Определение по дело №41674/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 37012
Дата: 18 октомври 2023 г.
Съдия: Венета Стоянова Георгиева
Дело: 20231110141674
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37012
гр. С, 18.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110141674 по описа за 2023 година
Производството е исково, образувано по реда на 124 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба вх. № 2122783/26.07.2023 г., подадена от Б. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес в гр. С, ж.к. М бл. 321, вх. 3, ап. 78, действаща чрез процесуален
представител адвокат И. А. Н. със съдебен адрес в гр. Б, ул. С № 3В, ет. 1, с правно основание чл.
124 във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване в отношенията между ищеца в качеството му на
наследник на ГЕА и ответника „СВ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С, „БП С, № 1, сгр. 2А, с цена на иска 656.59 лв.
Производството по делото е оставено без движение с Разпореждане № 93383/27.07.2023 г. с
указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса, връчено на ищеца на
28.08.2023 г. С молба вх. № 243984/31.08.2023 г. ищецът е направил искане за освобождаване от
държавна такса и е представена Декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК от 28.08.2023 г., съобщение за
образувано изпълнително дело от ЧСИ СХ с рег. № 863 на КЧСИ и Препис-извлечение от акт за
смърт от 07.08.2022 г.
В представената Декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата декларира, че няма месечен
доход, не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд или
селскостопанска дейност, не притежава дялове и акции в дружества, не притежава парични
влогове, не е в брак, притежава ½ идеална част от жилище, без да е индивидуализирала
последното, страда от заболяване, но не е посочила какви разходи налага лечението на последното.
Съдът е разпоредил да се изискат справки, от които се установява, че лицето е неомъжена,
има едно пълнолетно дете, притежава ¾ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. С, ж.к.
ЗП и ½ идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. С, ж.к. М 3.
От Търговския регистър се установява, че ищцата притежава дялове в две еднолични
търговски дружества и е единствен собственик на капитала на същите, а именно: АР“ ЕООД с
внесен капитал от 100 лв. и А ЕООД с внесен капитал 5000 лв. Посочените дружества не са
заличени.
Предвид изложеното, съдът приема, че в Декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК, депозирана
от молителката след даване на указания от съда, е с невярно съдържание относно липсата на
1
доходи, неучастие в търговски дружества и търговци, и непритежаване на дялове от такива, както
и относно притежаването само на ½ идеална част от един недвижим имот. Чрез представянето на
декларация с невярно съдържание ищцовата страна сама е лишила съда от възможността да
извърши реална преценка на искането й, като съпостави действителния размер на доходите й и
средствата, с които реално разполага, с размера на дължимата държавна такса. Този начин на
деклариране внася сериозно съмнение в достоверността на представената пред съда декларация и
в останалите й части, от чието съдържание ищцовата страна черпи благоприятни за себе си правни
последици по делото. Поради това съдът не може да извърши достоверна преценка относно
имущественото състояние и възможността на ищцовата страна да заплати дължимата държавна
такса, както и относно упражняваната от ищцата търговска дейност чрез посочените по-горе
дружества с общ капитал от 5100 лв. При така установеното, съдът счита, че ищцата не е лишена
от възможност да заплати държавна такса от 50 лв., дължима по делото.
С оглед горното, Молбата за освобождаване от внасянето на държавна такса се явява
неоснователна, доколкото ищцовата страна не е установила наличието на обстоятелствата по чл.83,
ал.2, т.1-7 от ГПК по достоверен начин.
Съдът счита, че при наличните доказателства не може да се приеме за установено наличие
на основание за освобождаването от задължение да се внесе държавна такса и за възможностите за
заплащане на адвокатска защита по настоящото дело и следователно молбата следва да се
отхвърли.
По изложените мотиви и на основание чл.83, ал.2 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 243984/31.08.2023 г., депозирана от ищеца за освобождаване от
държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на
препис от същото, от молителя чрез началника на Софийския централен, пред СГС с частна жалба.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се докладва за администриране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2