№ 1512
гр. Варна, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501288 по описа за 2021 година
на ОС - Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК .
Образувано е въз основа на Решение № 67/12.05.2021 г., постановено по касационно
гр. д. № 1939 по описа за 2020 г. на ВКС, IV г.о., с което е отменено Решение №
501/13.04.2020 г. по в. гр. д. № 2386/2019 г. по описа на ОС – Варна, и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Производството по горецитираното гражданско дело е образувано по повод въззивна
жалба на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, срещу Решение № 4893/13.11.2019
г., постановено по гр. д. № 9596/2019 г. по описа на ВРС, VII състав, с което по предявения
от П. Й. Т., ЕГН **********, против дружеството – въззивник, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, сумата от 5599,44
лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за периода от 08.05.2017
г. до 07.05.2018 г., за обект на потребление в гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7,
ап. 46, с кл. № ********** и аб. № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/31.05.2019 г., както и ответното дружество е осъдено за разноски.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
1
като постановено в разрез с доказателствения материал по делото. Съдържа доводи, че е
налице правно основание за възникване на вземането на дружеството-доставчик, а именно –
цена на реално доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Поддържа, че като оператор на
разпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ и собственик на
електромера в съответствие с чл. 116, ал. 6 от ЗЕ, „Електроразпределение Север“ АД има
право да извършва технически проверки на място на СТИ и измервателната система. Сочи,
че правото на оператора за едностранна корекция на сметката на потребителя се основава
на погрешното отчитане на действително доставената ел. енергия, установено с КП №
868/15.05.2019 г. на БИМ, Регионален отдел - Русе, и заплащането на същата в по-малък
размер. Изтъква, че начислената сума представлява стойност на реално доставена и
потребена от ищеца електроенергия. Моли да бъде отменено решението на ВРС и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна. Изложени са подробни доводи за правилност и обоснованост на
първоинстанционното решение. Поддържа се, че след отмяната на чл. 41-47 и чл. 52-56 от
ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013 г.) липсва правно основание за преизчисляване сметката на
потребителя въз основа на констативния протокол на „Електроразпределение Север“ АД,
съставен на осн. чл. 47 ПИКЕЕ. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби” АД, редовно
призована, се представлява от адвокат Н.Б.. Поддържа въззивната жалба. Застъпва
становище, че съгласно заключението на комплексната електротехническа и софтуерна
експертиза, електромерът е монтиран на процесния обект през 2015 г. с нулеви показания по
дневна и нощна тарифа, от което следва, че такива са показанията и по всички останали
регистри. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемата П. Й. Т., редовно призована, не се явява,
представлява се от адвокат Б.Ф.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора. Счита за
недоказана липсата на показания по регистър 1.8.3 към датата на монтажа на СТИ на
процесния обект. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. Й. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7, ап. 46, срещу „Енерго-
Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 5599,44 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период - от 08.05.2017 г. до 07.05.2018 г., за обект на потребление, находящ
се в гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7, ап. 46, с кл. № ********** и аб. №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/31.05.2019 г.
В исковата молба се излага, че ищцата е клиент на ответното дружество с кл. №
********** и аб. № **********. Сочи, че с писмо изх. № 52910_КП1104576_2/31.05.2019 г.
била уведомена от ответното дружество, че в резултат на констатирано неточно измерване
на количеството потребена ел. енергия за обекта й, същото е преизчислено, за което е
издадена фактура на стойност 5599,44 лева. Оспорва дължимостта на сумата. Поддържа, че
2
Констативен протокол № 1104576/07.05.2018 г. на „Електроразпределение Север“ АД е
съставен въз основа на отменения към датата на проверката чл. 47 ПИКЕЕ, като за
дружеството не е налице правно основание за съставянето му. Оспорва констатациите,
обективирани в същия. Оспорва процесното количество електроенергия да е потребено,
респективно доставено на абоната за посочения период. Излага подробни аргументи за
незаконосъобразност на извършената от страна на ответното дружество корекционна
процедура. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н.Г. - ВАК, преупълномощен от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и
партньори“, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Излага, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос на ел. енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, като
ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи,
че на 07.05.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД е извършена
техническа проверка на СТИ в процесния обект, като в невизуализирания регистър 1.8.3 на
същото е установено наличие на електроенергия в размер на 30977 кВтч, за което е
съставен констативен протокол, подписан от абоната. Излага, че след проверката
процесният електромер е демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална
опаковка с пломба № 508613 и изпратен в Български институт по метрология, Регионален
отдел – Русе, за експертиза, при която е установена намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала енергия в невизуализираната на дисплея тарифа 1.8.3 в
размер на 30977,7 кВтч. Сочи, че установеното количество електроенергия е реално
доставено и потребено от абоната и се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, както и на основание чл. 183 от ЗЗД. Настоява предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 11163797, на 04.12.2015 г. на обекта на ищцата от
служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен №
1115031500794713 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не е отразено
какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.3.
