О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260549
гр.Пловдив, 17. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – V с., в закритото заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2419 /2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413
ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.3 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба
от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК – *********, чрез юрк. И. Н.,
против Разпореждане № 48147/07.07.2020г. на Районен съд –Пловдив, по ч.гр.д.№
7792/2020г., с което е отхвърлено заявлението на дружеството с искане за
издаване на заповед за изпълнение срещу К.С.А., ЕГН – **********. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което съдът да
се произнесе по същество за издаването на
заповед по чл.410 от ГПК за тези суми, претендирани със заявлението.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Пред Районен съд по
заявление на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу длъжника К.С.А. е образувано производство за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение с предмет вземания, произтичащи от сключен между тях Договор за
потребителски паричен кредит с № 22201126/04.04.2016г., прехвърлени на
заявителя с Договор за цесия, а именно -
главница в размер на 1 130,31 лв., включваща неплатени 30 бр. погасителни
месечни вноски за периода от 07.10.2018г. – 07.03.2021г.; възнаградителна лихва
в размер на 66,36 лв. за периода 07.10.2018 г. – 22.04.2019 г. и обезщетение за
забава в размер на 29,06 лв. – за периода 07.10.2018г. – 12.03.2020г.
Районният съд, за да отхвърли заявлението излага съображения, че липсвала
методика за определяне на ГПР. Предвидена била такса за разглеждане на кредита,
застраховка, плаваща лихва, липсвали данни за извършени плащания или липса на
такива и техния размер. Наложен е извод, че е налице обоснована вероятност за
наличие на неравноправна клауза в
договора, която е пречка да се определи съществуването на претендираните
вземания към момента на издаване на заповедта.
С частната жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД се възразява срещу направените правни изводи.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав,
намира, че частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК заповедният
съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не
противоречи на закона или на добрите нрави или дали същото не се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В процесния случай
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор
за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Процесният договор, от своя страна, попада в
приложното поле на потребителската защита. Въззивната инстанция не установи наличие на основание заявлението да бъде отхвърлено относно
претендираната главница в размер на 1 130,31 лв. Същата представлява заетата сума, задължението за връщане на която е
основно и произтича от общата норма на чл. 240 от ЗЗД.
На следващо място, следва да се посочи, че договорът за потребителски кредит представлява двустранна
сделка с възмезден характер. В конкретния казус страните
по договора са уговорили годишен лихвен процент в размер на 11,99 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 13,98 %.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК /нова – ДВ, бр.35/2014г., в сила от 23.07.2014г./ годишният процент на
разходите по договор за потребителски кредит, част от който е и договорната
лихва, не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. В случая уговореният от страните размер на годишния процент
на разходите е съобразен с цитираната разпоредба. В представения по делото
погасителен план, представляващ неразделна част към договора, са посочени падежните
дати, размерът на месечните вноски, размера на лихвата, изплатената част от
главницата, оставащите задължения и оставащата част от главницата за целия
период от 07.04.1916г. до 07.03.2021г.
Трайно в съдебната практика се приема, че
максималният размер на възнаградителната
лихва следва да е ограничен, като в случаите когато тя надвишаваща трикратния
размер на
законната лихва,
се приема, че противоречи на добрите
нрави. В този смисъл са мотивите към
Решение № 906/ 30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 ВКС, II г.о., Решение № 378/
18.05.2006 г. по гр. д. № 315/ 2005 г. на
ВКС, II г.о., Решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/ 2007г. на ВКС, II г.о., Определение № 901/10.07.2015
г. по гр. д. № 6295/ 2014г. на ВКС, IV
г.о., както и много решения и определения на окръжните съдилища. В процесния
Договор за кредит с №
22201126/04.04.2016г. годишният лихвен процент е отразен в размер от 11,99
%, като същият очевидно не надхвърля трикратния размер на законните лихви.
Не се констатира наличието на пречки по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК и по
отношение на претенцията за обезщетение за забава.
Следва да се посочи, че доколкото със заявлението не се претендира вземане за такса за разглеждане на кредита и застраховка, съдът не следва да
извършва служебна проверка дали клаузите в договора, отнасящи се за тези суми
са неравноправни.
Ето защо, изводът
на заповедния съд за наличие на неравноправна клауза е преждевременен и на този
етап от производството необоснован. При евентуално възражение на длъжника,
страните ще имат възможност в едно състезателно производство да доказват тезата
си относно евентуалната преценка за неравноправност на клаузата в
договора.
Обжалваното разпореждане ще бъде отменено и вместо
него ще се постанови връщане на делото на ПдРС със задължителни
указания за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
компетентност.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Разпореждане №
48147/07.07.2020г. на Районен съд –Пловдив, по ч.гр.д.№ 7792/2020г., с което е
отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК –
*********, с обективирано искане за издаване на заповед за изпълнение срещу К.С.А.,
ЕГН – **********.
Връща делото на Районен съд
–Пловдив за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател
:
Членове :