РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 22.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 402/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба с вх. № 3756/13.01.2020 г.,
уточнена с молба от 14.05.2020 г. (л. 46 от делото), предявена от К.В.Х., с ЕГН: **********,
и В.К.Х., родена на *** г., с ЕГН: **********, действаща чрез своя баща и законен
представител К.В.Х., и двамата с адрес: ***, против ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***.
Ищците твърдят, че на 16.07.2017 г.,
около 17.30 часа, в гр. София, на ул. „Малобучински път“, след АМ „Люлин“, с
посока на движение от кв. „Суходол“ към с. Мало Бучино, Д.В.А., с ЕГН: **********,
при управление
лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № ******, нарушил правилата за
движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно
произшествие (ПТП) с лек автомобил „Пежо 307“, с peг. № ******,
управляван от ищеца К.В.Х., и в който ищцата В.К.Х. била пътник.
По случая бил съставен Протокол за ПТП
№ 657166/16.07.2017 г., като на водача Д.В.А. било наложено административно
наказание.
След ПТП, ищците били прегледани по спешност в ЦСМП на УМБАЛСМ
„Пирогов“, където им били извършени изследвания и след консултации с лекари -
специалисти, били освободени за домашно лечение.
Ищецът К.В.Х. твърди, че в резултат на
описаното ПТП, е получил следните увреждания:
-
Травма в окосмената част на главата;
-
Травма на гръден кош;
Ищецът твърди, че в резултат на получените при ПТП
увреждания, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и
страдания. Ищецът изпитвал продължително време главоболие, налагащо приемане на
силни болкоуспокояващи медикаменти, което от своя страна, водело до бърза
уморяемост и непълноценност. Освен това, ищецът понесъл ежедневните затруднения
в бита, които, заедно с негативното отражение, до което травмите довели в
продължителния процес на оздравяване, причинили срив на самочувствието му и
тежък психически шок. Ищецът изключително трудно преодолявал стреса,
предизвикан от ПТП, продължавал да се страхува да управлява автомобил, не спял
спокойно след инцидента, станал е много чувствителен, през цялото това време
изпитвал физически страдания, вследствие на болките. Оздравителният процес бил
много дълъг и възстановяването настъпвало много бавно, който процес не бил
приключил и към предявяване на исковата молба.
Ищцата В.К.Х. твърди, че в резултат на
описаното ПТП, е получила следните увреждания:
-
Мозъчно сътресение;
На 17.07.2017 г., ищцата била хоспитализирана в УМБАЛСМ „Пирогов“, в
Клиника по неврохирургия, поради оплаквания от отпуснатост и сънливост. След
приложена консервативна терапия, на 20.07.2017 г. била изписана, с препоръка за
активно наблюдение от педиатър.
Ищцата твърди, че в резултат на получените при ПТП
увреждания, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в значителни болки
и страдания - постоянно силно главоболие, придружено на моменти със сънливост и
отпуснатост. Ищцата изключително трудно преодолявала стреса от ПТП, страхувала
се да излиза навън, не спяла спокойно след инцидента, станала много чувствителна.
Ищците твърдят, че към датата на ПТП,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № ******,
включително и на водача Д.В.А.. По повод на процесното ПТП, на 23.03.2018 г.,
ищците отправили искане да им бъдат изплатени застрахователни обезщетения, но
ответникът не изплатил такова.
Предвид изложеното, ищците молят да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати:
-
на ищеца К.В.Х., сумата
от 6 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 06.07.2018 г. до окончателното им изплащане,
-
на ищцата В.К.Х., сумата
от 26 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Ищците
претендират и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗД „Б.И.“ АД е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № ******, както и че на 23.03.2018 г.
ищецът го е поканил да му заплати обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от процесното ПТП.
Ответникът
оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва твърденията на ищците, че процесното
ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с peг. № ******. Твърди, че не е налице деликт, а е налице случайно
деяние по чл. 15 НК.
Оспорва и че ищците са пострадали в описаното в
исковата молба ПТП. Излага съображения, че не са представени доказателства, че
уврежданията са в пряка връзка с процесното ПТП. Сочи, че липсват изискуемите
от закона документи, които да удостоверяват ПТП с пострадали лица, съгласно чл.
3 от Наредба № 13-41 от 12 януари 2009 година. Представеният по делото Протокол
за ПТП бил във форма за пътен инцидент без пострадали лица, само с материални
щети. Документът не бил подписан от ответника по делото и нямал материално
доказателствена сила в процеса. Оспорва и твърдението, че при настъпване на
процесното ПТП, ищците са били пътници в автомобила. Липсвали официални
документи в тази връзка,
Евентуално, ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносните резултати от страна на ищците, тъй като при
настъпване на процесното ПТП са били без поставен предпазен колан,
като са могли избегнат или ограничат травмите, ако са били с поставен предпазен
колан.
Ответникът оспорва исковете и по размер.
Сочи, че според представената
документация, К.Х. не е получил травматични увреждания вследствие на инцидента
от 16.07.2017 г. Липсвали каквито и да е данни, че при В.К.Х. е имало наличие
на мозъчно сътресение, нямало данни и за наличие на някакви усложнения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 16.07.2017 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/02/117000314012 валидна от 18.01.2017 г. до 17.01.2018 г., ответникът е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № ****** – Д.В.А.. Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 13.07.2020
г.), а и се
установява от представената Справка от базата данни на Информационния център
към Гаранционен фонд (л. 37 - 38).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 16.07.2017 г., около 17.30 часа, в гр.
София, на ул. Малобучински път, в посока от кв. „Суходол“ към с. Мало
Бучино, след като е преминал под моста на автомагистрала „Струма“, Д.В.А., с ЕГН: **********, при управление лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № ******, е нарушил правилата
за движение по пътищата, и е реализирал пътно-транспортно произшествие с лек
автомобил „Пежо
307“,
с peг. № ******, управляван от ищеца К.В.Х. и в който
ищцата В.К.Х. е била пътник.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Протокол за
ПТП № 1657166, съставен на 16.07.2017 г. от мл. автоконтрольор при СДВР (л. 9).
Като причини и обстоятелства за настъпване на ПТП, в Протокола за ПТП е
посочено, че на 16.07.2017 г., около 17.30 ч., лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг.
№ ******, управляван от Д.В.А.,***,
в посока от кв. „Суходол“ към с. Мало Бучино и след АМ „Струма“, поради
движение с несъобразена скорост „поднася“
и реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Пежо 307“, с peг. № ******.
Протоколът е подписан от съставителя и от двамата водачи, без възражения.
Към Протокол
за ПТП № 1657166/16.07.2017 г. са приложени скица на ПТП и декларации на двамата водачи, в
които са написани времето, мястото, механизма и други обстоятелства относно
реализираното ПТП. В т. 18 на своята декларация водачът К.В.Х. сочи, че
той и дъщеря му В.К.Х. са били прегледани в „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов“, след което
са освободени за домашно лечение (л. 14). В т. 18 на
своята декларация водачът Д.В.А. отбелязва, че във връзка с процесното ПТП
„няма пострадали“ (л. 15).
На 16.07.2017 г., на Д.В.А. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 026782 (л. 11), за това, че на 16.07.2017 г., около
17.30 ч., на ул. „Малобучински път“, при АМ „Люлин“, като неправоспособен
водач, е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № ******,
с несъобразена с пътните условия скорост (при мокра пътна настилка), вследствие
на което реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Пежо 307“, с peг. № ******, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 150 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/.
Въз основа на АУАН № 026782/16.07.2017
г., на 22.08.2017 г. е съставено с Наказателно
постановление № 17-4332-016578 (л. 12), с което на Д.В.А.
е наложено административното наказание „глоба“ за извършените нарушения
на чл. 20, ал. 2 и чл. 150 ЗДвП. Видно от извършеното
отбелязване, наказателното постановление е влязло в сила на 25.09.2017
г.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.В.А., който
при настъпване на процесното ПТП е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № ******.
Свидетелят А. сочи, че е участвал в ПТП на АМ „Струма“ преди
около две години, като не помни точната дата. Било в светлата част на
денонощието, около 5 – 5.30 часа. Свидетелят управлявал лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ по АМ „Струма“, в посока към град Перник. Било мокро, валял
дъжд, пътната настилка била в „трагично състояние“ и се пързаляло. Свидетелят
тргнал от кв. „Суходол“ и не се качил на магистралата, а завил под моста за с.
Мало Бучино (за гр. Перник). Там автомобилът са „плъзнал“, навлязъл в лентата
за насрещно движение и свидетелят усетил, че е ударил друг автомобил. Мястото
било на завой, имало ограничение на скоростта 40 км/ч., а свидетелят карал с
около 45 – 50 км/ч. И двата автомобила се ударили от дясната страна, ударът
между тях бил почти челен. След удара, свидетелят А. излязъл
от автомобила и отишъл да провери хората в другия лек автомобил - момичето било
в детското столче в колата, което се е намирало от дясната страна, и си било
прехапало устата, а мъжът бил адекватен и излязъл извън автомобила. След това и
друга кола поднесла, но не е спряла.
След 4 – 5 часа са дошли полицейски служители.
По
делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза (л. 110-114). Вещото лице по АТЕ,
след като се е запознало с представените по делото доказателства, е описало
следният механизъм на ПТП: на 16.07.2017 г., около 17.00 часа, по ул.
„Малобучински път“, в посока от кв. „Суходол“ към село Мало Бучино, се е движил
л.а. „Фолксваген Пасат“, с peг. № ******, управляван от Д.В.А..
Приближавайки се към пътния възел на автомагистрала „Струма“ за него е имало няколко пътни
знака В26 за намаляване на скоростта му съответно на 60, 50 км/ч, а преди левия
завой, с който ще навлезе под моста на автомагистралата, знакът е бил 40 км/ч. Водачът А. е преминал първо през ляв
завой, след това е преминал под моста на автомагистрала „Струма“ и е навлязъл в процесния десен завой с около 50
км/ч. В началото на десния завой е имало поставен знак В26, ограничаващ
скоростта му до 30 км/ч, а критичната скорост е била 45 км/ч. при мокър асфалт.
Тъй като скоростта на движение с 50 км/ч на л.а. „Фолксваген
Пасат“, с peг. № ******, е била по-висока от критичната за десния завой от 45 км/ч,
лекият автомобил е придобил бързо странично занасяне и се е отклонил диагонално
наляво с ротация в посока на часовниковите стрелки. Навлязъл е диагонално в
лентата за насрещното си движение. В същото време срещу него се е движил лекият автомобил „Пежо 307“, с peг. № ******, управляван от К.В.Х., със скорост около
40 км/ч, като за него завоят е бил ляв.
Навлизането на л.а. „Фолксваген Пасат“, с peг. № ******, в лентата за движение на л.а.
„Пежо 307“, с peг. № ******, е станало за
кратко време – 1,37 секунди, което е по-малко и от времето за задействане на
спирачките, поради което водачът на л.а. „Пежо 307“, с peг. № ******, не е имал техническата възможност да
започне да спира и не е могъл да предотврати удара. Страничното поднасяне на л.а. „Фолксваген Пасат“, с peг. № ******, е станало
неконтролируемо и водачът му също вече не е имал възможност нито да спре, нито
да стабилизира напречната устойчивост на автомобила си. Поради това е настъпил
челен кос удар под ъгъл между двата автомобила.
Видно от
заключението на АТЕ, причината за
настъпване на ПТП е в действията на водача
на л.а. „Фолксваген Пасат“, с peг. № ******, който не е преценил
правилно скоростта си за движение при мокра пътна настилка, с което е
допуснал неконтролирано странично занасяне и настъпване на челен удар в лентата
за насрещно движение с л.а. „Пежо 307“, с peг. № ******.
От
събраните по делото писмени доказателства и от приетото по делото
заключение по извършената съдебно-медицинска експертиза (л. 86-89), се установява, че в резултат на процесното
ПТП, К.В.Х. е получил следните травматични увреждания:
-
контузия
на гръдния кош и корема без рентгенови данни за счупване на ребра,
пневмо-или хемоторакс и без клинични и ултразвукови данни за травматична увреда
на коремни органи и наличие на свободно подвижна течност в корема.
Медикобиологичната
характеристика на това увреждане е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В.К.Х. е получила следните травматични увреждания:
-
черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: сътресение на главния мозък и контузия на
главата, както и
-
лицево-челюстна травма, състояща се от контузия на тялото на долна челюст
вляво без рентгенови данни за
счупване на челюстта.
Черепно-мозъчната
травма е протекла с количествена помяна в яснотата на съзнанието (зашеметяване,
обърквае), без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние и е
реализирала медико-биологичния критерй разстройство
на здравето, неопасно за живота. Контузията на главата и на тялото на
долната челюст вляво са причинили на ищцана болки и страдания.
