РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2408
гр. Пловдив, 09.12.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2628 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от В.Г.Г., ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния
представител адвокат Е.Г. срещу Решение № 1328 от 17.08.2021г. на Пловдивски районен
съд, ХI
– ти н.с. постановено по
АНД № 1094 по описа на същия съд за 2021г., с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление
№ 20-1030-015203/08.01.2021г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на В.Г.Г., ЕГН **********
на основание чл. 178е от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Релевираните касационни основания се
субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като постановен
в нарушение на закона – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК вр.
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което
неправилно не е съобразено от първостепенния съд. Поддържа се също така, че
деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, и като не го е квалифицирал като такова, първоинстанционният съд
е допуснал нарушение на закона.
Иска се първоинстанционното решение да
бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление. Претендира се
присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът по касационната жалба - ОД на МВР-Пловдив,Сектор „Пътна полиция“ редовно
призован, не е изразил становище по допустимостта и основателността на
касационната жалба.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от В.Г.Г., ЕГН ********** с
адрес ***, срещу Наказателно постановление № 20-1030-015203/08.01.2021г. на
Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Г., на
основание чл. 178е от Закона за движението по пътищата ЗДвП) е наложена глоба
в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН серия АА, № 516134 от 10.12.2020г., съставен от З.Г.Т.на
длъжност командир отделение към ОД на МВР Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“.
Първоинстанционния съд е приел за
установени обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, като е приел за установена следната
фактическа обстановка :
Лек автомобил марка и модел „Киа Сеед“
с рег. № *** е собственост на „Райфайзен лизинг България“ЕООД- клон Пловдив. На
26.11.2020 г. лекият автомобил бил ползван от жалбоподателя В.Г.. Вечерта жалбоподателят
бил паркирал автомобила с целия обем на тротоара на ул.“Родопи“ до № 64. По
улицата преминал полицейският служител Запрян Тенев – командир на отделение към Сектор „Пътна
полиция“ пи ОД на МВР Пловдив, тъй като след скорошното ремонтиране на улицата
доста често били получавани сигнали от граждани за паркирани на тротоара
автомобили. Забелязал паркирания автомобил, но доколкото предположил, че е
възможно да е на живущ в района, който го е спрял поради временна необходимост
от разтоварване на багаж. След около 40 мин., около 20:25 ч. полицейският
служител отново преминал по улицата като забелязал същия този автомобил
паркиран на същото място. При това положение Тенев решил да наложи глоба с фиш,
за което съставил съответния документ с № ********** от 26.11.2020 г. за сумата
от 50 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДв.П на основание чл. 178е от ЗДвП.
На автомобила залепил уведомление за наложената глоба с фиш. За така наложеното
наказание било депозирано в 7-дневен срок от залепването му възражение с вх. №
237200-14119/04.12.2020 г., с което била оспорена наложена глоба.
По този повод бил
съставен АУАН бл. № 516134 от 10.12.2020 г., в който нарушението е квалифицирано
като такова по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна
обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена
и в спорното наказателно постановление.
7.
В хода на
първоинстанционното производство е разпитан съставителя на АУАН Запрян Генов Тенев, който е потвърдил
фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният съд е потвърдил
процесното
наказателно постановление. За
да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз основа на събраните
по делото и писмени и гласни доказателства, че от страна на касатора е осъществен
състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по 94, ал.3 от
ЗДв.П. Съдът е приел също така, че АУАН и наказателното постановление са издадени
от компетентни органи в предвидената форма и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, като при съставяне на АУАН и издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. В тази връзка съдът
не е споделил виждането на жалбоподателя, за допускане на съществено нарушение
на процесуалните правила, свързано с описанието на нарушението, и по-конкретно
масата на автомобила, дали е по оста на движение, какво е отстоянието от
сградите и дали в участъка има места, определени от собственика на пътя или
администрацията за паркиране. В тази насока е приел, че нормата, за която е
повдигнато обвинение за извършване на нарушение, предписва какво следва да бъде
законосъобразното правило за поведение, като посочва какви са условията, за да
се допусне паркиране на автомобили на тротоара. Действително съдът е приел, че предпоставките
са тези, които са посочени от представителя на жалбоподателя, но отсъствието на
която и да е от тях, би представлявало основание за ангажиране на отговорност
на нарушителите, т.е. условията са предвидени за правомерното поведение. За
девиантно такова според, съда следва да се приеме неизпълнението на всички или
на което и да е едно от тях. Затова съдът е приел, че преди всичко следва да
бъде преценявано именно обстоятелството дали мястото, на което е било паркирано
съответното МПС е било такова определено от собственика на пътя или
администрацията. Едва след това могат и следва да бъдат преценявани масата, отстоянието
и позиционирането на автомобила. При това положение, според приетото от съда, след
като е възможно и напълно логично, която и предпоставка да отсъства, да бъде
само тя отразена от фактическа страна в актовете на
административнонаказателното производство. В контекста на изложеното според
приетото от съда, е достатъчно, ако актосъставителят е приел, че липсва
разрешение от администрацията или собственика на пътя да бъде паркирано на
тротоара, само това обстоятелство да бъде включено в описанието на нарушението.
Затова и описано по този начин поведението на жалбоподателя, съдът е намерил за
пълно, ясно и конкретно, без да е необходимо допълнително описание, като не се
нарушава правото на защита. Според съда, не е необходимо от фактическа страна
да бъде включвано обстоятелството дали на пътя е имало въобще места, определени
за спиране от администрацията или собственика на пътя, тъй като това не е
съставомерен елемент на нарушението. Същото следва да се установява и твърди от
самия жалбоподател, и то, че именно мястото, на което е била паркирана колата
му е такова, в каквато връзка не са направени и никакви възражения.
По
отношение на вида и размера на наложеното наказание съдът е приел, че същото е
във минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 178 е от ЗДв.П и е
законосъобразно определено в този размер.
Съдът е
приел също така, че деянието не съставлява маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.В тази връзка съдът е приел, че се касае
за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може
да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не
разкрива и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Напротив, сам по себе си паркираният автомобил е
пречил на преминаващите по тротоара пешеходци, особено като се има предвид, че
не е било определено това място от администрацията или собственика на пътя като
такова за паркиране.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото и
доводите на страните.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на
административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касаторът е
осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по 93,
ал.4 от ЗДв.П, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния
съд правилно е оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна
е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Наложеното административно наказание
глоба е в минималния размер, предвиден за процесното административно нарушение
в санкционната норма на 178е от ЗДв.П и е законосъобразно определено в този
размер, при съобразяване с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
11. В случая, противно на доводите на касатора, не са налице
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се
касае за формално нарушение за съставомерността на което е без значение
настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като процесният случай
не се откроява от останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, както правилно е приел първоинстанционния съд.
Във връзка с оплакванията на касатора
за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че
такива оплаквания са правени още в първоинстанционното производство и по тях
решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на
събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността
на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение.
12.
В случая
доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи,
не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1328 от 17.08.2021г. на Пловдивски районен съд,ХI-ти наказателен състав, постановено по
АНД № 1094 по описа на същия съд за 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.