РЕШЕНИЕ
№ 999
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300501197 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на О. Б. Я. против решение №
260374/06.12.2021 г., постановено по гр.д. № 112/2021 г. на Районен съд -
Асеновград, ІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от него против Е.
Е. К. и С. М. К. и двамата от гр. *** иск за заплащане на сумата от 1 067,44
лв. за периода 19.09.2017 г. – 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,
представляваща обезщетение за ползването на съсобствения му дял от
12041/72245 ид. части на ПИ с идентификатор 00702.3.15 по КК и КР на гр.
***целия имот с площ от 72 245 кв.м. Поддържа се, че решението е
недопустимо, подлежи на обезсилване, като се иска да бъде върнато на друг
състав на Районен съд - Асеновград или евентуално решението е неправилно
поради допуснато съществено нарушение на съда. Счита се, че е налице
преюдициалност между спора по настоящото дело със спора по гр.д. №
2452/2019 година на Районен съд - Асеновград, ІІ гр. състав - във фаза по
извършване на делбата на съсобствена нива, като въпреки това по направена
молба съдът не е уважил искането. Поддържа се, че решението е неправилно
и поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. При тези оплаквания се
иска от въззивния съд да отмени първоинстантционното решение и вместо
него да постанови друго решение по същество, с което искът да се уважи.
1
Въззиваемите страни Е. Е. К. и С. М. К. и двамата чрез процесуалния им
представител адв. Р.И. оспорват жалбата като неоснователна. Счита, че
постановеното от РС решение е правилно и молят въззивния съд да го
потвърди.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е процесуално допустима. Същата е
депозирана в предвидения от закона срок за обжалване, подадена е от
легитимирана страна и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При служебната проверка за валидност на решението, както и при
извършената проверката за неговата допустимост, въззивният съд констатира
следното:
С исковата си молба ищецът че О. Б. Я. е изложил твърдения, че с
влязло в сила решение по гр.дело № 2452/2019 г. на РС -Асеновград е
допуснато извършването на съдебна делба на съсобствен недвижим имот: ПИ
с идентификатор 00702.3.15 по КК и КР на Асеновград, одобрена със Заповед
№ 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ Асеновград, местност
„Чилтика“, целия с площ 72 245 кв.м., с трайно предназначение ползване:
нива, категория на земята четвърта, стар идентификатор: няма, номер на
предходен плат 005015, при квоти 1000/72245 ид.ч. за ответника Е.К., за
ответниците - съпрузите Е. и С.К. 5/6 ид.ч. или 59204/72245 и за ищеца О.Я.
12041/72245 ид.ч. Ищецът твърди, че той е получил своята идеална част от
имота по наследство от Б.Й. Я., а ответниците са придобили дяловете си по
дарение и чрез покупко-продажба на идеални части от имота от други
наследници на Б.Я.. Веднага след закупуването на техните идеални части,
през 2017 г. ответниците са започнали да осъществяват фактическа власт
върху целия имот, включително и върху дела на ищеца. Ето защо моли
ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата 1 067,44 лв.,
представляваща обезщетение за ползването на съсобствения му дял от имота
за периода от 19.09.2017 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В мотивната част на решението ПРС е посочил, че с оглед твърденията
на ищеца, че ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца,
в резултат на ползването на съсобствения му дял от 12041/72245 д.ч. на ПИ с
идентификатор 00702.3.15, следва да се направи извод, че са предявени
субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.59 и чл.86
ЗЗД. Приел е, че исковете се явяват неоснователни и недоказани, като е
издложил обстойно мотиви в насока на това, че на основание чл. 59 ЗЗД
2
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Посочил е, че
правото на иск възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който
може да се защити,; общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59
ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва определена вещ,
без правно основание за това и препятства собственика да го ползва
съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които
има. Ползването на имота от несобственика препятства възможността
собственикът лично да ползва или да отдава под наем имота и да реализира
имуществена облага. В този случай от едни и същи факти: ползването без
правно основание от несобственика-ответник на собствена на ищеца вещ,
произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от
възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава
под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на
ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на
недвижимия имот за процесния период. Посочил е, че фактическият състав на
иска по чл. 59 ЗЗД обхваща елементите: ищецът да е собственик на вещта;
ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за
това и размерът на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е
обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на
ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти. Прел е,
че тези елементи не са доказани и поради това искът следва да се отхвърли.
С диспозитива на решението АРС е отхъврлил иска на О. Б. Я. против
Е. Е. К. и С. М. К., за заплащане на сумата 1 067,44 лв., за периода от
19.09.2017 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното и изплащане, представляваща
обезщетение за ползването на съсобствения му дял от 12041/72245 ид.ч. на
ПИ с идентификатор 00702.3.15. по КК и КР на Асеновград, одобрена със
Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АГКК, с адрес на ПИ Асеновград,
местност „Чилтика“, целия с площ 72 245 кв.м. Този диспозитив съответнства
на иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС, съгласно който когато общата вещ
се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване.
При тези данни Пловдивският окръжен съд приема, че постановеното
решение на АРС е нищожно.
Основанията за нищожност на съдебните решения не са уредени в
закона, като в правната теория и задължителната съдебната практика
/Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2011 г. / се
приема, че такава е налице в случаите, в които решението е напълно
неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори чрез
тълкуване.
Констатира се, че РС е дал правна квалификация на иска като такъв
3
по чл.59 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване,
като се върне онова, с което лицето се е обогатило до размера на
обедняването и е приел, че искът следва да се отхвърли поради недоказване
на елементи от фактическия му състав. В диспозитива на решението се
отхвърля иск за заплащане на обезщетение, дължимо на основание чл.31, ал.2
ЗС – за заплащане на обезщетение от съсобствениците, използвали лично
общата вещ, дължимо на останалите съсобственици за ползата, от която са
лишени.
Така не е ясно какъв именно иск е разгледан с решението, същото е
напълно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори и
чрез тълкуване, поради което следва да се приеме, че постановеното решение
е нищожно.
Ето защо и на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде прогласено за нищожно, а делото - върнато на
първоинстанционния съд за постановяване на ново решение от друг състав на
съда.
При новото разглеждане на делото и в зависимост от изхода му съдът
следва да се произнесе и по направените пред настоящата инстанция
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 260374/06.12.2021 г.,
постановено по гр.д. № 112/2021 г. на Районен съд - Асеновград, ІІ гр. състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Асеновград за разглеждане от друг
състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4