№ 10198
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110166606 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена в проведено открито съдебно заседание
на 21.03.2024 г., подадена от Г. И. Р. Тенева и В. И. Р. срещу „..........“ ООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдение, че са
конституирани като длъжници по изпълнително дело № .......... по описа на ЧСИ В.М., с
рег. .......... от КЧСИ, в качеството им на наследници на И.Я.Р... Сочат, че основанието
за образуване на изпълнителното производство е издаден изпълнителен лист от
04.03.2009 г. в полза на кредитора „..........“ ЕАД, вземанията по който са цедирани на
ответника. Излагат подробни доводи, че претендираните вземания от взискателя са
погасени по давност, както и че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона,
тъй като взискателят не е предприел изпълнителни действия в период по-дълъг от две
години. Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено, че
всяка от тях не дължи на ответника по ½ от сумите, за които е издаден процесния
изпълнителен лист. Претендират разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който е заявено становище за недопустимост на предявените
искове по отношение на частта относно недължимостта на такси и разноски по
изпълнителното дело, които не са предмет на издадения изпълнителен лист. Сочи, че
ищците са умножили дължимите суми по изпълнителното дело по две без да съобразят,
че отговарят за процесните вземания при условията на разделност. Изложено е и
подробно становище за неоснователност на исковите претенции, съобразно което е
направено искане същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК,
с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците
не дължат изпълнение на вземанията по изпълнителен лист от 04.03.2009 г., издаден по
ч.гр.д. № .......... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, ..........., с
оглед погасяването им по давност.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно,
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с
установяване по безспорен начин от ищците на възникнал след издаването на съдебния
акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната
хипотеза ищците се позовават на изтекла погасителна давност.
С определението за насрочване на делото от 28.01.2024 г. /л. 90 и сл./ съдът е
указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и главно,
че разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден
процесния изпълнителен лист, включително настъпването на факти, които имат за
последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност. Със същото
определение, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, и предвид изложеното от
страните, съдът е обявявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните обстоятелствата, че срещу ищците е образувано изпълнително дело №
.......... по описа на ЧСИ В.М., рег. .......... от КЧСИ, в качеството им на наследници на
И.Я.Р.., за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист. Посочените
обстоятелства, включително и обстоятелството, че ответника е кредитор по вземането
към датата на депозиране на исковата молба, се установяват и от приложените към
исковата молба писмени доказателства – съобщения по посоченото изпълнително
делото и уведомления за цесия.
Влязлата в законна сила заповед за изпълнение, въз основа на каквато е издаден
процесния изпълнителен лист от 04.03.2009 г. /л. 10 от делото/ има всички последици
на съдебно решение – установително действие и преклудиране на обхванатите от
обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. По аргумент от чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се счита приложима и
за вземания, установени с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл: решение
№ 37/2021 г. по гр. д. № 7047/2020 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 118 от 07.07.2022
г. по гр. д. № 4063/2021 г., Г.К., ІІІ ГО на ВКС/. Давността тече от момента на влизане в
сила на решението, респективно на заповедта за изпълнение, и се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Новата погасителна давност започва да тече от последното по
време предприето валидно изпълнително действие. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ.
По делото не се твърди и липсват данни да са предприети действия за
принудително събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист преди 2019 г.,
т.е. не се установява погасителната давност за същите да е спирана и/или прекъсване в
предходен период. Позоваването на ответника на разясненията в съдебната практика
2
на ВКС, утвърдена впоследствие и с тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, е неотносимо по конкретното дело, доколкото не се
твърди и от събраните доказателства не се установява да е образувано изпълнително
дело за събиране на процесните вземания в периода 2009 г. – 2019 г.
В обобщение, предвид изложеното, съдът намира, че правото за принудително
изпълние на вземанията по процесния изпълнителен лист е погасено по давност към
датата на депозиране на исковата молба – 23.11.2021 г., поради което предявените
искове с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право
на разноски. Същите претендирал такива в размер на 100 лв. – държавна такса, и 400
лв. – адвокатски хонорар, като плащането на последния брой е доказано по делото от
представения договор за правна защита и съдействие от 15.11.2021 г. /л. 110 от делото/.
Предвид изложеното, ответната страна следва да бъде осъдена да плати на ищеца
разноски в претендирания размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че Г. И. Р., ЕГН:
.........., и В. И. Р., ЕГН: **********, и двете със съдебен адрес: град ..........., не дължат
на „..........“ ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: бул. ..........., всяка от
тях по ½ от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 04.03.2009 г. по ч. гр. д.
№ .......... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, ..........., в полза
на „..........“ ЕАД, за следните суми: 240,48 лв., ведно със законна лихва от 09.12.2008 г.
до изплащане на вземането, и сума в размер на 65 лв., за събирането на които срещу
ищците е образувано изпълнително дело № .......... по описа на ЧСИ В.М., с рег. ..........
от КЧСИ, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „..........“ ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: бул.
..........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Г. И. Р., ЕГН: .........., и В. И. Р.,
ЕГН: **********, и двете със съдебен адрес: град ...........сума в общ размер на 500 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3