Решение по дело №3246/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Пловдив, ………………………………………

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, XX  състав, в открито заседание на десети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                                   ЧЛЕНОВЕ: ДИЧО ДИЧЕВ

                                                           МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретар Теодора Цанова и прокурор Иляна Джубелиева като разгледа КАНД № 3246/ 2021 г. по описа на съда, за да се произнесе  взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по жалба на Р.В.А. ***, ЕГН **********, против Решение № 89 от 17.11.2021 г. по АНД № 633/ 2021 г. на Районен съд – Асеновград, с което е потвърден оспорен в първата инстанция ЕФ, за нарушение на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.  В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, иска се отмяна на същото, вместо което да се отмени ЕФ. В СЗ представител поддържа жалбата и претендира разноски.

         Ответникът не се представлява, в писмено становище оспорва жалбата и претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Изложените мотиви в първоинстанционното решение се споделят от настоящия състав на съда и не е необходимо да бъдат повтаряни, а е достатъчно препращане към същите. Във връзка с направеното оплакване в касационната жалба, че не можело конкретното нарушение да се санкционира с ЕФ, поради размера на глобата и предвид чл.39 от ЗАНН, настоящият състав на съда не споделя цитираната съдебна практика на Административен съд – Пловдив, а оплакването намира неоснователно, тъй като в случая не са налице единствените предвидени в чл.189, ал.4 от ЗдвП ограничения за да бъде издаден ЕФ - да е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки за конкретното нарушение, впрочем аргумент за това, че може да се издава ЕФ за глоба до 50 лв., може да бъде почерпен и от разпоредбата на чл.189, ал.13 /отм./ от ЗдвП.  От друга страна следва да се отбележи, че няма никаква логика за „по-леките случаи“ на нарушения от вида на процесното да се прилага утежнената процедура по установяване на нарушението и налагане на наказанието /съставяне на АУАН и издаване на НП/, която процедура се прилага при „най-тежките“ нарушения от този вид, при които се предвижда и лишаване от правоуправление. На следващо място - да се направи абсолютен извод, че нарушенията за превишена скорост, за които се предвижда наказание „глоба“ до 50 лв. са винаги „маловажни“, означава да се приеме, че законодателят е дал възможност на всеки водач веднъж годишно да извършва административно нарушение от този вид без да бъде санкциониран, по аргумент от чл.28 от ЗАНН, което е абсурдно като разсъждение. Що се отнася до цитираната съдебна практика, в която се разсъждава на тема „необжалваем минимум“, такъв  отдавна не съществува, при което тези разсъждения са изцяло погрешни, още повече че чл.59, ал.3 от ЗАНН /отм./ е предвиждал необжалваем минимум от 10 лв., а не от 50 лв., поради което и по-подробен анализ на тази практика е абсолютно ненужен.  Настоящият състав на съда намира необходимо да отбележи също, че  ЗДвП се явява специален закон по отношение на ЗАНН, съответно съдържа собствени специални разпоредби по отношение на санкционирането с фиш, ЕФ и с НП, както и на понятието „маловажно“. Съгласно § 6, т.32 от ДР на ЗДвП "Маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие.“  Чл.182 от ЗДвП не предвижда санкции за превишение на скоростта от 1 до 9 km/h, а настоящият състав на съда приема, че всички наказуеми превишения по чл.182 от ЗДвП не са маловажни,  още повече че всяко от тях при друга пътна обстановка би могло да доведе и до настъпване на пътнотранспортно произшествие, като сочи специалната разпоредба. Във връзка с оплакването, че  приспадането на техническата грешка на уреда било в проценти /отделен въпрос е, че то е в километри/, това не би променило правната квалификация на нарушението, при което е безпредметно да бъде обсъждано, а дори и да е налице твърдяното нарушение по чл.10 от наредбата, същото би било несъществено и не може да доведе самостоятелно до отмяна на ЕФ.

При  извършената служебна проверка съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

         При този изход на делото и съобразно направеното искане следва да бъде осъден Р.В.А. ***, ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Пловдив разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лв.

Мотивиран от горното Административен съд – Пловдив,  ХХ състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89 от 17.11.2021 г. по АНД № 633/ 2021 г. на Районен съд – Асеновград.

ОСЪЖДА Р.В.А. ***, ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - Пловдив разноски за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

                                                                      

 

2.

 

Особено мнение:

 

Не съм съгласен с мотивите на мнозинството от съдебния състав, поради което считам решението на Районния съд за незаконосъобразно, респ. че същото следва да се отмени, а издаденият електронен фиш отмени като незаконосъобразен.

За да потвърди електронния фиш/ЕФ/ първостепенния съд, действащ по същество като въззивна съдебна инстанция, въоб­ще не е обсъдил евентуалното приложение на нормите на чл.39 ал.4  и чл.85а ЗАНН(в съответните им редакции), вкл. по отношение новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП.

Не съм съгласен с приетото от мнозинството на каса­ционния състав на съда тълку­ване, респ. и прилагане по посо­чения начин, на закона.

На първо място следва да отбележа, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН съществували, респ. са приети от законода­теля и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, нап­ра­вено с бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е именно изменението, с което се въвежда и института на „електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189 ал.4 ЗДвП.

Или всъщност основното изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН.

След това изменение, въпреки последвали други измене­ния в ЗДвП, в резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни, вкл. и при последната голяма промяна в ЗАНН, приета с ДВ бр.109/2020г. в сила от 23.12.2021г..

Считам на първо място за изцяло необоснована тезата на мнозинството, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН(които въобще не са анализирани и дори посочени  решаващите мотиви на настоящото съдебно решение)са общи по отношение новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП.

На първо място не може да бъде споделено виждането, че цитираните правила от ЗАНН се прилагали във всички случаи, необхванати от ЗДвП, вкл. и че последният във всички случаи е специален по отношение на първия.

Дори ако четем тези норми можем, без съществени усилия, да установим, че в тях се сочи приложимостта им по отношение на електронните фишове, т.е. цитирам „…случаи на административни нарушения, установени и заснети с техни­ческо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител …“/чл.39 ал.4/, а правилото на чл.85а пък повелява, че „Доколкото в този закон няма особени правила за админист­ративнонаказателния процес при нарушения, установени с тех­ни­ческо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прила­гат разпоредбите на Закона за движението по пътищата“. Както се посочи по-горе, тези две норми са приети заедно в един закон с тази на чл.189 ал.4 ЗДвП, в чиято редакция и към настоящия момент няма принципни промени.

Или самият ЗИД на ЗДвП сочи, че правилата от него/вкл. 189 ал.4/ се прилагат, доколкото ЗАНН не сочи нещо друго с нормите си и особено тази на чл.39 ал.4, която е изрично посочена.

Така че няма как да бъде споделена основополагащата теза в мотивите на това съдебно решение, че нормата в ЗДвП се явява специална.

На следващо място невярно е твърдението, че видите ли тогава за някои от нарушение по чл.182 ЗДвП нямало да бъде приложим института на чл.189 ал.4 ЗДвП. В това всъщност няма нищо страшно, защото в пълна мяра са налице остана­лите възможности в ЗДвП и в ЗАНН за санкциониране на нарушителите, но това ще е общият ред, който не е изключен. Разбира се това е доста по – ангажиращо и трудоемко за органите на МВР, тъй като изисква ресурс и време.

На следващо място новелата на чл.39 ЗАНН/до изменение в сила от 23.12.2021г./ регламентира институтите на т.н. „явно маловажни случаи“/ал.1/ и „маловажни случаи/ал.2/ на адми­нист­ративни нарушения, като нормата на ал.4 е смислово и идейно свързана с тях.

Ако се изходи от фактологията по казуса, в който е нало­жена глоба в раз­мер на 50 лева, то доколкото нарушението е било установено безспорно при извърш­ването му, е налице въз­можност нарушителите в тези хипотези да се въз­полз­ват от маловажността на едно такова деяние, поради което и именно ал.4 пове­лява, че електронен фиш не се издава, когато глобата е в размерите по ал.2.

Противното означава, че вмененото нарушение дори за изброените хипотези в мотивите на съдебното решение по чл.182 ЗДвП/касаещи напр. превишение от 10 км в час/ винаги ще се санкционира, независимо от обстоя­телст­ва­та, при които е извършено нарушението или личността на наказваното лице.

Или по същество генералната теза, която се получава от написаното в мотивите на това съдебно решение е, че тук изначално е неприложим „маловажния случай“. Разби­ра се и това е възможно, но само ако законодателят изрично е посочил това, но не и Съда.

Така например в КТ – чл.415в ал.2 изрично е посочено, че не са маловаж­ни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.

Или подходът при административнонаказателната отго­вор­ност е ясен – този институт, който е от публичен ред, не се прилага само, ако в закон е посочено и то за конкретно из­броени нарушения.

В случая в чл.189 ал.4 ЗДвП, в ЗДвП като цяло, или дори в ЗАНН, не се откриват подобни правила, относими към казуса, като ЗДвП собствено дефинира само „маловажно нарушение“ съг­ласно §6, т.32 от ДР на закона, която норма представя едно общо дефинитивно правило.

Това всъщност се подкрепя и косвено от самото правило на чл.189 ал.4 ЗДвП, според което то се прилага само, ако за нарушението не е предвидено нака­зание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отне­мане на контролни точки.

От изложеното следва, че когато такива наказания са предвидени, а това безспорно са такива за по-тежки наруше­ния, то тогава не се издава електронен фиш, а се следва съста­вяне на АУАН, респ. издаване на НП, но пък това би значело, че за нарушителя ще е налице в пълна мяра възможността той да се възползва от института на „маловажен случай“, като бъде само предупреден/тук не се изхожда от това дали наказващият орган би пред­приел реално едно такова поведение/.

Или следва да се обобщи, че в изложеното в оспорения съдебен акт няма правна симетрия, а по същество не се дава отговор как ще се прилага този инст­итут в тази хипотеза, при която електронният фиш се издава  „…в отсъствието на контролен орган…“(така чл.189 ал.4 ЗДвП).

Въобще не може да се говори тук и за някаква предвари­телна „индулгенция“ за допускане на веднъж годишно право да се нарушава ЗДвП, а първо: до прилагане нормите от публичен ред в ЗАНН и на второ място – да се даде принципна възможност за прилагане на сочения институт, тъй като при елект­ронния фиш в противен случай няма да има кой да го при­ло­жи.

 

ПОДПИС: ……………………………………