О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 26.02.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С.
НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 537 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3, пр. II
от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* срещу Определение № 644 от 13.01.2020г. по гр.д. № 13554/2019г. по
описа на ВРС, ХLIX-ти
състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е допълнено Определение №
14348/01.11.2019г. по същото дело в частта за разноските, като на частния
жалбоподател са присъдени разноски в размер на 556.25 лв. – заплатено
възнаграждение за адвокат.
В частната жалба са наведени
доводи, че с обжалваното определение на частния жалбоподател са присъдени
разноски под формата на адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно
материалния интерес и Наредба № 1/2004г., без да е отчетено, че Адвокатско
дружество „Величков, Желязков и партньори“ е регистрирано по ЗДДС. Заплатеният
ДДС следва да се отчете като неразделна част от дължимото възнаграждение,
съгласно § 2а от Наредба № 1/2004г. Ето защо, върху присъдената сума от 556.25
лв. следва да се начисли и ДДС в размер на 111.25 лв. или общо да се присъди 667.50
лв. с ДДС. Моли в тази връзка и на основание чл. 248, ал. 2 от ГПК да се
допусне изменение на определението, с което е допълнено предходно определение в
частта относно разноските. Претендира разноски за частното производство.
В отговор на жалбата, „Данивет“
ЕООД оспорва допустимостта на частната жалба с довод за липса на правен интерес
за частния жалбоподател от същата. Искането му по чл. 248, ал. 1 от ГПК е било
уважено, а изменение на определение постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК от първоинстанционния съд, каквото по същество е искането в частната жалба
в случая, е извън правомощията на въззивния съд. Моли поради изложеното,
частната жалба да се остави без разглеждане. Също моли за присъждане на
разноски.
При служебна проверка, съдът констатира,
че частната жалба по правната си същност е молба по чл. 247, ал. 1 от ГПК и
компетентен да я разгледа е ВРС. Съображенията за това са следните:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявен от „Даниевт“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството
ответник сумата от 4 660.78 лв. – начислено с фактура № ********** от
01.08.2019г. парично задължение под формата на стойност на ел. енергия за минал
период.
С Определение № 14348 от
01.11.2019г. производството по делото е прекратено като процесуално
недопустимо, на основание чл. 130 вр. чл. 15, ал. 1 от ГПК. В срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК, „Енерго-Про Продажби“ АД е депозирало молба за допълване на
първото определение в частта за разноските, посредством произнасяне по искането
за присъждане на такива, обективирано в отговора на исковата молба. Към
искането е приложил списък по чл. 80 от ГПК, съдържащ разноски под формата на адвокатско
възнаграждение в размер на 1 332 лв., с ДДС.
В писмен отговор, „Данивет“ ЕООД,
оспорил искането с доводи за липса на доказателства за реално плащане на
претендираните разноски именно по делото, както релевирал и възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК.
В обжалваното определение, ВРС
приел, че са налице предпоставките за допълване на акта, доколкото претендираните
от ответника по прекратеното дело разноски са доказани, а в окончателния акт по
делото липсва произнасяне по искането за разноски. При определяне размера на
разноските след като отчел ниска правна и фактическа сложност на делото,
липсата на проведено о.с.з. и осъществяване на допълнителни процесуални
действия, определил разноски за заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат в минимален размер на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/2004г., който определил на 556.25 лв. с вкл. ДДС.
ВОС, за да се произнесе съобрази
следното:
В обжалваното определение ВРС
определил адвокатско възнаграждение в минимален размер по правилото на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. при интерес от 4 660.78 лв. /300 лв. + 7% за горницата над 1000 лв./. Така
изчислен, размерът на адвокатското възнаграждение действително възлиза на
556.25 лв. В мотивите към определението си, ВРС посочил, че така определеният
размер на адвокатското възнаграждение е с включен ДДС. Формираната от съда воля
по този въпрос не е обективирана в диспозитива на акта му, а несъответствието
между формираната действителна воля на съда и нейното външно изразяване в
писмения текст на постановения акт съставлява очевидна фактическа грешка, която
следва да се поправи в производство по чл. 247 от ГПК. Частната жалба по
правната си същност е именно молба по чл. 247 от ГПК, по която компетентен да
се произнесе е първоинстанционният съд.
Следва да се посочи, че правото на
жалба принадлежи на страната по делото, която има интерес да обжалва
постановеното от първата инстанция съдебно решение/определение. Правен интерес
от обжалване съществува тогава, когато постановеният с обжалваемия акт правен
резултат е неизгоден за страната. В конкретния случай, частната жалба е
депозирана от ответника по делото и е насочена срещу определение, с което искането
му по чл. 248, ал. 1 от ГПК е удовлетворено частично. Липсва произнасяне по
искането за присъждане на ДДС върху минималния размер на адвокатското
възнаграждение, а мотиви, че такъв данък следва да е включен се съдържат в
мотивите на акта. Едва в случай, че в производството по отстраняване на ОФГ, искането
на ответника за присъждане на ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение
бъде оставено без уважение, тогава за частния жалбоподател ще се породи правото
на жалба срещу неудовлетворителния за него правен резултат, постановен с акта
на първата инстанция. Понастоящем не е налице произнасяне по частта от
искането, което да бъде годен предмет на проверка от ВОС в рамките на
производството по частната жалба с последица нейното уважаване, респ. оставяне
на същата без уважение. Т.е. произнасянето на ВРС по молбата с правно основание
чл. 248, ал. 1 от ГПК не съдържа неизгоден за частния жалбоподател резултат,
който да обуслови правния му интерес от частната жалба, а е налице
непроизнасяне по цялото искане. Твърдението е, че исканото адвокатско възнаграждение
не е присъдено в пълен размер, който да включва и ДДС съгласно § 2а от ДР на
Наредба № 1/2004г. Съдът е формирал воля, че определеният размер на
възнаграждението, след разглеждане на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
другата страна следва да включва и ДДС, но не е отразил тази воля в диспозитива
на акта си. Ето защо, образуваното въз основа на частната жалба ч.в.гр.д.
следва да бъде прекратено, а делото върнато на ВРС за произнасяне по искането
за отстраняване на допусната ОФГ в диспозитива на определението по чл. 248, ал.
1 от ГПК. При това произнасяне следва да се съобрази разпоредбата на § 2а от ДР
на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
която за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
възнаграждение, както и Определение № 82 от 18.02.2020г. по ч.т.д. № 104/2020г.
на ВКС, I ТО.
В случай, че такъв се определи, следва да се посочи точния му размер.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.ч.гр.д.
№ 537/2020 по описа на ВОС, I-ви
състав, образувано по частна жалба
на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* срещу Определение № 644 от 13.01.2020г. по гр.д. № 13554/2019г. по
описа на ВРС, ХLIX-ти
състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е допълнено Определение №
14348/01.11.2019г. по същото дело в частта за разноските, като на частния
жалбоподател са присъдени разноски в размер на 556.25 лв. – заплатено
възнаграждение за адвокат.
ВРЪЩА делото на ВРС за разглеждане на
частната жалба като молба по чл. 247, ал. 1 от ГПК за допускане поправка на
очевидна фактическа грешка допусната в диспозитива на Определение № 644 от 13.01.2020г. по гр.д. № 13554/2019г. по
описа на ВРС, ХLIX-ти
състав посредством отразяване на формираната воля относно включване размера на
ДДС към определеното адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.