Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 24.06.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на деветнайсети
юни през две хиляди и двайсета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАНИЕЛА
КИРОВА, като разгледа докладваното от чл.съдия Ангелова в.гр.д.№ 211/2020г., за да се
произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.179 от ЗМВР.
С Решение № 438/07.11.2019г.,пост.по гр.д.№434/2019г.
РС-Троян е осъдил Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, с адрес град ***,
представлявана от главен комисар Н.Н., на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл. 179, ал.1, вр.чл.187
от ЗМВР, да заплати на К.В.В.
с ЕГН **********,с адрес ***,представляван от адв.В. В.-АК-Плевен сумата 1553,56лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за 1 627 часа (след превръщането
на нощните часове към дневни) извънреден труд, през периода от 27.05.2016г. до
31.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на делото (27.05.2019г.) до окончателното й плащане, а за разликата до предявения размер от 1841,16
лева е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. ГД„ПБЗН“-МВР е
осъдена да заплати на К.В.В. и сумата 336лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение. К.В.В. е осъден
да заплати на ГД”ПБЗН”-МВР на основание чл.78,ал.3,вр.ал.8 от ГПК сумата от 16лв., представляващи деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение. ГД”ПБЗН”-МВР е осъдена да заплати
на основание чл.78, ал. 6 от ГПК по сметка на РС–Троян, държавна такса в
размер на 62,14лв., както и сумата 126лв.- възнаграждение за
СИЕ.
Постъпила е жалба от Главна дирекция ”Пожарна
безопасност и защита на населението”-МВР,чрез юрисконсулт Н.Я., против
решението,като счита,че е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени и
постанови ново,като се отхвърлят претенциите изцяло.
Излага,че решението е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на нормативната уредба по прилагането,отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители,чиито служебни правоотношения
са уредени от ЗМВР(обн.в „Дв-к” бр.53/27.06.2014г.). В допълнение на вече
изложените мотиви за неприложимост на общата уредба на трудовите
правоотношения, добавя и хронологичен преглед на нормативната уредба.
Обяснява, че видът и условията за заплащане на
възнаграждения, натурални престации и работното време на служители в МВР са
предмет на подробна уредба в гл.ХV,р-л VІ и VІІ на специалния ЗМВР от
2006г.(отм.)(ЗМВР-2006) и гл.VІІ,р-л VІ и VІІ на ЗМВР от 2014г.(ЗМВР-2014).
Сочи,че в чл.199 и чл.200 от ЗМВР-2006г. е регламентирана основната заплата- в
чл.201, допълнителното възнаграждение за продължителна работа, като съгласно
чл.202,ал.1 се изплащат допълнителни възнаграждения, като следва изброяване на
5 вида такива. Чест от тях са приложими за системата на МВР (т.1-изпълнение на
специфични дейности),а друга са сред типичните по чл.67 от Закона за държавния
служител(ЗДСл)- за прослужено време, за извънреден труд, за постигнати
резултати. Съгласно чл.202,ал.2 и ал.3 размерите и условията за изплащането на
допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на
МВР. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР,обн.в бр.93 от 2009г.,е
добавена ал.5,според която извън допълнителните възнаграждения по ал.1 на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения, в случаи,определени
със закон или акт на МС. В „Дв-к”,бр.88/2010г.,в ал.1 е въведена
т.5-възнаграждение за специфични условия
на труд,а в края на ал.5 е добавено за държавните служители от МВР. С новия
ЗМВР-2014 уредбата е реорганизирана-старите чл.201 и чл.202 по отношение на
видовете възнаграждения са обединени в чл.178; обособен е нов чл.179,чиято ал.1
предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта,на официални празници
и време за разположение, ал.2 и ал.3 имат общо значение,а ал.3 възпроизвежда
последната редакция на ал.5 на стария чл.202.
Така изложената нормативна история налага два
извода-законотворческият разум предполага изброяването на видовете
възнаграждения да е изчерпателно,в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР-2006 да
се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер,ако същото се
дължи по силата на ЗДСл. Излишно би било да се прибавя в ЗМВР-2014г.
възнаграждение за труд през нощта,в почивни и празнични дни, по време на
разположение,които също биха се следвали от ЗДСл. На следващо място
допълнението в чл.202,ал.5 от ЗМВР-2006,касаещо характеристиката на
изброяването на текста „за държавните служители от МВР” показва желанието на
законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни
възнаграждения,определени в други нормативни актове,които не са насочени
специално към служители в МВР. Последващо нарочно добавяне на изричен текст не
може да бъде отдадено на нормотворческо излишество,още повече предвид синхрона
между това добавяне,едновременната отмяна на §1а от ЗМВР-2006,препращаш към
ЗДСл, и предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение- за специфични
условия на труд. Думите в чл.202,ал.5 от ЗМВР-2006г. „със закон или акт на МС”
съществуват и към момента на това изменение,поради което счита,че не може да се
приеме,че добавката касае само подзаконовите актове. Законодателят не е
изключил възможността допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго
място в ЗМВР или в друг специален закон. Сходно е положението и с отчитането на
работното време и възнаграждението за извънреден труд. Приложението на общите
правила по ЗДСл (съответно и на КТ и актовете по прилагането му) е отклонено с
чл.211,ал.7 от ЗМВР-2006г. и чл.187,ал.9 от ЗМВР-2014г.,които делегират на
министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт.
Заключава,че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и
размера им,не са налице предпоставките за субсидярното прилагане на КТ и ЗДСл и
актовете,към които препращат.
Възразява,че съдът не е мотивирал по никакъв начин
извода си за преизчисляване на положения от служителите на МВР часове нощен
труд в дневен. В тази част мотивите са противоречиви и
непоследователни,защото като се
обосновава едновременното приложение на НСОРЗ и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
съдът твърди „при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд”. Или-веднъж на ищеца се дължи
възнаграждение за нощен труд,а след това в решението се постановява,че му
се дължи и заплащане на извънреден труд.
Възразява,че не са обсъдени приложените от ответника
доказателствата в потвърждение на тезата,че исканото преизчисляване се основава
на различна продължителност на дневния и нощния труд,която по ЗМВР е еднаква-по
8 часа. Не е обсъдено и приложеното доказателство Писмо №94-НН-198 от
29.08.2011г.на МТСП,съгласно което превръщането на нощните часове в дневни
съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд,а не
заплащане на извънреден труд. Това потвърждава изводите на въззивника за
противоречие в мотивите на съда,защото ако той счита,че към служебното
правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ,то не следва да удовлетворява
претенцията му за заплащане на извънреден труд. Съгласно цитираното писмо на
МТСП „когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа(чл.136,ал.3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е
7ч.(чл.140,ал. КТ),отношението е 8ч./7ч., т.е. коефициентът за превръщане на
нощните часове в дневни е равен на 1.143. Целта на този коефициент е така да
определи възнаграждението на работника и
служителя,че да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Акцентира,че в тези
случаи работникът и служителят не работи извънредно по см.на чл.143,ал.1 от КТ.
Получените при преизчисляването часове в повече създават неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Такъв би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време.
Счита,че да се извърши преизчисляване на часовете
нощен труд към дневни с коефициента,сочен от ищеца и получен от съотношението
на продължителността на дневния и нощния труд,регламентирано в КТ и приложимо
към работещите по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законова норма,в
случая чл.187,ал.3 ЗМВР,която регламентира специалната 8-часова продължителност
на нощния труд за лицата,назначени по ЗМВР и работещи на смени,което счита за
недопустимо и противоречащо на принципа за йерархия на нормативните актове.
Твърди,че е налице и съществено разминаване между
исковата претенция и предмета на възложената съдебно-счетоводна експертиза. В
отговора ответникът е възразил по
третия,поставен от ищеца въпрос,тъй като е неправилно формулиран.При евентуално
преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни не се формират часове
извънреден труд,защото този труд не е положен
извън рамките на редовното работно време. Счита за неправилно приетото в
решението,че експертизата е приета от страните,тъй като ответникът е възразил
по извършването й. Не е отговорено и на първия въпрос по начина,по който е
поставен въпросът. Експертизата сочи колко е общият брой положен от ищеца нощен
труд,без да държи сметка,че той е по-голям от този,който е положен по графиците
за дежурства. Служителите, работещи на смяна,какъвто е и ищецът,полагат труд по
утвърдени графици за 24-часови дежурства.Отработеното време се отчита в часове
и се сравнява с нормата за съответния месец,получена при умножаване на броя на
работните дни в месеца по 8. Когато отработените часове не превишават месечната
норма,на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд от
0.25ст. за всеки час нощен труд. Когато е отработил в повече от нормата часовете
повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд.
Отделно от труда по график,при извънредни ситуации
като пожарогасене, неотложни спасителни операции и др.подобни,при които се
налага допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се полага труд по заповед.
