично върху дясната
пътна лента на около 20 – 30 см.
В материалите по делото
няма данни пострадалият пешеходец да е бил със светлоотразителна жилетка.
Съобразявайки описаната
пътна обстановка експертът заключава, че водачът на т.а.“ДАФ“ е имал възможност
да забележи спрелия л.а.“Ситроен“ върху пътната лента за принудително спиране
от разстояние по-голямо от 200 м.
Преди настъпването на
удара между т.а. „ДАФ“ и пешеходеца, последният се е движил с траектория от
дясната врата на л.а. „Ситроен“, преминавайки пред автомобила и към лявата
врата на същия автомобил. Водачът на т.а.“ДАФ“ е имал възможност да забележи
пострадалия пешеходец, осветявайки го с фаровете си, за първи път, когато той е
преминал в зоната отляво на л.а. „Ситроен“. Преди този момент л.а. „Ситроен“ е
ограничавал видимостта на водача на т.а. „ДАФ“ към пострадалия пешеходец.
Скоростта на движение на
пострадалия пешеходец преди настъпването на удара е определена по статистически
данни за скорост на пешеходци, които се използват в експертната практика, като
скоростта на движение на пострадалия пешеходец преди настъпването на удара,
според заключението, е била около за бавен ход – 3,9 км/ч или 1,1 м/сек. Тази
скорост е и приета от експерта при изпълнение на останалите задачи.
Видно от заключението е,
че мястото на удара между предната част на т.а.“ДАФ“ и пешеходеца е била на
около 1,3 м след като пешеходецът е започнал да се движи от лявата страна на
л.а. „Ситроен“, до който извод вещото лице е стигнало на база получената
деформация на преден ляв калник на л.а. „Ситроен“, която се е реализирала от
удар на тялото на пешеходеца по него, след удара от предната дясна част на т.а.“ДАФ“.
Разстоянието, което е
изминал пешеходецът от момента на първата възможност водачът на т.а.“ДАФ“ да го
забележи до момента на удара е било около 1,5 м. Това разстояние пешеходецът е
изминал за време 1,65 сек.
За изчисленото време
1,65 сек процесният т.а.“ДАФ“, движещ се със скорост 90 км/ч, се е намирал на
разстояние преди мястото на удара 41,25 м., от което експертът е заключил, че водачът на процесния т.а.“ДАФ“ е имал
възможност да забележи пострадалия пешеходец, когато се е намирал на разстояние
от мястото на удара с него 41,25 м.
Водачът на процесния
т.а.“ДАФ“ е имал възможност да вижда л.а.“Ситроен“ за време по-голямо от 10 сек
преди настъпването на удара, а пострадалият пешеходец е имал възможност да го
забележи 1,65 сек преди настъпилия удар.
Максималната безопасна
скорост на движение на т.а.“ДАФ“, за да има техническа възможност водачът му да
спре преди мястото на удара и с това да предотврати ПТП е 40,90 км/ч.
Отстоянието на процесния
т.а. „ДАФ“ от мястото на удара до мястото, където се е намирал когато водачът
му е имал възможност да възприеме за първи път пешеходеца е била около 34,62м.
Вещото лице е сравнило
стойностите на опасната зона за спиране на т.а.“ДАФ“ - 104,6 м, с отстоянието
му от мястото на удара в момента, в който водачът е имал възможност да забележи
за първи път пешеходеца - 34,62 м., като е дало
заключение, че опасната зона за спиране е по-голяма, от което е направило
извод, че водачът
на т.а.“ДАФ“, движещ се със скорост 90 км/ч не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара с пострадалия пешеходец за момента на първата
възможност да го забележи. Той е щял да има техническа възможност да
спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП, ако се е
движил със скорост 40,9 км/ч или по-ниска.
От заключението на
комплексната експертиза се установява, че вследствие на претърпяната
пътно-транспортна злополука З.А.Г. е получил следните увреждания: „Тежка
съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма. Травматично експлозивно разрушаване
на главата и разкъсване на мозъчното вещество, двустранна контузия на и масивна
двустранна аспирация на кръв в белите дробове, открито счупване на дясната
подбедрица, кръвонасядания и охлузвания на долните и горни крайници“. Описаните
травматични увреждания са били крайно тежки и несъвместими с човешкия живот.
