В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Образувано е след обезсилване на решение № 9/14.01.2013г., постановено по гр.д. № 145/2012г. на ЗРС и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по предявения иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР. След връщане на делото в ЗРС новоопределеният съдия-докладчик с разпореждане № 229/09.04.2013г. и разпореждане № 257/ 18.04.2013г. е оставил два последователни пъти исковата молба без движение за изясняване на това какви и колко точно иска са предявени. След множеството молби-уточнения в крайна сметка става ясно, че ищците Р. и В. В. са предявили иск да се признае по реда на чл. 53, ал.2 от ЗКИР за установено спрямо ”Л. П.-гр.З., че те са били собственици, към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. З. със заповед № */15.07.2008 г., на * кв.м., оцветени в жълто по скицата на л. 204 от гр.д. № 145/2012 на ЗлРС, заснети като част от ПИ с идентификатор *, записан на ответника, по силата на придобиването им чрез договор № *, том *, рег. № *, дело № * от 26.02.2002 г. и че е допусната кадастрална грешка чрез заснемането им в имота на ответника ПИ с идентификатор *, вместо към техния ПИ с идентификатор *./ С влязло в сила определение на лист 19 от делото е прекратено производството по гр.д. № 73/2013 г. на ЗлРС в частта по исковете по чл.53, ал.2 от ЗКИР на Р. и В. В. против ”Л. П. З. за собственост и кад.грешка-погрешно заснемане на спорните * кв.м. към имот на ответника при издаването на заповед № 3/26.02.1998 г. на кмета на О. З./. Наред с иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР при условията на кумулативност са предявени от Р. и В.В. против ”Л. П.-гр.З., искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК да се признае за установено спрямо едноличния търговец, че към момента на подаване на исковата молба 25.04.2012 г. ищците са собственици на същите * кв.м. по силата както на договор № *, том *, рег. № *, дело № * от 26.02.2002 г., така и по силата на осъществено от тях давностно владение за периода 26.02.2002 г. – 26.02.2012 г. върху *-те кв.м., намиращи се под закупената от тях с договора сграда, т.е., правото им се претендира и на тези две основания едновременно. Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № 41/09.04.2012 г. на нотариус М.Д., акт № *, том *, дело № * са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * с площ * кв. м., ведно с построените в имота С.С. с идентификатор * със застроена площ * кв.м. на един етаж; СГРАДА ЗА О.Х. с идентификатор * със застроена площ * кв. м. на един етаж; СГРАДА ЗА О.Х. с идентификатор * със застроена площ * кв. м. на един етаж; СГРАДА ЗА Т. с идентификатор * със застроена площ * кв.м. на един етаж и С.С. с идентификатор * със застроена площ * кв. м. на един етаж. Поземленият имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З., одобрена със Заповед № */15.07.2008 г. на И.Д. на АГКК-гр.С. е идентичен по местоположение с ПИ * и ПИ * /които имоти участват в образуването на УПИ Х-СД „Т."/ в кв. * по ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № */16.02.1982 г. на Председателя на ОНС С., допълнителна Заповед № * от 01.02.2008 г. на Кмета на О.З. и описан в Договор № */26.02.2002 г. /за покупко-продажба на недвижим имот/. ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З., одобрена със Заповед № */15.07.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК-гр.С., е с площ * кв.м. и попада в УПИ Х-СД „Т.", кв. * по ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № РД- */16.02.1982 г. на Председателя на ОНС С., допълнителна Заповед № * от 01.02.2008 г. на Кмета на О. З.. Западната част на сграда № * с идентификатор * - едноетажна със застроена площ * кв.м., попада в ПИ *, кв. * по ПУП на гр. З., собственост на ответника. Общо двамата ищци твърдят, че са собственици на * кв.м. земна площ. По скица на ПИ № */17.04.2012 г., изд. от СГКК-С., за ПИ с идентификатор *, посочената площ в графичната част е * кв.м., а като собственици ищците са посочени по 1/2 идеална част от правото на собственост, по нотариален акт № *, том *, рег. * дело 64 от 09.04.2012 г. изд. от СлВп-Г.З.. По скица № */29.02.2012 г., изд. от СГКК-С., за ПИ с идентификатор *, посочената площ в графичната част е * кв.м., а като собственици в същата скица ищците са посочени с обща площ * кв.м./ по 1/2 и.ч. площ * от правото на собственост/ по Договор № * том * рег. *дело * от 26.02.2002 г. Получава се разлика от * кв.