О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260036 / 05.10.2020 г.
гр. Варна
Варненският апелативен съд, гражданско
отделение, втори състав, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д. Джамбазова в.ч.гр.д.
№ 225 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба на В.В.Т. и К.И.Б., чрез адв. М. Л. /като пълномощник и в лично качество/ за допълване на определение № 389/16.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 225/2020 г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
В молбата се съдържат доводи за наличие на предпоставки за присъждане на сторените в производството разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. Молят за допълване на определението чрез присъждане на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 216 лева, представляващи 16 лева – държавна такса и 200 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
В подаден писмен отговор „А 1 България“ ЕАД, чрез юрк. П. П. се излагат доводи за неоснователност на искането, с молба за оставянето му без уважение.
Молбата е подадена в срок, от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С определение № № 389/16.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 225/2020 г. на Апелативен съд – Варна, е отменено обжалваното определение на Окръжен съд – Варна и делото е върнато за произнасяне по частната жалба с вх. № 75396/16.10.2019 г..
Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него. Действително, съгласно нормата на чл. 81 от ГПК, с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
В практиката на касационната инстанция се приема, че съобразно логическото тълкуване на горепосочената норма, а също и тълкуването й в съответствие с разпоредбите на чл. 78 от ГПК, се налага извода, че произнасянето по искането за разноски предпоставя приключване на делото в съответната инстанция по начин, изключващ разглеждането му отново от тази инстанция. Такива са случаите, в които съдът се произнася с акт по съществото на спора или с акт за прекратяване на производството по делото, тъй като едва в този момент съществува яснота относно всички направени от страните разноски, какъвто не е настоящият случай /така Определение № 1016 от 21.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 665/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 153 от 25.02.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1035/2013 г., I т. о., ТК, Определение № 822 от 12.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7408/2013 г., IV г. о., ГК и др./
В продължение на горното, следва да се посочи, че при липса на приключване с краен акт, като провеждане на производства от частен характер, изрично предвидени закона, не може да се реализира отговорността за разноски. Поради това в съдебната практика се приема, че и не се определят разноски независимо от изхода по конкретния частен предмет /в този смисъл Определение № 601 от 01.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 259/2019 г., II т. о., ТК/.
Предвид горното, не са налице предпоставките за изменение на постановения въззивен съдебен акт в частта за разноските, поради което депозираната молба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Варненският
апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260116/19.08.2020 г., депозирана от В.В.Т. и К.И.Б., чрез адв. М. Л. /като пълномощник и в лично качество/ за допълване на определение № 389/16.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 225/2020 г. на Апелативен съд – Варна в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.