РЕШЕНИЕ
№ 54/25.4.2018г.
гр. Д.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист И. В., като разгледа докладваното НАХД № 54/2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Бревис”ООД гр. Д.,
ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Х.П., чрез процесуален
представител, против Наказателно постановление №202/15.12.2017 г., издадено от
Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на
въззивника за нарушение по чл. 324 ал. 2 пр. 1 вр. чл. 79 от Закона за
електронните съобщения /ЗЕС/ на основание чл. 336 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Въззивникът моли издаденото наказателно постановление да
бъде отменено изцяло, като претендира липса на компетентност на актосъставителя
и наказващия орган; нарушения при връчването на АУАН и НП; недоказаност на
нарушението; неточна правна квалификация; необсъждане на постъпило писмено
възражение срещу АУАН; неправилно приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН. В
с.з. въззивникът се представлява от упълномощен процесуален представител –
адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на
наказателното постановление на посочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна – КРС, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – ДРП, редовно призовани не
изпращат представител и също не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По повод постъпил
в Комисията за регулиране на съобщенията сигнал за неправомерно използване на
честота 147, 5 МНz на територията на обл. В. служители на ГД“Контрол
на съобщенията“ при КРС извършили наблюдения и измервания на радиочестотния
спектър. При измерванията, извършени със специализирана мобилна апаратура, на
08.09.2017 г. били регистрирани аналогови радио сигнали на тази честота, чиито
източници били локализирани до портала на „Солвей Соди“АД гр. Д. в камион марка
„***“ с рег. № ***, собственост на „Бревис“ООД. Установено било и излъчващото
устройство – 1 бр. радиостанция YAESU FM transceiver FT 160“, монтирана в горепосоченото МПС, собственост на
въззивника. В хода на проверката било установено, че в десет от камионите на
дружеството били инсталирани такива радиостанции, служещи за комуникация между
шофьорите на камиони, работещи в „Бревис“ООД. При наблюденията били засечени
разговорите между шофьорите, които основно се състояли в уговорки за
местоназначението на осъществявания превоз, местата за паркиране на камионите и
други подобни. След изключването на радиостанциите сигналите били
преустановени. Установено било също така, че дружеството - въззивник към
момента на проверката притежава разрешение за ползване на индивидуално
определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на
електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от
подвижна радиослужба – PМR с работни честоти 150, 95 МНz и 155, 45 МНz /преди изменението им на 15.06.2017 148 МНz и 152, 5 МНz/. Разрешение за ползването на индивидуално
определен ограничен ресурс – радиочестота 147, 5 МНz въззивникът не притежавал към този момент. Въз
основа на така установеното, проверяващите стигнали до констатацията за
допуснато от въззивника нарушение на чл. 324 ал. 2 пр. 1 вр. чл. 79 от ЗЕС и на
07.11.2017 г. свид. Н. Г.Г. – главен инспектор в ГД“КС“ при КРС съставил АУАН в
присъствието на упълномощен представител на дружеството – въззивник, съгласно
приложеното към АНП пълномощно.
В законоустановения срок постъпило писмено
възражение срещу АУАН, в което е изложено, че нарушението е допуснато поради
несъзнателна грешка на един от шофьорите в дружеството, поради незнание и
техническа неграмотност да борави с радиосъоръженията, както и че същото
представлява маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Приемайки възражението за неоснователно, а фактическите
констатации, отразени в АУАН за правилни и доказани, АНО издал атакуваното пред
настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена по безспорен и категоричен начин въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, установили лично
нарушението, допълващи се от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
документи, приложени към АНП – констативни протоколи, измервателен протокол,
фактура, снимков материал.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, прави
следните изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Председателя на КРС, съгласно правомощията му разписани в разпоредбата
чл. 337 ал.2 от ЗЕС. Компетентността на актосъставителя се установява от
представената по делото заповед № РД-07-69/15.03.2016 г., при което
твърденията, изложени в жалбата за липса на компетентност на актосъставителя и
наказващия орган са несъстоятелни.
Относно процесуалната законосъобразност на
оспорения административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и
възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно –
наказателната му отговорност. Спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН и
специалните закони. Нарушението е описано по начин, даващ възможност на
нарушителя да разбере в извършването на какво конкретно административно
нарушение е уличен. АУАН е съставен в присъствието на редовно упълномощено от
управителя на дружеството лице да го представлява пред различни държавни
институции, в това число и КРС. Възражението срещу АУАН и жалбата срещу
наказателното постановление са подадени в срок, които идва да рече, че
нарушителят своевременно е узнал за тях и реализирал правото си на защита в
пълен обем. С оглед на това и възраженията, наведени от въззивника в тази
връзка се приема от съда за неоснователни.
Следва да се отбележи също така, че нормата
на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН не вменява императивно задължение на наказващия орган
да обсъди или да се произнесе по възраженията срещу АУАН, а единствено да ги
прецени. Очевидно е, че издавайки обжалваното наказателно постановление АНО ги
е преценил като неоснователни.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Съгласно
чл. 79 от Закона за електронните
съобщения, за
ползването на индивидуално определен ограничен ресурс е необходимо издаване от
Комисията за регулиране на съобщенията на Разрешение за ползване на
индивидуално определен ограничен ресурс. Не се спори между страните, че на
„Бревис“ООД не е издавано такова разрешение за радиочестота 147, 5 MHz нито към
момента на проверката, нито в предходен или по – късен момент. Доказателствата
по делото сочат, че на 08.09.2017 г. въззивникът е осъществявал електронни
съобщения за собствени нужди чрез изградена електронна съобщителна мрежа от
подвижна радиослужба – PMR, като в камион негова собственост е била монтирана
радиостанция, използваща индивидуално определен ограничен ресурс -
радиочестотен спектър на честота 147, 5 MHz. Дори във възражението срещу
съставения му АУАН са изложени твърдения от въззивника, че негови служители са
ползвали 10 на брой такива радиостанции в автомобилите на дружеството в района
на покритието на ретранслатора. При това твърдението, че нарушението се дължи
на неволна грешка на един от шофьорите звучи наивно и неправдоподобно, а и се
опровергава от показанията на свид. Г., дадени при проведения му допълнителен
разпит досежно начина на установяване на нарушението. По този начин
санкционираното лице е осъществило състава на нарушение по чл. 324, ал.2, пр.2, вр. чл. 79 от ЗЕС, която норма съдържа освен правило
за поведение и санкция.
Тъй като в конкретния
случай е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице, субективната страна на нарушението не се изследва, защото въпросът за
вината в този случай е ирелевантен - юридическите
лица, съобразно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, носят обективна безвиновна
отговорност. При тази отговорност не може да се обсъжда въпросът за вина, тъй
като никое юридическо лице не може да прояви вина в поведението си, защото това
е присъщо само за физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и
дееспособност.
Наложената
на дружеството имуществена санкция е правилно определена, в размер на законовия
минимум. Що се касае до наведеното в жалбата становище за хипотезата на чл. 28
от ЗАНН то не споделя от съда, доколкото данни които да отличават това
нарушение по някакъв начин от всички останали подобни нарушения няма. Процесното
нарушение е формално, на простото извършване. Няма съставомерен вредоносен
резултат, по тази причина такъв не е изследван от наказващия орган, за това
всякакви възражения, съдържащи се в жалбата, които се отнасят към наличието или
липсата на настъпили от нарушението вреди са абсолютно ирелевантни към
съставомерността на деянието и към ангажиране на административно -наказателната
отговорност на дееца. Конкретното деяние не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от други деяния от същия вид. Същото се отнася и до
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Последното обосновава
налагане на най-ниския предвиден от закона размер на санкцията, което в случая
е извършено, т.е. обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път
касае определянето на размера на наказанието, но не и приложението на чл. 28 от ЗАНН.
По
тази причина процесния случай не може да се квалифицира като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както
правилно е приел АНО.
Гореизложените обстоятелства мотивират съда
да приеме обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, правилно и
обосновано, а претенцията за неговата отмяна за неоснователна, поради което и
на основание чл. 63 ал.1 изр.1 пр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №202/15.12.2017 г.,
издадено от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, с което на
„Бревис”ООД гр. Д., ЕИК ********* за нарушение по чл. 324 ал. 2 пр. 1 вр. чл.
79 от Закона за електронните съобщения на основание чл. 336 от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд - В.
в 14 дневен срок, считано от уведомяването на страните за
неговото изготвяне.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: