Р Е Ш Е Н И Е №
2667
26.06.2019 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XII-ти гр. състав, в открито
съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8491/2018 г. по описа
на същия съд, за де се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по съществото на спора.
В депозирана пред РС Пловдив искова молба,
по която е образувано настоящото гражданско дело, ищецът„ Водоснабдяване и
канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, бул. Шести септември № 250 , претендира да се установи против ответника
М.А.С., ЕГН **********,***, вземане на дружеството, за което то разполага със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според изложеното в исковата молба , ищецът е
комунален оператор - доставчик на
питейна вода, а ответника – собственик на водоснабдено жилище в ***. Затова
между страните имало договор при общи условия за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална такава, по силата на който, дружеството доставило вода и
отвело за пречистване канална вода за периода 08.07.2014год. – 06.02.2018 год.
на стойност от 792.99 лв., като съставило за доставката и фактури. Монтираното
в имота на ответника измервателно
устройство било неизправно , и затова количеството доставена вода било
начислено нормативно, по 5 м3 на човек на месец, при двама живущи в имота. Понеже
плащане не последвало в сроковете по договора, начислили в тежест на длъжника и
мораторна лихва в размер на 102.65 лв.
за периода от 30.09.2014г. до 31.01.2018г., като „Водоснабдяване и канализация“
се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение № *** по ч. гр.
дело № 3025/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр. състав, против
която длъжникът възразил в срок. Иска се вземането да бъде установено по реда
на чл. 422 от ГПК, и да се присъдят на ищеца сторените разноски по двете
производства.
От ответника е подаден отговор в срока по
чл.131 ГПК, с който се оспорва исковата претенция по основание и размер.
Ответника нямал качеството на потребител на услугите, доставяни от ищеца , тъй
като не било ясно дали е собственик на процесното жилище. Възразява, че липсва
реално доставена вода до обекта, или , ако такава е доставена , то количеството
на доставеното е завишено; възразява се също така, че вземането на ищеца е погасено с изтичането на давност.
Ищеца бил неизправна страна по договора , тъй като не отчитал редовно
показанията на водомера, нямало съставени ежемесечни фактури, карнетите за
отчета били неизрядни ( непопълнени, липсвали и подписи в тях).липсвало и
получено от ответника предписание за смяната на водомера . Моли се исковете да
се отхвърлят и да се присъдят разноските, направени за защитата.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че счетоводството
на ищеца е правилно водено , като
остойностеното във фактурите съответства по количеството си на това, записано в
карнетите. Размерът на задълженията на ответника с настъпил след 23.02.2015г.
падеж е следният: 663.39 лева- главница и 34.73 лева от обезщетението за
забавата (за периода, въведен като индивидуализиращ в заповедта за плащане
и исковата молба) .
Вещото лице по проведената техническа
експертиза дава заключение , че процесният
имот е водоснабден от водопроводното отклонение към жилищната сграда на ***.
Средството за измерване на водата в имота ( водомера ) е с блокирал механизъм и
не е годно да отчита преминалите през
него количества питейна вода.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
субективно и акцесорно съединен между същите страни с искане за установяване
на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим
като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за
плащане вземане и предмета на иска .
След
анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна :
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2
ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
Спорно е по делото дали ответника е потребител на доставяните от ищеца
услуги. Страни по договор по
силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от
ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на тези комунални услуги,
включая наемателите на водоснабден обект, по отношение на които има разкрита
партида в оператора на тяхно име. По силата на чл. 60 от Общите условия между
страните, партида може да бъде разкрита както на ползвател, така и на
собственик, включително и служебно от страна на оператора. Документ , удостоверяващ
при условията на главно доказване права на собственост на С. върху имота
липсва, от представеното на л. 6 и
следващите от делото решение на ПРС , ХХІ състав по гр. дело 7451 по описа му
за 2017г, могат да се извлекат данни, че нотариален акт за това жилище няма
изобщо съставян. В същото решение обаче се приема , че за периода от 16.1.2.2008г до 06.06.2014г, С. има качеството
на потребител на вода. Затова и настоящият състав приема, че С. е ползвател
на имота и в периода от 08.07.2014г до
06.02.2018г, предвид показанията на разпитания свидетел и факта, че в
карнетите, под името на ответника, има положени подписи. Тоест, С. има
качеството на ползвател на имота, представляващ апартамент на ***, а оттам – и
това на потребител питейна вода ,
доставяна от ищеца. Не се спори в тази връзка , че партидата в имота е разкрита
именно на името на ответника. След като
е потребител, то същият е страна по договор при общи условия касателно
доставката на водата , а оттам – има и облигационното задължение да плати
доставеното.
Що се
касае до това , дали количеството на доставената вода е правилно определено, то
трябва да се каже следното: водомерът, монтиран в процесното жилище , е
неизправен, той не измерва преминалото през него количество вода. В това
отношение съдът кредитира заключението на вещото Б. изцяло, а и то се подкрепя в изводите си от
показанията на свидетеля. Към началната
дата на процесния период действат общите условия между страните, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ – 027 /09.06.2006г . , според които, чл. 17 и 18, задължение е на потребителя, който е и
собственик на индивидуалното средство за търговско измерване, да поддържа
същото в метрологична годност. Неизпълнението на това задължение по каквито и
да било причини води до право на оператора да начисли като използвано
количество вода по реда на чл. 23 от ОУ ал. 5, тоест - определено нормативно, без
да има нужда от реален отчет. Отсъства каквото и да било задължение на
оператора да уведомява абоната за задължението му да поддържа СТИ в изправност,
като пише напр. нарочно предписание за подмяната на негодния водомер. За целия
процесен период, количеството на
доставеното е определяно договорно, по правилата на чл. 23 ал. 5 т. 1
предл. второ от ОУ, което се установява
от показанията на свидетеля Е. и от записите в съответните графи в карнетите ,
където в графата „показания „ е записано „т” ( тарифа), а количеството на
водата навсякъде е посочено да е 10 м3 при двама живущи на адреса. Следователно
условията на чл. 23 са били налице и са спазени , при което няма как съдът да
уважи възражение за липса на реална доставка ( за неизпълнен договор ). При
нормативното начисляване, неизвършването на отчета или неспазването на
предвидената в общите условия процедура за това е обстоятелство , ирелевантно
на спора.
Съдът споделя обаче - отчасти - възражението на ответната страна , че за
вземането е изтекла погасителната давност. Задължението по договор при общи
условия за заплащане на доставена/отведена питейна вода за битови нужди
съставлява периодични плащания по смисъла на
Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК , и чл. 111 буква В, предл. последно от Закона за задълженията и договорите. Вземанията за периодични
плащания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност , тоест, с
изтичането на период на бездействие на кредитора от три години. Крайната дата
на този срок е 23.02.2018г., когато ищецът – кредитор предприема първото
действие за събирането на вземането си,
като инициира процес за него – депозира заявление за издаване на заповед за
плащане. Началната дата е датата на изискуемостта на всяка от месечните сметки,
дължими в тридесетдневен срок от датата на фактурата, каквато ищецът следва да
издава ежемесечно ( чл.33 ал. 3 от Общите условия ) , тоест, биха били погасени с изтичането на
давност всички вземания на ищеца с настъпил преди 23.02.2015г. падеж. Според вещото лице по счетоводната експертиза,
чието заключение се кредитира,
непогасени са с оглед този период вземания на стойност от 663.39 лева- главница, и обезщетение за забавата в размер на 34.73
лева. До този размер исковете са
основателни , а за разликата следва да се отхвърлят, включително и поради
приложението на чл. 119 от Закона за задълженията и договорите.
Разноските,
вкл. тези по заповедното производство, се
понасят от страните съобразно уважената/отхвърлената част на исковете .
Възнаграждението на юрисконсулта на ищеца за
исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от
150 лева, като по този начин общия размер на разноските на ищеца става 690
лева. Дължат се пропорционално 537.55 лева. Разноските за ответника са в размер
на 400 лева – хонорар на адвокат; при наличие на платен хонорар по исковото
производство по чл. 422 от ГПК , на същия адвокат не може да бъде присъден на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата
хонорар за защитата срещу издадената заповед, след като исковото производство е
продължение на същото частно дело.
Затова пропорционално се присъждат 88.37 лева разноски по делото.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо М.А.С.,
ЕГН **********,***, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември
№ 250, плащане на следните суми по договор при ОУ за доставка на питейна вода,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** по ч. гр. дело № 3025/2018г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ІІ бр. състав: 663.39 лева- главница, стойност на
доставена за периода от 08.07.2014год. – 06.02.2018 год. питейна вода ,
обезщетение за забавата в размер на 34.73 лева за периода от 30.09.2014г. до
31.01.2018г., и законната лихва върху главницата от датата на подаването на
исковата молба/заявлението – 23.02.2018г до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за
главницата – над размер от 663.39 лева до пълния предявен размер от 792.99 лв.,
и за лихвите – над размер от 34.73 лева до пълния предявен размер от 102.65 лв. като неоснователни поради погасяването на
вземането по давност .
Осъжда М.А.С., ЕГН **********,***,, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, разноски по
производството в размер на 537.55 лева,
по съразмерност.
Осъжда „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 250, да заплати на М.А.С., ЕГН **********,***, разноски по
производството в размер на 88.37 лева,
по съразмерност.
Решението подлежи на обжалван е пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