Р Е Ш Е Н И Е
№ 90
гр. Кюстендил, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с
участието на секретар: Лидия Стоилова и в присъствието на прокурора: Михаил Крушовски,
като разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД № 46/2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на И.А.М. ***, срещу решение № 331 от 12.12.2022 г., постановено по а.н.д. №
629/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено наказателно
постановление № 592 от 16.05.2022 г., издадено от началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София.
В касационната жалба се развиват подробни съображения за
неправилност на решението на първоинстанционния съд, като постановено в
нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и на
наказателното постановление.
Ответната страна – началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез пълномощника си юрк. Д. Р., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Кюстендил, в настоящия съдебен
състав, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи и след
извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Предмет на въззивно обжалване е наказателно постановление
№ 592/16.05.2022 г., издадено от началник на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на И.А.М. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 800 лв. за нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП
От фактическата страна на спора е установено, че на 14.11.2021
г. в 09:14 ч., по път І-1, км. 343+292 /с. Слатино, област Кюстендил/, който
път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т.1 на
Решение № 101/20.02.2020г. на МС
за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, е засечено да преминава без заплатена пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, ППС -
влекач, марка „Волво ФХ“ с рег. №
СО1152СХ, с обща техническа допустима маса над 12 тона, собственост на „И.М.
62“ ЕООД. Деянието е установено на
29.11.2021 г. около 15:50 ч. на
ГКПП – Кулата, когато е пристигнало посоченото ППС, управлявано от
нарушителя, за излизане от Република България, въз основа на генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към който са
приложени статични изображения във вид на снимков материал. При
горните обстоятелства, вкл. от
извършената проверка в информационната система по номера на ППС, от
митнически служители е прието управление на процесното ППС на 14.11.2021 г. без
заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, за
което е съставен АУАН № 592/29.11.2021г. По отношение авторството на деянието по делото са приети:
пътен лист серия Т, № 261547, издаден от „И.М. 62“ ЕООД, от който е видно, че
процесното ППС е управлявано от Б. И. от 12.11.2021г. до 15.11.2021г., но няма
подпис на водача.
При установената
фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за редовно проведено
административнонаказателно производство и за доказано административно нарушение
по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Авторството на последното, респ. констатацията, че
жалбоподателят е субект на отговорността, е обосновано с липсата на възражения
от негова страна при връчването на АУАН. Отречена е доказателствената стойност
на пътния лист, тъй като не е подписан от сочения в него водач. При горните
данни, районният съд постановява
оспореното решение, с което
потвърждава процесното наказателно постановление.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във
връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен
съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за
съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните
изводи:
Въззивното решение
е неправилно, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се
отмени и да се постанови решение по съществото на спора за отмяна на процесното
наказателно постановление. Формираните от районния съд изводи за липса на съществени процесуални нарушения и за доказаност на
съставомерното деяние, са необосновани
от събраните доказателствени средства и са неправилни с оглед приложимия закон.
Противно на приетото в оспореното решение, Административен
съд - Кюстендил констатира съществено процесуално нарушение в съдържанието на
АУАН и наказателното постановление по отношение на реквизита по чл. 42, ал. 1,
т. 5 и
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а именно – липса на посочена нарушена
законова разпоредба. Правната
квалификация на деянието съдържа нормата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която
е санкционната такава. Относимото нарушено правило за поведение се съдържа в
нормата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, която АНО е пропуснал да отрази в наказателното
постановление, а актосъставителя – в АУАН.
Неоснователна се явява тезата на ответната страна, че разпоредбата
на чл.179, ал.3а от ЗДвП съдържа едновременно нарушеното правило за поведение и
санкцията. Сходното съдържание на двете правни норми не санира пропуска за
прилагане на относимото за деянието правило за поведение поради самостоятелното
действие на двете норми. Липсата на посочена относима към деянието правна
квалификация, представлява съществено нарушение на процедурата по
административно наказване относно императивно предвиденото съдържание на АУАН и
наказателното постановление, и нарушава правото на защита на дееца, като се
явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Неправилен е и изводът на съда за доказано авторство
на деянието. Нормата на чл.179,
ал.3а от ЗДвП въвежда като субект на отговорността водача, който управлява ППС
от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на
ЗП за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на ППС. Обвинението срещу дееца
е в първата хипотеза на санкционната норма – за това, че на 14.11.2021 г.
в с. Слатино, на път № I-1 в посочената отсечка от пътя и в посочения час управлява описаното ППС в
обхвата на платена пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Доказателствата по делото установяват обективните
съставомерни елементи от състава на чл.179, ал.3а от ЗДвП, но не и авторството
на деянието на датата по обвинението. Обратно на приетото в оспореното въззивно
решение, настоящият състав на
касационната инстанция счита за недоказано управление на 14.11.2021г. на процесното ППС от наказаното физическо лице.
Действително, последното не е възразило срещу АУАН, но не може да се приеме, че
отсъствието на възражение доказва авторството на деянието, както неправилно е
приел районния съд. Тежестта за установяване на авторството принадлежи на АНО.
Последният не е доказал по безспорен и категоричен начин, че наказаното лице
е управлявало ППС, т.е. че е водач на
ППС на датата по обвинението. Горното обстоятелство не се установява от данните
по чл.189е, ал.8 от ЗДвП, както неоснователно се поддържа от АНО. В случаи като
настоящия, когато не е установен водачът на ППС, мислима би била хипотезата по
чл.179, ал.3б от ЗДвП. Изводите, обосновани от анализа на събраните
доказателства, са за отсъствие на предпоставки за ангажиране отговорността на
нарушителя за извършено нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, както и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, касаторът има право на направените по делото разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, дължими от АПИ, в чиято структура е АНО. Във връзка с размера на адвокатското възнаграждение, ответника е направил възражение за прекомерност, което съдът счита за основателно и съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, го присъжда в минималния размер, определен по правилото на чл. 18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в размер на 480,00лв.
Водим от гореизложеното, Административен съд – Кюстендил,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 331 от 12.12.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 629/2022 г. по описа на
Районен съд – Дупница и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 592 от 16.05.2022 г., издадено от началника на отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на И.А.М. ***, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 480,00лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: