РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Девня, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120101439 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК вр. чл. 53, чл. 56,
чл. 59 ал.2, чл. 143 от СК от С. П. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** срещу
В. АНГ. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** с искане да бъде прекратен
сключения между страните на 04.12.2005 г. граждански брак с развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга.
Образувано е по искова молба от от М. Н. ХР., срещу Н. Д. ХР. за
прекратяване на сключения между тях брак, за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение роденото от брака между страните
малолетно дете Д. на майката, при която да бъде определено местоживеенето
на детето; да се определи режим на лични контакти на детето с бащата, като
последният да бъде осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в
размер на 450 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -
07.07.2020 г. с падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване
Ищцата твърди в исковата молба, че страните са сключили
граждански брак на 04.12.2005 г. в гр. Вълчи дол, обл. Варна, като от брака си
1
имат родени две ненавършили пълнолетие деца - П. В. Л., ЕГН: **********,
родена на ***г. и Н. В. Л., ЕГН: **********, роден на ***г. Излага, че още от
началото на брака им ответникът е упражнявал физическо и психическо
насилие върху ищцата, изразяващо се в унизително и собственическо
отношение, безпричинна ревност, постоянни забрани. Сочи, че преди няколко
години ответникът започнал да употребява системно алкохол, след което да
прави скандали, които често били съпровождани с шамари, юмруци, ритници
и закани с убийство. Всички тези грозни сцени се развивали пред децата, като
в последната година ответникът започнал да проявява лошо отношение и към
дъщеря си, като често я обиждал, а на два пъти й нанесъл и побои. Ищцата
твърди, че живее в непрекъснат страх за здравето си, че се чувства
психически и физически подтисната от съпруга си, който се приемал за нейн
господар. Сочи, че в резултат на това се е отчуждила от него и счита брачната
им връзка за изчерпана от съдържание и продължаващото същества само
формално. С оглед на това моли за прекратяване на брака им като дълбоко и
непоправимо разтроен, по вина на ответника. Моли също така упражняването
на родителските права за децата им да бъде предоставено на нея, като и
местоживеенето на децата да бъде определено при нея на адрес: гр. ***. Моли
съдът да определи режим на лични отношения на децата с ответника както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца - в събота от 09, 00 часа до 18,
30 часа, както и 30 /тридесет/ дни на всяка година през периода от 01 - ви юни
до 14 - ти септември, когато майката не е в платен годишен отпуск, като
бащата взима и връща децата от дома им. Претендира ответника да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка за децата си, чрез тяхната майка и
законен представител, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда, в размер на от по 400 лева месечно за всяко едно от децата, платими до
5 - то число на месеца, за който се дължи издръжката до настъпване на
основания за изменението или прекратяване на заплащане на издръжката. В
тази връзка излага, че синът им Никола е с бронхиална астма и ежемесечно се
нуждае от лекарства на стойност от около 70 лева, а дъщеря им е в 10 клас,
предстои й абитуриентска вечер, кандидатстване във виеше училище, като е
необходимо да посещава и уроци и курсове за подготовката си. Твърди, че
ответникът работи в „БГ АГРО“ ЕООД и получава добри доходи - месечно
възнаграждение около 2 000 лева. Ищцата моли също така семейното им
жилище, находящо се в гр. ***, представляващо лична нейна собственост да
2
бъде предоставено за ползване на нея и децата им, като ответникът В. АНГ. Л.
напусне семейното жилище в десет дневен срок от влизане в сила на
решението за развод. Излага, че не желае да запази фамилията, придобита
след сключване на брака, като след развода желае да носи предбрачното си
име Маркова.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор в който
заявява, че искът е допустим, но неоснователен, като твърденията, изложени в
исковата молба са неистина, както и че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им носи ищцата. Твърди, че преди около две години
ищцата започнала да се уединява и постепенно да се отчуждава от него, като
впоследствие разбрал, че причината за това е увлечението й по телевизионни
„гледачки - гадателки". В резултат на това тя започнала да му отправя упреци,
че имал отрицателна енергия, че е изстинала към него, че й влияел негативно.
Веднъж, по повод увлечението й двамата се скарали, като ищцата се обадила
на 112 и подала сигнал, че ответникът й посегнал физически. Ответникът
твърди, че е предложил на ищцата да посетят семеен консултант, тъй като
виждал, че проблема се задълбочава, като изразил готовност да коригирам
поведението си, но ищцата отказала. Увлечението и комуникацията на
ищцата с „гадателки” довело до неглижиране на грижите й за децата и
запускане на дома. Ответникът отрича да е упражнявал „физическо и
психическо насилие" върху съпругата си, още по - малко към 17 годишната
им дъщеря. Твърди, че употребява алкохол спорадично, като не е зависим,
както и че през всички години на брака им се е грижил за семейството си и
дома. С оглед на изложеното моли за прекратяване на брака му, сключен с
ищцата по нейна вина. Счита претендираната от нея издръжка за прекомерна,
като сочи, че страда от хронично заболяване и живее на квартира в гр. Варна,
тъй като е напуснал семейното жилище, макар и да е вложил в него много
лични средства и труд. Моли издръжката да бъде определена в по - малък
размер, а именно по 200 лева за всяко дете, считано от датата на влизането в
сила на съдебното решение до настъпването на законни причини за нейното
изменение или прекратяване, с падеж на 1 - во число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Не
оспорва искането на ищцата относно: упражняването на родителски права,
местоживеенето на децата, ползването на семейно жилище, фамилното й име
след прекратяване на брака, както и предложения от нея режим на лични
3
контакти, като предлага срещите с тях да бъдат осъществявани не в събота, а
в неделя. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В с.з. страните се явяват лично и със своите редовно упълномощени
проц. представители.
Ищцата лично и чрез проц. представител поддържа исковата си
претенция и моли за уважаване на предявените искове, както и за присъждане
на съдебно – деловодни разноски и заплатен адвокатски хонорар по
представен списък.
Ответникът не оспорва иска за развод, но счита, че вина за
разстройството на брака има не той, а съпругата му. Чрез представени от
проц. представител писмени бележки моли бракът да бъде прекратен по вина
на съпругата и за определяне на издръжка за децата му в по – малък размер.
Дирекция Социално подпомагане - Вълчи дол, редовно уведомени,
не изпращат представител в с.з.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
Страните по делото С. П. Л., ЕГН: ********** и В. АНГ. Л., ЕГН:
********** са сключили граждански брак на 04.12.2004 г. в гр. Вълчи дол,
обл. Варна, за което обстоятелство от Община Вълчи дол е съставен акт за
сключен граждански брак №14 от 04.12.2004 г.
Видно от представения по делото заверен препис от удостоверение
за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане №I – 331 от
02.03.2005 г. страните са родители на детето П. В. Л., ЕГН: **********.
От представения по делото заверен препис от удостоверение за
раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 0631 от
11.04.2013 г. страните са родители и на детето Н. В. Л., ЕГН: **********.
Ищцата е представила писмени доказателства за получавани от нея
трудови възнаграждения за предходните шест месеца възлизащи в общ
размер на 3 921, 47 лева нетно възнаграждение.
От представени и приети по делото заверени копия на медицински
документи – амбулаторни листи, епикризи, лабораторни и образни
изследвания се установява, че детето Н. В. Л. често боледува.
Представено от ищцата е заверено копие на постановление на
4
прокурор от РП – Варна, ТО – Девня за отказ да се образува досъдебно
производство, в мотивите на което е прието, че на 25.11.2021 г. ответникът Л.
е отправял обиди към ищцата.
Видно от представено ведно с отговора и прието като доказателство
по делото удостоверение изх. №185/10.12.2021 г. е, че за последните шест
месеца ответникът е получил брутен доход в размер на общо 12 304, 92 лева.
Представени по делото са 4 бр. листи със саморъчно изписан текст,
които съдът не кредитира доколкото не е ясно кой е техния автор.
Прието като доказателство по делото е и заверено копие от договор
за наем от 27.12.2021 г. сключен между ответника и трето лице с предмет
недвижим имот в гр. Варна.