Смъртта е настъпила мигновено и е била неминуема. Трупът на починалия е бил
подложен на съдебно-медицинска аутопсия в Катедра по съдебна медицина при МБАЛ
„Александровска“ София, като при изследване на кръвта на починалия не е
доказано наличието на алкохол в кръвта.. Към момента на ПТП пострадалият не е
бил обърнат с гръб към приближаващия го лек автомобил, като дясната странична
част на тялото му е била обърната към предната част на идващия към него товарен
автомобил.
Съгласно заключението, пострадалият
пешеходец е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не
предприема движение от лявата страна на автомобила, преди да е преминал
т.а.ДАФ.
Въз основа на данните от
протокола за оглед, експертът е заключил, че преди настъпване на ПТП,
л.а.“Ситроен“ е бил спрял на около 0,3 м вдясно от непрекъснатата линия и върху
пътната лента за принудително спиране на автомобилите.
По данни от
тахографската информация процесният т.а.“ДАФ“, преди настъпването на процесното
ПТП, се е движил със скорост 90 км/ч, която скорост не е била превишена за
района на настъпилото ПТП.
Водачът на т.а.“ДАФ“,
движещ се със скорост 90 км/ч не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара с пострадалия пешеходец за момента на първата възможност да го
забележи. Той е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати настъпването на ПТП, ако се е движил със скорост 40,9 км/ч или
по-ниска.
С оглед установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т. е. следва да е отправило писмена
застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на телесно увреждане/чл. 477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е
предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП, поради противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и/или имуществени вреди и причинна
връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка
"Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на
събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
Не е спорно между
страните по делото наличието на сключен между ответното застрахователно
дружество и собственика на т.а. „ДАФ“, участвал в процесното ПТП, договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност“, действаща към датата на
ПТП, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача на товарния
автомобил вреди при управлението му, че са налице отправени писмени
застрахователни претенции от ищците към ответното дружество за заплащане на
обезщетения за вреди от процесното ПТП, както и че обезщетения не са им изплатени.
В случая е безспорно
установено по делото, че на 21.12.2019г. около 19,10 часа на АМ „Хемус“ км
13,900 посока София, вследствие на ПТП, участие, в което взели водачът на т.а. „ДАФ“рег.№
*******и синът на ищците, пешеходец 38-годишен към датата на произшествието, починал
в резултат на ПТП, който преди това слязъл от спрелия в лентата за принудително
спиране на автомобилите л.а. “Ситроен“ с рег.№ ЕН 2835 ВТ. Установи се по
несъмнен начин, че ищците и починалият им син са били силно привързани, като и
досега родителите страдат за сина си, не могат да преодолеят болката от
загубата му.
Спорни по делото обаче са
въпросите за механизма на настъпване на ПТП, противоправността в поведението на
водача на товарния автомобил, както и за вината му, а установяването им е от
значение при извършване на преценката относно основателността на исковете.
С оглед липсата на
влязла в сила присъда, имаща на основание чл.300 от ГПК задължителна доказателствена сила за
деянието, за неговата противоправност и за вината на извършителя, в настоящото
производство в тежест на ищците е да установят, при условията на главно и пълно
доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския
процес, настъпването на произшествието, неговия механизъм и противоправното
поведение на водача на товарния автомобил.
Представеният по делото
констативен протокол за ПТП е съставен съобразно изискванията на чл.3 ал.1 от
Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд в образеца по приложение № 1 от Наредбата при посещение на мястото
на описаното в него пътно-транспортно произшествие. Представеният протокол за
пътно-транспортно произшествие е съставен от длъжностно лице, в кръга на
служебните му задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК.
Съгласно посочената
разпоредба официалните свидетелстващи документи имат материална доказателствена
сила, задължаваща съда да приеме, до доказване на противното, че удостоверените
в документа факти, действително са се осъществили. Законната доказателствена
сила обхваща както лично възприетите факти от издателя на официалния документ –
съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си,
така и мястото и датата на съставяне на документа. В случая ПТП не е
реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, поради
което последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на
настъпване на произшествието.
Ищците, претендиращи
обезщетение във връзка с увреждането, носят тежестта на доказване на механизма
на ПТП, поради което те следва да ангажират и други доказателства, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава.