От приложен към делото Констативен протокол № 1104576 се установява, че на
07.05.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищцата, при която са
отчетени следните показания: по регистър 1.8.1 (нощна тарифа) – 2817 кВтч; по регистър
1.8.2 (дневна тарифа) – 6933 кВтч, по регистър 1.8.3 – 30977 кВтч. Отбелязано е, че
електромерът е демонтиран и подменен с нов, изправен, както и че демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 508613, за
изпращане за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от ищцата - титуляр на партидата.
Видно от Констативен протокол № 868/15.05.2019 г. на БИМ, Регионален отдел – Русе,
от метрологичната експертиза на електромера, при извършените проверки на точността на
отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън допустимите. Отбелязано е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията
3
за точност при измерването на електрическата енергия, но не съответства на технически
характеристики. Посочено е, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т3 – 030977,7
кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Отразено е, експертизата е извършена въз основа
на заявление от 08.05.2018 г. от „Електроразпределение Север“ АД, като при огледа на
електромера е установено съответствие с КП № 1104576/07.05.2018 г., както и че няма
механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок и че необходимите означения на
табелката на електромера и пломбата против неправомерен достъп до вътрешната
конструкция на същия са налични.
От Становище за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение
Север“ АД е видно, че същото е издадено на 23.05.2019 г. въз основа на горецитирания
протокол, като с него е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия
общо в размер на 30977 кВтч, от които 4583 кВтч за периода 08.05.2017 г. – 30.06.2017 г., и
26394 кВтч за периода 01.07.2017 г. – 07.05.2018 г. За одобреното количество ел. енергия е
издадена фактура № ********** от 31.05.2019 г. за сумата от 5599,44 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
електромерът тип Carat М02 с фабричен № 1115031500794713, монтиран на процесния
обект, е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г., като срокът му на
метрологична годност е 6 години. Вещото лице сочи, че техническите предпоставки за
извършване на корекция по чл. 50 ПИКЕЕ са констатациите на БИМ - Русе, обективирани в
КП № 868/15.05.2019 г., а именно външна намеса в тарифната схема на електромера,
установена при софтуерно четене. Уточнява, че посочената намеса е софтуерно
препрограмиране на електромера с помощта на специализирана техника и парола за достъп
до второ ниво. Излага, че при неманипулирана схема на присъединяване на абонат към
електроразпределителната мрежа цялото потребявано количество ел. енергия преминава
през измервателната система на СТИ, като в КП № 1104576/07.05.2018 г. не е установена
намеса в схемата на присъединяване. Въз основа на горното прави заключение, че
количеството електрическа енергия, натрупано в регистър 1.8.3, е преминало и отчетено от
СТИ, но в невизуализирана трифа. Посочва, че предвид монтажа на СТИ през 2015 г., е
възможно отчетеното в тарифа Т3 количество електроенергия да е натрупано за срок, по-
дълъг от една година. В съдебно заседание на 28.10.2019 г. вещото лице поддържа, че когато
електромерът при монтажа е с нулеви показания по първа и втора тарифа, може да се
направи извод, че и показанията по останалите тарифи са били нулеви, тъй като същият е
монтиран като нов и е преминал две метрологични експертизи в завода-производител и една
в БИМ.
В изпълнение на задължителните указания на ВКС, пред въззивната инстанция е
допусната повторна комплексна електротехническа и софтуерна експертиза. От
заключението по същата, което настоящият състав кредитира като компетентно изготвено и
обективно, се установява, че отчетеното в невизуализирания регистър 1.8.3 количество
електроенергия в размер на 30977,7 кВтч е преминало през процесното СТИ и реално
потребено. Наличието на показания в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерна промяна в
параметризацията, която за конкретното устройство се изразява в превключване на тарифите
както следва: от понеделник до събота – от 00:00 ч. до 06:00 ч. и от 16:00 ч. до 00:00 ч. –
1.8.3, от 06:00 ч. до 09:00 ч. – 1.8.1, от 09:00 ч. до 16:00 ч. – 1.8.2; в неделя – само 1.8.3.
Посочено е, че при прочита на зададения тарифен план с програмата Digitron Read – ENP,
версия 1.21.18, се вижда и запазената дата на последната параметризация – 04.12.2015 г.,
като вещите лица уточняват, че тъй като датата и часът могат да бъдат променяни по всяко
време, включително с такива, несъответстващи на реалните, не може да се установи със
сигурност през кой период от време е преминала отчетената в регистър 1.8.3
4
електроенергия, но това е станало след монтирането на СТИ на процесния обект. Уточнено
е, че въззивното дружество разполага именно със софтуер Digitron Read – ENP, версия
1.21.18, за който, при извършен оглед и изпробване, се установява, че същият не предоставя
възможност за промяна или задаване на стойности в тарифните регистри, а данните от
паметта на електромера със съдържанието на регистрите могат само да бъдат прочитани.
Сочи се, че неправомерната промяна в параметризацията е извършена през инфрачервения
порт на електромера чрез използването на външно устройство и посредством софтуер,
осъществяващ комуникация по протокол IEC 62056-21. Излага се, че достъпът до данните
през порта е организиран на две нива – ниско и високо. При ниското ниво е възможен само
прочит на определени предварително зададени параметри и настройка на датата и часа. При
високото ниво е възможна параметризация на електромера, включваща: промяна на
серийния номер, задаване на тарифен план, определяне кои параметри да бъдат
визуализирани на дисплея и времето за циклична визуализация на отделните параметри,
както и кои параметри да могат да бъдат прочетени от терминалите при обикновеното
прочитане. Изтъква се, че при нито едно от двете нива не могат да се променят параметри,
свързани с метрологичните характеристики на електромера, нито да се изтриват или добавят
данни от измерванията. За последното е необходим достъп до вътрешността на
устройството, като в настоящия случай няма данни за хардуерно вмешателство. Посочено е,
че описаната промяна на параметризацията определено е целенасочено човешко дело.
Уточнено е, че при така извършената препараметризация не може да се установи
съотношение между количествата електроенергия, натрупвани в невизуализирания и
визуализираните регистри, тъй като са зададени единствено времевите интервали на
отчитане във всеки от тях, като съответно натрупаното количество ел. енергия зависи от
поведението на потребителя. Сочи се, че във връзка с горното, количеството потребена
енергия през процесния период може да бъде определено единствено условно, като се
предположи, че за периода от датата на монтажа до датата на демонтажа на електромера е
потребявано приблизително еднакво количество ел. енергия за една година – 12761,41 кВтч,
на стойност 2306,69 лева. При същото допускане, като съобразяват действащите цени за
електроенергия от датата на монтажа до датата на демонтажа на процесния електромер,
вещите лица изчисляват, че левовата равностойност на цялото процесно количество
електроенергия е в размер на сумата от 4925,80 лева с вкл. ДДС. В съдебно заседание на
13.09.2021 г. вещото лице З. пояснява, че има две причини, поради които експертите считат,
че тарифа 1.8.3 не е била активна преди монтажа на електромера на обекта на ищцата – тъй
като същият е монтиран нов, преминал е процедура по оценка на съответствието и
сертифициращият орган е издал сертификат, и тъй като лично са изследвали тарифната
схема на електромера и са констатирали, че натрупването става в точно определени часове и
дни от седмицата. Сочи, че за натрупването на процесното количество ел. енергия са
необходими около 3000 часа. Уточнява, че последната зададена тарифна схема, съгласно
прочетените данни в паметта на СТИ, е от 04.12.2015 г., 19:47 часа, като експертите не могат
да бъдат сигурни, че това са действителни дата и час.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
В настоящия казус спорът между страните се концентрира върху законосъобразността
на процедурата по установяване на неточно отчетена ел. енергия за обекта на ищцата, както
и по начисляване на исковата сума като корекция на сметка за минал период.
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищцата е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм.
ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
5
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е задължителен за страните. Към датата на
проверката на процесния електромер (07.05.2018 г.) нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., и не са част от действащото право. По силата
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, въпреки че чл. 48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все
още част от действащото право, това прави последните неприложими към посочената дата -
съответно хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, на която въззивното дружество се позовава като
правно основание за дължимост на вземането му, не се явява годно такова.
Горното обаче не отменя задължението за заплащане на цената на потребена, но
неотчетена при редовен месечен отчет електроенергия, доколкото предвидените в ЗЕ
специални норми, регулиращи отношенията между доставчиците на електроенергия и
крайните потребители, не изключват общото правило, че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока. В случая налице е продажбено правоотношение, за което на
общо основание са приложими правилата на ЗЗД. В този смисъл е и най-новата практика на
ВКС, обективирана в Решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., ВКС, IV г. о.,
Решение № 76 от 8.04.2021 г. по гр. д. № 2209/2020 г., ВКС, IV г. о., и др.
Съгласно чл. 183, ал.1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати. Основание за заплащането на дадено количество
електроенергия по договора за покупко-продажба между страните е доставката на същото. В
конкретния казус, за да бъде дължима стойността на констатираното в невизуализирания
регистър 1.8.3 на процесния електромер количество електроенергия в размер на 30977 кВтч,
в тежест на ответното дружество е да докаже, че то действително е доставено и потребено от
абоната.
Съгласно чл. 38 от Закона за измерванията (Изм. ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от
01.03.2006 г.), първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се
извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. В дадения
случай наличието на процесното количество електроенергия в невизуализирания регистър
1.8.3 на електромер с фабричен № 1115031500794713 е установено именно с Констативен
протокол № 868/15.05.2019 г. на БИМ, Регионален отдел – Русе, от метрологичната
експертиза на СТИ, който е официален свидетелстващ документ и съгласно който при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие
на преминала енергия на тарифа Т3 – 030977,7 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Констативен протокол № 1104576/07.05.2018 г. от техническата проверка, извършена
от „Електроразпределение Север“ АД, съдържа същите данни, а подписът на ищцата
удостоверява релевантните за самата проверка обстоятелства: че показанията, отразени в
протокола, са снетите от СТИ към момента на демонтирането му; че СТИ е поставено в
безшевна торба и запечатано с пломба в състоянието, в което е демонтирано, и в момента на
демонтажа; че номерът на пломбата е отразен правилно в протокола; че самият протокол е
съставен в момента на демонтирането.
Натрупването на съответното количество електроенергия в регистър 1.8.3 вследствие
на констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в тарифната схема на електромера
е потвърдено и от заключението по изготвената пред въззивната инстанция комплексна
6
електротехническа и софтуерна експертиза. След изследване на електромера, експертите
сочат, че процесното количество ел. енергия реално е преминало през същия и съответно
потребено от абоната, като натрупването е ставало постепенно и ежедневно в точно
установени времеви интервали от денонощието в съответствие с деня от седмицата.
Както КП на БИМ, така и изготвената пред първа инстанция съдебно-техническа
експертиза установяват, че наличното количеството ел. енергия в регистър 1.8.3 е отчетено
точно, тъй като към датата на проверката – 07.05.2018 г., процесното СТИ е било в
метрологична годност и при проверките за точност на отчитане на същото не са
констатирани грешки извън допустимите.
Изтъкнатата от експертите невъзможност да се определи със сигурност точният
момент, от който е започнало натрупването в невизуализирания регистър, няма отношение
към валидността на задължението за заплащане на стойността на потребената ел. енергия,
тъй като за периода от монтажа до демонтажа на процесния електромер не е имало смяна
на абоната, а вещите лица и по двете изготвени експертизи – пред първа и пред въззивна
инстанция, са категорични, че електромерът е монтиран на обекта на ищцата с нулеви
показания по регистър 1.8.3 и натрупването на процесното количество ел. енергия по този
регистър е станало след монтажа.
В конкретния казус ирелевантно е каква част от процесното количество ел. енергия е
натрупано конкретно през периода от 08.05.2017 г. до 07.05.2018 г., посочен в Становището
за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение Север“ АД и фактура №
********** от 31.05.2019 г. Посоченият период е определен спрямо изискванията на чл. 50
ПИКЕЕ (ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.), чиято разпоредба гласи, че в случаите на установяване
на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа
енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. При обосноватата
по-горе неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ в настоящия случай, последното изискване отпада
(така Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III г. о.). Съобразно
нормата на чл. 183, ал.1 от ЗЗД, дължима е стойността на цялото доставено и потребено от
абоната, но останало незаплатено от последния количество електроенергия, независимо от
периода на потреблението. Съгласно заключението по допуснатата пред настоящата
инстанция комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, левовата равностойност
на това количество ел. енергия – 30977 кВтч, съобразно утвърдените от КЕВР цени за
периода от датата на монтажа до датата на демонтажа на процесния електромер, е в размер
на 4925,80 лева с вкл. ДДС.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че ищцата П. Й. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7, ап. 46, дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, сумата от 4925,80 лева,
представляваща стойност на потребено за периода от 04.12.2015 г. до 07.05.2015 г., но
неотчетено и незаплатено количество ел. енергия в размер на 30977 кВтч, за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7, ап. 46, с кл. №
********** и аб. № **********.
В съответствие с горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която е прието за установено, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата в размер на 4925,80 лева за потребена ел. енергия, като предявеният иск
7
се отхвърли до този размер, а в останалата част – за сумата над дължимите 4925,80 лева до
начислените 5599,44 лева, решението следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, въпросът за дължимите разноски следва да бъде
преразгледан, като всяка от страните има право на разноски по съразмерност: ищцата
съразмерно с уважената, а ответното дружество – с отхвърлената част от иска.
Ищцата претендира сторени разноски за всички инстанции в размер на 2668,97 лева,
от които 223,97 лева – държавна такса за първоинстанционното производство, 5,00 лева –
държавна такса за съдебно удостоверение, и 2440,00 лева – платени в брой адвокатски
хонорари, всеки в размер на 610,00 лева съгласно представените договори за правна защита
и съдействие, за гр. д. № 9596/2019 г. по описа на ВРС, в. гр. д. №№ 2386/2019 г. и
1288/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, гр. д. № 1939/2020 г. по описа на ВКС.
Съобразно уважената част на иска, на страната следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 321,09 лева.
Ответното дружество претендира, съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК,
договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания за Б.и преводи,
сторени разноски за всички инстанции в размер на 6853,98 лева, от които 112,00 лева –
държавна такса за въззивното производство, 111,98 лева – държавна такса за касационното
обжалване, 30,00 лева – държавна такса за допускане до касационно обжалване, 180,00 лева
- депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза пред първа инстанция, 612,00 лева
– депозит за изготвяне на комплексна електротехническа и софтуерна експертиза пред
настоящата инстанция, и 5808,00 лева – адвокатски хонорари, всеки в размер на 1452,00
лева с вкл. ДДС, за гр. д. № 9596/2019 г. по описа на ВРС, в. гр. д. №№ 2386/2019 г. и
1288/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, и гр. д. № 1939/2020 г. по описа на ВКС.
Пред всяка от инстанциите от процесуалния предствител на ищцата – сега
въззиваема, е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна. Съдът намира същото за основателно, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. В съответствие с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на „Енерго-Про Продажби“ АД за всяка от инстанциите
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 610,00 лева без вкл. ДДС,
съответно 732,00 лева с вкл. ДДС. Съобразно отхвърлената част от иска, на страната се
следват общо разноски в размер на 3495,89 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4893/13.11.2019 г., постановено по гр. д. № 9596/2019 г. по описа на
ВРС, VII състав, в частта с която е прието за установено в отношенията между страните,
че П. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7, ап. 46, не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, сумата от 4925,80
8
лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за обект на потребление
в гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7, ап. 46, с кл. № ********** и аб. №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/31.05.2019 г., както и в
частта за разноските,
като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген.
Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7, ап. 46, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”,
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане на установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 4925,80
лева (Четири хиляди деветстотин двадесет и пет лева и осемдесет стотинки),
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за обект на потребление в гр.
Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7, ап. 46, с кл. № ********** и аб. № **********, за
което вземане е издадена фактура № **********/31.05.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4893/13.11.2019 г., постановено по гр. д. № 9596/2019 г.
по описа на ВРС, VII състав, в частта с която е прието за установено в отношенията
между страните, че П. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх.
Б, ет. 7, ап. 46, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, сумата от
673,64 лева (разликата над дължимите 4925,80 лева до начислените 5599,44 лева) ,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за обект на потребление в гр.
Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7, ап. 46, с кл. № ********** и аб. № **********, за
което вземане е издадена фактура № **********/31.05.2019 г.,
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, ДА ЗАПЛАТИ на
П. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б, ет. 7, ап. 46,
сумата в размер на 321,09 лева (Триста двадесет и един лева и девет стотинки),
представляваща сторени в производствата пред ВРС, ВОС и ВКС разноски, съобразно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА П. Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 83, вх. Б,
ет. 7, ап. 46, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс - Г”, сумата в
размер на 3495,89 лева (Три хиляди четиристотин деветдесет и пет лева и осемдесет и девет
стотинки), представляваща сторени в производствата пред ВРС, ВОС и ВКС разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10