РЕШЕНИЕ
№ 895
07.01.2021 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на шестнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при
секретаря Светла Иванова, в присъствието
на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна
прокуратура, гр.Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №942 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ТД на НАП – гр.Пловдив, подадена чрез пълномощник - юрисконсулт М. К.срещу
Решение №260005 от 07.08.2020г., постановено по а.н.д. № 640 по описа на Районен съд, гр. Хасково за 2020г., в частта
му с която е отменено Наказателно постановление № 513294-F541211/20.05.2020г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, в частта му с която на „ФОРУКОМ М-К“ ООД, е
наложена административна санкция лишаване от право да упражнява дейност – сделки с валута, в наличност по занятие, вкл. за обект –
обменно бюро, находящо се в гр. Х***, и стопанисвано от същото дружество за
срок от 1 месец, както и в частта с която е изменено НП № 513294-F541211/20.05.2020г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, с което на
„ФОРУКОМ М-К“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, на
основание чл. 18, ал.5 от ВЗ, като е
намален размера на наложената имуществена санкция на 2000.00 лева.
Излагат се съображения, че в случая извършеното
административно нарушение е установено и доказано по безспорен начин, като в
хода на административнонаказателната процедура не са допуснати нарушения. Сочи се, че в случая на „ФОРУКОМ М-К“ ООД е наложена имуществена санкция за извършено
нарушение на чл.13, ал.2 от Наредба № 4 от 08.08.2003г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните
бюра, във връзка с чл. 3, ал.5 от Валутния закон. За този род нарушения ВЗ
предвиждал независимо от налагането на
глобата или имуществена санкция и налагането на
административно наказание
лишаване от право да се
упражнява съответната дейност за срок от един до шест месеца, а при повторно
нарушение – за срок от два месеца до една година. При съобразяване на тежестта на извършеното нарушение,
последиците от същото и всички
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, следвал несъмнения извод, че
наложеното наказание лишаване от право
да се упражнява дейност
за срок от един месец е
справедливо и законосъобразно. Изводът на
решаващия съдебен състав , че не са налице предпоставките по чл.18, ал.8 от ВЗ за
налагане на санкцията лишаване от право
да упражнява дейност бил
необоснован и не кореспондиращ с приложимите нормативни разпоредби,
доколкото в случая било безспорно
установено извършеното нарушение по ал.5
на същия член, а друга предпоставка
за налагане на посочената санкция
законът не предвиждал. Мотиви в подкрепа на този извод на съда на практика не
били изложени. Същевременно, както било изложено в обжалваното решение,
нарушението не можело да се приеме за маловажно по своя характер. Действително
същото не водело до неотразяване на приходи, но нарушавало установения ред за регистрация и отчетност на сделките с валута. Нямало спор, че
дружеството –жалбоподател е лице по чл.3 от ВЗ, осъществяващо дейност като
валутно – обмено бюро, извършващо сделки
с чуждестранна валута. Като такова за жалбоподателя била задължителна
регламентацията на Наредба №4/08.08.2003г. на МФ.
На следващо място се твърди, че
предвидената в разпоредбата на чл.18, ал.5 от ВЗ имуществена санкция била в
размер на 2000 до 6000 лева, тоест предвидената санкция била в значително висок
размер, което ясно определяло и степента на обществена опасност, която
законодателят придавал на този вид нарушения, като в същото време предвид
широкия диапазон на санкция е дал възможност при индивидуализация на санкцията да се наложи такава, съответстваща на
степента на обществена опасност за всяко
едно нарушение. В случая, наложената санкция била определена в размер близък до минималния, при съобразяване на
всички смекчаващи и отегчаващи факти и обстоятелства , които в своята
съвкупност несъмнено обуславяли налагане на санкция над минималния предвиден
в закона размер. Самото административно нарушение било с по-висока обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид , които
били по-скоро инцидентни. Настоящия случай не бил такъв, доколкото процесното
нарушение показвало организация в търговския обект , която нямала за цел
спазването на изискванията на
Наредба № 4/08.08.2003г. на МФ за
условията и реда за вписване в регистъра
и изискванията към дейността на обменните бюра и Валутния закон.
Освен това, в хода на извършената проверка било констатирано и
друго нарушение – на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, данни
за което се съдържали в съставения
протокол за извършена проверка на обменно бюро № 0016577/27.02.2020г., който
бил част от доказателствения материал и се ползвал с доказателствена сила за изложените в него факти и и обстоятелства.
Следвало да бъде отчетено, като отегчаващо обстоятелство и това,
че в друг обект, стопанисван от жалбоподателя било констатирано идентично на
процесното нарушение и било издадено друго
наказателно постановление, което било обжалвано и по случая било образувано АНД № 639/2020г.
на РС-Хасково.
По изложените
съображения се моли за отмяна на решението на Районен съд, гр.Хасково, в
обжалваните му части и постановяване на ново такова, с което се потвърди изцяло наказателното постановление.
С допълнително
писмено становище се поддържа касационната жалба и се претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.
ОТВЕТНИКЪТ- “ФОРУКОМ
М-К“ ООД, гр. Х., редовно
призован не изпраща представител и не ангажира
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Хасково намира касационната жалба за основателна в частта, в която се претендира отмяна на
въззивното решение, в частта му с която е
отменена наложената административна санкция лишаване от право да упражнява
дейност - сделки с валута. В
останалата му част, счита решението за правилно
и законосъобразно.
Административен съд - Хасково,
след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на
обжалване пред районен съд, гр.Хасково, видно от изложеното в жалбата подадена
до същия съд, е било НП № 513294-F541211/20.05.2020г. издадено от Директора на
ТД на НАП-Пловдив, в частта му с която на „Форуком-М-К“, гр.Х., за нарушение на чл. 13, ал.2 от Наредба № 4 от
08.08.2003г. на МФ, вр. с чл.3, ал.5 от ВЗ и на основание чл.18, ал.5 от
Валутния закон е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева и в
частта, с която на дружеството е
наложена административна санкция
лишаване от право да упражнява
дейност - сделки с валута в наличност по занаятие, включително за обект
– обменно бюро, находящ се в гр.Х.*** за срок от 1
месец.
С проверяваното
решение, Районен съд, гр.Хасково съд е изменил
наказателното постановление, в
частта с която е наложена имуществената санкция, като е намалил същата от
3000.00 лева на 2000.00 лева и е отменил наказателно постановление, в частта в която
на дружеството е наложена административна санкция лишаване от право да упражнява дейност - сделки с валута, в наличност по занятие, за срок от 1 месец.
За
да постанови този резултат Районен съд - Хасково е установил и описал
фактическата обстановка, въз основа на която е приел, че не са констатирани
нарушения на административно - наказателната процедура, нарушаващи правата на
санкционираното лице. Приел е за безспорно установено, че от обективна страна нарушението
по чл. 13, ал.2 от Наредба № 4 от 08.08.2003г.
е извършено от наказаното лице, като е изложил и съображения
поради които счита, че деянието не може да се характеризира, като маловажно
такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Същевременно е приел, че размерът на наложената имуществена санкция
следва да бъде намален към законоустановения минимум, излагайки подробни съображения в тази насока. В частта на наложената санкция – лишаване от
право да се упражнява определена дейност
- сделки с валута в наличност по
занятие, вкл. за обменно бюро в гр.Хасково, бул.“България“ № 150 и по
съображенията обосноваващи намаляване на
имуществената санкция районният съд е приел, че необосновано и доколкото не съответства
на извода за тежестта на нарушението,
наказващият орган е упражнил правомощието си да наложи
същата, поради което е възприел
че същата като приложена в нарушение на материалният закон, следва да бъде
отменена.
Съдът
намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред.
Обосновано
е прието, че не се констатират допуснати съществени нарушения при провеждането
на административно – наказателната процедура. Изцяло се споделят от настоящия
съдебен състав и доводите на районният съд, че от доказателствата по делото се
установява, че наказаното лице от обективна страна е осъществило състава на
нарушението на чл. 13, ал.2 от Наредба №
4/08.08.2003г. на МФ, вр. с чл. 18, ал.5 от ВЗ и правилно деянието е било
квалифицирано, като нарушение на посочените норми. Обосновано районният съд е изменил наказателното постановление в частта
на наложената санкция, като е намалил
същата в минималния предвиден в закона размер от 2000.00 лева, като законосъобразно е възприето, че при определяне размера на наказанието,
наказващия орган не съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27, ал.2
от ЗАНН. Предвид
това посочените мотиви на районният съд не следва да се преповтарят, а
на основание чл. 221, ал.2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на
въззивната. В допълнение
единствено следва да се посочи, че размерът на наложената имуществена санкция
следва да бъде обоснован от АНО в санкционният акт, като е недопустимо това да
бъде сторено едва с писмената защита пред касационната инстанция. Ето защо, в тази му част
проверяваното решение е правилно, а касационната жалба следва да се
остави без уважение.
Неправилно
настоящия съдебен състав намира решението в частта му, с която е отменено
обжалваното наказателно постановление, по отношение наложената административна
санкция лишаване от права.
Според чл. 18, ал.8
от ВЗ, при извършване на нарушение по ал. 4, 5 или 6, независимо от наложената
глоба, съответно имуществена санкция, наказващият орган може да лиши нарушителя
от право да упражнява съответната дейност за срок от един до шест месеца, а при
повторно нарушение - за срок от два месеца до една година.
Видно е от текста на нормата, че преценката на АНО за
това дали да наложи или не тази административна санкция е при условията на
оперативна самостоятелност, като единственото обвързващо за органа условие за
упражняване на това му правомощие е
наличие на нарушение на чл.18,
ал.4, ал.5, ал.6 от ВЗ. Такова в случая,
както вече бе посочено по делото се
установява да е извършено от наказаното лице, поради което и не е имало пречка
АНО да приложи административната санкция по чл.18, ал.8 от ВЗ. В случая, с
оглед установените по делото смекчаващи и отегчаващи
административно-наказателната отговорност на санкционираното лице
обстоятелства, същата правилно е
наложена и то в минималният от закона
размер. Като не е отчел това обстоятелство и не е потвърдил НП в тази му част,
а вместо това го е отменил, районният съд е постановил частично неправилно
решение. Предвид това постановеното решение в частта му, с която е отменено процесното
НП, в частта му с която на Форуком М-К“ ООД, гр. Х. е наложена административна
санкция лишаване от права, следва да бъде отменено, като вместо това се
постанови друго такова, с което обжалваният санкционен акт да бъде потвърден в
тази му част.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията за разноски на касатора. В
полза на НАП, съразмерно на уважената част на жалбата следва да се присъдят такива представляващи юрисконсулско
възнаграждение в размер на 40.00 лева .
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2
и чл.222, ал.1
от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №260005 от
07.08.2020г., постановено по а.н.д. № 640 по описа на Районен съд, гр. Хасково за 2020г., в частта
му с която е отменено Наказателно постановление № 513294-F541211/20.05.2020г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, в частта му
с която на „ФОРУКОМ М-К“ ООД, гр.Х. е
наложена административна санкция лишаване от право да упражнява дейност – сделки с валута в наличност по занятие, вкл. за обект –
обменно бюро, находящ се в гр. Х***, и стопанисван от същото дружество за срок
от 1 месец, вместо което
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 513294-F541211/20.05.2020г. на Директора на ТД на НАП-Пловдив, в частта му,
с която на „ФОРУКОМ М-К“ ООД, е наложена административна санкция лишаване от
право да упражнява дейност –сделки с
валута в наличност по занятие, вкл. за
обект – обменно бюро, находящ се в гр. Х***, и стопанисван от същото дружество
за срок от 1 месец.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260005 от 07.08.2020г., постановено по а.н.д. № 640 по описа
на Районен съд, гр. Хасково за 2020г., в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА” ФОРУКОМ М-К” ООД, гр.Х., с ЕИК *** да заплати
на Национална агенция за приходите разноски
по делото в размер на 40.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение за касационна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.