Посредством допуснатата по
искане на страните комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и
показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи механизма на ПТП: процесното
ПТП е настъпило на прав пътен участък на АМ“Хемус“ посока София км 13,900 в
тъмната част на денонощието, като преди настъпването му, л.а. „Ситроен“ е бил
спрял върху пътната лента за принудително спиране на автомобилите, за да
разменят местата си синът на ищците и съпругата му, а т.а. „ДАФ“ се е движил
върху дясната активна пътна лента за посоката му на движение със скорост 90
км/ч. Спрелият в лентата за принудително спиране на автомобилите л.а.“Ситроен“
не е бил обозначен със светлоотразителен триъгълник и синът на ищците не е бил
със светлоотразителна жилетка. Водачът на т.а.“ДАФ“ е имал възможност да
забележи спрелия л.а. „Ситроен“ върху пътната лента за принудително спиране от
разстояние по-голямо от 200 м., но е имал възможност да забележи пострадалия пешеходец,
осветявайки го с фаровете си за първи път когато той е преминал в зоната отляво
на л.а.“Ситроен“, като мястото на удара между предната част на т.а.“ДАФ“ и
пешеходеца е било на около 1,3 м след като пешеходецът е започнал да се движи
от лявата страна на л.а. „Ситроен“.
Съдът, като взе предвид
всички доказателства по делото, намира, че в случая не се установи да е налице
противоправно поведение на водача на товарния автомобил, застрахован при
ответното дружество. От неоспореното заключение на комплексната съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза е видно, че той се е движил със скорост от 90 км/ч,
която скорост не е била превишена за района на настъпилото ПТП. По делото
липсват доказателства да е имало ограничение на скоростта с пътен знак и неблагоприятни
фактори, които да изискват намаляване на разрешената скорост за движение по
автомагистрала/разбит път, мъгла, снеговалеж и др./, поради което и не е налице
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП от водача на товарния автомобил. Съгласно
същото заключение, опасната зона на спиране - пътят, който превозното средство
изминава от момента, в който неговият водач възприеме възникването на
препятствие пред себе си до окончателното спиране на т. а. „ДАФ“ при конкретните
пътни условия и скорост на движение от 90 км/ч, е около 104,6м. При сравнение
на стойностите на опасната зона за спиране на т.а.“ДАФ“ - 104,6 м, с
отстоянието му от мястото на удара в момента, в който водачът е имал възможност
да забележи за първи път пешеходеца - 34,62 м., се установява, че опасната зона
за спиране е по-голяма, поради което и водачът на т.а. „ДАФ“ не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара с пострадалия пешеходец.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че водачът на товарния автомобил не е могъл
и не е бил длъжен да предвиди, че ще настъпят общественоопасните последици,
поради което и извършеното представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, изключващо вината му. Предвид липсата на виновно поведение на водача на
товарния автомобил, не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на застрахователя му по застраховка „Гражданска отговорност“ – ответника по
делото., поради което и предявените искове от ищците срещу застрахователя,
чиято отговорност е функционално обусловена от отговорността на делинквента,
следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
С оглед изхода на спора
и направеното искане, съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответното дружество направените по делото разноски в размер общо на
11 429лв., от които 10 365лв. – заплатено адвокатско възнаграждение,
250лв. – внесения депозит за възнаграждение на вещо лице по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, 10лв. – държавна такса за издадени две съдебни
удостоверения, 600лв. – внесения първоначално депозит за възнаграждения на
вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза и 204лв. – внесения допълнително депозит за възнаграждения на вещите
лица по същата експертиза, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Г.Р.,
ЕГН ********** и Й.Т.Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, срещу „А.– Словашко застрахователно дружество“ АД,
чрез кореспондента му ЗАД „А.България“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на
ищците сумите от по 150 000лв. на всеки от тях, представляващи обезщетения
за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и
страдания от смъртта на сина им З.А.Г., вследствие на ПТП, настъпило на
21.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от 03.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА А.Г.Р., ЕГН **********
и Й.Т.Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, да заплатят на „А.– Словашко
застрахователно дружество“ АД, чрез кореспондента му ЗАД „А.България“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 11 429лв., представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: