**90
гр. Плевен, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430202145 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №21-0256-000449/15.09.2021г. на
НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на ИВ.
ИЛЧ. В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2
ЗДвП и административно наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва отчасти фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство като отбелязва, че
действително е управлявал колесен трактор на посоченото място и по
посоченото време, но същевременно е разполагал с надлежно разрешение за
това – Разрешително РИ -236/11.01.2021 год., издадено от Агенция пътна
инфраструктура за движениие на извънгабаритно или тежко превозно
средство, което обаче полицейските служители отказали да вземат предвид.
Наред с това посочва, че в хода на извършената проверка не му е станало ясно
по какъв начин контролните органи са установили, че ширината на
управлявания колесен трактор е над допустимата стойност, коя е ширината
над допустимата стойност, както и дали товара представлява опасност за
движението. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление
1
като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване в
законоустановени срок, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
изложените в нея съображения; допълва, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила по чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, тъй като не е
посочено чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП към коя правна разпоредба препраща. На тази
основа, пледира за отмяна на Наказателното постановление.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№
407335/16.08.2021г.. от страна на М. Р. Н. - полицейски инспектор при РУ-
ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, в присъствието на свидетеля АТ. С. В. и
нарушителя – ИВ. ИЛЧ. В.. Съставен е за това, че на 16.08.2021 г. около 12:44
часа в ***, УЛ.“***“ до **, управлява колесен трактор „***“ с рег. номер ***
и свидетелство за регистрация номер ***, собственост на "***" ЕАД, като при
допустима обща ширина 2,55м. съгласно Наредба №11/2001 г. на МРРБ, е с
ширина 4,35метра, измерена с техническо средство /рулетка/, без да има
разрешение за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от
администрацията, управляваща пътя и съгласувано със службите за контрол
на МВР - нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП; не представя контролен талон
към СУМПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН,
нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло възприел
гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на ИВ.
ИЛЧ. В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2
ЗДвП и административно наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л. 9 – 11, л.21 – 24, л. 29 - 31 от делото/. Действително,
разпоредбата на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП има бланкетен характер и е вярно, че в
2
АУАН/НП не е посочено изрично към коя правна разпоредба, първата
препраща. Въпреки това, отбелязаната непълнота не може да се определи
като съществено нарушение на процесуалните правила /включително по чл.42
ал.1 т.5 или чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН/, тъй като обстоятелствената част както на
съставения АУАН, така и на издаденото НП, съдържа подробно описание на
обстоятелствата на случая, при изрично разяснение, че допустимата
максимална ширина на ППС е 2,55 метра; отбелязано е също така, че се касае
за изискване на НАРЕДБА **1 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства. Следователно, липсата на нарочно
позоваване на разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от НАРЕДБА **1 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, въвеждаща обсъжданото нормативно изискване, в настоящия
случай не повлиява отрицателно възможността на нарушителя да разбере за
какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност и пълноценно да упражни правото си на защита.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление, е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М. Р. Н.
и АТ. С. В., писмени доказателства /л.6, л.26 – 28, л.33, л.41 – 42 от делото/.
Съдът намира, че показанията и на двамата свидетели са относително
подробни, последователни, убедителни, взаимно се потвърждават и не
оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или
недобросъвестност при тяхното депозиране, поради което Съдът ги преценява
като достоверни и ги кредитира. Именно от показанията на двамата свидетели
се установява отразената в АУАН/НП, фактическа обстановка, като
изключение прави единствено частта, според която, при извършената
полицейска проверка, И.В. не е представил контролен талон към СУМПС.
Поради това, в тази част, фактическата обстановка в АУАН/НП се явява
недоказана, до степен на пълното й опровержение – и не може да бъде взета
предвид. В останалата част обаче, изложената в АУАН/НП фактическа
обстановка е доказана по убедителен начин. Следва да бъде отбелязано, че от
показанията на свидетелите Н. и В., възраженията на жалбоподателя, че не му
е станало ясно по какъв начин контролните органи са установили, че
ширината на управлявания колесен трактор е над допустимата стойност и коя
е ширината над допустимата стойност, намират убедителен отговор –
свидетелите посочват, че са използвали стандартна рулетка и че
управлявания от В. колесен трактор е бил с ширина 4,35 м., при допустима -
2,55 м. Наред с това, свидетелите отбелязват, че В. не им е представил
съответно разрешително за движение на извънгабаритното превозно средство.
Действително, било е представено, приобщеното по делото Разрешително РИ
-236/11.01.2021 год., издадено от Агенция пътна инфраструктура. Същото
3
Разрешително дава право на придвижване на процесния колесен трактор №
*** в ОБЛАСТ *** и граничещите с нея области до 31.12.2021г.
Същевременно обаче, като съпровождащо лице е посочен ***, като от
показанията на разпитаните свидетели и от другите събрани по делото
доказателства, не се установява управлявания от страна на жалбоподателя
колесен трактор да е бил съпровождан от това лице – или от което и да било
друго лице. Още по-съществено е това, че придвижването на колесния
трактор е било без съгласуване със службите на МВР, каквото изискване се
съдържа в чл.8 ал.3 от Наредба **1 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства - “Колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското
стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника, могат да се движат и с
едногодишно разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване, валидно за посочената в заявлението по чл. 15, ал. 3
област и граничещите с нея области, издадено от администрацията,
управляваща пътя. След издаване на едногодишното разрешително
собствениците на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна
самоходна техника за земеделското стопанство или лицата, които
извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при
МВР движението на превозните средства, като съгласуването се извършва
върху разрешителното…“. Следователно, правилен е направения от страна
на актосъставителя и административнонаказващия орган извод, че
придвижването на колесен трактор № *** по път, отворен за обществено
ползване, е било без съответното за това разрешително; ирелевантно е
наличието на Разрешително РИ -236/11.01.2021 г., при положение, че
придвижването на колесния трактор излиза извън неговия обхват. Що се
отнася до възражението, че в АУАН/НП не е отбелязано дали товара
представлява опасност за движението, Съдът намира, че този въпрос е
напълно ирелевантен, тъй като естеството на превозвания товар, изобщо не е
било обсъждано нито в АУАН, нито – в НП и не представлява част от
предмета на доказване по настоящото дело.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП,
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението…“. На свой ред, според чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от НАРЕДБА **1 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, „Допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, са за: широчина на: а) всички
ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 m…“.
Съдът намира, че при така изяснената липсата на надлежно разрешение за
движение на извънгабаритно ППС, при описаните условия на време, място и
4
обстановка, И.В. не е изпълнил задълженията, произтичащи от цитираните
правни разпоредби и в този смисъл - налице е доказано по несъмнен начин
нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП вр. чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от НАРЕДБА **1 от
3.07.2001 г.; именно такава е по-прецизната правна квалификация в случая,
при отчитане на бланкетния характер на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Следователно, административнонаказващият орган правилно е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.177
ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата, съобразно която, „ Наказва се с
глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това
ред: управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството…“. Тъй като административнонаказващият
орган е определил размера на глобата в самия минимум, този размер повече
не следва да бъде обсъждан.
В очертаната насока е и практиката на касационната инстанция по
сходни казуси, намерила отражение в Решение № 344 от 18.06.2021 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 373/2021 г., Решение № 587 от 8.10.2020 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 673/2020 г., Решение № 574 от 30.09.2020 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 659/2020 г., Решение № 455 от 15.07.2020 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 476/2020 г., Решение № 407 от 12.07.2021 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 328/2021 г., Решение № 349 от 18.06.2021 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. **48/2021 г. и други.
Не на последно място, нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ИВ. ИЛЧ. В., не може да бъде
преценено като „маловажен“ случай, включително, при отчитане на
междувременно влезлите в сила изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./. Така, според §1 т.4 от ДР на ЗАНН, „" Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.“. Не са налице доказателства, обуславящи извод, че
процесното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП;
напротив – от показанията на св.В. се установява, че посоченото придвижване
на колесни трактори по улиците на населеното място, не само затруднява
движението, но и нарушава бордюри, тревни части, пътна настилка; наред с
това, от приетата по делото справка за нарушител е видно, че В. нееднократно
е санкциониран за различни нарушения по ЗДвП в миналото, т.е. процесният
случай разкрива определена тенденция на недостатъчно отговорно отношение
към правилата за движение по пътищата, несъвместима с тезата за
„маловажност“.
5
В съответсвие с изложените дотук съображения Съдът намира, че
в частта, в която жалбоподателят е административно наказан на основание
чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 10
/десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, обжалваното
Наказателно постановление се явява неправилно, тъй като същото нарушение
е напълно недоказано и следователно – не е било извършено. Поради това, в
така очертаната част, Наказателното постановление следва да бъде отменено,
като бъде потвърдено в останалата му част.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 т.1 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
№21-0256-000449/15.09.2021г. на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА
МИТРОПОЛИЯ при ОДМВР – ПЛЕВЕН В ЧАСТТА, СЪОБРАЗНО
КОЯТО на ИВ. ИЛЧ. В. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата
– глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.1
ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0256-
000449/15.09.2021г. на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ при
ОДМВР - ПЛЕВЕН В ЧАСТТА, СЪОБРАЗНО КОЯТО на ИВ. ИЛЧ. В.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6