№ 138
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502835 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД (чрез юрк. Г.) против Решение 2821 от
07.05.2020 г. по гр.д. 2678/2018 г. по описа на СГС, I-19 състав, с което частично са
уважени обективно и субективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
предявени против застрахователя от Х. Б. Х. с ЕГН: ********** от гр. *** с доводи за
необоснованост и неправилност. Решението се оспорва в следните негови части: а)
относно обезвредата за неимуществени вреди – частично за сумата над 50 000 лв. до
присъдените от градския съд 130 000 лв., като нарушаващо разпоредбата на чл. 52 ЗЗД;
б) изцяло се обжалва претенцията за имуществени вреди, представляващи разходи за
болногледач за периода от 01.09.2017 г. до 28.02.2018 г. за сумата от 22 887.45 лв.
ведно със законната лихва от 27.02.2018 г.; в) изцяло се обжалва претенцията за
имуществени вреди, представляващи разходи за придружител в размер на сумата от
1 264.50 лв. месечно за периода от 27.02.2018 г. до отпадане необходимостта от
използване на такава помощ ведно със законната лихва върху дължимото месечно
възнаграждение от първо число на съответния месец. Развива съображения в
обстоятелствената част от жалбата. Обжалва се също така първоинстанционното
решение в частта за разноските, но не се сочат никакви пороци на изчислените от съда
разноски. Към САС отправя петитум да се отхвърлят изцяло исковите претенции за
обезщетяване на имуществени вреди, а досежно обезщетението за неимуществени
вреди, същото да се намали до сумата от 50 000 лв., колкото, то възлизало по
справедливост съобразно вижданията на въззивника. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
1
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна Х.
Б. Х. (чрез адв. Г. от САК) с писмен отговор по чл. 263 ГПК. Счита, че обжалваното
решение следвало да се потвърди изцяло. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение за втората инстанция по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв).
Пред апелативния съд нови доказателства не са искани и не са събирани. От
материалите по делото САС установи следното:
Правният спор е създаден с искова молба на Х. Б. Х., който твърди, че на
01.03.2017 г., около 20.00 часа, в гр. София на бул. „Сливница” в района на №120 се е
осъществило ПТП с товарен автомобил „Опел Виваро” с рег. № ***, управляван от Р.
Ц. Л. и ищеца като велосипедист. Твърди се, че вината за произшествието е на водача
на товарния автомобил, който блъснал попътно движещия се велосипедист. Вследствие
на инцидента, ищецът загубил съзнание, постъпил по спешност в противошокова зала
на УМБАЛСМ ”Н.И.Пирогов”, където били предприети реанимационни мероприятия и
животоспасяващи процедури. Твърди се, че от катастрофата ищецът получил тежка
черепно-мозъчна травма, мозъчна контузия, субарахноидален хематом, фрактура на
черепа. Твърди се, че от тежката травма при него е
налице квадрипирамиден и дискоординационен синдром като бил напълно обездвижен
и не можел да стане от леглото. Било извършено и медицинско освидетелстване от
консултативна комисия по нервни болести на ДКЦ „Александровска”и предприети
рехабилитационни дейности. Твърди се, че впоследствие настъпило влошаване на
здравословното му състояние. Налични били говорни промени и мозъчни отклонения,
получавал притъмняване пред очите, губел ориентация, смущение на паметта, забавена
мисловна дейност. Бил освидетелстван и от ТЕЛК като била установена 100% трайно
намалена работоспособност. Твърди се, че и към датата на исковата молба
продължават здравословните проблеми на ищеца, както и продължаваща нужда от
болногледач. Сторил и имуществени разходи. Твърди се, че по извънсъдебен ред
застрахователят на водача на товарния автомобил му изплатил обезщетение в размер
на 120 000 лв., което е недостатъчно да репарира причинените му вреди.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на товарен
автомобил „Опел”, да заплати сумата от 130 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените травматични увреждания, частична
претенция, при пълен заявен размер от 300 000 лв., сумата от 4 458, 19 лв. –
обезщетение за имуществени вреди за закупени медицински средства, транспорт,
помощни средства, услуги за болногледач, сумата от 24 000 лв. – разходи за
болногледач за периода 01.09.2017 г. – 28.02.2018 г., както и да му бъде присъдено
месечно обезщетение в размер на по 4 000 лв. като разходи за болногледач за периода
от датата на исковата молба до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение
или прекратяване на обезщетението. Претендира се законна лихва и сторени разноски.
Застрахователят е оспорил претенциите като неоснователни по
съображения, изложени в писмения отговор и допълнителния такъв спрямо
допълнителната искова молба на Х..
Исковите претенции са уважени изцяло с изключение на тази,
2
представляваща обезщетение за имуществени вреди за болногледач в периода
01.09.2017 г. – 28.02.2018 г., по която е присъдена сумата от 22 887.45 лв., а за
разликата до пълно предявния размер от 24 000 лв. (или за сумата от 1 112.55 лв.),
същата е отхвърлена като неоснователна. Решението е постановено след събиране на
множество писмени и гласни доказателства, както и след изслушване заключенията на
вещи лица в областта на медицината и инженерните науки.
При спазване правомощията си по чл. 269-272 ГПК, САС прецени, че
решението на Софийски градски съд е валидно и допустимо, а в обжалваната част и
изцяло правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция следва да изложи своите съображения по
оплакванията във въззивната жалба, респ. защо намира същите за неоснователни.
На първо място следва да се отбележи, че поради частичното обжалване на
първоинстанционния съдебен акт, между страните не се формира спор пред САС, че
дружеството-въззивник трябва да отговаря по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ, тъй като са
налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователя
към увредения при ПТП, вследствие противоправното и виновно поведение на
застрахован по застраховка „ГО” при въззивника водач на МПС. Поради това няма да
се посочват механизма на ПТП и обстоятелствата при произшествието, а ще се вземе
отношение само по оплакванията в жалбата:
Относно приложението на чл. 52 ЗЗД при обезщетяването на
неимуществените вреди:
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд,
както и по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение
184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение 83/06.07.2009 г. по т.д.
795/2008 г. на ВКС, II т.о. и други) е категорична, че „справедливостта” по чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на
размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда
конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и
обстоятелства, понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените
увреждания и защо съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение
за неимуществени вреди е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредения/увредената, вкл. и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по
всяко дело; г) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д)
социално-икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта
– като една отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен
смисъл с оглед общата икономическа ситуация с държавата; е) възрастта на
пострадалия/пострадалата и т. н.
В конкретния случай, Х. е получил при процесното ПТП черепно-мозъчна
травма, състояща се от следните компоненти: тежка контузия на мозъка по степен на
тежест с продължително безсъзнателно състояние /кома/ - 15 дни,
травматични кръвоизливни огнища в левите челен и слепоочен дялове на мозъка и в
3
десния челен мозъчен дял, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки в
лява челно-слепоочно-теменна област на мозъка, счупване на основата на черепа в
дясна средна черепна ямка, счупване на тилната кост двустранно, контузия с подкожен
травматичен кръвоизлив в тилната област на главата, разкъсно-контузна рана в лява
челна област на главата, втора разкъсно-контузна /декубитална/ рана в лява теменна
област, контузия на гръдния кош, състояща се от следните наранявания: счупване на
второ до пето ребра вдясно, развитие на хемопневмоторакс вдясно, травматичен
подкожен емфизем вдясно, както и контузия на корема. Вещото лице е обосновало
извод за проведено 40-дневно болнично лечение. Посочено е, че възстановителния
период при тежка мозъчна контузия е в рамките на 1,5 – 2 години като счупванията на
черепа при възрастни пациенти зарастват за период от около 3 години. Посочено е, че
трайна последица от мозъчната контузия са зоните на мозъчно размекчение в левите
челен и слепоочен и десния челен мозъчни дялове, които зони водят до локална
мозъчна атрофия. Счупените ребра зарастват за период от около 30 дни. Вещото лице е
посочило, че представените счетоводни документи, установяващи разходи за лечение
са извършени правомерно. Посочено е, че поради дезориентираността за време и
място, има нужда от помощ при разходки извън дома.
По делото в СГС е изслушана и комплексна съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от психиатър и невролог. В заключението си вещите лица са посочили,
че психо-паталогичната симптоматика при ищеца е в параметрите на травмена болест
на мозъка, психоорганен мозъчен синдром, органично налудно /шизофреноподобно/
разстройство на личността. Посочено е, че към момента при него се наблюдават
клинични данни за понижени когнитивни функции от органичен тип – задоволителна
алопсихична ориентация и груба аутопсихична ориентация със
съпътстваща конградна, антероградна и ретроградна амнезия запроцесното ПТП,
нарушена концентрация и превключаемост на активното внимание, умерено
снижени паметови функции, по-силно изразени в ретенционната и репродукционната
памет със заместващи конфабулации, снижени абстрактни и интелектуални
възможности. Вещите лица са посочили, че описаната органична симптоматика е
довела до снижени адаптивни възможности като дистрофичните изменения на мозъка
са необратими, а психоорганичния синдром обичайно е с тенденция към задълбочаване
на симптомите.
