Р Е Ш Е Н И Е
№260116/9.3.2021г.
09.03.2021 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд, ХVI-ти
граждански състав
На
деветнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година
В публично
заседание в състав:
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.
като
разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 2549 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против М.С.С., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответика,
че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС в
размер на 140, 18 лв.,представляваща задължение по договор за мобилни услуги от
*** г.,със сключено към него допълнително споразумение от *** г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението в
съда-29.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба
се посочва, че по заявление на ищеца е
издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № *** г. по описа на ЯРС.
Между страните бил сключен
договор за мобилни услуги от 10.03.2017 г. и допълнително споразумение /ДС/
към него от дата 13.07.2017 г.,с продължителност 24 месеца. На ответника били
предоставени и незаплатени услуги за периода 15.01.2018 г. до 14.03.2018 г. на
обща стойност 140,18 лв.,обективирани в два броя фактури и една крайна фактура.
Съгласно чл.27 от ОУ дължимите месечни суми били платими в указаните във
фактурите срокове,но не по-късно 18 дни от издаването на месечната фактура. В
чл.26 от ОУ било предвидено,че не получаването на фактурите не освобождавало
абоната от заплащането на дължимата сума.Ответникът не изпълнявал своите задължения,
начислени му в 2 бр. фактури, в които били начислени вземания произтичащи от
посочения договор и ДС, включващи главница – такси и ползвани услуги. Излагат
се подробни съображения за основателността
на иска. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски за
заповедното и исковото производство.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба прави
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответника, редовно и своевременно
уведомен, не се явява, както и не прави
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие. В процесния
случай тези предпоставки са налице.
Наред
с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на
страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.
Вероятната основателност на същия се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договор за мобилни
услуги, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги;декларации-съгласие;ценова
листа за абонаметните планове за честни и кооперативни клиенти; ОУ и фактури.Събраните
по делото доказателства, неоспорени от ответника в съответните процесуални
срокове, водят до единствения и категоричен извод,че между страните са
съществували валидни облигационни отношения , по които ищецът е бил изправна страна-факт
отново неоспорен от ответника.По делото не са релевирани твърдения, нито
ангажирани доказателства за плащане на процесните суми. Иска е основателен
и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера
на същите. В този смисъл на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното
производство в размер на 205,00 лв.
Искането на ищеца за присъждане на
разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 205,00 лв., заплатена
държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
180,00 лв..
Водим
от гореизложеното, Я Р С
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение М.С.С., ЕГН ********** , че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление град София, сумата от 140, 18 лв. – дължими незаплатени такси и далекосъобщителни услуги
за периода 15.01.2018 г. до 14.03.2018 г. по договор за мобилни услуги от дата
10.03.2017 г.,със сключено към него допълнително споразумение от дата
13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.05.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН ********** да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК ***, разноски в
заповедното производство в размер на 205,00
лв., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 205,00 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението не подлежи на обжалване,
на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: