№ 27694
гр. София, 08.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна М. Найденова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Гражданско дело №
20231110114187 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Г. Г. против „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК **********. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно
връчени на ответника, като в рамките на законоустановения срок е постъпил писмен
отговор. В същия срок са предявени и насрещни искове, които подлежат на съвместно
разглеждане в настоящото производство и са били редовно връчени на ответника.
Съдът след като констатира, че исковата молба и насрещната искова молба са
редовни, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 140 от ГПК, изготви следния проект за
доклад:
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
клаузата по чл. 12, ал. 4, предвиждаща заплащане на допълнителни такси, предвидена в
договор за заем № ********, сключен между Д. Г. Г. и „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **********
(правоприемник на „ФИРМА“ ЕООД), със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС,
като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради противоречие с разпоредбите на чл.
11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се излагат
подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Ответникът признава, че
между страните е сключен договор за кредит, по силата на който е предоставил на ищеца в
заем сумата от 1200.00 лева за срок от 42 седмици, при уговорен лихвен процент в размер на
40 % и ГПР на заема от 47.77 %. Твърди, че не е налице и заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като посочва, че в ГПР освен договорната лихва, няма други разходи по
договора, които да водят до оскъпяване на заема. В заключение сочи, че нищожността на
отделни клаузи не обосновава нищожност на целия договор.
В законоустановения срок ответникът е предявил насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с искане да се осъди
ответника да му заплати следните суми:
сума в размер на 861.22 лева, представляваща непогасена главница по договор за заем
№ ******** от 08.10.2021 г. за периода 18.01.2022 г. – 02.08.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба (09.05.2023 г.);
сума в размер на 100.50 лева, представляваща договорна лихва по договор за заем №
******** от 08.10.2021 г. за периода 01.02.2022 г. – 02.08.2022 г.;
сума в размер на 52.11 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.01.2022 г. –
02.08.2022 г.
Претендира направените по делото разноски.
1
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответника по насрещния иск е депозирал
отговор, с който оспорва иска.
Изложените от ищеца по първоначалния иск и ищеца по насрещните искове
фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираните
петитуми, дават основание на съда да приеме, че е сезиран със следните искове:
1. първоначален иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр.
с. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата по
чл. 12, ал. 4, предвиждаща заплащане на допълнителни такси, предвидена в договор за
заем № ********, сключен между Д. Г. Г. и „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **********
(правоприемник на „ФИРМА“ ЕООД), със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС;
2. насрещни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. Предвид посоченото общо правило и предмета на
делото съдът указва:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с. чл. 146, ал.
1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП, ищеца следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е сключил договор за заем № ********, чиято клауза – чл. 12, ал. 4,
предвиждаща заплащане на допълнителни такси, е нищожна на сочените в исковата молба
основания.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
сключеният договор е действителен, в това число и че клаузата на процесния договор е
индивидуално договорена.
По насрещните искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД, ищеца следва да установи при условията на пълно и главно доказване: възникнало
валидно вземане по договор за заем № ********, сключен с Д. Г. Г., по който било
постигнато съгласие по елементите на договора, реално предаване на заемната сума от
заемодателя на заемателя съгласно условията на договора, както и изискуемост на
вземането и размер на процесната сума.
По иска по чл. 86 ЗЗД (като акцесорен иск – освен доказване на обуславящия иск за
вземането) ищецът по насрещния иск следва да докаже, че е поставил ответника в забава.
В тежест на ответника по насрещните искове е да докаже по делото пълно и главно,
че е върнал получената сума.
Съдът ОБЯВЯВА като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
между страните е сключен договор за заем № ******** от 08.10.2021 г., по силата на който
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ********** (правоприемник на „ФИРМА“ ЕООД), със седалище и
адрес на управление: гр. АДРЕС е предоставил на Д. Г. Г. в заем сумата от 1200.00 лева за
срок от 42 седмици, при уговорен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР на заема от 47.77
%.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство
предявените насрещни искове с насрещна искова молба с вх. № 128113 от 09.05.2023 г.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК посочено в т. 1 от
раздел „Доказателствени искания“ в исковата молба, тъй като обстоятелствата, за които се
иска неговото допускане не са спорни.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение посочено в по т. 2 от раздел
„Доказателствени искания“ в исковата молба, което да му послужи за снабдяване с
посочената информация, след таксуване.
ДОПУСКА съдебно–счетоводна експертиза със задачи, формулирани в насрещната
искова молба и в отговора на насрещната искова молба при депозит в размер на 500 лева,
платими по равно от страните (по 250 лева всяка от тях) и вносим в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящето определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. М..
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за изцяло внесен
депозит.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба и им разяснява, че при
този способ за уреждане на спора ответника ще заплати държавна такса в половин размер и
спорът ще се уреди в по – кратки срокове; за постигане на съдебна спогодба страните следва
да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител,
който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно за това действие. При постигане на съдебна спогодба ищецът има правата по
чл. 78, ал. 9 ГПК.
УКАЗВА на страните, че в по- кратки срокове и с по- малко разходи могат да
разрешат спора и извънсъдебно – чрез извънсъдебно спогодба или медиация, като
съобразят, че към СРС действа програма „Спогодби“, предлагаща безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който
са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече
от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат
съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще
се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че в случай, че ищецът не се яви в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждането
на делото в негово отсъствие, ответника може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.10.2023г. , от
9:50 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3