Видно от
СМЕ, тези травматични увреждания са с доказан произход – получени са от ПТП от
16.07.2017 г. За да достигне до този извод, ВЛ е посочило, че е съобразило
представените по делото писмени доказателства - медицинската документация, в
която е указано, че ищците, с екип на Център за спешна медицинска помощ – гр.
София, са транспортирани за преглед до спешното отделение на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“.
Травматичните
увреждания при К.В.Х. са получени от
притискането на коланната лента по време на инцидента.
Черепно-мозъчната
травма при В.К.Х. е получена по контактен механизъм. Горната част на тялото се
е изхлузило от столчето и предпазните ленти на колана, при което главата е
дошла в съприкосновение с предна дясна седалка.
Предприето е лечение
и за двамата ищци. К.В.Х. след инцидента е бил транспортиран
до спешното отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и е бил настанен в хирургичен
кабинет. Проведени са образни изследвания и консултации. При неврохирургичния
преглед не са установени локални, анамнестични и клинични данни за травма на
централната нервна система. От направените рентгенографии на гръден кош не са
установени счупвания на ребра, както и пневмо- или хемоторакс. Ултразвуковото
изследване на коремни органи е без данни за травматична увреда на паренхимни
органи и без наличие на свободно подвижна течност в коремната кухина. Освободен
е с указания за хигиенно-диетичен режим и прием на обезболяващи медикаменти.
В.К.Х. след
катастрофата е транспортирана с екип на Център за
спешна медицинска помощ – гр. София, до спешното отделение на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ и настанена в детска противошокова зала /ДПЗ/. Проведени са били
консултации и образни изследвания. От консултацията с лицево-челюстен хирург е
установена контузия на тялото на долната челюст вляво. Направените
рентгенографии са без данни за счупване на долна челюст. От прегледите на
детски хирург и детски травматолог не са описани данни за травматични увреди.
Била е освободена с указания за режим и наблюдение.
Поради проява
на отпуснатост и сънливост на 17.07.2017 г., след нов преглед в неврохирургичен
кабинет, е приета на лечение с диагноза мозъчно сътресение. Проведено е
комплексно болнично лечение, състоящо се от: режим на легло, активно
неврологично наблюдение, медикаменти. При постъпване е била сънлива, вяла и
отпусната. Медикаментозното лечение на ищцата е включвало инфузионни разтвори,
антибиотик, обезболяващи медикаменти. Болничният престой е бил в рамките на три
дни. Изписана е в добро общо състояние, без неврологична симптоматика. Дадени
са и указания за хигиенно-диетичен режим.
Възстановителният
период за контузията на ищеца К.Х. е в рамките на 15-20 дни, като той е търпял болки и страдания за период от около
20 дни, най-интензивни в първите 10, като се отбелязва, че прагът на болева
чувствителност е индивидуален и от него зависи интензитета и продължителността
на оплакванията. По данни от личния преглед, извършен от вещото лице, ищецът е
в добро общо състояние. Дългосрочната перспектива е благоприятна.
Относно
травматичните увреждания на шщцата В.К.Х. – възстановителния период на
мозъчното сътресение, като функционално динамично нарушение на мозъчната
дейност, при правилно проведено лечение, е в границите на 3-5 седмици. Обичайно лечението приключва успешно, усложнения не се очакват. Най-честото
оплакване при такава травма е главоболието. В процесния случай В.К.Х. е търпяла
болки от контузията на тялото на долна челюст вляво. Ищцата е търпяла болки и
страдания за две седмици, като най-интензивни са били през първата седмица. По
данни от личния преглед, извършен от вещото лице, ищцата е в добро общо
състояние, в ясно съзнание, без оплаквания. Дългосрочната прогноза е благоприятна.
ВЛ по
сМЕ е посочило, че от травмите на двамата ищци са изминали четири години и
четири месеца към момента на изготвянето на СМЕ. Лечебният и възстановителният
период отдавна са приключили, а невъзстановени
увреди няма. И при двамата ищци лечението е приключило успешно и не са съобщават
за оплаквания, свързани с претърпените травматични увреждания.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.Б.М.която живее
на фактически съпружески начала с брата на ищеца К.Х..
Свидетелката
сочи, че на 16.07.2017 г., е била заедно с К.Х. и брат му ХХ. на обяд при майка
им. К. тръгнал с лек автомобил „Пежо“, в който била и дъщеря му В.. По-късно К.
се обадил на свидетелката, че с дъщеря му са катастрофирали. Свидетелката веднага
отишла на мястото на ПТП, което се е намирало на пътя от с. Мало Бучино, преди
магистралата, в посока София (М.живеела на 5 минути от катастрофата). На място
видяла, че ищецът К.Х. има задух, болки
в гърдите и корема. Ищцата В.Х. се
намирала в детското столче, закопчана. Тя си ударила главата, коремът я
е болял, пищяла, поради което и свидетелката я извадила от столчето. Линейката пристигнала
след нея и ги чакала заедно с ищците в УМБАЛСМ
„Пирогов“, където ищцата е останала за лечение за 5
дни, тъй като е имала течност в малкия таз от прерязването на колана, а ищецът
е бил освободен.
След
това, свидетелката сочи, че ищцата е имала „голям страх“, не искала да се вози
в кола, плачела насън, плашела се. Ищецът поне 7 - 10 дена след катастрофата го
боляли гърдите.
При така установените
факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана. Събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват
предпоставките от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД. Неоснователни са
възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
peг. № ****** не е виновен за настъпването на процесните неимуществени вреди у
ищците. С оглед установеното от фактическа страна, водачът Д.В.А. е действал
противоправно, тъй като е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
предвиждащи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие;
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Водачът А. е действал противоправно, защото като водач
на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № ******, в нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, не се е съобразил със състоянието на пътя, чиято настилка е била
мокра към момента на процесното ПТП (допуснатото нарушение на чл. 150 ЗДвП –
управлявал е МПС като неправоспособен водач, не се установява да е в причинна
връзка с процесното ПТП).
В заключение, съдът приема, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват
предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗД „Б.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица, каквито като
пострадали се явяват К.В.Х. и В.К.Х. (чл. 478,
ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що се отнася до размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици
за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът
съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки
и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период, прогнозата за
възстановяването на ищците, възрастта им към датата на ПТП (42 г. и почти 6 г.),
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването
на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
степента на увреждане и ефектът, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от К.В.Х. неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 1 500
лева, а справедливото обезщетение за
претърпените от В.К.Х. неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 10 000 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа
евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалите ищци.
По обективния характер на съпричиняването е налице
задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В
константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в
създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т.
д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г.
на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о.,
решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от
10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т.
д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т.
о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО
и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по
смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление на
действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. №
2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен това, според цитираната съдебна практика,
дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при
преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли
за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не
е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК
на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо
увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно
наличието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и
вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС,
II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също
е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно
и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди.
В настоящия случай, ответникът твърди, че ищците са
допринесли за негативните последици от ПТП, тъй като са пътували в лекия
автомобил „Пежо 307“, с peг. № ******, без поставени обезопасителни
колани.
Установи се по делото, че в резултат на процесното
ПТП, ищецът К.В.Х. е получил контузия на гръдния кош и корема. От заключението
по приетата комплексна
съдебномедицинска и съдебноавтотехническа експертиза (л. 91-95), което не
е оспорено и съдът кредитира, като обективно и компетентно, се установява, че характерни
увреждания по тялото при поставени предпазни колани са напречни, широки
лентовидни охлузвания и кръвонасядания по кожата и дълбоките тъкани в долната
трета на корема, получени от напречната част на колана, при по-тежки случаи с
увреда на коремни органи; контузия с охлузвания и кръвонасядане на гръдния кош
по линията на косата част на колана, при по-тежки случаи, придружени с фрактури
на ребра, гръдна кост, ключица и увреда на вътрегръдни органи. Съобразявайки
механизма на травмата, получените травматични наранявания, местоположението на
ищеца К.В.Х. в автомобила, както и липсата на други травми, вещите лица по КЕ
са приели, че ищецът Х. най-вероятно е пътувал с правилно поставен колан.
С оглед на това, съдът приема, че с поведението си
ищецът К.В.Х. не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради
което и определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Съгласно чл. 137в., ал. 1 – ал. 3 ЗДвП,
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни
средства са оборудвани (ал. 1). За деца с ръст под 150 сантиметра, които
пътуват в моторни превозни средства от категориите M1, N1, N2 и N3, оборудвани
със системи за обезопасяване, се използват системи за обезопасяване на деца от
пълния или непълния клас ***. 137б, ал. 2, съобразен с теглото на детето, в
съответствие със: 1. класификацията по чл. 137б, ал. 1 - за системите
за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 1;
2. данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за
което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в
съответствие с чл. 137г, ал. 1, т. 2. (ал. 2). В моторните превозни
средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за
обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст, а
децата на възраст три и повече години и с ръст под 150 сантиметра заемат
седалка, която не е предна (ал. 3).
В настоящия случай, към датата на настъпване на
процесното ПТП, пострадалата В.К.Х. е била на почти 6 години, а лекият
автомобил, в който е пътувала е от категория М1 според класификацията в чл. 149,
ал.1, т. 2, б.“а“ ЗДвП. Съдът приема за установено по делото (от показанията на
св. М.), че ищцата се е намирала в система за
обезопасяване на деца (детско столче), разположена на задната седалка. И двата
класа системи за обезопасяване на деца включват устройства, които да обхващат
(и задържат) тялото на детето (чл. 137б, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП), поради което и в
настоящия случай, въпросът за теглото на ищцата към датата на ПТП не е
определящ за извода за наличието на съпричиняване или не.
Видно
от КСМАТЕ, устройството и предназначението
на предпазните колани е да намалят риска от получаване на увреждания или да
предотвратят настъпването на по-тежки такива при ПТП. Поставените колани
намаляват инерционното движение на тялото при удара, задържат пътниците на
седалките им и не позволяват да се преместват свободно в купето на автомобила,
предпазват го от удари в части от вътрешната конструкция на автомобиа и от
изхвърлянето му непосредствено след удара.
Установява се по делото (от СМЕ и от КСМАТЕ), че в
резултат на процесното ПТП, ищцата В.К.Х. е получила черепно-мозъчна травма,
състояща се от следните компоненти – сътресение на главния мозък, контузия на
главата, както и лицево-челюстна травма, състояща се от контузия на тялото на
долна челюст вляво без рентгенови данни за счупване на челюстта.
Съобразявайки получените от ищцата травматични увреждания,
местоположението на ищцата, механизма на получаване травмата (при съприкосновение между главата на детето с предната дясна седалка на автомобила),
както и механизма на ПТП (челен кос удар под ъгъл
между двата автомобила, т.е. нямало е страничен удар или преобръщане на
автомобила), вещите лица по КСМАТЕ
са приели, че ищцата В.К.Х. не е била правилно обезопасена, което е довело до
изпадането ѝ и последвалия удар на главата в предната дясна седалка. В
открито съдебно заседание на 02.11.2020 г., експертизата потвърждава, че ако
детето е било добре прикрепено към столчето, не би трябвало да изпадне и да
получи удар в главата. Показанията на
св. М.не могат да опровергаят горния извод, тъй като свидетелката няма
непосредствени впечатления дали ищцата е била правилно обезопасена към момента
на ПТП (свидетелката сочи, че е отишла на място 5 минути след ПТП и е видяла, че детето е било в столчето
„закопчана“), а и се опровергават от заключенията по СМЕ и КСМАТЕ.
В
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 44/23.06.2020 г. по т.д. №
1879/2019 г. по описа н ВКС, І ТО е прието, че преценката върху кого тежи
задължението за обезопасяване на пътуващо в МПС малолетно дете следва да се
разреши при прилагане на разпоредбите на специалния закон – Закона за движение
по пътищата. Водачът, превозвайки малолетно дете в автомобил, който не е
оборудван със система за обезопасяване, съответна на възрастта и теглото, респ.
ръста на детето, нарушава установена в закона забрана. Спазването на
изискването за оборудване на автомобила със система за обезопасяване с оглед
превозване на дете включва и задължение на водача при пътуване да осигури
ползването на тази система - да монтира или да следи за правилната експлоатация
на системата според специфичните изисквания на видовете системи; да постави или
да се убеди, че детето е поставено правилно в системата („детското столче“), включително дали предпазните колани са
закопчани. Забраната е пряк израз на вменената на водача завишена грижа,
която той трябва да полага при управление на МПС, когато в превозното средство
пътува дете под определената в закона възраст, която превалира над общото
задължение на всеки родител да упражнява надзор над малолетното си дете. В
цитираното решение, ВКС е приел, че пътуването на пострадалия в лекия автомобил
без закопчан предпазен колан на детско
столче, е резултат на противоправното поведение на водача и би имало значение
за причинените в резултат на бездействието вреди.
По
изложените съображения, това възражение на ответника е
основателно. Съпоставяйки двата приноса, обаче, съдът приема, че ако водачът на застрахования лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с peг. № ******, беше изпълнил установените в чл. 20, ал. 2 задължения
на водачите на пътни превозни средства, пътно-транспортното произшествие със
сигурност е щяло да бъде предотвратено. Поради това, съдът приема, че по-голям
принос за настъпване на вредоносните последици има не нарушението на чл. 137в ЗДвП, а деянието на водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № С 21
30 МС, което е първопричина за настъпване на произшествието и има относително
по-голямо значение за настъпването на вредите. Приносът за нарушението на чл.
137в ЗДвП съдът определя на 20 %, с колкото и на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД
следва да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение.
Поради изложеното, искът на В.К.Х. е основателен и
доказан за сумата от 8 000 лева (10 000 лв. – 20 %), а за разликата до пълния предявен
размер, искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно
чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил
и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2.
изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се
лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата,
които той трябва да представи за установяване на основанието и размера на
претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че
необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на
претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на
доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.
380 пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ,
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл.
409 КЗ.
В настоящия случай, ищците са поканили ответника да
им заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от процесното ПТП
на 23.02.2018 г (л. 34 от делото), но без
да бъдат предоставени пълни и точни данни за банкова сметка, *** на
застрахователя, съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 КЗ. Видно от молба №
ОК-440324/05.07.18 г., ищецът К.В.Х. е представил данни за банкова сметка по
смисъла на чл. 380, ал. 1 КЗ на 05.07.2018 г. (л. 35), а видно от молба №
ОК-17146/09.01.20 г., ищцата В.К.Х. е представила горепосочените данни на
09.01.2020 г. (л. 36), поради което и с оглед разпоредбата на чл. 409, вр. чл.
380, ал. 3 КЗ, обезщетението за забава в размер на законната лихва е дължимо от
06.07.2018 г. - за обезщетението на ищеца К.В.Х., и от датата на предявяване на
исковата молба на 13.01.2020 г. (с оглед диспозитивното начало) – за
обезщетението на ищцата В.К.Х..
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на
адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат В.В.О., сумата от 698.40
лева – адвокатско възнаграждение, с вкл. ДДС, съразмерно на уважената част от исковете (2328 лева х 0.30).
Ответникът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски и е представил доказателства за извършени такива в
размер на 1500 лева, без ДДС, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.06.2020 г.,
приложен на лист 63 от делото. В съдебно заседание на 01.03.2021 г., ищците
са направили възражение за прекомерност на възнаграждението и са поискали
същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В настоящия случай, заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение е под предвидения в чл. 7, ал. 2 Наредба №
1/09.07.2004 г., поради което и е безпредметно да се изследва фактическата и
правна сложност на спора и т.н.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва
да се присъди сумата от 1540 лева от общо направените разноски в размер
на 2200 лева (2200 лв. х 0.70), вкл. платено адвокатско възнаграждение ( 1800 лева,
с вкл. ДДС) и депозит за КЕ (400 лева).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно
уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Софийски градски съд, сумата от 634.70 лева – държавна такса (380 лева) и депозит за експертизи –
254.70 лева (849 лв. х 0.30) ,
от внасянето на които, ищците са били освободени.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати, на основание чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, както следва:
- на К.В.Х., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата
от 1 500 лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 16.07.2017
г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2018 г. до окончателното
плащане, и
- на В.К.Х., родена на *** г., с ЕГН: **********,
действаща чрез своя баща и законен представител К.В.Х., и двамата с адрес: ***,
сумата от 8 000 лева – главница, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 16.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 13.01.2020
г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, предявен от К.В.Х., за разликата над 1 500
лева до пълния предявен размер от 6 000 лева и иска по чл. 493, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 432, ал.1 КЗ, предявен от В.К.Х., за разликата над 8 000 лева до пълния
предявен размер от 26 000 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат В.В.О., САК, с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата,
сумата от 698.40 лева
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
К.В.Х., с ЕГН: **********, и В.К.Х., родена на *** г., с ЕГН: **********,
действаща чрез своя баща и законен представител К.В.Х., и двамата с адрес: ***,
да заплатят на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1540 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 634.70 лева –
държавна такса и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: