Решение по дело №3545/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   ………………../……………………..гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 3545 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „С.Б.“ ООД ЕИК *********, подадена чрез адв. Н.С. от ВАК, против НП № 03-009985 от 08.08.2018год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ТД е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ с оглед нарушаване разпоредбата на чл.152 от КТ.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е издадено в нарушение на адм.процесуалните норми (НП не отговаряло на изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАА) и в нарушение на материалния закон (твърди, че нарушение няма, алтернативно е маловажен случай) и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата, същият заявява, че оспорва фактите изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено като сочи, че нарушението било маловажен случай и не били настъпили вредни последици от него. Алтернативно моли да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ и да бъде наложено наказание в размер от 100лв. до 300лв..

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище че нарушението е от тези които не могат да бъдат отстранени в хода на проверката.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срок,  от надлежна страна, поради което и е  приета от съда за разглеждане.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец юли 2018год. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна между които и св. Б. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното дружество като работодател като първоначално била извършена проверка по работни места в търговски обект – ресторант „Синбад“ находящ се в КК „Златни пясъци“, а след това била извършена и проверка на документите изискани и представени от страна на въззивника. Проверката приключила с протокол за извършена проверка № ПР1824119/30.07.2018год. екземпляр от който бил връчен и на нарочно упълномощено от представляващия въззивното дружество лице.

В хода на документалната проверка по представените от страна на въззивника документи – ТД №2/31.05.2018год. сключен между въззивника „С.Б.“ ООД като работодател и Даниела Любомирова Маринова като работник, график за явяване/неявяване на работа за месец юни 2018год., присъствена форма за същия месец, правилник за вътрешния трудов ред, както и заповед №58/01.06.2018год. на въззивника като работодател касаеща работното време и почивките в „С.Б.“ ООД било установено, че  Даниела Любомирова Маринова, назначена на трудов договор като сервитьор в ресторант „Синбад“ находящ се в КК „Златни пясъци“ гр.Варна,  е работила на 22.06.2018 г. в работна смяна от 15:00ч. до 24:00ч., а на 23.06.2018 г. е започнала изпълнение на трудовите си задължения от 10:00 часа, като по посочения начин не й е осигурена междудневна почивка от дванадесет часа между посочените дати.  За констатираното нарушение на чл. 152 ал.1 от КТ, на 30.07.2018год. св. Б. съставила АУАН на въззивното дружеството -  жалбоподател, връчен на Соня Кръстева, в качеството й на упълномощено лице. Същата не вписала възражение към момента на връчването. Възражения не постъпили и впоследствие, вкл. до издаването на обжалваното НП.

На 08.08.2018год., въз основа на акта, АНО издал процесното атакувано НП като е възприел изцяло фактическите констатации отразени в него, приел е, че въззивника като работодател е нарушил разпоредбата на чл.152 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от същия нормативен акт му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени приложени към АНП (заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД на ИА „ГДТ“, Трудов договор № 2/31.05.2018год.,график за явяването/неявяването на работа за месец юни 2018год., присъствена форма за същия месец, Заповед № 58/01.06.2018год.  на управителя на въззивното дружество, правилник за вътрешния трудов ред, Протокол за извършена проверка  и др.), така и гласни (показанията на св. Б.), които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват от обективна страна вмененото на въззивника нарушение (неосигуряване на междудневна почивка), посочени са дата и място на извършеното нарушение – 23.06.2018год. в ресторант „Синбад“ в гр.Варна, КК „Златни пясъци“, обстоятелствата при които е било извършено нарушението, както и нарушената законова норма като налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в акта, така и в НП са изброени и доказателствата в подкрепа на адм.наказателното обвинение.  Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение за нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата чл. 152 КТ, съгласно която работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че Даниела Любомирова Маринова е работила по трудово правоотношение с въззивното дружество в ресторант „Синбад“, находящ се в гр.Варна, КК  „Златни пясъци“, като на 22.06.2018г. е била втора смяна и е приключила изпълнението на трудовите си задължения в 24:00ч., а на 23.06.2018г. е работила първа смяна като започнала изпълнение на трудовите си задължения в 10:00 часа, без да й е осигурена междудневна почивка от 12 часа. В горната насока са приложените към АНП график и отчетна форма за явяване на работа през юни 2018год., подписани от работодателя и представени по време на проверката, както и приложената Заповед №58/01.06.2018год. изходяща от въззивника, в която също е посочена продължителността на работните смени. Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивното дружество за нарушение на чл. 152 КТ. Що се касае до изложени във въззивната жалба твърдения, че се касаело за техническа грешка извършена от счетоводната фирма те очевидно не са скрепени с каквито и да било доказателства от една страна, а от друга се опровергават изцяло от представените по време на проверката и приложени към АНП график и отчетна форма подписани от самия въззивник. Следва да се отбележи още, че посочените по-горе документи по своята правна същност са частни свидетелстващи документи, но доколкото съдържат неизгодни за оспорващия факти и изхожда от него, се ползват с материална доказателствена сила. В случая съдържанието на документите не е оспорено със събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивното дружество следващото му се за него наказание, което определил в размер на 2000лв.

Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досeжно размера на наложеното наказание от една страна и от друга това, че нарушението е първо за въззивното дружество (доказателства за влезли в сила НП за нарушаване на трудовото законодателство от страна на въззивника в предходен момент не са налице) съдът счете, че така наложеното наказание е завишено. Прецени, че в случая дори наказание наложено в размер на минималния предвиден в закона ще постигне целите, като на генералната, така и на специалната превенция предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което и счете, че следа да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 2000лв. на 1500лв. 

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение от една страна, а от друга видно от приложената към АНП отчетна форма на същия работник не е била осигурявана предвидената в закона 12-часова междудневна почивка и още няколко пъти в рамките на същия месец.

Приложение в случая не може да намери и нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 лв. до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер на 50 до 100 лв. За да се приеме, че нарушението е маловажно следва да са налице и двете кумулативно дадени в закона предпоставки - нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от същото да не са произтекли вредни последици за работника. В случая характерът на административното нарушение изключва приложението на чл. 415в от КТ, тъй като същото е довършено на към момента на проверката и няма как да бъде отстранено. Освен това в случая се касае за нарушаване на основно право на работника - правото на почивка, което гарантира физическото и психично възстановяване от осъществяваната трудова функция, и нарушаването на което би могло да се отрази неблагоприятно върху здравето на работника. В този смисъл не би могло да се приеме и че от нарушението не са настъпили вредни последици.

Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следа да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009985 от 08.08.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Синбад – БГ“ ООД ЕИК *********, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. като намалява размера на санкцията на 1500лв.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: