Решение по дело №223/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 307
Дата: 25 февруари 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20207040700223
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 307                       25  февруари 2020  година                      град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  БУРГАС, четиринадесети състав, открито  заседание на двадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:                                              

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Галина Радикова

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                                                    2. Атанаска Атанасова

Секретар С. А.

Прокурор Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                               касационно административнонаказателно дело номер 223 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на „Кун”ООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление - гр.Приморско, ул. „Оборище” № 7а, представлявано от Т.Н.К., против решение № 157 от 18.11.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 384/2019 г. по описа на Районен съд  Царево, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 16 - 002651/23.08.2019 г. на директора на дирекция   „Инспекция по труда”, Пловдив, с което за нарушение по чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000. 00/две хиляди/ лева.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при неправилно установена фактическа обстановка и недоказаност на констатациите на административнонаказващия орган/АНО/. Твърди също, че съдът неправилно не е кредитирал сключения трудов договор между него и служителя С.Г., който опровергава собственоръчно попълнената от нея декларация и констатациите на контролните органи, че тя е работила без осигурена непрекъсната седмична почивка в продължение на 37 работни дни. Твърди още, че  нарушението е първо за него и затова неправилно му е наложена имуществена санкция над установения в закона минимален размер. Иска да се отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно да се намали размера на наложената имуществена санкция до минималния, предвиден в закона.

Ответникът, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна,  е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Районен съд Царево, с решение № 157 от 18.11.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 384/2019 г., е потвърдил наказателно постановление/НП/ № 16 - 002651/23.08.2019 г. на директора на дирекция  „Инспекция по труда”, Пловдив, с което за нарушение по чл. 153, ал. 2 КТ и на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000. 00/две хиляди/ лева.

За да постанови решението, районният съд е приел за безспорно установено от събраните писмени  и гласни доказателства, че С.Д.Г.е полагала труд в обекта 37 дни последователно без почивен ден от 07.07.2019 г. до 12.08.2019 г., с което „Кун”ООД, в качеството си на работодател, е нарушило разпоредбата на чл.153 ал.2 КТ, тъй като не е осигурило на служителката непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малка от 36 часа. Счел е, че поради това законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото в НП основание.

Санкцията е наложена на „Кун”ООД за това, че в качеството си на работодател, не е осигурил на служителя С.Д.Г.непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малка от 36 часа. При извършена проверка в стопанисвания от дружеството бистро „Полско-българска кухня” в гр.Приморско е установено, че тя е работила в обекта като сервитьор 37 дни - от 07.07.2019 г. до деня на проверката - 12.08.2019 г. последователно, без почивен ден. За така установеното, квалифицирано като нарушение на чл.153, ал.2 КТ, на „Кун”ООД е  съставен АУАН № 16-002651/15.08.2019 г.,  въз основа на който е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е формирал правни изводи в съответствие с материалния и процесуалния закон.

За да приеме, че С.Г. е работила в продължение на 37 дни непрекъснато, без почивен ден, районният съд се е позовал на собственоръчно попълнена от нея декларация, в която тя е посочила своето работно време, както и на попълнената декларация от управителя на  Кун”ООД. При наличие на тези доказателства, както и предвид вписаното заявление на управителя в АУАН, че случаят е единичен и всички останали служители ползват почивка, съдът правилно не е кредитирал представеният трудов договор от работодателя като доказателство, удостоверяващо действително отработените дни на служителката. Съобразено е, че този договор удостоверява  момента, в който страните са оформили трудовоправните отношения помежду им в писмена форма, съгласно установеното в закона изискване, но не и времето на действително положен труд от служителя в търговския обект.

         Възражението на касатора, че управителят е потвърдил декларираното от служителката работно време, тъй като нямал време да провери случая поради ангажираност, е неоснователно, и в противоречие със заявеното от него при съставяне на АУАН.

         Нарушението е доказано, правилно квалифицирно и за извършването му спрямо касатора е приложена точната санкционна разпоредба. Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд, че размерът на наложената имуществена санкция е правилно определен малко над законоустановения минимален размер, като е отчетена тежестта на конкретното нарушение, предвид обстоятелството, че периода, в който не е осигурена почивка на служителката е дълъг  - 37 дни.

         По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд  Бургас, четиринадесети състав,  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157 от 18.11.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 384/2019 г. по описа на Районен съд  Царево.

Решението е окончателно.

 

 

       

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: