№ 185
гр. София , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211000600199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
С присъда от 05.10.2020г., постановена по НОХД № 1432/2020г., СГС, НО, 13-ти състав е
признал подсъдимият С. В. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 302, т.1, б.
„а“, вр. чл. 301, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 24.06.2019г., в часовия интервал
13.37 часа - 13.57 часа, в град София, в непосредствена близост до кръстовището при Орлов
мост, образувано от булевардите „Цариградско шосе“, „Цар Освободител“ и „Евлоги и
Христо Георгиеви“, в качеството си на длъжностно лице - младши автоконтрольор (младши
инспектор) в група „03“, на сектор „02“, към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, приел от Х.
Д. Г. дар - парична сума в размер на 20 (двадесет) лева, за да не извърши действия по
служба, нормативно установени в Инструкция № 8121з-749 / 20.10.2014г. - „За реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение издадена от
министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 90 / 31.10.2014г., изм. и доп. бр. 104 /
29.12.2017г. (наричана по[1]надолу за кратко Инструкцията), а именно: за да не докладва в
Оперативно-дежурния център на СДВР или в Оперативно-дежурната част на отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1, т.1 от Инструкцията, за
констатирано нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата („ Участниците в
движението: т. 1 съобразяват своето поведение с пътните знаци), извършено от Х.Г. при
управление на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № *** и за да не
отрази в писмен документ - ежедневна форма на отчет, съставян/а/ по реда на чл.75, ал.2,
1
т.1, вр. ал.1 от Инструкцията за осъществените действия по спиране и проверка на водача на
лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № ***, като подкупът е извършен
от полицейски орган, поради което на основание цитирания законов текст и чл. 54, ал.1 от
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, наказание „глоба“ в
размер на 2000лв., а на основание чл.37, ал.1, т.6 от НК и наказание „лишаване от право да
заема държавна или обществена длъжност“ за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 66,
ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.307а от НК, СГС е присъдил в полза на Държавата равностойността на
предмета на престъплението, а именно сумата от 20 /двадесет/лв., която да бъде заплатена от
подсъдимия С. В. С..
Първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият С. на основание чл.190, ал.2 от НПК да
заплати 10 лв. за служебното издаване на 2 бр. изпълнителни листа.
Със същата присъда, подсъдимият Х. Д. Г. е бил признат за виновен в това, че на
24.06.2019г., в часовия интервал 13.37 часа - 13.57 часа, в град София, в непосредствена
близост до кръстовището при Орлов мост, образувано от булевардите „Цариградско шосе“,
„Цар Освободител“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“, дал дар - парична сума в размер на 20
(двадесет) лева на длъжностното лице С. В. С. - младши автоконтрольор (младши
инспектор) в група „03“, на сектор „02“, към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, за да не
извърши С. действия по служба, нормативно установени в Инструкция № 8121з-749 /
20.10.2014г. - „За реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение", издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 90 /
31.10.2014г., изм. и доп. бр. 104 / 29.12.2017г. (наричана по[1]надолу за кратко
Инструкцията), а именно: за да не докладва в Оперативно[1]дежурния център на СДВР или в
Оперативно-дежурната част на отдел „Пътна полиция“, при СДВР, съгласно разпоредбата
на чл. 53, ал.1, т.1 от Инструкцията, за констатирано нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движение ПО пътищата („ Участниците в движението: т.1 съобразяват своето поведение е
пътните знаци.... “), извършено от Х.Г. при управление на лек автомобил, марка „Кадилак“,
модел „Ескалейд“, с peг. № *** и за да не отрази в писмен документ - ежедневна форма на
отчет, съставян/а/ по реда на чл.75, ал.2, т.1, вр. ал.1 от Инструкцията, за осъществените
действия по спиране и проверка на водача на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел
„Ескалейд“, с peг. № ***, като подкупът е бил даден на полицейски орган - престъпление по
чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК, поради което на основание цитирания законов текст и чл.
54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, както и
наказание „Глоба“ в размер на 2000 лв. На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.307а от НК, съдът е присъдил в полза на държавата равностойността на
2
предмета на престъплението, а именно сумата от 20 /двадесет/лв., която е възложил в тежест
на подсъдимия Х.Г..
На основание чл.190, ал.2 от НПК, подсъдимият Г. е осъден да заплати 10 лв. за служебното
издаване на 2 бр. изпълнителни листа.
В законоустановения срок срещу постановения съдебен акт са постъпили въззивна жалба /с
допълнение към нея/ от подсъдимия С. В. С., подадена чрез защитника му- а.А., както и
жалба от а.И.- в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия Х.Г..
В жалбата /и допълнението към нея/ на подсъдимия С. са релевирани доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата, като е заявено искане
за отмяната й. Сочи се, че решаващият съд е направил незаконосъобразен извод относно
наличието на квалифициращото обстоятелство, разписано в чл. 302, ал.1, предл. 1-во от НК,
а именно- „лице, заемащо отговорно служебно положение“, като според защитата, заеманата
от подсъдимия длъжност - младши- автоконтрольор не включва ръководни и управленски
функции, и в този смисъл квалифицирания състав е неприложил спрямо него. Изразява се
несъгласие с извършения доказателствен анализ, като се акцентира на наличието на
противоречия в кредитираните от първия съд показания на свидетелите П. К. и М. Т. по
въпросите прибрал ли е подсъдимият С. банкнотата в джоба на панталона си. Неизследвано
като обстоятелство по делото било и какъв модел, размери и цвят било портмонето на
подсъдимия Г.. Във връзка с горното се настоява за отмяна на постановената присъда и
оправдаване на подсъдимия С..
Във въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимия Г.-адв. И. са изложени
аргументи за неправилност, материална и процесуална незаконосъобразност на присъдата,
както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа се, че от събраните по
делото доказателства не можело да се направи безспорен и категоричен извод, че подс. Г. е
извършил деянието, като в тази насока се акцентира на колебливите и противоречиви
показания на свидетелката П. К.. Изтъква се още, че видно от изготвените и приети
технически експертизи, възпроизвеждащи записите на съответните камери, не било
възможно да се определи/ идентифицира предмета, който си предават и приемат
подсъдимите лица. В тази насока, подсъдимият в обясненията си пред съда поддържа, че
при извършената проверка е получил само предупреждение, в замяна на което е предоставил
на С. визитна картичка, която последният би могъл да ползва за музикално озвучаване на
частни партита и други мероприятия, тъй като Г. свирел в оркестър и фирмата разполагала
със заведения с жива музика. С оглед горното е заявено искане за отмяна на постановената
осъдителна присъда и оправдаване на подсъдимия Г..
В срока по чл. 322 от НПК, страните не са взели становище по жалбите, при изпратени
преписи.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият С., редовно призован, се
3
явява лично и се представлява от упълномощения си защитник- адв. В.. Последният
поддържа подадената жалба, като счита за неправилна квалификацията по отношение на
това, че подсъдимият в качеството му на полицай и длъжностно лице, заема отговорно
служебно положение. Намира за недоказано обстоятелството, че подзащитният му е приел
банкнота от 20 лева, която след това е сложил в задния джоб на панталона си. Не било
подложено на обсъждане от първоинстанционния съд и обстоятелството, че видно от
изготвената видеотехническа експертиза, времето на вербален контакт между двамата
подсъдими е в рамките на 15 секунди, което е крайно недостатъчно за поискване и приемане
на подкуп. Сочи още, че неговият подзащитен не е имал визуална възможност да възприеме
нарушението, извършено от другия подсъдим. Поради това счита, че е налице
необоснованост на така постановения съдебен акт и в тази връзка настоява за отмяната му и
постановяване на оправдателна присъда по отношение на неговия доверител.
Подсъдимият С.С., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В предоставената му
последна дума настоява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Подсъдимият Х.Г., редовно призован, се явява лично и чрез представителя си- адв. И..
Същата поддържа доводите, изложени във въззивната жалба, като намира присъдата на
първата инстанция за неправилна, необоснована и незаконосъобразна. По отношение на
показанията на свидетелката П. К., счита за странен факта, че именно в интервала 13:37ч.-
13:57ч., в който е наблюдавала видеокамерите и е фиксирала подсъдимите, е била сама в
стаята. Видно от изгледаните пред първата инстанция видеозаписи, се установява, че не е
възможно да се определи, тоест да се идентифицира предмета, който си предават
подсъдимите и в този смисъл било странно как у свидетелката се е оформило убеждението,
че Г. е сложил в ръката на С. именно банкнота от 20 лева. Набляга и на факта, че клиентът й
никога не е носил в себе си портфейл, а използва портмоне, което според тълковния речник
е „малка кесийка“, в която се поставят кредитни и дебитни карти, визитни картички и
стотинки. Не на последно място, изразява несъгласие с твърдението на първоинстанционния
съд, че подсъдимият С. е приел вещта или банкнотата от 20 лева и я е поставил в задния си
джоб, като в тази насока изобщо не бил дискутиран въпроса лятната униформа на тези
служители има ли заден джоб. В заключение настоява за отмяна на присъдата, като бъде
постановена оправдателна такава спрямо неговия подзащитен.
Подсъдимият Х.Г., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В предоставената му
последна дума настоява, че е невинен и моли да бъде оправдан.
Представителят на апелативна прокуратура намира жалбите за неоснователни. Счита, че
анализа на доказателствата по делото сочи на обективност и законосъобразност на
издадената от СГС присъда и на справедливо наказание, съобразено със закона, макар да
намира същото за занижено, с оглед тежките последици от подобна деятелност за
обществото. Напълно необосновано било съждението в една от жалбите за това, че
подсъдимият С. не се вписвал в квалификацията по чл. 302, т. 1 вр. чл. 301, ал. 1 от НК,
4
доколкото в чл. 302 от НК изрично е отбелязано, че посочената квалификация е относима за
лице, което заема отговорно служебно положение, включително от полицейски орган,
какъвто е подсъдимият, без значение дали е младши, или старши автоконтрольор. Изразява
несъгласие с лансираната защитна теза, че предоставената вещ не е банкнота, а визитна
картичка, тъй като ако беше така, логично е подсъдимият Г. да разполага непрекъснато с
такива, но в хода на цялото производство, включително и пред настоящата инстанция такава
визитка не е представена. Счита, че с първоинстанционната присъда са взети предвид
всички обстоятелства, извършен е обективен анализ на доказателствата, правилно са
изведени правните изводи и в този смисъл не се установяват основания за отмяна или
изменение на първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозираните въззивни жалби,
съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на
основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на
присъдата, намери за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е подробно и прецизно изяснена от
първоинстанционния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими
за неговото правилно решаване.
Констатациите на градския съд относно фактите, са направени след обстоен анализ на
събраните по делото доказателства, които е обсъдил внимателно и задълбочено.
Обосновано, след преценка на доказателствените сила и стойност на депозираните гласни и
писмени доказателства по делото, от фактическа страна СГС е приел следното:
Подсъдимият С. В. С. е роден на ***г., в град ***, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, неосъждан, с месторабота - отдел „Пътна полиция“ при СДВР,
на длъжност - „младши автоконтрольор“, с постоянен адрес - гр. ***, район ***.
Подсъдимият Х. Д. Г. е роден на ***г., в град ***, област ***, българин, български
гражданин, със средно специално образование, разведен, неосъждан, пенсионер с постоянен
адрес - гр. ***, ж.к. „***“.
Подсъдимият С.С. бил преназначен със заповед 513з-2563 издадена на 22.04.2015г. от
директора на СДВР, на длъжност „младши автоконтрольор I-ва степен“ в 03-та група
„Контрол, регулиране в централната градска част и осигуряване на маршрути“ (
„КРЦГЧОМ“) на 02-ри сектор „Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия“ (
„КРОМ“) към отдел „Пътна полиция“, при СДВР, с наименование на длъжността - „младши
инспектор“. Подсъдимият С., с подписването на акт за встъпване в длъжност от
23.04.2015г., започнал /от същата дата/ да изпълнява задълженията на посочената длъжност.
Съгласно длъжностна характеристика на заеманата от подсъдимия С. длъжност, основните
задължения били свързани с осъществяване на дейност по опазване на обществения ред,
5
осигуряване на безопасността на движението, констатиране на нарушения, регулиране на
движението, осигуряване на мероприятия и маршрути и други, при спазване и гарантиране
на правата и свободите на гражданите, както и при съобразяване на действащата
нормативна уредба, заповедите, инструкциите, методиките и разпорежданията, издадени от
ръководния състав на МВР, на СДВР и на отдел „Пътна полиция“ при СДВР. В периода
1998г. - 2015г., като служител на Министерство на вътрешните работи, подсъдимият С.С.
бил наказван неколкократно за извършени от него дисциплинарни нарушения.
Към 24.06.2019г. организацията на движението по кръстовището на площад „Орлов мост“ в
град София, образувано от пресичането на булевардите „Цариградско шосе“, „Цар
Освободител „ и „Евлоги и Христо Георгиеви“, се осъществявала със светофарни уредби,
пътни знаци и маркировка. Контролът по спазването на правилата за движение на това
място се осъществявал физически от служители на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, както
и технически - чрез система за видеоконтрол и видеонаблюдение, управлявана от
служители/ оператори / при оперативно-дежурни центрове, разположени в СДВР и в
Столична община. Платната на булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“ включвали в себе си
по две ленти за движение с посока от Национален стадион „Васил Левски“ към Военна
академия „Г. С. Раковски“ и обратно, и били отделени помежду си от река Перловска. В
североизточната част на кръстовището на площад „Орлов мост“ пътноинфраструктурна
връзка с него имала и улица „Цар Иван Асен II“. Водачите на движещите се пътни превозни
средства по тази улица, стигайки до и навлизайки в кръстовището, нямали право да
извършват маневра завиване наляво, за да се включат в движението по булевардите
"Цариградско шосе“ и „Цар Освободител“, като това тяхно ограничение било сигнализирано
с поставения пътен знак със задължително предписание „Г1 Движение само направо след
знака“.
Към 24.06.2019г. системата за видеонаблюдение в СДВР била изградена технически така, че
при наблюдаване в реално време на събитията, случващи се в определен времеви интервал и
в обсега на заснемане на някоя от камерите за видеоконтрол, съответният системен оператор
чрез зумиране, представляващо увеличаване на мащаба на картината и/или кадрите, можел
да разграничи и индивидуализира по общи и частни признаци всички заснети обекти- лица,
предмети, вещи. При последващо прехвърляне на възпроизведения от камерата видеосигнал
към записващо устройство или към електронен видео носител, се осъществявал
трансформационен процес по компресиране на кадрите - чрез намаляване на техния брой в
секунда, което водело до частична загуба на записана информация - в пиксели, контраст,
яркост и рязкост. В резултат на по-ниското качество на транслирания видеосигнал към
записващите устройства, при неговото последващо визуално изследване, не можело да се
индивидуализират по общи и частни признаци някои от фиксираните записани обекти или
предмети с по-малки размери.
На 24.06.2019г., за времето от 06.30 часа - до 14.30 часа, подсъдимият С. бил на смяна на
пост за регулиране и подпомагане на движението на кръстовището на площад „Орлов мост“.
6
Основното му задължение на поста било свързано с регулиране по електронен път на
движението по кръстовището от пулта за управление на светофарните уредби, разположен в
нарочно изградена кабина - вишка като при необходимост извършвал и физическо
регулиране. При установяване на нарушения от водачи на моторни превозни средства,
преминаващи през кръстовището, подсъдимият С. имал задължението, вменено му с
разпоредбата на чл.53, ал.1, т.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г., своевременно да
докладва за тях по радиовръзка -мобилна радиостанция в отдел „Оперативно-дежурния
център“ (ОДЦ) на СДВР, респективно в оперативно-дежурната част (ОДЧ) на отдел „Пътна
полиция“ при СДВР. След такъв доклад, съответният дежурен служител в ОДЧ преценял
дали да се организира вземането на незабавно административно отношение спрямо
нарушителя, чрез изпращане на патрул за пътен контрол на мястото на нарушението /ако
нарушителят междувременно е бил спрян за проверка от докладвалия служител/ или чрез
насочване на патрул по посоката на движение на нарушителя, непосредствено след
напускане на мястото на нарушението, ако нарушителят не е бил спрян за проверка от
докладвалия служител. Последващо намиране на извършителя на нарушението на правилата
за движение, въз основа на постъпил устен или писмен доклад от единичен наряд за пътен
контрол /какъвто наряд в случая бил подсъдимия С./, можело да се осъществи и в условията
на прилагане на чл. 186, ал.4 от ЗДвП, а именно - чрез последващо изпращане на покана на
физическото лице-собственик, или на управителя на юридическото лице-собственик на
МПС, за явяване в съответната служба за контрол.
Докато бил на пост за регулиране и подпомагане на движението в района на кръстовището
на площад „Орлов мост“, подсъдимият С. нямал право да извършва проверки на водачи на
МПС, включително и на водачи-нарушители, тъй като съгласно чл. 62, ал.1 от Инструкция
№ 8121з-749 от 20.10.2014г. такива проверки се провеждали задължително най-малко от
двама полицейски служители. След приключване на смяната, подсъдимият С. имал и
задължението да отчете, като опише резултата от служебната си дейност в нарочна
ежедневна форма на отчет, която се съставяла по реда на чл. 75, ал.2, т.1, вр. ал.1 от
Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г.
Около 12.30 часа на 24.06.2019г., подсъдимият С. напуснал кабината за електронно
управление на светофарните уредби и застанал на няколко метра в южна посока от
кръстовището на площад „Орлов мост“ до оградното съоръжение на булевард „Евлоги и
Христо Георгиеви“, в платното за движение с посока от Военна академия „Г. С. Раковски“ -
към Национален стадион „Васил Левски“. В нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал.1 от
Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г., подсъдимият С. започнал да спира и да проверява
водачи, управляващи по-висок клас и по-скъпи автомобили. Действията му били забелязани
от свидетелката Н. С. М., която по същото време изпълнявала задълженията си на системен
оператор в сектор 05 „Видеонаблюдение“, при отдел „Оперативно-дежурен център“ на
СДВР и непосредствено следяла кадрите -изображенията, предавани от насочената в тази
зона камера М 0701. Около 13.30 часа, свидетелката М. докладвала за видяното от нея на
свидетелката П. М. К., която пряко отговаряла за дейността на системните оператори в
7
сектор 05 на ОДЦ - СДВР. По принцип видеонаблюдението на камерите се осъществявало
според зададен приоритет, а именно -гледане на масови мероприятия или обявени такива,
които се случвали с план или без план. В „Оперативно-дежурния център“ на СДВР сектор
„Видеонаблюдение“ имали изведени и четири радиостанции, при което чували разговорите
между полицаите и дежурната част.
В интервала от 13.37 часа - до 13.57 часа, на 24.06.2019г., визуалното видеонаблюдение в
реално време на действията на подсъдимия С. било поето от свидетелката К.. По това време
били минали всички делегации, не се извършвала специализирана полицейска проверка или
операция, при което било необичайно на платното за движение да има един полицай, който
да спира коли и да прави проверка, а същевременно да не докладва нищо по радиостанцията
за предприетите от него действия по спиране на колите и извършване на проверка. В този
момент било извършено нарушение на правилата за движение по чл.6, т.1 от ЗДвП от страна
на подсъдимия Х.Г., който управлявал лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с
peг. № ***, навлизайки в кръстовището на площад „Орлов мост“ от улица „Цар Иван Асен
II“, след което направил маневра ляв завой по булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“, при
несъобразяване с наличието на пътен знак „Г1 - „Движение само направо след знака“.
