Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/………………, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV
тричленен състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева и в присъствието на
прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
председателя касационно адм. дело № 1016
по описа на съда за 2022 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с
чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е по касационна жалба
на П.П.Р.-Г., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 399/21.03.2022 г.,
постановено по анд № 612/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
потвърдено наказателно постановление /НП/ № 21-0442-000535/21.09.2021 г. на началник
сектор към ОД на МВР Варна- ІV РУ .
Релевира се допуснато нарушение
на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН. В жалбата се развиват доводи за неправилност на решението на
районния съд, тъй като не е било взето предвид подаденото възражение срещу АУАН
от 01.09.2021г. Твърди се, че на 18.08.2021г. в 20 часа на ул. „///“ са били
паркирани повече от 20 коли при съставени фишове само на три автомобила, което
представлявало избирателно санкциониране. Подателят на жалбата твърди маловажност
на деянието. С оглед връчването на НП
след влизане в сила на новата разпоредба на чл. 43, ал.5 от ЗАНН не е
могъл да сключи споразумение с наказващия орган и да получи по-ниско наказание.
Отправеното към съда искане е за
отмяна на обжалваното решение на Районен съд – Варна.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР –
Варна, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание редовно призован,
не се явява представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС
да бъде оставено в сила.
Настоящият тричленен състав на Административен съд
– Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:
Предмет на обжалване
пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление № 21-0442-000535/21.09.2021
г., издадено от началник сектор към ОД на МВР – Варна,- ІV РУ , с което на П.П.Р.
- Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, за нарушение на чл. 98, ал.1, т. 6 от
същия закон.
Районният съд е приел
от фактическа страна, че на 13.08.2021 г. около 20.00 ч. на кръстовището на ул.
„///“ и ул. „///“В ГР. /// е бил паркиран
л.а. „Дачия Сандеро“ рег. /// , собственост на П. Р.-Г. , на по-малко от пет метра от
кръстовището. На същата дата е бил съставен фиш на Р. – Г. за извършеното
нарушение. Поради оспорване на фиша от страна на Р. - Г., на 30.08.2021 г.
служител на Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ за извършено нарушение на чл. 98, ал.1, т. 6
от ЗДвП, въз основа на който впоследствие е издадено оспореното пред ВРС
наказателно постановление.
От правна страна
предходната съдебна инстанция е приела отсъствие на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и спазване на правилата на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. В мотивите на обжалвания съдебен акт е обективирана правна теза за
съставомерност на вмененото административно нарушение предвид събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдържащи данни, че автомобилът на
въззивницата е бил паркиран на по-малко от пет метра от
кръстовище. Според решаващия състав на ВРС в хода на административното
производство не са били извършени съществени процесуални нарушения, които да
засягат правото на защита на нарушителя. Районният съд е приел, че
наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния шестмесечен
срок, поради което неспазения инструктивен едномесечен срок за издаването му по
ЗДвП не опорочава наказателното постановление. Извел е извод, че предвид датата
на издаденото наказателно постановление – 21.09.2021г. възможността за
сключване на споразумение с наказващия орган е изключена, тъй като новият текст
на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН не е бил влязъл в сила. Посочил е, че
с оглед съставения АУАН, с който се поставя началото на
административнонаказателния процес, липсата на поставен екземпляр от фиша не
препятства осъществяването на правото на защита от нарушителя. Районният съд е
счел, че правилно е определена санкционната норма, като наложеното
административно наказание е в посочения в нея фиксиран размер, поради което не
е била извършвана преценка за обществената опасност на нарушението и нарушителя.
Констатирал е, че не са налице основания за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Така мотивиран, ВРС е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление.
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение на ВРС за правилно, като при неговото постановяване
са спазени относимите материалноправни разпоредби. Първостепенният съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като
подробно и задълбочено е обсъдил в мотивите си всички събрани в хода на
производството доказателства поотделно и в съвкупност, в тяхната хронология и
логическа последователност, въз основа на което е достигнал до верни фактически
и правни изводи.
АУАН и наказателното
постановление дават точна и ясна информация
както за местонахождението на автомобила на нарушителката, така и за
извършеното нарушение. Нещо повече самата касаторка потвърждава извършването на
нарушението както в подаденото възражение в хода на административнонаказателното
производство, където заявява, че „поради недостиг на места в карето, аз и
всички съседи продължаваме да спираме от едната страна на улицата“, където са
поставени знаци ограничаващи паркирането, но и в касационната жалба не отрича
стореното деяние. От събраните по делото писмени доказателства - докладна
записка от 10.09.2021г. и гласни такива - показания на свидетеля Богданов,
категорично се установява, че превозното
средство е било паркирано на по-малко от пет метра от кръстовище, поради което
правилно районният съд е приел, че е осъществен състава на нарушението по чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП.
Заявеният в жалбата довод за
извършено подобно нарушение по същото
време и от други лица , които не са санкционирани , не променя факта ,че П.Р.- Г.
е автор на вмененото административно нарушение и не е валидно правно основание
за освобождаване на същата от административнонаказателна отговорност.
Оплакването за избирателен подход на контролните органи има правна природа на
сигнал по смисъла на чл. глава VІІІ от АПК и следва да се адресира до
горестоящия административен орган на длъжностните лица, осъществяващи пътен
контрол, а не до съда .
Не намира опора в закона тезата
на касаторката за нарушено право на защита поради неспазване на чл. 43, ал.5 от ЗАНН. Според предписанието на тази разпоредба при връчване на акта нарушителят се уведомява за възможността в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за
сключване на споразумение . Тази правна норма е приета със ЗИДЗАНН , в сила от
23.12.2021г., а АУАН е съставен на 30.08.2021г., обжалваното НП е издадено на
21.09.2021г. т.е. към датата на постановяване на тези два акта цитираната правна
норма не е влязла в сила , съответно не е произвеждала правно действие.
Настоящата съдебна инстанция
споделя правната теза на районния съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като осъщественото правонарушение не се отличава по своята обществена опасност
от останалите нарушения от същия вид. Квалифицирането на случая като маловажен ,
имайки за правна последица освобождаване от
административнонаказателна отговорност, изисква съществуване на
много на брой смекчаващи отговорността
обстоятелства или наличие на
изключителни по своя правен ефект смекчаващи отговорността обстоятелства .
Събраните данни в съдебна и досъдебна фаза на административнонаказателния
процес не сочат за съществуването на нито една от тези две хипотези.
В обобщение при осъществения
инстанционен съдебен контрол се установи
валидността , допустимостта на атакуваното съдебно решение, както и неговата
правилност, тъй като е постановено в съответствие с правилата на материалния
закон.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 399/21.03.2022 г.,
постановено по анд № 612/2022 г. по
описа на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател:
Членове:1.
2.