Решение по дело №51/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 89
Дата: 26 май 2020 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700051
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                           89                         26.05.2020г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесети май                                                                                   две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                               

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛИНА с.А

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Лидия Стоилова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 51 по описа за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Адв.В.П. *** като пълномощник на „П.Е.Е.Б.” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***5 със законен представител управителя П.Д.П., със съдебен адрес:*** чрез адв.П. обжалва решението по а.н.д.№983/2018г. на РС – Кюстендил В ПОТВЪРДИТЕЛНАТА ЧАСТ. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказани деяния. Моли за отмяна на решението в оспорената част и отмяна на НП, евентуално намаляване на санкциите по чл.416, ал.2, пр.1 от ЗВД до минималния размер от 500лв.

В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.

В с.з. адв.П. от АК – Кюстендил като пълномощник на ответната Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Кюстендил намира жалбата за неоснователна. Претендира разноски за адвокатски хонорар по представен списък.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което моли да се потвърди.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №21/27.04.2018г. на директора на ОДБХ – Кюстендил чрез заместника д-р В.В.по заповед за заместване №ОСПД-49/29.03.2018г., с което на „П.Е.Е.Б.” ООД са наложени 8бр. имуществени санкции в размер по 1000лв. всяка. В оспорената с касационната жалба част от решението обвиненията по НП касаят деяния на 29.03.2018г., установени в резултат на извършена проверка от контролни органи от състава на ОДБХ - Кюстендил, както следва:

            -по т.3 от НП – за това, че дружеството, представлявано от П.Д.П. в качеството му на управител, при поискване не е представил за проверка 43 бр. паспорти за ЕПЖ, намиращи се в обекта, стопанисван от дружеството – нарушение по чл.132, ал.1, т.9 от ЗВД, за което на основание чл.416, ал.2, пр.1 от ЗВД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.;

            -по т.4 от НП – за това, че дружеството, представлявано от посоченото лице, не е представил екземпляр от ветеринарномедицинското свидетелство /ВМС/ - образец ЗХОЖ – 140 и не съхранява документите за извършеното придвижване/транспортиране на животните, за постъпили 9 бр. коне, видно от направена справка в ИИС на БАБХ-ВетИс на 30.01.2018т. в ЖО с регистрационен номер 2539-0015, находящ се в с.Б., област Кюстендил, собственост на фирмата – нарушение по чл.132, ал.1, т.14 от ЗВД, за което на основание чл.416, ал.2, пр.1 от ЗВД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. и

            -по т.6 от НП – за това, че дружеството, представлявано от посоченото лице като негов управител, е допуснал 12 бр. от поверените говеда, собственост на фирмата извън животновъдния обект без наличие на придружител в неоградено пасище – нарушение на чл.139, ал.1, т.3а от ЗВД, за което на основание чл.420а, ал.2, пр.1 от ЗВД е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.

            От приетите по делото доказателства съдът е установил от правна страна компетентност на актосъставителя и АНО, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и доказаност на нарушенията по т.3, т.4 и т.6 от НП със законосъобразност на наложените размери на имуществените санкции и липса на маловажност на деянията. По отношение на останалите нарушения по т.1, т.2, т.5, т.7 и т.8 от НП съдът е приел несъставомерност, липса на дати на извършване и несъответствие между фактическо обвинение и правна квалификация. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП по т.3, т.4 и т.6 и го е отменил за останалите нарушения.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд в оспорената потвърдителна част е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението в тази част е правилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за доказаност на противоправните деяния.

За нарушението по т.3 от НП съображенията са следните:

Съставомерните елементи от обективна страна за деянието по чл.132, ал.1, т.9 от ЗВД по обвинението включват бездействие на собственика на животновъдния обект, изразяващо се в непредставяне при поискване на контролните органи на 43бр. паспорти на едри преживни животни, намиращи се в обекта.

От необорената в рамките на съдебното производство пред районния съд материална доказателствена сила на Доклада, съставен от контролните органи от проверката на 29.03.2018г. в ЖО на фирмата в с.Б., област Кюстендил, справката за налични животни към 28.03.2018г. от ИИС на БАБХ и Предписание №8/29.03.2018г. съдът правилно е установил, че в деня на проверката в обекта на фирмата са се отглеждали 43 бр. едри преживни животни и че управителят не е представил при поискване от контролните органи паспортите за животните. Данните в писмените документи се потвърждават от актосъставителя св.с., св.Р. и св.А.. Документите не са представени както на място в обекта, така и в рамките на продължилата в ОДБХ документална проверка. Противно на възражението на представителя на касатора, паспортите са поискани като самостоятелни документи, видно от Предписанието от 29.03.2019г., връчено на управителя на дружеството без забележки. Неснователно се възразява за липса на съставомерност поради отсъствие на твърдение за липса на подписани и съхранявани паспорти, т.к. задължението за подписване и съхраняване на паспортите предхожда проверката, на която е установено непредставянето на документите. Непредставянето на паспортите не позволява установяване начина на тяхното подписване и съхраняване, поради което последните се изключват от изпълнителното деяние. Правилен е извода на съда за законосъобразност на наложената имуществена санкция по състава на чл.426, ал.2, пр.1 от ЗВД във връзка с критериите на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН. Наложеният размер от 1000лв. е съобразен с характеристиките на нарушението, което се отнася за повече на брой документи. В този смисъл налагането на минималния размер от 500лв. не постига целите на наказването по чл.12 от ЗАНН.

За нарушението по т.4 от НП съображенията са следните:

Съставомерните елементи от обективна страна за деянието по чл.132, ал.1, т.14 от ЗВД по обвинението включват бездействие на собственика на животновъдния обект, изразяващо се в липса на съхранение на документите за придвижване на 9бр.коне, отглеждани в обекта, и по-конкретно на екземплярите от ветеринарно-медицинските свидетелства – образец ЗХОЖ – 14. Липсата на съхранение на документите се доказва по време на проверката на място и следващата документална такава. Посочените по-горе писмени доказателствени средства и показанията на свидетелите съдържат категоричните данни за това, че свидетелствата не са представени и следователно, същите не са съхранявани от фирмата. Свидетелите установяват придвижването на животните към ЖО и тяхното постъпване от данните в ИИС на БАБХ и тези данни не се опровергават от санкционираното дружество. Неправилно касаторът счита, че докумените са представени след проверката на място, т.к. показанията на свидетелите – контролни органи са в обратна насока. Правилен е извода на районния съд за законосъобразност на наложената имуществена санкция по теста на чл.416, ал.2, пр.1 от ЗВД съобразно критериите на чл.27, ал.1-3 от ЗАНН. Определящ за размера над законовия минимум от 500лв. е броят на паспортите, които не са представени. В този смисъл с наложената санкция от 1000лв. се постигат целите на наказването по чл.12 от ЗАНН.

За нарушението по т.6 от НП съображенията са следните:

Нарушението е свързано с констатирано от проверяващите на място противоправно деяние - пускане на 12 бр. говеда извън ЖО без придружител в неоградено пасище. Правилна е преценката на съда за доказаност на нарушението от показанията на св.с., св.Р. и св.А.. Свидетелите са констатирали, че животните са били на около 150-200 метра извън електронния пастир на обекта в неоградено пасище без гледач при тях. Гледачът М. е придружавал проверяващите, а не животните. Показанията на св.М. за това, че той е бил пастир на животните са опровергани по време на проведената очната ставка между него и св.с. и св.Р.. При очната ставка между св.М. и св.Р. е установено, че при срещата в обекта М. обяснил на проверяващите, че не е гледач на животните. При това положение, извършеното деяние е съставомерно по текста на чл.139, ал.1, т.3а от ЗВД и се наказва със санкцията по чл.420а, ал.2, пр.1 от ЗВД, чиито минимален размер е 1000лв. Изводите на съда почиват на правилна преценка и анализ на събраните доказателства.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението в оспорената част ще се остави в сила.

Въпреки изхода от спора, касационният съд намира за неоснователно искането на ответника по касация за деловодни разноски, т.к същите не са доказани. От представеният договор за правна защита и съдействие е видно, че е договорено възнаграждение в размер на 360лв. в полза на Адвокатско съдружие „Л. К.”, чиито представител адв.П. е участвал в касационното производство. Договорената сума обаче не е платена в брой, а е посочено заплащане по банков път. По делото липсва представен банков документ за реално заплащане на сумата по уговорения начин.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №21/09.01.2020г. по а.н.д. №983/2018г. на РС – Кюстендил В ПОТВЪРДИТЕЛНАТА ЧАСТ, с която е потвърдено НП №21/27.04.2018г. на директора на ОБДХ – Кюстендил в частите по т.3, т.4 и т.6, с които на „П.Е.Е.Б.” ООД на основание чл.416, ал.2, пр.1 и чл.420а, ал.2, пр.1 от ЗВД са наложени имуществени санкции от по 1000лв. /хиляда лева/ всяка.

            Решението на РС – Кюстендил в останалата отменителна част е влязло в сила като неоспорено.

Решението на касационния съд е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

           

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.