О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 16.10.2018
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито
заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ДОРА МИХАЙЛОВА
2. РОСИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Славчева ч.гр.д. № 522/2018 г. по описа
на Софийски окръжен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по частна жалба на Й.С.А. *** срещу определение от 06.07.2018 год. по гр.д. № 445/2018
год. на РС-Ихтиман, с което съдът е върнал исковата му молба срещу ОбСЗ-гр. И., с която претендира
да бъде установено правото на възстановяване собствеността на наследниците на С. М. А., б.ж. на с. Б., върху гора в
землището на с. Б., м. „С. Д.“, община И., придобита от
наследодателя с договор за продажба от 25.02.1940 год., и е прекратил
производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на частния жалбоподател,
съдът намира за установено от фактическа и от правна страна страна следното:
Производството е по
реда на чл. 274
и сл. във вр. с чл. 130 от ГПК.
В частната жалба се
поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно постановено, тъй като ищецът
имал правен интерес от предявяване на иска, като притежава и договор за
покупко-продажба, с който доказва правата си. Счита, че срокът за предявяване
на иска по пар. 5б, ал. 1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ не е преклузивен и за него съдът не следи служебно, без
направено възражение от ответника. Моли съда да отмени определението и да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Софийският окръжен
съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
С обжалваното
определение районният съд е прекратил
производството по исковата молба от 10.05.2018 г. за установяване по отношение
на ОбСЗ-гр. И. правото на ищеца на възстановяване собствеността върху
гора, притежавана от неговия наследодател, поради подаването й след изтичане на
преклузивния срок за иска по чл. 13, ал. 2 от
ЗВСГЗГФ. Съдът е приел, че пропускането на срока е довело до
недопустимост на иска.
Този извод е правилен
и законосъобразен. Правото на иск по чл. 13, ал. 2 от
ЗВСГЗГФ е обусловено освен от правен интерес, още и от неподаването
в срок на заявление пред общинската служба по земеделие и от предявяване на
искова молба в срока по § 5б, ал. 1 от ПЗР
към ЗВСГЗГФ. В случая исковата молба е подадена на 10.05.2018 г.,
след изтичане на този срок.
При отсъствието на
положителната процесуална предпоставка за подаване на иска в преклузивния срок,
същият е недопустим и правилно районният съд е прекратил
производството по него.
Несъстоятелни са
доводите в частната жалба за вида на срока и за липсата на подадено възражение
от ответника за пропускането на срока по § 5б, ал. 1
ЗИД ЗСПЗЗ.
Последната разпоредба определя тримесечен преклузивен
срок за предявяване на иска по чл. 13, ал. 2
ЗВСГЗГФ. Налице е трайно установена съдебна практика, като даденото
от районния съд разрешение е съответно на нея. Така в определение № 288 по ч. гр. д.
№ 294/2009 г., I г. о., ВКС приема, че срокът по § 5б е
преклузивен и изтича на 13 май 2007 г.; неупражняването на правото на иск в
този определен законов срок погасява субективното материално право за
възстановяване на собствеността, поради което предявен по-късно иск е
недопустим и производството подлежи на прекратяване
служебно. Съгласно определение № 333
по ч. гр. д. № 1443/2008 г., IV г. о., касационният съд приема, че
възстановяването на собствеността върху гори и земи от горския фонд е
предпоставено от подаване на заявление в общинската служба по земеделие и гори
по местонахождение на имота, и то в сроковете по чл. 13, ал. 1
от закона; на лицата, пропуснали да подадат заявление в този срок, се дава
възможност правото на възстановяване да се упражни с иск, предявяването на
който също е ограничено със срок. В случая преклузивният срок, за спазването на
който съдът следи служебно, е пропуснат, като без значение е късното откриване
на представените от страна на ищеца доказателства за собствеността върху горите
и земите от горския фонд.
С оглед това съдът
намира, че обжалването определение е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Настоящото определение е окончателно /чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280,
ал. 2, т. 2, пр. 6 от ГПК/.
Воден от горното
Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от
06.07.2018 год. по гр.д. № 445/2018 год. на РС-Ихтиман.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.