м., в която земна площ се включва земята под сграда № *, посочена в скицата, погрешно заснета към поземлен имот с идентификатор № * /идентичен с ПИ */. Ищците сочат, че преди това ответникът е предявил искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС срещу ищците Р. и В. В. да му бъде предадено владението на ползваната от последните без правно основание част от поземлен имот пл. № * с площ от * кв.м., застроена с незаконна сграда, както и да се премахне незаконно построената постройка около границите на имоти № * и *, с обща площ * кв.м. Тези искове са отхвърлени с Решение № */07.12.2007 г. по гр.д. № 80/2006 г. на РС З., потвърдено с Решение № */14.04.2008 г. по в.гр.д. № 72/2008 г. на ОС С.. Ревандикационният и негаторният искове на Л. П. са отхвърлени, защото се установило, че П. не може да се легитимира като собственик на частта от имот пл. № *със земна площ от * кв.м., върху която попада постройката-склад и това, че от площта * кв.м. /част от които * кв.м. -предмет на иск по чл. 108 от ЗС и като цяло предмет на иск по чл. 109 от ЗС/ не може да бъде отнесена като незаконна сграда. Със Заповед № */01.03.2010 г. на Н-ка на СГКК-С. е одоßрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на Г. З., представляващо изменение на границата между поземлени имоти с идентификатори * и * по влязло в сила съдебно решение № */04.12.2007 г. по Г.д. № */2006 г. на РС-З., потвърдено с Решение № */14.04.2008 г. по в.гр.д. № 72/2008 г. на ОС-С.. С Решение № 200/14.07.2010 г. по адм.д. № */2010 г. на Адм. съд гр. С., Заповед № */01.03.2010 г. на Н-а на СГКК-С., е отменена. Решението е потвърдено от ВАС на РБ. Недвижимите имоти са придобити от ищците въз основа на Договор № * за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от тях на 26.02.2002 г. с О. З.. Отделно от това, същите сочат, че владеят имотите непрекъснато повече от 10 години, считано от 26.02.2002 г. и до подаване на исковата молба - 25.04.2012 г. Земната площ, попадаща под сграда № * (съгласно скица № */26.03.2012 г. и 5050/17.04.2012 г. на СГКК-С.), е в размер на *кв. м. и е погрешно заснета в кадастралната карта към ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З.. Погрешното заснемане е извършено със Заповед № */26.02.1998 г. на кмета на О.З. и Заповед № */15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - гр. С., вместо към поземления имот на ищците, споменат по-горе. Със заповед № */26.02.1998 г. кметът на общината утвърждава попълване на КРП с верните граници на имот пл. № *, кв. *, съгласно Констативен акт от 24.02.1998 г. Посочено, е че по плана на З. не са ясни пълните граници на имот пл. № *, кв. *, като е поставен знак за сливане “Z” съгласно договор за покупка № */03.11.95 г., № */19.06.97 г. и № */25.06.97 г., като границите са: съществуващи сгради, огради от юг, север и изток. Промяната /попълването/ в КРП на З. по посочената заповед № 3/1998 г. се състои в поставянето на знаци “Z“ за присъединяване поради неяснота в плана. В него, преди попълването, имот пл. № * е поставен в очертанията на свободно място и не става ясно, че номерът касае целия имот. Със заповедта не е постигнато попълване границите на имота съобразно представените документи за собственост, тъй като западната граница на имота преминава през сграда № *, която в плана е отразена, вместо по контура на сградата, както е поискано, тъй като В. твърди, че е купил сградата заедно с терена. Преди попълването със същата заповед № */1998 г., сграда № * не е нанесена и не съществуват знаци за присъединяване. Заповедта има за цел отразяване собствеността на М. В. и премахване неяснотата по плана относно границите на имот пл. № 737. М. В. е закупил спорната площ от * кв.м., попадащи под сграда № *, също закупена от него. Западната част на тази сграда с идентификатор * попада в ПИ *, собствен на ответника. При издаване на заповед 3/1998 г. спорната площ е била собственост на праводателя на ищците М. В., а при одобряване на кадастралната карта към 15.07.2008 г.-на ищците, защото те са закупили терена с договора № * от 26.02.2002 г. от О. З.. Ответникът в отговора си възразява, че трайната съдебна практика отрича възможността да се придобие правото на собственост на две различни основания, действащи кумулативно. Ако правото на собственост е придобито по договора от 26.02.02 г., то не може да бъде придобито след това още веднъж по силата на продължило десет години давностно владение. Последното може да е само алтернативно, доколкото покупката не съществува. Дори и да се разгледат като алтернативни, посочените основания не съществуват в правния мир, а давностното владение не е упражнявано в необходимия срок към 15.07.2008 г. Ответникът счита, че ищците не се легитимират като собственици не само на спорните *кв.м., но и на земята и сградите в ПИ *. Договорът от 26.02.2002 г. е нищожен на няколко основания. Към тази дата не е съществувала възможност за свободно договаряне на продажби на общински имоти, тъй като повелителното правило на чл. 35, ал. 1 от ЗОС изисква продажбите да стават само чрез търг или конкурс, които са елемент от формата на сделката и са абсолютно изискване за действителност на договора. Провеждането може да стане едва след решение на общинския съвет, който дава съгласие, но не и само от кмета. В договора не е записано да е проведен търг или конкурс след взето от ОС решение. Срещу имота ищците не са платили на общината договорената цена, при което възмездната сделка няма и основание. Платената по договора сума е преведена на общинска фирма “В.” през 1994 и 1995 г., незнайно от кого и защо, поради което липсва плащане в полза на общината. Затова договорът не е произвел прехвърлително действÞе в полза на ищците. След като договорът няма такова действие, издаденият въз основа на него НА № 46/2012 г. няма удостоверителна сила. Отделно, твърдението на ищците, че са завладели имота по договора на основания на самия него включва признанието, че така те са установили на 26.02.2002 г. владение върху общински имот. Не съществува след този период законова възможност за придобиване по давност заради императивната забрана по §1 от ЗИДЗОС, действаща от 31.05.2006 г. до 31.12.2014 г. Също така, към 26.02.2002 г. спорната част не е била такава от имот с пл. № *, а от съседния имот с пл. № *, идентичен с имот с идентификатор * по действащата кадастрална карта, част от който сега е спорната част. Сделката е формална и след като в предмета и не се включва част от земята на съседния № *, ищците няма как да смятат, че са закупили тази част от чуждия имот и са получили така владението й. Границата между имоти пл. № * и * е установена с влязлата в сила заповед за попълване на кадастралната основа на плана на Г. З. № 9/17.04.1995 г. и не е променяна, както към 26.02.2002 г., така и към 15.07.2008 г. и до сега. Макар и предмет на договора от 2002 г. да е една сграда, попадаща в двата съседни процесни имота, това не е законно основание да се счита, че заедно със сградата е прехвърлена и собствеността на земята, попадаща под сградата, но представляваща по кадастралния план част от съседния имот, който е извън предмета на договора. Подобни изводи за нищожност на договора и липса на право на собственост на ищците се съдържат и в мотивите на водените между страните граждански и административни дела. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищците редовно и своевременно призовани не се явяват. Същите се представляват от адв. Г. Д.. Молят да бъде уважена претенцията им. В открито съдебно заседание ответникът редовно и своевременно призован се представлява от адв. Л. С.. Прави се искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното: С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № */2012г. на нотариус М.Д. от 09.04.2012 г. /лист 63 от дело № 145/2012 на ЗРС/ ищците са признати за собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор * (съгласно скица № 1226/29.02.2012 г. на Службата по ГКК, Г. С.) с площ * кв. м., който имот попада в УПИ * – СД „Т.”, кв. * по ПУП на гр. З., ведно с построените в имота С.С. с идентификатор * със застроена площ * кв.м. на един етаж; С. ЗА О.Х. с идентификатор * със застроена площ * кв. м. на един етаж; СГРАДА ЗА О.Х. с идентификатор * със застроена площ * кв. м. на един етаж; СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор * със застроена площ * кв.м. на един етаж и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор * със застроена площ * кв. м. на един етаж. По делото е приложен договор № */26.02.2002 г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между О. З., в качеството си на продавач и ищците, в качеството си на купувачи, по силата на който продавачът продава на купувачите следния недвижим имот, находящ се в гр. З., а именно поземлен имот № *, кв *, включително намиращите се в същия постройки, а именно: магазин, застроен върху * кв. м. ведно с дворно място със същата площ; ресторант, състоящ се от монолитна едноетажна сграда за кухненски блок с площ * кв. м., сглобяема метална сграда за ресторант с площ *кв. м., открита лятна градина с площ * кв. м. и недоразрушена сграда с площ * кв. м. ведно с прилежащ терен с площ * кв. м.; склад с площ * кв. м., представляващ едноетажна масивна сграда; гараж, представляващ едноетажна масивна сграда с площ от * кв. м. Прехвърля се и прилежащият терен към последните две сгради. Установява се от приложена по делото декларация с нотариална заверка на подписа от декларатор М. Н. В., че последният заявява, че е съгласен ищците да бъдат записани като купувачи в посочения по-горе договор. Съгласно приложеното като заверен препис удостоверение от 1998 г., издадено на „М.” М. Н. В. от ликвидаторите на „В.” ЕООД дружеството е било собственик на продадените на търговеца имоти – магазин „*” и ресторант „Р.”. От приложеното по делото като заверен препис Удостоверение за идентичност с № 291/14.09.2011 г., издадено от отдел „УТ, ИК и ООС” при Общ.адм. – З., се установява, че поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр. З., одобрена със Заповед № */15.07.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК – гр. С., е идентичен по местоположение с ПИ * и ПИ * (които имоти участват в образуването на УПИ * – СД „Т.”) в кв. *по ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № * от 01.02.2008 г. на кмета на О. З. и описан в Договор № */26.02.2002 г. (за покупко-продажба на недвижим имот). Видно е от приложеното като заверен препис по делото Удостоверение за регулационно положение с № */06.04.2012 г., издадено от Дирекция „УТ, ИР, О, З, и СД” при Общ.адм. – З., че въпросният поземлен имот с идентификатор * е с площ *кв. м., като сградата с идентификатор * е със застроена площ * кв. м. и западната част от нея попада в ПИ *, кв. * по ПУП на гр. З., както и че ПИ * попада в УПИ * – СД „Т.”, в кв. * по ПУП на гр. З., одобрен със Заповед № РД- */16.02.1982 г. на председателя на ОНС С. и допълнена със Заповед № * от 01.02.2008 г. на кмета на О. З.. По делото като доказателства са представени четири броя скици, издадени от СГКК гр. С.. От същите се установява, че спорната площ от * кв.м. попада в имот с идентификатор *, а сградата с идентификатор * попада отчасти върху поземления имот с идентификатор *. Скиците са издадени в съответствие със Заповед № */15.07.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК – гр. С. По делото като доказателства са представени съдебни актове на различни граждански и административни съдилища, в мотивите на които са обсъдени въпроси касаещи настоящото дело, включително свързани с нищожността на договор № *, том *, рег. № *, дело № * от 26.02.2002 г.. Като доказателство по делото е приложена заповед № */26.02.1998 г. на кмета на Община З., придружена със скица, от която е видно, че със същата заповед е утвърдено попълнение на КРП Г. З. с верните граници на имот пл. № *, кв. *, съгласно констативен акт от 24.02.1998 г. От заключението на допълнителната задача към СТЕ и от изложеното от вещото лице в съдебно заседание се установява, че границите на имота № * със заповедта от 1998г. не са променяни, а попълнението се е наложило поради неяснота, предизвикана от поставянето на номера на имота в празно пространство, оградено от сгради, така че не ставало ясно кои са точно границите на имота, които всъщност не са променени. Видно е от приложения като заверен препис констативен акт за отстраняване на непълноти и грешки от 24.02.1998 г., издаден от О. З., че пълните граници на имот с пл. № * в кв. *по плана на гр. З. не са били ясни, като длъжностното лице, издало акта, ги е означило със знак за сливане “Z”, което съответства и на изложеното от вещото лице в изготвената от него допълнителна задача към СТЕ. Видно от приложените като заверени преписи по делото доклад от инж. С.С. (гл.с. в отдел „ТРС”) до кмета на О. З. и разписен лист искането за съставяне на констативния акт е на М.Н. В., а въпросният имот е записан на същото лице в разписния лист за имота. Видно от приложената като заверен препис по делото молба до кмета на О. З. за допълване на одобрен кадастрален план и изменение на ЗРП, чийто вх. № е упоменат в горепосочения констативен акт, същата е подадена от М. Н. В., като в нея е посочено, че В. е собственик на имота с пл. № *, както и че дадени постройки – 2 бр., които били собственост на молителя, намиращи се на същото място, били без планоснимачни номера, като е, поискано те да бъдат присъединени към имота с пл. № * със знак за общност “Z”, а на трите имота да се отреди самостоятелен парцел. От приложените по делото като заверени преписи Заповед № */17.04.1995 г. на кмета на О. З. и скица към нея се установява, че със същата заповед КРП на Г. З. е попълнен с границите на имот с пл. № 739, кв. 75. От заключението на първата назначена по делото СТЕ се установява, че спорната площ е от * кв. м. и попада в имота с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на О. З., одобрени със Заповед № */15.07.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, като вещото лице е изготвило съответната скица, в която тази част е повдигната с жълт цвят. В съдебно заседание, проведено на 17.10.2012г. вещото лице уточнява, че от скица на стр. 66 от делото се вижда, че процесната част попада в имот *, като това е положението по ЗРП преди 2008г. По делото е поставена и допълнителна задача на вещото лице. В заключение на лист 180 от делото е посочено, че със Заповед № */26.02.1998 год. на кмета на общ. З. се утвърждава попълнение на КРП Г. З. с верните граници на имот пл. №737, кв.75, съгласно Констативен акт от 24.02.1998 год. Попълнението на КРП на гр. З. е направено по Молба на М. Н. В. с вх.№ */26.06.1997 год., като е представен документ за собственост - договори за покупка. В Констативния акт е посочено, че по плана на гр. З. не са ясни пълните граници на имот пл. № *, кв .*. Служителят е означил със знак за сливане „Z" съгласно Договори за покупка с Нотариална заверка №№ */03.11.1995 год.; */19.06.1997 год. и *25.06.1997 год., като границите са: съществуващи сгради, огради от юг, изток и север. Промяната /попълването/ в КРП на гр. З. съгласно Заповед № */26.02.1998 год. на кмета на О. З. се състои в поставянето на знаци „Z” за присъединяване, поради неяснота в плана. В плана, преди попълването номерът * е поставен в очертанията на свободно място и не става ясно, че номерът касае целият имот. Вещото лице сочи, че границите на имот пл. №737 не са променени. Попълването на плана със Заповед № */26.02.1998 год. на кмета на О. З. е наложено от необходимостта да има яснота по плана, относно пълните граници на имот пл. № *, кв. *, във връзка с документите за собственост: Договори за покупка с Нотариална заверка №№ */03.11.1995 год.; */19.06.1997 год. и */25.06.1997 год. В Молбата на М.Н.В. е поискано промяната да бъде направена съгласно документите за собственост, но това не е изцяло постигнато, тъй като западната граница на имота преминава през сграда № *, която в плана не е отразена, вместо по контура на същата. Преди попълването на КРП на гр. З. със Заповед № */26.02.1998 год. на кмета на О. З. сграда № * не е нанесена и не съществуват знаците за присъединяване „Z”. В скицата към Заповедта са поставени знаците за присъединяване „1" и е нанесена сграда № *, като границите на имот пл. №737 са повдигнати в кафяво. Заповед № */26.02.1998 год. на кмета на О. З. е имала за цел отразяване на собствеността на М.Н.В., съгласно Договори и Анекс за покупко-продажба и премахване на неяснота по плана на гр. З. относно границите на имот пл. №737. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че със Заповед № */26.02.1998 год. на кмета на О. З. границите на имота на ищците – *, не са променяни и границите повдигнати в кафяво не са променяни. Настоящата съдебна инстанция кредитира заключенията на вещото лице, като компетентни, обективни, пълни, изготвени от специалист в съответната област. Пред настоящата съдебна инстанция от ищцовата страна са представени писмени доказателства, касаещи периода преди сключване на договор № *, том *, рег. № *, дело № * от 26.02.2002 г. и касаещи лица, различни от страните по настоящото дело. Друга част от доказателства, се отнасят за имот, собственост на ответниците. Към тези документи е представено удостоверение № */12.06.2006г., в което е посочено, че съгласно нотариален акт от 2003г. ответникът по настоящото дело е закупил единствено поземлен имот № * с площ * кв.м., като сградата, част от МС – изток- * кв.м. не е собственост на ответника и не е описана в документите за собственост. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: По иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК: След многократното оставяне без движение на исковата молба и последните молби-уточнения се установява, че ищците наред с иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР предявяват против ответника искане да се признае за установено спрямо последния, че към момента на подаване на исковата молба 25.04.2012 г. ищците са собственици на 27 кв.м. по силата както на договор № *, том *, рег. № *, дело № * от 26.02.2002 г., така и по силата на осъществено от тях давностно владение за периода 26.02.2002 г. – 26.02.2012 г. върху *-те кв.