Видно от тези две заключения на експерти, то въззиваемото лице е в сериозно
увредено състояние, което продължава и към настоящия момент, а перспективите за
възстановяване са неблагоприятни. Същият е бил със сериозна опасност за живота си
след ПТП, а само бързата и компетентна намеса на лекарите е спасила живота му.
Изпитал е значителни по интензитет и продължителност болки и страдания, за което
сочат и гласните доказателства по делото (разпит на св. Ц. Ц.). Изплатеното по
извънсъдебен ред обезщетение от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД от 120 000 лв.
категорично е крайно занижено и несъоветстващо на критерия за справедливост по чл.
52 ЗЗД. Следва да се посочи, че съдът е сезиран с предявен частичен иск – 130 000 лв.
(от общо 300 000 лв.), при което следва да се вземе отношение само по това дали
сумата от общо 250 000 лв. (120 000 лв. изплатени извънсъдебно и 130 000 лв.,
присъдени от СГС в рамките на изцяло уважения частичен иск) не е прекомерно
голяма да възмезди болките и страданията на въззиваемия. Според САС в настоящия
си състав, тази сума не е прекомерна, а напротив. Животът на Х., вследствие на пътния
инцидент е претърпял трайна промяна като качество и начин на воденето му, преди и
4
след ПТП. Уврежданията в когнитивен план са трайни и необратими, придружени с
постоянен прием на лекарства, придобил е още и
органично налудно /шизофреноподобно/ разстройство на личността в причинно-
следствена връзка с мозъчните увреждания, предизвикани от ПТП, не е ориентиран
къде и какво да прави, като излезе навън, поради което има нужда от придружител.
Затова правилно частичният иск от 130 000 лв. за обезвреда на неимуществени вреди
правилно е бил уважен изцяло. Въпрос на преценка от пострадалия и неговите
адвокати е дали в размките на друг съдебен процес, ще предявят разликата над
частичния иск и до какъв размер, но това не касае настоящето производство. Затова и
САС приема, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не е нарушена от градския съд в
обжалваното решение.
Относно изцяло обжалваните претенции за имуществени вреди, представляващи
разходи за болногледач за периода от 01.09.2017 г. до 28.02.2018 г. за сумата от
22 887.45 лв. ведно със законната лихва от 27.02.2018 г., както и за имуществени вреди,
представляващи разходи за придружител в размер на сумата от 1 264.50 лв. месечно за
периода от 27.02.2018 г. до отпадане необходимостта от използване на такава помощ
ведно със законната лихва върху дължимото месечно възнаграждение от първо число
на съответния месец.
Доводите в жалбата на застрахователя за неправилност на решението на СГС в
тези му части не могат да бъдат споделени. На първо място, за остойностяване на тези
имуществени вреди, съдът е използвал заключения на вещи лица, които са приети по
съответния ред като компетентни и обективно изготвени. Същите са приети без
възражения от процесуалните представители на страните, в т.ч. и на застрахователното
дружество (така на л. 199-отзад от първоинстанционното дело). Не са искани
допълнителни или повторни заключения по поставените въпроси към вещи лица за
претендираните имуществени вреди (както пред първата, така и пред настоящата
инстанция) от никого, при което не може да се приеме, че има нарушение на т.нар.
„опитни правила” и е налице необоснованост на атакувания съдебен акт в тази му част.
САС също кредитира експертизите относно търсените имуществени вреди и тяхното
обезщетяване, като компетентни и обективни, а решението на СГС е изцяло
съобразено с тях.
Не се установяват нарушения и в изчисленията на съдебно-деловодните
разноски, направени от първостепенния съд.
Изводите на Софийски градски съд и Софийски апелативен съд съвпадат
изцяло, при което въззивната жалба следва да се остави без уважение. При този изход в
производството, на процесуалния представител на Х. Х. следва да се определи
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за настоящата инстанция в размер от 4 450 (четири
хиляди четиристотин и петдесет) лева по минимума съобразно Наредба 1/09.07.2004 г.
на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно
обжалваемия материален интерес.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение 2821 от 07.05.2020 г. по гр.д. 2678/2018 г. по описа
на СГС, I-19 състав в обжалваните му части.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД да заплати на адв. Т. Г. от САК
сумата от 4 450 (четири хиляди четиристотин и петдесет) лева адвокатско
възнаграждение за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6