Тогава, подсъдимият С., който бил с отличителни знаци на „ Пътна полиция „ - униформа и
фуражка на главата, спрял за проверка управлявания от подсъдимия Х.Г. лек автомобил. За
периода 2001г. - 2019г., спрямо подсъдимия Г., в качеството му на правоспособен водач на
моторно превозно средство от категориите „В“, „М“ и „АМ“, били издавани множество
наказателни постановления и заповеди, с които му били налагани адмнистративни наказания
и принудителни административни мерки за извършени нарушения на правилата за движение
по пътищата. Конкретният повод за спиране и проверка на подсъдимия Г. на цитираната
дата на 24.06.2019г. и в посочения времеви интервал било описаното по-горе нарушение на
правилата за движение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което според действащата тогава
административно-наказателната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП за такова нарушение се
предвиждало наказание – „глоба“ в размер на 20 лева.
След като спрял на подадения му от подсъдимия С. сигнал, подсъдимият Г. излязъл от
автомобила и се приближил към служителя на МВР - подсъдимият С., който се намирал зад
превозното средство. Между двамата подсъдими започнал разговор, при което подсъдимият
Г. извадил с лявата си ръка от портфейла, който държал с дясната си ръка, една банкнота с
номинал от 20 лева, сгънал я в дланта си, и я предал, поставяйки я в лявата ръка на
подсъдимия С.. От своя страна полицейският служител - подсъдимият С. приел предадената
му от подсъдимия Г. банкнота и я поставил в задния джоб на панталона си. Непосредствено
след това подсъдимият Г. се качил обратно в автомобила и потеглил в посока към
кръстовището с булевард „Ген. Й. Гурко“ без да подаде съобщение -оплакване, заявление
или сигнал, пред надлежен орган на власт за поискана му и предадена от него парична сума
като подкуп. От своя страна, подсъдимият С. не докладвал в ОДЦ на СДВР и или в ОДЧ на
отдел „Пътна полиция“ при СДВР нито за извършеното от подсъдимия Г. нарушение на
8
правилата за движение, нито за извършената проверка на самия Г., като водач на лек
автомобил марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № ***. След края на смяната си,
подсъдимият С. изготвил ежедневната си форма на отчет по чл. 75, ал.2, т.1, вр. ал.1 от
Инструкция № 8121з- 749 от 20.10.2014г. В този отчет, подсъдимият С. не отбелязал и не
описал извършените от него действия по спиране и проверка на водача Г..
Междувременно, предаването на банкнотата от 20 лв. от страна на подсъдимия Г. на
полицейския служител - подсъдимия С., направено с цел подсъдимия С. да не докладва в
ОДЦ за извършеното от подсъдимия Г. пътно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, както и да не
отрази в ежедневната си форма на отчет за извършеното спиране и проверка на водача на
МПС - то марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № ***, управлявано от подсъдимия
Х.Г., било наблюдавано в реално време пряко на монитора в „Оперативно-дежурния
център“ на СДВР сектор 05 „Видеонаблюдение“ от свидетелката П. К., тъй като
свидетелката Н. М. в този момент била отишла до тоалетната, а началник сектора
„Видеонаблюдение“ в Оперативно-дежурния център“ на СДВР - свидетеля М. Д. Т. току що
се бил върнал от обяд и се предвижвал към канцеларията. Свидетелката К. се шокирала от
наблюдаваното на монитора, тъй като за първи път виждала някой да взима пари. Видяното
от свидетелката П. К. на монитора веднага било докладвано устно на прекия й началник
свидетеля М. Т..
Свидетелката К. същия ден изготвила и докладна записка за видяното от нея, към която
приложила и запис на наблюдаваното на монитора. Записът бил изгледан също така и от
свидетелите Н. М. и М. Т..
В хода на ДП е изготвена съдебно видео - техническа и лицево идентификационна
експертиза по протокол № 219 /видеофайл с продължителност 20 минути от 13:37 до 13:57/,
чиито предмет на изследване са действията на заснет полицейски униформен служител, обут
с тъмни обувки, облечен с тъмно долнище, със светли кантове, тъмна фланела с къс ръкав, с
емблеми на ръкавите, с жълти ленти на същата, върху нея зелен елек, с наличие на бадж с
изображение и надпис „TRAFFIC POLICE“ на нивото на гърдите, поставена на лявото рамо
радиостанция и наложена фуражка. Видео изображението е заснето през светлата част от
денонощието и отразяват пътни платна с преминаващи МПС, като в лявата част на кадрите
се наблюдават тревни площи с тротоари, а в дясната част на кадрите се наблюдават
парапети до пътното платно, с тротоар и ограждения на площадка, на която се извършват
строителни дейности. От съдържанието на експертизата е установено, че униформеният
полицай престоява на пътното платно, стоящ до парапетите, спира автомобили, подавайки
им сигнал с ръка, доближава се до тях, след което продължават движението си, отдалечават
се от обсега на заснемащото устройство и спират. По време на извършване на проверката от
полицейския служител, се наблюдава зумиране /увеличаване на кадрите/, вероятно
извършено от оператор, кадрите са приближават и действията на заснетите става по - ясна.
Наблюдават се да преминават автомобили и лица. На 10:27 минута от началото на записа,
спира автомобил с peг. № ***, от който слиза лицето Х. Д. Г. и се среща непосредствено зад
9
автомобила със С. В. С.. Г. е облечен със сива горна дреха, сини дънки, тъмни обувки и
тъмни очила поставени на челото. От видеозаписа се установява, че 11 минути и 4 секунди
от началото на записа, лицето Х.Г. да държи в дясната си ръка тъмен обект, а с лявата ръка
изважда от тъмния обект светъл обект. Свива обекта в дланта си, след което го поставя в
лявата ръка на С.С. в 11 минути и 7 секунди от началото на записа. Двете лица се
отдалечават като Г. се качва в автомобила, а униформеното лице застава в първоначалното
място до парапета. Времетраенето на вербалния и физически контакт между заснетите на
записа лица е 15 секунди от 10:54 минути, до 11:09 минути от началото на записа.
Поради голямата отдалеченост на камерата, при увеличение на кадрите се получава
пикселизация и не може да се индивидуализират голяма част от общите и частни признаци и
не е възможно да се определи предмета който си предават/приемат лицата.
Съгласно съдебно - техническата експертиза, изготвена по протокол № 30 се установява, че
има разлика между качеството/ контраста, резолюцията, яркостта/ на картината,
възпроизвеждана в реално време от Заснемащите устройства на сектор „Видеонаблюдение“,
отдел „ОДЦ“ на СДВР и картината, възпроизвеждана от харддисковото записващо
устройство, с което разполага отдел „ОДЦ“ на СДВР. Разликата е следствие на параметър на
видеосигнала на видеозаписа, който в реално време се възпроизвежда с 25 fps, а при преглед
на запис от системата за видеонаблюдение се възпроизвежда с 6,25 fps. Вещото лице е
уточнило, че е напълно допустимо в ситуация на заснемане на динамични лица, предмети
или обекти със средствата за видеонаблюдение, с които разполага отдел „ОДЦ“ на СДВР, да
съществува разлика в контраста/резолюцията, яркостта/ на наблюдавана в реално време
ситуация с определени лица, обекти или предмети и идентичната ситуация с участието на
същите тези лица, обекти или предмети, възпроизведена обаче чрез записващото хардисково
устройство. Основната разлика е контраста и яркостта. Възможно е индивидуализиране на
общите и на частните признаци на предадения предмет между заснетите лица-субекти в
ситуацията, описана в т.10 на Протокол № 219 от 26.11.2019г. на извършената видео
техническа и лицево-идентификационна експертиза, ако тази ситуация е била наблюдавана в
реално време в служебно помещение на отдел „ОДЦ“ на СДВР.
Установява се от заключението на съдебно - техническата експертиза, изготвена по
протокол № 28, че за времето от 13.00 часа до 14.00 часа на 24.06.2019г. няма подавани
сигнали през радиоканала, използван от отдел „Пътна полиция“ при СДВР за санкциониране
на водача на лек автомобил с peг. №***.
Съгласно съдебно - техническата експертиза, изготвена по протокол № 29, за времето от
06.30 часа до 13.00 часа на 24.06.2019г няма подавани сигнали от С. В. С. - мл.инспектор в
03 група на 02 сектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР през радиоканала, използван от
отдел „Пътна полиция" при СДВР за санкциониране на водачи и на леки автомобили.
Горната фактическа обстановка съдът е изяснил, обсъждайки показанията на свидетелите П.
М. К., Н. С. М., М. Д. Т. и Т. К. М., заключенията на изготвените съдебно видео - техническа
10
и лицево - идентификационна по протокол № 219, съдебно видео - техническа и лицево -
идентификационна по протокол № 2 и съдебно – технически експертизи по протокол №№
28,29 и 30, както и на останалите писмени доказателства по делото, измежду които- копие
на график за работа на служителите от ОЗ-та група“КРЦГЧ и ОМ“; копие на Инструкция №
8121з-749 от 20.10.2014г. - за реда и организация за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение /без последващи изменения, обнародвани в ДВ; копие на
заповед за утвърждаване на организационно-технологични правила за работа с
автоматизирана информационна система „Видеозаснемане на пътен контрол“, заедно с
копие на самите правила; копие на заповед № 51 Зз -1902 / 06.03.2019г. на директор на
СДВР за определяне на длъжностни лица - администратори и оператори с пряк достъп за
работа до АИС „Видеонаблюдение“, изградени в сгради на СДВР; справка с peг. № 4332р-
49711 от 12.12.2019г., изготвена от в.п.д. началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР;
копие на заповед № 513з-2563 / 22.04.2015г., издадена от директор на СДВР за
преназначаване на държавни служители в СДВР; копие акт за встъпване в длъжност на
подсъдимия С.С. от дата 23.04.2015г.; копие на протокол от дата 26.06.2015г. за запознаване
със специфична длъжностна характеристика, заедно с копие на самата характеристика;
копие на протокол от дата 07.12.2016г., удостоверяващ запознаване на подсъдимия С. с
подзаконови нормативни актове и заповеди, уреждащи включително реда и организацията за
осъществяване на дейности по контрол на пътното движение; копие на заповед № 4331з-
663, издадена на 22.08.2019г. от в.п.д. началник на отдел „Пътна полиция“ при СДВР за
налагане на дисциплинарно наказание на подсъдимия С.; справка за наложени
дисциплинарни наказания на подсъдимия С., като служител на МВР; копия на материали от
извършена дисциплинарна проверка срещу подсъдимия С.; писмо с изх. № СОА20-ДИ11-
64/1/ от 16.01.2020г., по описа на Столична община, заедно с копие на проект за
разположена светофарна уредба и организация на движението с пътни знаци на
кръстовището, образувано от булевардите „Цариградско шосе“, „Евлоги и Христо
Георгиеви“ и „Цар Освободител“ (Орлов мост); справка-картон на подсъдимия Г. като водач
на МПС и др.
Преценявайки събраните доказателствени материали, и за въззивния състав не съществува
съмнение, че същите правилно са послужили за фактическа основа на присъдата. На базата
им първоинстанционният съд е изградил напълно законосъобразни изводи, приемайки, че
съществуват обективни доказателства, от които е направен несъмнен извод, че подсъдимите
са извършители на престъпленията, в които са били обвинени. Съдът е подложил на
детайлна и обективна преценка всички доказателствени средства приемайки, че те са
непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си относно фактите
и обстоятелствата, релевантни за съставомерността на престъпните деяния, в които са били
обвинени подсъдимите. При разглеждане на делото, съдът не е допуснал нарушение на
задълженията си по чл.18 НПК за вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства включени в предмета на
доказване. Намира опора в събраните доказателствени материали извода, че авторството на
11
деянията и механизма са напълно изяснени от събраните доказателства – показания на
свидетелите К., М., Т. и М., заключенията по изготвените съдебно- технически и съдебно
видео - технически и лицево – идентификационни експертизи.
Съдът е подложил на детайлна преценка показанията на полицейските служители, и в
частност тези на свидетелката К., приемайки, че те не съдържат съществени противоречия и
логически несъответствия. Вярно е, че в конкретния случай, с оглед спецификата на
установените обстоятелства, показанията на тази свидетелка са основно доказателство,
обосноваващо обвинителната теза и тъй като фактическите обстоятелства на деянието
подлежат на доказване с всички допустими от НПК доказателствени средства, правилно
съдът е основал фактическите си изводи за престъпното поведение на подсъдимите на
хронологически подредените и подробни показания на свид. К., които от своя страна са в
корелация, както с показанията на останалите разпитани свидетели, а така и с останалите
писмени и веществени доказателства. Съобразявайки тези критерии, правилно решаващият
съд им е дал вяра и законосъобразно са били използвани за сигурна основа на фактическите
констатации на съда, като по своето съдържание са били напълно годни да обосноват
осъдителните изводи на присъдата. По делото липсват каквито и да са данни, поставящи под
съмнение добросъвестността на свидетелите, още повече, че показанията им относно
значимите за правилното установяване на фактическата обстановка обстоятелства, и това се
отнася най-вече за показанията на свидетелката К., са депозирани с максимална точност и
пълнота, те са обективни, подробни и убедителни. Законосъобразно, съдът е приел същите за
безпротиворечиви, логични, отговарящи на обективната действителност, подкрепени от
доказателствата по делото, подробно изясняващи действията по спирането на управлявания
от подсъдимия Г. лек автомобил марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № *** от страна
на подсъдимия С., излизането на шофьора и неговото приближаване до полицейския
служител, както и впоследствие извършените действия от страна на водача на лекия
автомобил, който е извадил от портмонето си една банкнота от 20 лв., сгънал я е в ръката си,
след което я е предал на полицейския служител, поставяйки я в ръката му. Било е
конкретизирано и последващото поведение на подсъдимия, който я е взел, прибирайки я,
след като водача на автомобила се е качил и е потеглил с автомобила. Ирелевантно е, къде и
в кой джоб е прибрал банкнотата подсъдимия С., тъй като за довършеността на
престъплението е достатъчно дееца да е приел облагата, която не му следва, с оглед което
несъстоятелни се явяват доводите на защитата на подс. С. в тази връзка.
Решаващият съд аргументирано е посочил, защо не кредитира защитната теза, поддържана и
пред настоящата инстанция, че предадения предмет е визитна картичка, а не банкнотата от
20 лв. В тази насока, макар и от представения видеозапис да не може ясно да се отграничи
предмета, който си предават подсъдимите лица /предвид пикселизацията, която се получава
при увеличение на кадрите/ и на което защитата многократно набляга, последното по
никакъв начин не влиза в дисонанс със заявеното от свидетелката очевидка К.. Точно
обратното, безспорно се установява от извършената съдебно-техническа експертиза, че
индивидуализирането на общите и частни признаци на предадения предмет между заснетите
12
лица-субекти в ситуацията, описана в т.10 на Протокол № 219 от 26.11.2019г. на
извършената видео техническа и лицево-идентификационна експертиза, е напълно
възможно при наблюдаване в реално време в служебното помещение на отдел „ОДЦ“ на
СДВР. С оглед което, липсва причина да не бъде дадена вяра на отразеното от тази
свидетелка, че проследявайки ситуацията наживо, същата категорично и недвусмислено е
разпознала, че предадения предмет представлява банкнота от 20 лв. Показанията й относно
значимите за правилното установяване на фактическата обстановка обстоятелства са
депозирани с максимална точност и пълнота и са обективни, подробни и убедителни. При
наличието на последователните, категорични още при първия й разпит в хода на ДП
твърдения за обстоятелствата, при които е станала очевидец на ситуацията, да се отхвърлят
показанията й би означавало недопустимо изопачаване на доказателствения материал. Още
повече, че както правилно е приел първоинстанционния съд, сочените от свидетелката К.
обстоятелства са подкрепени, както от наличните по делото две съдебно видео - технически
и лицево - идентификационни и три съдебно технически експертизи, а така и от показанията
на свидетелите М., Т. и М.. По отношение на показанията на последните трима, следва да се
отбележи, че са косвени, производни. Свидетелите не са очевидци на спирането на
автомобила, осъществения вербален контакт между двамата подсъдими и предаването на
банкнотата от 20 лв. Показанията на тези свидетели обаче имат важно значение за проверка
на достоверността на изложеното от свидетелката К., тъй като възпроизвеждат данни за
повода, станал причина за наблюдението на действията на служителя на пътна полиция
въпросния ден, данни за поведението на свидетелката К. и първоначалния й спонтанен
разказ за събитието /че е видяла пари, конкретно банкнота от 20 лв./, обстоятелствата по
извършеното докладване от страна на свидетелката К. на прекия й началник- свид. Т., както
и непосредствено възприетото от свидетелите /М. и Т./ при прегледа на записа след това.
Значителното съответствие между депозираните от свидетелката К. в съдебно заседание
показания и непосредствено споделеното за случая от нея на свидетелката М., а така и
допълнено с личните възприятия на свидетелката М. относно необичайното поведение на
подсъдимия преди спирането на автомобила на подс. Г., провокирало понататъшното
наблюдението на действията на подс. С., както и обстоятелствата по извършеното
докладване от страна на свидетелката К. на прекия й началник- свид. Т., и не на последно
място непосредствено възприетото от свидетелите /М. и Т./ при прегледа на записа,
увеличават относителната тежест на преките доказателства, събрани чрез разпита на
свидетелката К. и потвърждават достоверността им.
На свой ред, стройната верига от доказателства, в подкрепа на обвинителната теза се
допълва и от показанията на свидетеля М., от които се установяват обстоятелствата относно
факта, че на инкриминираната дата подсъдимият С. е работил на поста на Орлов мост, при
което е следвало да регулира движението с пулта за управление, който се намира в кабината.
Свидетелят още сочи, че съобразно Инструкцията № 8121з-749 от 20.10.2014г., с която
подсъдимият С. е бил наясно, след като е работел сам, не е имал право да спира автомобили,
а при констатирано нарушение е следвало да докладва по радиоефира или да изготви
13
докладна записка, като за съответния ден няма изготвена от подсъдимия С. докладна записка
за спрени от него автомобили за пътни нарушения. В този смисъл, показанията на свидетеля
М. се потвърждават изцяло както от изложеното от свидетелката К., така и от писмените
доказателства по делото, в частност- отчетната форма на подсъдимия С. за деня.
При така изложеното, правилно градският съд не е кредитирал версиите на подсъдимите,
като съображенията за това изцяло се споделят и от настоящия състав. По възраженията на
защитата на подсъдимия С. относно продължителността на осъществения вербален и
физически контакт между двамата подсъдими, следва да бъде подчертано, че поради
компресирането, една четвърт ¼ от кадрите липсват на видеозаписа /записът е на 6 кадъра в
секунда, а в реално време се наблюдават 24 кадъра в секунда/, което автоматично се
отразява, не само на контраста и яркостта на записа, но и на времетраенето на осъществения
в реалност контакт между двамата подсъдими. Ето защо, не е необходимо същите да са
разполагали със специални способности, за да уточнят помежду си повода за спирането и
кой какво е поискал, както поддържа защитата. Не се споделя и довода, че подсъдимият С.
не бил възприел нарушението, тъй като видно от снимки №№ 3-7 от протокол № 219 за
извършена видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза и снимки №№ 17-23
от протокол №2 за извършена видео-техническа и лицево-идентификационна е-за, от
местоположението на подсъдимия на платното за движение има перфектна видимост към
кръстовището, където се пресичат локалното на пл.„Орлов мост“, бул. „Цариградско шосе“
и бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в участъка, по който се е движил подсъдимия Г..
Същевременно, подсъдимият С., както и всеки правоспособен водач, шофиращ в София е
бил напълно наясно със съществуващата забрана за водачите, идващи от улица “Цар Иван
Асен“, и по всяка вероятност това е била и причината да застане на посоченото място, за да
има пряка видимост към евентуалните нарушители.
По тези съображения, настоящият състав на САС изцяло споделя фактическите констатации
на първоинстанционния съд.
При така установената фактическа обстановка, СГС правилно и обосновано е заключил от
правна страна, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 302, т.1, б. „а“ вр. чл.301, ал.1 от НК, а подсъдимият Г. състава по
чл. 304 а, вр. чл.304, ал.1 НК. Изводите на съда по същество почиват на вярна
интерпретация на доказателствения материал и са направени в съгласие със закона и
трайната практика на ВКС на РБ.
Съдът прецизно е анализирал всички възражения на защитата, като е изяснил длъжностното
качество на подсъдимия, знанието му на Инструкция № 8121з-749 / 20.10.2014г. - „За реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение“, издадена
от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 90 / 31.10.2014г„ изм. и доп. бр. 104 /
29.12.2017г., задължението му да докладва в Оперативно-дежурния център на СДВР или в
Оперативно-дежурната част на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, съгласно разпоредбата на
14
чл. 53, ал.1, т.1 от Инструкцията за констатирано нарушение на чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата, както и задължението му да отрази в писмен документ -ежедневна
форма на отчет, съставян/а/ по реда на чл.75, ал.2, т.1, вр. ал.1 от Инструкцията, за
осъществените действия по спиране и проверка на водача на лек автомобил, марка
„Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № ***. По повод възраженията, касаещи правната
квалификация на деянието на подс. С., следва да бъде посочено, че законосъобразно съдът е
приел, че поведението на подсъдимия се субсумира под състава на чл. 302, т.1, б.“а“ НК,
доколкото последният заема длъжността - младши автоконтрольор (младши инспектор) в
група „03“ на сектор „02“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР – полицейски орган.
Некоректно защитата тълкува нормата на чл. 302, т.1 от НК, тъй като там са изброени
възможните субекти на този квалифициран състав, но следва да се прави отграничение
между тях, като то е в пряка зависимост от характера и съдържанието на длъжността, която
заема съответното лице и важността на неговите правомощия. Иначе казано, полицейският
орган е един от възможните субекти на този вид престъпление, като никъде в закона не е
поставено изискването, камо ли кумулативно, това лице да заема и отговорно служебно
положение. В случая, защитата смесва отделните категории субекти на този квалифициран
състав. Нещо повече, още в самия обвинителен акт, държавният обвинител коректно е
подчертал, че предвид служебната позиция, която е заемал подс. С. в организационната
структура на МВР, от фактическия и словесен състав на обвиненията и на двамата
обвиняеми следва да отпаднат изразите „подкупът е бил даден на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение“ и „подкупът е извършен от лице, заемащо отговорно
служебно положение“, но квалификацията остава съобразена с нормите на чл. 302, т.1 и на
чл. 304а от НК, доколкото подкупът е бил даден/приет от полицейски орган. По тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно, подсъдимият С. е бил
признат за виновен по възведеното му обвинение.
Подкупът е двустранна сделка, която се извършва с користна цел и е свързана със службата
на длъжностното лице. В конкретния случай, даващият подкупа е съзнавал, че дава дар на
длъжностно лице, който не му се следва, за да не извърши действия по служба /да не
докладва в Оперативно-дежурния център на СДВР или в Оперативно-дежурната част на
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1, т.1 от
Инструкцията, за констатирано нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата и
да не отрази в писмен документ -ежедневна форма на отчет, съставяна по реда на чл.75, ал.2,
т.1, вр. ал.1 от Инструкцията за осъществените действия по спиране и проверка на водача на
лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № ***/, а от приемащия подкупа
/подсъдимия С./ се е съзнавало, че приема дар, който не му се следва със същата цел.
Безспорно е, че тази двустранна сделка е с користна цел и е във връзка със службата на
длъжностното лице.
Подсъдимият С. е съзнавал, че получава дар, изразен в парична облага, който не му полага,
за да не извърши действия по служба- с цел да получи този дар, поради което
престъплението е извършено при пряк умисъл. Налице е взаимна връзка между
15
получаването на паричната облага и неизвършването на действия по служба.
Престъплението е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна.
От обективна страна е налице получаване на подкуп, изразяващ се в противозаконно
приемане от длъжностно лице на парична облага, която е приета, за да не изпълни действие
в интерес на даващия подкупа, което то е било длъжно да извърши в изпълнение на своите
задължения, и този подкуп е приет като лично възнаграждение.
От субективна страна получаването на подкупа, както се посочи по-горе е било извършено
под формата на пряк умисъл- подсъдимият С. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпване на обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване. В представното му виждане е било формирано разбирането, че като длъжностно
лице и възползвайки се от това свое качество, е съзнавал, че незаконно получава от подс. Г.
парична облага, за да не извърши действия по служба. Субективната страна на деянието е
била обективирана от всички последващи действия на подсъдимия- доколкото в
ежедневната форма съставена от подсъдимия С., не са отразени действията по спиране и
проверка на водача на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с peг. № ***, а
също така от представените по делото данни е видно, че не е докладвал в Оперативно-
дежурния център на СДВР или в Оперативно-дежурната част на отдел „Пътна полиция“ при
СДВР, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1, т.1 от Инструкцията за констатирано
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата.
По отношение на наказанието, съдът правилно е преценил релевантните обстоятелства по
чл.36 и чл.54 от НК. Законосъобразно съдът не е направил констатация за наличие на такова
множество на смекчаващите отговорността обстоятелства, които в своята съвкупност да
имат изключително отражение върху тежестта на престъплението и върху предвидения
размер на наказанието, като отнемат на случая характера на едно обикновено, типично
проявление на дадения вид престъпления, каквото е имал предвид законодателя при
определяне санкциите на закона. По настоящото дело съдът е направил извода за превес / а
не на многобройност или изключителност/ на смекчаващите отговорността обстоятелства,
който напълно се споделя и от въззивната инстанция. За приложението на чл.55 НК не е
достатъчно да се направи фактическата преценка за наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства/ какъвто не е настоящият случай/,
защото сами по себе си не са основание за определяне на наказание под най-ниския предел
на предвиденото в закона наказание. Необходимо е още при тяхното наличие да се направи
и правния извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно
тежко, изхождайки от конкретно установената степен на обществена опасност на деянието и
тази на личността на подсъдимия. Тези две условия са били дадени в закона кумулативно,
но и според разбирането на настоящия състав такива не са налице. Като е взел предвид
всички релевантни за отговорността на подс. С. обстоятелства, законосъобразно, макар и
при условията на чл.54 НК е било определено наказание в минималния размер – три години
„лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за същия срок. Кумулативно
16
предвиденото в закона наказание „глоба“ също е било определено в такъв размер /сумата от
2000 лв./
Настоящият състав намира, че в този случай правилно съдът е взел предвид не само
преценката за степента на обществена опасност на деянието, но и на самия подсъдим, факта,
че е наказван неколкократно за извършени от него дисциплинарни нарушения, както и
обстоятелството, че подкупът е бил получен в условията на допуснато от него нарушение на
62 ал.1 от Инструкция № 8121з-749 / 20.10.2014г., от друга страна чистото му съдебно
минало и малкия размер на получения дар. Наистина последните обстоятелства имат
отношение преди всичко към степента на обществена опасност на дееца, но те рефлектират
и върху обществената опасност на самото деяние и не могат да бъдат игнорирани при
преценката за приложението на чл.66, ал.1 НК.
Предвид несъвместимостта на характера на извършеното престъпление със заеманата от
подсъдимия С. длъжност, правилно съдът е наложил и предвиденото в чл. 302, т.1, б. „а“, вр.
чл. 301, ал.1 от НК наказание „лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7“, а именно „лишаване
от право да заема държавна или обществена длъжност“ за срок от 3 години.
Така определените по размер наказания, настоящият състав намира за напълно съответни на
извършеното и достатъчни за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК.
На свой ред, обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства,
подсъдимият Х.Г. е бил признат за виновен, че е осъществил състава на чл.304а, вр. чл.304,
ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Подсъдимият е предложил дар на
подсъдимия С. в качеството му на длъжностно лице, каквото последният, заемайки
длъжността „младши автоконтрольор" по смисъла на чл.93, ал.1 б."а" НК, е имал, за да не
извърши действия по служба - нормативно установени в Инструкция № 81213-749 /
20.10.2014г. —. „За реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на
пътното движение ", издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 90 /
31.10.2014г„ изм. и доп. бр. 104 / 29.12.2017г. (наричана по-надолу за кратко Инструкцията),
а именно- за да не докладва в Оперативно-дежурния център на СДВР или в Оперативно-
дежурната част на отдел „Пътна полиция“, при СДВР, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.1,
т.1 от Инструкцията, за констатирано нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по
пътищата („ Участниците в движението: т. 1 съобразяват своето поведение е пътните
знаци.... “), извършено от Х.Г. при управление на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел
„Ескалейд“, с peг. № *** и за да не отрази в писмен документ -ежедневна форма на отчет,
съставян/а/ по реда на чл.75, ал.2, т.1, вр. ал.1 от Инструкцията за осъществените действия
по спиране и проверка на водача на лек автомобил, марка „Кадилак“, модел „Ескалейд“, с
per. № ***. Няма съмнение, че сумата от 20 лв. представлява нещо, с което подс. С. би могъл
да се облагодетелства, за да не извърши действие по служба, т.е. има имуществен характер.
Престъплението е било довършено с факта на отправяне на предложението за дар и неговото
престиране. От субективна страна е било извършено умишлено, при форма на вината пряк
17
умисъл. С поредица от действия, под контрола на съзнанието, подсъдимият Г. е целял да
настъпи общественоопасния резултат и неговите последици и пряко ги е целял.
При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия Г., първостепенният
съд е обсъдил и прецизно е посочил релевантните по чл.36 и чл.54 НК обстоятелства за
инкриминираното деяние. Всички установени по делото обстоятелства, както за личността
на подсъдимия, така и за обществената опасност на деянието, са обсъдени и правилно
оценени. Наказателната отговорност на подсъдимия е пропорционално и законосъобразно
индивидуализирана. Вярно са отчетени смекчаващите обстоятелства – чистото му съдебно
минало и малкия размер на дадения дар като подкуп -20 лв., и отегчаващи - лошите
характеристични данни, изхождащи от извършени в миналото множество административни
нарушения на правилата за движение по пътищата. Предвид тези, принципно възприети и от
въззивната инстанция съображения, последната приема, че освен посочените, в хода на
процеса, не са установени (или останали недооценени или пък изобщо необсъдени) и други,
относими към отговорността обстоятелства, които да провокират разсъждения относно така
определения размер на наказанието „лишаване от свобода“. В мотивите си,
първоинстанционният съд правилно е посочил, че преценявайки всички данни за личността
на подсъдимия не е наложително той да бъде изолиран от естествената си среда и да
изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода, поради което го е отложил за срок от
три години. Този извод на съда се споделя от въззивния състав.
Така индивидуализираното по размер наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
както и кумулативната санкция „глоба“ в размер на две хиляди лева, отговарят на
изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 НК и с тях ще се постигнат целите на
специалната и генералната превенции по чл. 36 от НК. Безспорно е, че основната цел на
наказанието се постига чрез справедливостта на наказанието и то е справедливо само тогава,
когато е налице съответствие с обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението, като тези принципни положения са намерили своето правилно отражение
при така индивидуализираното наказание.
Законосъобразно, на основание чл. 307 А от НК съдът е осъдил всеки от подсъдимите да
заплати в полза на Държавата равностойността на предмета на престъплението.
При извършената служебна проверка, настоящият съд констатира, че с присъдата, съдът е
пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските по делото като ги възложи в тежест на
подсъдимите лица. Единствено по реда на чл. 190, ал.2 от НПК е осъдил подсъдимите да
заплатят по 10 лв. за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листа, но остава неясна
волята на съда в тежест на кого остават разноските по воденото наказателно производство,
тъй като липсва осъдителен диспозитив в този смисъл по чл. 189, ал.3 от НПК. Последното
не може да бъде санирано от настоящата инстанция, като първостепенния съд следва да се
произнесе с определение по реда на чл. 306, ал.1 от НПК.
Извън горното, като не намери основание за отмяна или изменение на постановената
18
присъда, Софийски апелативен съд, на основание чл.338 НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.10.2020г., постановена по нохд №1432/2020г. на Софийски
градски съд, НО, 13-ти състав.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 – дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19