м., намиращи се под закупената от тях с договора сграда. Релевантният момент, към който се установява твърдяното право на собственост на ищците е различно при иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК и иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. При иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР това е миналият момент на одобряване на плана, ревандикационен иск, респ. включения в него установителен иск – към момента на предявяване на исковата молба. Константната практика на ВКС приема, че е недопустимо съединяване на двата иска за съвместно разглеждане в общ исков процес. При грешно нанесен в плана имот или на част от него, които е предмет и на предявен установителен или ревандикационен иск, първо следва да бъде успешно проведена исковата защита по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и едва след това да бъде реализирана защитата по чл. 124, ал. 1 от ГПК. При наличие на спор за собственост върху имот погрешно нанесен или не нанесен в плана, предявяването на иск по чл. 124, а. 1 от ГПК, респ. на иск по чл. 108 от ЗС е недопустим, като собственическата претенция към настоящия момент се явява преждевременно заведена. В посочения смисъл е решение № */08.03.2011г. по гр. дело № 437/2010 г. на I г.о на ВКС. Със същото е прието, че ищецът има правен интерес от защита по чл. 124, ал. 1 от ГПК само след успешно получена защита с влязло в сила решение по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Това разрешение е възприето и в решение № */17.03.2010г. по гр. дело № 552/2009г. на I г.о. на ВКС. В последното решение се разсъждава по отношение на ревандикационната претенция, но същите изводи се отнасят и за установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, доколкото той се явява част от ревандикационния иск. По отношение недопустимостта на установителната претенция към настоящия момент е и решение № */14.07.2011г. на ВКС по гр. дело № */2010г. на I г.о на ГК и решение № */01.02.2011г. на ВКС по гр. дело № */2009г. на I г.о. на ГК. Поради изложеното предявената установителна претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по нея прекратено. По отношение на иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР: Искът по чл. 53, ал.2 от ЗКИР е специален установителен иск, който съдържа установително правоотношение, което има преюдициално значение за решаване на спора относно грешката в кадастралния план или в кадастралната карта и този вид искова защита касае установяване на материалното право на собственост върху имота към един минал момент – момента на заснемане на кадастралната основа и одобряване на съответната кадастрална карта. За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва при условията на пълно и главно доказване на установи наличието на влязъл в сила кадастрален или регулационен план, установяване наличие на грешка в този план, доказано наличие на правен спор с ответника върху имота, респ. частта от него или границите му заснети от непълнотата или грешка и на последно място доказано право на собственост на ищеца върху имота, засегната от грешката към момента на одобряване на плана. Доказването на всички тези предпоставки, което е в тежест на ищеца, води до уважаване на исковата претенция. В настоящия случай ищците не се справиха с възложената им доказателствена тежест. В последната коригирана искова молба е направено искане от страна на ищците да се признае за установено, че те са били собственици, към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. З. със заповед № */15.07.2008 г., на * кв.м., оцветени в жълто по скицата на л.204 от гр.д. № 145/2012 на ЗлРС, заснети като част от ПИ с идентификатор *, записан на ответника, по силата на придобиването им чрез договор № *, том *, рег. № *, дело № 38 от 26.02.2002 г. и че е допусната кадастрална грешка чрез заснемането им в имота на *. Няма спор по делото, че е налице кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № */15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. В настоящия случай ищците не установиха наличието на твърдяната кадастрална грешка. По делото е изслушана основна и допълнителна СТЕ, като макар заключенията да се отнасят по-скоро до наличие на грешка – погрешно заснемане на спорните *кв.м. към имота на ответника при издаване на заповед от 1998г. се съдържа отговор и на въпроса за наличието на допусната кадастрална грешка чрез заснемането на спорните * кв.м. в имота на ответника - ПИ с идентификатор *, вместо към имота на ищците - ПИ с идентификатор *. Към заключението на вещото лице е представена комбинирана скица /лист 182 от гр. д. № 145/ 2012г. по описа на ЗРС/, по която в кафяв цвят са посочени границите на имот пл. № *. В с.з вещото лице посочва, че границите на този имот не са изменяни със заповед от 1998г. Комбинираната скица на лист 100 от делото, която представлява копие от кадастралната карта на гр. З. напълно съответства на комбинираната скица на лист 182 от делото. От приложените по делото скици, заповеди и удостоверения, както и от заключенията на вещото лице и от изложеното от него в съдебно заседание следва еднозначният извод, че не е налице твърдяната кадастрална грешка. На следващо място съдът намира, че ищците не доказаха, че са собственици на процесните * кв.м. въз основа на твърдяното от тях придобивно основание. В последната коригирана искова молба ищците сочат, че те са били собственици, към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. З. със заповед № */15.07.2008 г., на * кв.м., оцветени в жълто по скицата на л.204 от гр.д. № 145/2012 на ЗлРС, заснети като част от ПИ с идентификатор *, записан на ответника, по силата на придобиването им чрез договор № *, том *, рег. № *, дело № * от * г.. В отговора на исковата молба се прави възражение, че посоченият договор е нищожен и като такъв не е могъл да породи своето правно действие. Настоящата съдебна инстанция намира това възражение за основателно. Към момента на сключване на процесния договор продавачът по него не е имал основание да продава този имот, тъй като същият не е бил общинска собственост с оглед продажбата му като обособен обект на общинска фирма „В.” през 1994г. и 1995г. на М.В.. Подписаната от последния декларация за съгласие настоящите ищци да бъдат записани като купувачи на процесния имот няма никаква релевантна стойност, тъй като е недопустимо прехвърляне на права по този начин. Ищците не са могли да станат собственици на обектите описани в процесния договор, тъй като няма данни да е провеждана продажба чрез търг, или по друг начин съгласно ЗППДОбП /отм./ или съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗОС. Изводът за нищожност на процесния договор от 2002г. е възприет и в мотивите на касационно решение на лист 80 и въззивно решение на лист 75 от дело № 145/2012г. по описа на РС З.. Поради всичко изложено по-горе предявеният иск по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР е неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора ще следва ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника сторените по делото разноски в размер на 900 лв., представляваща сторените по делото разноски по гр. дело № 145/2012г. по описа на РС З., в.гр.д № 108/2013г. по описа на ОС С. и по гр. дело № 73/2013г. по описа на РС З.. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим искa по чл. 124, ал. 1 от ГПК предявен от ищците Р. М. В. с ЕГН * и В. М. В. с ЕГН * – и двамата със съдебен адрес гр. З., обл. С., ул. „С. С.” № * , срещу ответника „Л. П. ЕИК * , със съдебен адрес гр. З., обл. С.,ул. „Б.” № * да се признае за установено спрямо последния, че към момента на подаване на исковата молба - 25.04.2012 г., ищците са собственици на земна площ с повърхнина * кв. м., попадаща в поземлен имот с идентификатор * (под обект №* по скица № * г. и скица №* г. по КК на гр. З.), която земна площ е оцветена в жълт цвят на скицата, приложена на л. 204 от материалите по гр. д. № 145/2012 г. по описа на РС З. по силата на договор № * , том * , рег. № * , дело № * от 26.02.2002 г. и осъществено от ищците давностно владение за периода 26.02.2002 г. – 26.02.2012 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР предявен от ищците Р. М. В. с ЕГН * и В. М. В. с ЕГН * – и двамата със съдебен адрес гр. З., обл. С., ул. „С. С.” № 45а, срещу ответника „Л. П. ЕИК * , със съдебен адрес гр. З., обл. С., ул. „Б.” № * да се признае за установено спрямо последния, че ищците са били собственици, към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. З. със Заповед № * /15.07.2008 г., на * кв.м., оцветени в жълто по скицата на л.204 от гр.д. № 145/2012 на РС З., заснети като част от ПИ с идентификатор * , записан на ответника, по силата на придобиването им чрез договор № * , том * , рег. № * , дело № * от * г. и че е допусната кадастрална грешка чрез заснемането им в имота на ответника - ПИ с идентификатор * , вместо към имота на ищците - ПИ с идентификатор * . ОСЪДЖА Р. М. В. с ЕГН * и В. М. В. с ЕГН * – и двамата със съдебен адрес гр. З., обл. С., У. „С. С.” № * да заплатят на „Л. П. ЕИК * , със съдебен адрес гр. З., обл. С., ул. „Б.” №* сторените по делото разноски в размер на 900 лв.. Скицата на скицата на л. 204 от гр.д. № 145/2012 на РС З. да се счита за неразделна част от решението. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред СОС. РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Я. |