От приобщения по делото социален доклад, изготвен от ДСП –
Вълчи дол е видно, че за децата се полагат адекватни грижи от тяхната майка,
като са задоволени техните нужди и потребности. Ищцата е заинтересована за
своите деца, като се опитва да им осигури нормален и безгрижен живот. В
жилището има създадени много добри социално - битови условия и има
достатъчно пространство за отглеждането на децата. Децата имат обособени
стаи, обзаведени с всички необходими мебели и вещи, облечени са с дрехи и
обувки, подходящи за възрастта и сезона, задоволени са им потребностите в
добра степен. Децата разполагат с всички необходими устройства, за
евентуално обучение в онлайн форма на обучение. В жилището се поддържа
много добра хигиена. Двете деца имат изградена силна емоционална връзка с
майка си, но поддържат и контакти с баща си.
В своите показания пред съда свидетелката на страната на ищцата –
А. К. Г. – близка на семейството без родствена връзка със страните излага, че
от самото начало на брака им ответникът не е имал добро отношение към
своята съпруга, която пък от своя страна го е обичала безрезервно и е била
изцяло отдадена на семейството. Грижите за семейството са полагали основно
ищцата и нейните родители като след тяхната смърт ответникът не е поел
отговорността да бъде „глава на семейството“. Често отсъствал от дома, не
подпомагал съпругата си финансово, в редки случаи след настояване от нейна
страна давал по малки суми за децата. Свидетелката заявява, че е била
свидетел на отправени обиди от страна на ответника към ищцата и е виждала
по нея следи от физическо насилие, като в един от случаите тя преспала в
5
нейния дом. Твърди също, че й е известно аз нанесен побой от ответника на
тяхната дъщеря.
В показанията си пред съда другия свидетел на страната на ищцата –
А. П. М.в, нейн брат заявява, че изцяло ищцата се е грижела за издръжката на
семейството – прехрана и заплащане на сметки, като ответникът й давал
инцидентно пари за децата. Твърди, че през време на брака им отношението
на ответника към ищцата не е било добро, като той често я обиждал и
подценявал, а също така ревнувал безпричинно. Заявява също така, че е
виждал синини по шията и рамото на сестра си, за които тя му споделила, че
са причинени от ответника.
Допуснатите свидетели на страната на ответника – В. Г. С. и Р. К. Р.
заявяват, че не са им известни проблеми между него и неговата съпруга,
както и че са виждали как той води децата си на училище и отношенията му с
тях са нормални. Твърдят също, че неведнъж той е извършвал ремонтни
дейности по семейното им жилище, което е собственост на ищцата.
При своето изслушване пред съда ищцата С. П. Л. заявява, че
ответникът е осъществявал върху нея системен физически и психически
тормоз пред очите на двете им деца, поради което не желае брака й с него да
продължава и е категорична в решението си да се разведе.
При изслушването си ответникът В.Л. отрича твърденията на
ищцата, заявява, че винаги е полагал грижи за семейството си, че след
смъртта на баща си ищцата е изпаднала в особено психическо състояние,
започнала е да се увлича по екстрасенси до степен, че е занемарила
задълженията си като домакиня и майка.
Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
От събраните в производството доказателства съдът намира за
установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени. Връзката между тях отдавна е лишена от чувство
за близост, общност и единство, като бракът им съществува формално и не
изпълнява социалната си функция. Съдът намира, че запазването на брака
не е в интерес както на съпрузите, така и на обществото, поради което
същият следва да бъде прекратен, като се допусне развод.
6
По делото възникна спор относно вината за установеното дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Житейската и съдебна практика
нееднократно показва, че в по-голям процент от случаите до разстройство на
брачните отношения се стига не без помощта и на двамата съпрузи. Подобна
би могла да е и настоящата ситуация, но при наличните по делото
доказателства съдът би могъл да постанови единствено прекратяване на брака
по вина на ответника. Разпитаните по делото свидетели на страна на ищцата
излагат факти и обстоятелства, които установяват наличието на поведение у
ответника, водещо до извод за липса на обич, уважение и доверие към
съпругата му и недостатъчна грижа за семейството. Подобни прояви са в
отклонение от принципа за взаимно уважение и разбирателство между
съпрузите в чл. 14 от СК. Съдът приема, че горните брачни провинения са
станали причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, поради
което вина за същото има ответника. Той е бил източник
на постоянни скандали, а често и на физическо посегателство над съпругата
си, което е едно от най – тежките брачни провинения, не се интересувал от
материалната обезпеченост на семейството и грижите за децата. От друга
страна не се констатираха конкретни действия, съставляващи брачни
провинения на съпругата, която не е проявявала реципрочно държание, дори
напротив - показвала е толерантност и търпеливо отношение, запазила е
изрядно брачно и семейно поведение, като устойчиво и последователно е
поставяла като приоритет интересите на децата, изпълнявайки добросъвестно
всички задължения към тях и дома. Конкретни действия, осъществени от нея
и уронващи брачната връзка, не са установени по никакъв начин дори и от
свидетелите на ответника, всеки един от които твърди, че няма впечатления
от брачната връзка на страните.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите на ищцата,
доколкото същите не си противоречат, а напротив – допълват се. Свид. Г. не е
родственица на страните, поради което както нейните, така и показанията на
свид. М. следва да се приемат за правдиви. Същите безспорно установяват
липса на брачна вина у съпругата.
Твърденията на ответника, изложени в отговора му касаещи
поведението на ищцата след смъртта на нейните родители на първо място са
голословни /доколкото съдът не кредитира представените от него саморъчни
7
писания по гореизложените причини/. Дори и същите да бяха истинни то по
скоро те установяват брачно провинение на самия ответник, но не и на
ищцата. Състоянието, в което ответникът твърди, че тя е изпаднала е
изисквало от негова страна като съпруг да прояви разбиране, толерантност,
подкрепа и помощ, а не непрестанни упреци и подигравки. Всичко изложено
води до несъмнения извод, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения между съпрузите има единствено
ответникът.
Предвид искането на съпругата, съдът намира, че същата след
прекратяване на брака следва да възстанови предбрачното си фамилно име –
М.а. С разпоредбата на чл. 53 СК законодателят е предоставил възможността
на съпруга, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното
име на другия съпруг както да възстанови предбрачното си фамилно име, така
и да запази брачната си фамилия, като в случая съгласието или
противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно. Доколкото
възстановяването на предбрачната фамилия е субективно право на съпруга,
който при сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира
искането на ищцата в тази насока за основателно, поради което и следва да
бъде постановено на основание чл. 53 от СК жената след прекратяването на
брака да носи предбрачното си фамилно име - М..
Не са спорни по делото въпросите относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на децата при майката, предоставяне
ползването на семейното жилище и режима на лични контакти на децата с
бащата, доколкото ответник не оспорва предявените в тази връзка искове.
В този смисъл упражняването на родителските права по отношение
на родените по време на брака деца П. В. Л. и Н. В.Л. следва да се
предоставят на майката, при която да бъде определено и местоживеенето им
на адрес гр. ***. След фактическата раздяла на съпрузите децата се отглеждат
от своята майка на този адрес, като тя е поела изцяло грижите за тяхното
издържане и възпитание. В същото време децата продължават да поддържат
връзка със своя баща, като между тях съществува емоционална връзка, като за
правилното израстване и развитие на децата е важно те да поддържат чести
контакти и постоянна връзка със своя баща, поради което съдът намира, че
следва да се определи по – разширен режим на лични контакти от
8
предложения в исковата молба. С оглед на това следва да определи режим на
лични отношения на бащата В. АНГ. Л. с децата П. В. Л. и Н. В. Л., като даде
възможност на бащата да вижда и взема при себе си своите деца всяка първа
и трета събота и неделя от месеца с приспиване в дома на бащата, за
Коледните празници - всяка четна година за период от 3 дни и за
Новогодишните празници - всяка нечетна година за период от 3 дни, за
Великденските празници - всяка нечетна година за период от 3 дни, на
рождените дни на децата – всяка четна година без приспиване, на рождения
ден на бащата – всяка нечетна година без приспиване, както и в продължение
на 30 дни през лятото, разпределени на два периода от по 15 дни по взаимно
споразумение на страните, а ако такова не бъде постигнато по определен от
съда график, през време, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
При срещите с бащата децата следва да се вземат от дома на майката и да се
връщат там в съответните часове съобразно съдебното решение. Режимът на
лични отношения може да бъде и с по- интензивен характер от определения
от съда, но само при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие
между страните.
Като последица от предоставяне родителските права на майката,
бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на двете си
деца. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съобразно
своите възможности и материално състояние те следва да осигуряват
условията на живот, необходими за развитието на децата. Конкретният размер
на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и
възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по - малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а
именно една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.
Ирелевантно е дали заплащането на издръжка би създавало затруднения за
ответника, тъй като съгласно чл. 143 ал. 2 от СК задължението на родителите
за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно, а безусловният
му характер цели да се осигурят на всяко дете финансова стабилност и начин
на живот, позволяващи му то да отрасне здраво, да се образова и да има добра
житейска реализация. Нормата на чл. 143 ал. 2 от СК е императивна и вменява
в задължение на родителите да издържат своите непълнолетни деца,
9
независимо дали са работоспособни и дали имат имущество, от което да се
издържат, т. е. при всички случай родителите дължат издръжка по силата на
закона.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с
ППВС № 5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка
се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираността на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
Никола е на почти 9 години, ученик, като по делото има данни, че
детето страда от белодробно заболяване. За определяне размера на
издръжката меродавни са нуждите на дете на тази възраст, което обуславя
повишена нуждата от разходи на първо място за лечение, а също и за облекло,
обувки, храна заради бързия растеж. За да определи размера на месечната
издръжка за детето Никола, отчитайки в съвкупност неговите нужди и
възможностите на двамата им родители /за които не се установява да дължат
издръжка на други деца/, съдът намира, че общата текуща месечна издръжка,
която ищцата и ответникът са длъжни и могат да осигуряват на малолетното
си дете Никола възлиза на поне 400 лева месечно, за да бъдат подходящо
посрещнати не само неговите нужди от облекло, храна, отопление,
медицински грижи и медикаменти, занимателни пособия, но също така
свързаните с естествените потребности на всяко подрастващо дете от
социален живот и развлечения, като следва да се отбележи, че се касае за
10
наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли
единствено да достигнат по - висок ръст, не и да намалеят. При разпределяне
този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители
съдът счита за напълно справедливо ответникът да поеме заплащането на
сумата от 250 лева месечно, която сума съдът преценява като напълно
съобразена с възможностите му с оглед данните по делото, а останалите
необходими средства да продължат да се осигуряват от майката, наред с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които
грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г. следва да се вземат
предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия
родител, съответно на него да се възложи по - малък дял от паричната
издръжка. Дъщерята на страните - П. е на 17 години, ученичка в 10 клас, на
която предстои завършване на средно образование, абитуриентски бал,
евентуално кандидатстване във висше учебно заведение. При определяне
размера на издръжката, необходима за П., съдът съобрази същите критерии,
посочени по – горе и прецени, че с оглед възрастта на детето, общата текуща
месечна издръжка, която страните следва да й осигуряват е от порядъка на
500 лева. От тази сума ответникът следва да заплаща сумата от 350 лева
месечно, а останалата част от издръжката, ведно с непосредствените грижи за
детето следва да се поеме от родителя, който упражнява родителските права
над детето. Тази сума също е съобразена с доходите на ответника, които само
от трудово възнаграждение възлизат на над 1 500 лева средно месечно. Не
бяха ангажирани доказателства и за задължения на ответника към други лица
от кръга на чл. 140 от СК. Така определените суми за издръжка на децата си
ответникът следва да заплаща чрез тяхната майка и законен представител С.
П. Л., считано от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2021 г., с
падеж на 5-то число от месеца за който се дължат, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменението или прекратяването на издръжката.
По отношение ползването на семейното жилище съдът като
съобрази, че родителските права по отношение на родените от брака деца се
предоставят на майката, то семейното жилище, находящо се в гр. Вълчи дол,
обл. Варна, което е и нейна собственост, следва да се предостави за ползване
на съпругата.
11
С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 725 лева направени от нея разноски съгласно представен
списък, на основание разпоредбата на чл. 329 ал.1 от ГПК, според която
съдебните разноски се възлагат върху виновния или недобросъвестен съпруг
и която е специална по отношение на тази на чл. 78 от ГПК. На основание чл.
6 т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът
определя държавна такса за решаване на делото в размер на 30 лева, която
следва да се внесе от ответника. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Девня и сумата от
432 лева, представляваща държавна такса върху определения размер на
дължимата месечна издръжка за двете ненавършили пълнолетие деца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С. П. Л., ЕГН: **********,
с адрес: гр. *** и В. АНГ. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, сключен на
04.12.2004 г., за което е съставен Акт за граждански брак № 14 от същата
дата, от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Вълчи дол
чрез развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака
по вина на съпруга В. АНГ. Л., ЕГН: **********, на основание чл. 49 ал.1 от
СК
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака С. П. Л., ЕГН:
**********, да носи предбрачното си фамилно име – МАРКОВА, на
основание чл. 53 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децата П. В. Л., ЕГН: ********** и Н.а В. Л., ЕГН: **********
на майката С. П. Л., ЕГН: **********, като ОПРЕДЕЛЯ
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата при майката на адрес в гр. ***3.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. АНГ. Л., ЕГН:
********** с децата П. В. Л., ЕГН: ********** и Н. В. Л., ЕГН: **********
12
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,
00 часа в събота до 18, 00 часа в неделя с приспиване в дома на бащата; за
Коледните празници - всяка четна година за времето от 10, 00 часа на 23.12.
до 18, 00 часа на 26.12. с приспиване в дома на бащата; за Новогодишните
празници - всяка нечетна година за времето от 10, 00 часа на 30.12. до 18, 00
часа на 02.01. с приспиване в дома на бащата, за Великденските празници -
всяка нечетна година за времето от 10, 00 часа на Велики петък до 18, 00 часа
на Велики понеделник с приспиване в дома на бащата; на рождените дни на
децата – всяка четна година за времето от 09, 00 часа до 19, 00 часа без
приспиване; на рождения ден на бащата – всяка нечетна година за времето от
09, 00 часа до 19, 00 часа без приспиване; 30 дни през лятото, разпределени
на два периода от по 15 дни по взаимно споразумение на страните, през
време, когато майката не ползва платен годишен отпуск, а ако такова не бъде
постигнато от 10, 00 часа на 01.07. до 18, 00 часа на 15.07. с приспиване в
дома на бащата и от 10, 00 часа на 15.08. до 18, 00 часа на 31.08. с приспиване
в дома на бащата, като при срещите с бащата децата следва да бъдат вземани
от дома на майката и връщани в дома на майката в съответните часове
съобразно съдебното решение.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
в гр. *** на майката С. П. Л., ЕГН: **********, на основание чл. 56 ал. 1 от
СК.
ОСЪЖДА В. АНГ. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАЩА месечна издръжка в размер на 350 лева /триста и петдесет лв, 00
ст./ месечно в полза на детето П. В. Л., ЕГН: ********** и месечна издръжка
в размер на 250 лева /двеста и петдесет лв, 00 ст./ месечно в полза на детето
Н. В. Л., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител С. П.
Л., ЕГН: **********, считано от датата на депозиране на исковата молба –
26.11.2021 г. до настъпване на законно основание за тяхното изменение или
прекратяване, с падеж на пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното плащане, на основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 от СК, като
отхвърля молбата за горницата над присъдените суми до претендираните по
13
400 лева за дете.
ОСЪЖДА В. АНГ. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт - по сметка на РС Девня
сумата от 462 лева /четиристотин шестдесет и два лв., 00 ст/, от които
държавна такса за допускане на развода в размер на 30 лева и 432 лева
държавна върху определения размер на текуща месечна издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца, определени съгласно чл. 6 т.2 и чл. 7 т. 2 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК и на
основание чл. 329 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. АНГ. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ет. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на С. П. Л., ЕГН: ********** сумата от 725 лева /седемстотин
двадесет и пет лв., 00 ст./ направени по делото разноски, от които 25 лева
държавна такса и 700 лева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 329
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
14