Това е класическата форма на извънреден труд и той се отчита и заплаща като
такъв. Част от този труд може да е и през нощта и за тези часове се заплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд.За втория и третия вид е изплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд. Заключава, че с решението съдът
е присъдил на ищеца в повече,отколкото е исковата му претенция,като не е
отчел,че положеният нощен труд,по-скоро част от него,вече е заплатен като
извънреден труд.
По изложените съображения моли да се отмени
обжалваното решение,като неправилно. В случай,че ищецът докаже,че ползва правна
помощ в съдебно заседание и размерът на адвокатското възнаграждение е по-висок
от предвидения минимален в Наредба №1/2004г.за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,на основание чл.78 от ГПК прави възражение за
прекомерност и моли да бъде намалено до определения минимум.Твърди,че спорът не
е отличава с правна и фактическа сложност.Моли да се присъдят направените по
делото разноски.
Не е постъпил отговор по чл.263 от ГПК от въззиваемия
К.В.В. ***.
В съдебно заседание не се
явява представител на въззивника. От
гл.юрисконсулт Н.Я. са изпратени писмени бележки.
Въззиваемият К.В.В.,не се явява. Пълномощникът
му адв.В.В.-*** подава молба да се гледа делото в тяхно отсъствие. Няма
доказателствени искания. Моли да се
потвърди обжалваното решение и присъдят направените разноски,за които прилага списък.
От приложените по гр.д.№434/2019г.по
описа на РС-Троян,преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема
за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство
съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната
жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Въпреки
непрецизно формулираното искане за отмяна на решението изцяло,съставът
приема,че на практика се обжалва само в осъдителната му част,при което въззивната жалба е
допустима и следва да се разгледа по същество.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не
са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение. При
горните констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по
правилността на атакуваното решение.
По
същество.
Не се спори,че през процесния период от 27.05.2016г.
до 31.03.2019г. ищецът е работил в Районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“-Троян, при ОД„ПБЗН”-Ловеч-МВР, към ГД”ПБЗН”-София-МВР. По
делото е представен Акт от 20.08.2004г за встъпването му в длъжността
„пожарникар” в „Пожарогасене” РСПАБ - Троян. Със Заповед №1271 от 23.10.2014г.на
директора на ГД”ПБЗН” е назначен на длъжността „старши пожарникар”-„Пожарогасене
и спасителна дейност”, встъпил в длъжността с Акт от 31.10.2014г. По делото е
представена и Длъжностната характеристика на длъжността,с която е потвърдил,че е
запознат. Не се спори,че с оглед тази му трудова заетост, е със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1,т.1,пр.1 от ЗМВР- „държавен
служител-орган на пожарна безопасност и защита на населението”.
Периодът,за който ищецът предявява претенцията си, е
от 27.05.2016г. до 31.03.2019г. Твърди,че е полагал труд на 12-часови смени по
график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през
нощта – общо 1 606 часа. Работното му време е изчислявано сумарно,съгласно
чл.187,ал.3 от ЗМВР. Нормата предвижда,че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч.,като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно
чл.187,ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.Твърди,че на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР през процесния период редът
за организацията и разпределението на работното време, отчитането му
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР, са били регламентирани с
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн.в „Д.в-к” бр.60/02.08.2016г.-в сила от
02.08.2016г.). Обяснява,че в тази наредба липсва предвиденият в предходната–Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. ред за преизчисление
на отработените часове нощен труд с коефициент 0.143 към часовете дневен труд.
Счита,че е налице законодателен пропуск,който следва
да бъде преодолян с приложението на чл.9,ал.2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), предвиждаща преизчисление на
нощните часове с коефициент 1.143 към отработените такива през деня.
Коефициентът представлява съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време, установено за подневно отчитане на работното
време. Прилагайки този коефициент твърди,че се явяват 229 часа извънреден труд,
които трябва да му бъдат заплатени допълнително. Съобразно заплатата му и
часовата ставка претендира сумата 1841.16лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза с в.л.Д.П.-Н.,която след проверка в нарядните ведомости и
протоколите за отчетен положен труд през процесния период, дава заключение,че за времето от 27.05.2016г. до
31.03.2019г. ищецът е положил труд по графиците за дежурства, който е отчитан
на 1м. и на
Съставът приема заключението на съдебната експертиза
като обективно, а анализа на констатациите ще изложи по същество.
При така установената фактическа обстановка съставът
намира,че съдът е сезиран с иск с правно основание по
чл.178,ал.1,т.3,във вр.с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.140 и чл.143 от КТ – заплащане на стойността на положен от ищеца и
незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ,а именно „..чрез превръщането на нощните часове в
дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време,установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място..”.
Съставът,като съобрази нормативната уредба и
спецификата на извършваната от ищеца работа, намира,че претенцията му е изцяло
неоснователна и недоказана.
Първият спорен между страните въпрос е приложима ли е
сочената от ищеца НСОРЗ при остойностяване на положения от него труд през
нощта, съгласно графиците за дежурствата и сумарното отчитане на
отработеното време.
Съставът
приема,че този поднормативен акт не е приложим,тъй като статутът на
държавните служители в МВР от категорията на ищеца е изцяло уреден в ЗМВР,
който се явява специален закон. Правилото е изрично въведено с нормата на чл.142,ал.2
от ЗМВР. Разпоредбите са конкретни и изчерпателни и не се налага субсидярно
приложение на общите правила на трудовото законодателство,а още по-малко
прилагане на аналогия.
Така в чл.176,ал.1 от ЗМВР е предвидено,че брутното
трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178 от ЗМВР са
регламентирани допълнителните възнаграждения- т.1-т.5. В т.3 е
предвиденото допълнително възнаграждение
за извънреден труд. Отделно е уредено възнаграждението, което се полага на
държавните служители, полагащи труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч. Регламентацията
на това допълнително възнаграждение е предмет на специална уредба-съгласно ал.2
на чл.179 от ЗМВР- с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и редът за плащане,а
размерът –с негова заповед.
По отношение на работното време в чл.187,ал.1 от ЗМВР
е предвидено,че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 от нормата е предвидено
изключение,а именно, че за държавните
служители в МВР е възможно да се установи и работно време на смени с
продължителност от 8, -12, - 24 - часа, като работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период. Предвидено е и, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., при което
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
От това следва,че за този вид служители в МВР това е нормална продължителност
на работното време през нощта- 8 часа. В чл.187,ал.5 от ЗМВР е регламентиран
начинът за компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа.
Положеният извънреден труд до 70ч. на тримесечен период за служителите,
работещи на смени (т.2), се компенсира с възнаграждение за извънреден труд, което
съгласно като съгласно ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Лимит на полагания извънреден труд е установен в ал.7-
до 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Редът за организацията и разпределението
на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време,режимът на дежурство,времето
за отдих и почивките на държавните служители, е предвидено да се регламентира с
наредба на министъра на вътрешните работи(ал.9).
Известно е,че са издадени последователно
няколко наредби,като за преценка на актуалната за процесния период уредба,е
нужно да се проследи хронологията на действието им.
Така за периода 19.08.2014г. - 01.04.2015г.
е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.(обн.в ДВ, бр.69/19.08.2014г.- в
сила от 19.08.2014г., отм.с ДВ бр.40/02.06.2015г.- в сила от 01.04.2015г.).
Следва Наредба № 81213-592/25.05.2015г.,действала
за времето от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. Наредбата е отменена с Решение №8585
от 11.07.2016г.на ВАС,пост.по адм.д.№5450/2016г.,обн. в ДВ бр.59/29.07.2016г.
За периода от 02.08.2016г. до
10.01.2020г. е в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.(обн.в ДВ бр.60/02.08.2016г.-в
сила от 02.08.2016г.и отм., считано от 10.01.2020г.със следващата наредба).
В момента
действаща е Наредба №8121з-36/07.01.2020г.(обн.в ДВ бр.3/10.01.2020г.,в сила от
10.01.2020г.)
Видно е,че независимо от отмяната на
издаваните наредби,във всеки един момент,включително и в процесния- 27.05.2016г.-31.03.2019г.,
е имало действаща норма, регламентираща реда за организацията и разпределението
на работното време…
(С
§ 4 от ЗР на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. Действието на последната е възстановено с отмяната на
Наредба №8121з-592/25.05.2015г.(с Решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по
адм.д.№5450/2016г., влязло в сила с обнародвано на 29.07.2016г.с ДВ-бр.59),но
отново е преустановено с приетата на 02.08.2016г. Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Последната пък е отменена с Наредба №8121з-36от
07.01.2020-в сила от 10.01.2020.)
Видно от приложената по делото
Заповед УРИ:921з-615/30.08.206г.на Директора на РДПБЗН-Ловеч организирането и
разпределението на работното време е било регламентирано и на местно ниво,в съответствие
с описаната по-горе нормативна уредба.
По същия начин е имало действаща и
прилагана уредба на размера на допълнителното възнаграждение за нощния труд на
държавните служители в МВР. Както се посочи по-горе,съгласно чл.179,ал.1 от ЗМВР е предвидено да се регламентира с нарочна заповед на министъра на
вътрешните работи. По делото е приложена Заповед №8221з791 от 28.10.2014г.,с
която в съответствие с горните правомощия министърът е определил възнаграждение
за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00ч. и 6.00ч. на държавните
служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0.25лв. Подобна е регламентацията и в последвалите нарочни актове - Заповед
№8121з-40/15.01.2015г.(отм.с Реш.№1694/17.02.2016г.на ВАС-ДВ бр.17/2016г.), Заповед
№8121з-663/05.06.2015г., Заповед №8121з-437/28.04.2016г.(отм.с
Реш.№5937/12.05.2017г.на ВАС-обн.ДВ бр.49/2017г.). Последните са отменени със
Заповед №8121з-1429/23.11.2017г.(обн.ДВ бр.98/08.12.2017г.),в която отново
допълнителното възнаграждение за нощен труд е в размер на 0.25лв.
Изводът,който се налага от
изложената по-горе хронология,е че през процесния период- 27.05.2016г.-31.03.2019г.
е имало и има действаща и прилагана нормативна уредба,както на организацията и
разпределението на работното време, така и на условията,реда за изплащане и
размера на полагащото се допълнително възнаграждение. Видно от приложените по
делото платежни бележки на ищеца редовно е изплащано възнаграждението за
положен нощен труд,с конкретно посочени отчетени часове.
(друг
е въпросът дали това възнаграждение е достатъчно, обективно и съответстващо на
полагания специфичен труд от служителите на ГД”ПБЗН”, което,обаче не е предмет
на предявения тук иск)
По изложените съображения съставът
приема,че няма основание за субсидярно приложение на нормите на НСОРЗ при
регламентиране на служебното правоотношение на ищеца,като държавен служител – орган
по пожарна безопасност и защита на населението,съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Няма основание за прилагане на чл.9,ал.2 от НСОРЗ и с
оглед определената й приложимост в
случаите на „подневно” отчитане на работното
време. Както се изясни работното време на ищеца,като работещ на смени,е
отчитано в часове,сумирано за периоди от 1 и от 3 месеца,а не подневно.
На следващо място тезата на ищеца не
може да се сподели,тъй като положеният труд през нощта неправилно се определя
като „извънреден”. Известна е дефиницията на извънредния труд, дадена в чл.143 от КТ, а именно „Извънреден е трудът,който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време.”.
В случая претенцията на ищеца е за присъждане на
допълнително възнаграждение за положен труд в рамките на утвърденото работно
време, съгласно определения график и регламентация на работа смени. Както се
посочи по-горе (чл.187,ал.1 и ал.3 от ЗМВР) по отношение на държавните
служители в МВР изрично е регламентирано,че нормалната продължителност на
работното им време е 8 часа дневно,съответно в ал.3-при работа на смени и
полагане на труд през нощта- 8ч. за всеки 24-часов период. От тази конкретна уредба
следва,че по отношение на тази категория държавни служители е въведено изключение
от общия норматив на продължителност на нощния труд (чл.140,ал.1 от КТ) и тя е
8 ч. И това е обяснимо със спецификата и динамиката в работата на тази
категория държавни служители, обществените отношения,
които регламентира ЗМВР, насоките в дейността на ГД”ПБЗН”, съгласно чл.2 от ЗМВР.
Именно заради специфичната натовареност в работата им са предвидени и редица
мерки за закрила,обезщетения,компенсации и т.н.
При така регламентираната нормална
продължителност на работното време от 8ч. няма нужда от търсеното от ищеца
преизчисление,тъй като не се явява разлика между положения през деня и през
нощта труд. Нещо повече-дори и да се приложи цитираното правило,то изчислението
би имало резултат 1 (8:8) и отново няма да има основание за търсеното допълнително
възнаграждение.
Изводът на състава е, че не е налице
извънреден труд при работата през нощта
на държавния служител-орган на пожарна безопасност и защита на населението(съгл.чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР), в случаите когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална
работа. Данни за положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма и не се
твърди от него,поради което и не се открива основание за присъждане на
допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.
Регламентацията на
нощния (чл.179) и на извънредния труд (чл.178,ал.1,т.3,чл.187,ал.5,т.2,ал.6,ал.7)
в ЗМВР е отделна, ясна и изрична и няма основания за смесване
на нормите. Приети са и се прилагат и отделни подзаконови нормативни актове за
реда, организацията на полагането, отчитането и заплащането им.
Не може да се
открие основание за споделяне на тезата на ищеца и в нормата на чл.188,ал.2 от ЗМВР,предвиждаща приложение по отношение на държавните служители,които полагат
труд през нощта,на специалната закрила съгласно КТ- нормите на чл.140-чл.142 от КТ. Тази специална закрила е съобразена при регламентиране на нощния труд в ЗМВР,също
и в наредбите по чл.179,ал.2 и по чл.187,ал.9 от ЗМВР,като отново е отчетена и
спецификата на труда, полаган от тази категория държавни служители.
По изложените съображения ОС-Ловеч
намира,че претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за положен
извънреден труд за периода от 27.05.2016г. до 31.03.2019г., на стойност 1841.16лв.,ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба,е неоснователна и недоказана.
Обжалваното Решение №438/07.11.2019г.,пост.по гр.д.№434/2019г.на РС-Троян, в
частта,с която претенцията е уважена до размера на 1553.56лв., е неправилно и
следва да се отмени и вместо него се постанови отхвърляне на иска и за този
размер. В останалата част,с която
се отхвърля претенцията до сумата 1841.16лв.,като необжалвано, е влязло в
законна сила.
При този изход
решението следва да се отмени и в частта за осъждане на ГД”ПБЗН”-МВР да заплати
на К.В.В. разноски по чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 336лв., по сметката на РС-Троян-държавна
такса в размер на 62.14лв. и възнаграждение за вещо лице,съразмерно с уважената
част от иска от 126лв. Следва да се отмени и в частта,с която К.В.В. е осъден
да заплати на ГД”ПБЗН”-МВР разноски по чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК в размер на 16лв.,тъй
като с оглед изхода на въззивното производство ще следва да се определят в друг
размер.
При този изход на
спора и при заявеното изрично искане, на ответника-сега въззивник, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК, ЗПП и Наредба за
заплащането на правната помощ. При съобразяване размера на претенцията и
липсата на особена правна и фактическа сложност на спора,съдът определя
възнаграждение в размер на 100лв. за
всяка инстанция,или общо 200лв.Следва да се присъди и внесената държавна такса
в размер на 32лв.Така общата сума,която К.В.В. следва да заплати на ГД”ПБЗН” е
232лв.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 438/07.11.2019г.,постановено по гр.д.№ 4343/2019г.по
описа на РС-Троян, В ЧАСТТА, с която ГД„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР, с адрес град ***, представлявана от гл. комисар
Н. Н., на основание чл.178,ал.1,т.3, във
вр.с чл.179,ал.1 от ЗМВР, е осъдена да заплати
на К.В.В. с ЕГН **********,с
адрес ***, сумата 1553,56лв., представляваща неизплатено възнаграждение
за 1 627часа (след превръщането на нощните часове към дневни) извънреден труд,
през периода от 27.05.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото (27.05.2019г.) до
окончателното й плащане,както и в частта,с
която ГД”ПБЗН”-МВР е осъдена да заплати на К.В.В. разноски
по чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 336лв., по сметката на РС-Троян-държавна
такса в размер на 62.14лв. и възнаграждение за вещо лице,съразмерно с
уважената част от иска от 126лв.,в частта с която К.В.В. е осъден да
заплати на ГД”ПБЗН”-МВР разноски по чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК в размер на
16лв., като неправилно и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.В.В. с ЕГН **********,с адрес ***,представляван от адв.В.В.-***, със съдебен
адрес ***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР,
с адрес град ***, представлявана от гл. комисар Н. Н.,иск с правно основание
чл.178,ал.1, т.3, във вр.с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР
и чл.140 и чл.143 от КТ, до сумата 1553.56
(хиляда петстотин петдесет и три лева и петдесет и шест стотинки), представляваща
стойността на положен от ищеца извънреден труд, през периода от 27.05.2016г. до
31.03.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума с начало от подаване на
исковата молба- 27.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата,като неоснователен и недоказан. В
останалата част,с която се отхвърля претенцията до сумата 1841.16лв.,като
необжалвано,е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА К.В.В. с ЕГН **********, с горните
данни, да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с горните данни, сумата 232 (двеста трийсет и два) лева,
представляваща разноски по чл.78,ал.8 от ГПК за представителството пред
РС-Троян по гр.д.№434/2019г. и ОС-Ловеч по в.гр.д. №211/2020г. (по 100лв.за
всяка инстанция) и внесената държавна такса за въззивно обжалване.
С оглед цената на иска и на основание чл.280,ал.3,т.1
от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.