№ 14961
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110103522 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника Х. Н. Г. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в
гр.София, г.к.Св.Троица, бл.175, вх.Б, ет.2, ап.28 през периода май 2019 -
април 2022 г. и е извършвал услугата дялово разпределение за периода април
2020 - април 2022 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й и
възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не е платил, изпаднал е в
забава и е задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава.
Сочи, че трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД, е сключило
договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден обект на ответника. И това дружество се е
задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна
енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответника и да
води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от
ГПК, но ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя
интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си
1
за следните суми: 632,45 лв., претендирана като цена на топлинната енергия
за периода май 2019 - април 2022 г.; 28,86 лв. - възнаграждение за услугата
дялово разпределение за периода април 2020 - април 2022 г.; 95,11 лв.–
обезщетение за забава за периода 15.9.2020 - 16.5.2023 г., съответно 5,86 лв. –
обезщетение за забава за периода 15.6.2020 – 16.5.2023 г. Моли и за
осъждането на ответника за направените разноски по настоящото и по
заповедното дело.
Ответникът Х. Н. Г. с оспорва исковете по основание и размер. Твърди,
че не е собственик на процесния имот.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
Относно исковете по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл.36, ал.3 ЗЕ
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, реално доставеното количество и цената му, както и от страна на
ответника – на възраженията му, че не е собственик или ползвател на
процесния топлоснабден имот през исковия период.
Твърденията на ищеца, че процесният имот е топлоснабден, реалните
количества доставена топлинна енергия и цената й се установяват от приетата
по делото комплексна техническа и счетоводна експертиза.
По делото е спорно дали през исковия период е действал договор за
2
продажба на топлинна енергия и между кои страни. Съгласно т.1 на
Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по 2/2017 на ОСГК Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й.
Настоящата хипотеза е същата. От приетата по делото молба-декларация
от 19.11.1993г. от трето неучастващо по делото лице –Ж.Г. Г.А, до ищеца е
видно, е видно, че е поискала откриване на партида на свое име. Така това
лице е адресирала до ищеца предложение по смисъла на чл.13 ЗЗД за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия, което предложение е
прието от ищеца и това се вижда от изпълнението на договора от страна на
ищеца с доставянето на топлинна енергия до имота. Съгласно тълкувателната
съдебна практика договорът за продажба на топлинна енергия е неформален, а
хипотезата по чл.149, ал.1 ЗЕ се касае за форма за доказване, а не за
действителност. От това може да се направи извод, че е налице съвпадане на
двете насрещни изявления по повод възникването на договорна връзка за
продажба на топлинна енергия, с други думи – е сключен договор за продажба
на топлинна енергия между посоченото трето неучастващо по делото лице –
Жана Г.а и ищеца, както и че през исковия период между тях е едйствал
договор за продажба на топлинна енергия. Той попада именно в хипотезата,
която е обсъдена с тълкувателното решение, при която се изключва
отговорността на собственика или съсобственика на имота. Отговорен за
плащане на топлинната енергия за исковия период следва да се приеме, че е
трето лице а не ответника.
В тази връзка, документите от които личи, че ответникът е съсобственик
на част от имота (поне на 1/6 ид.части, което личи от договора за продажба от
19.8.1993 г. и удостоверението за наследници на Никола Г. – баща на
ответника) не допринася за доказване на тезата на ищеца за облигационна
3
връзка между тях. От приетия по делото договор за доброволна делба от
септември 2022 г. се установява, че след този момент е станал собственик на
процесния топлоснабден имот. Това обаче е безпредметно за предхождащите
го факти, каквито се явяват фактите от предмета на делото, на които се
основават исковете за предходни периоди, приключващи в края на април 2022
г. От договора за доброволна делба не може да се направи извод на какво
основание ответникът е придобил дялове в съсобствеността извър 1/6 ид.части
по наследство от баща му. Не може да се направи и извод към момента на
сключването на договора да са били по-големи от 1/6, не може да се направи и
извод да са придобити по наследство от майка му – Жана Г.а (посоченото по-
горе трето неучастващо лице), за която няма доказателства по делото да е
починала и ответникът да е наследил от нея правото на собственост върху
имота, респ. половината от евентуалните й дългове към ищеца.
Изложеното показва, че искът следва да се отхвърлят.
Останалите искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД са обусловени
от иска по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, поради което и те следва да се
отхвърлят.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за признаване на осн. чл.422, ал.1
ГПК ответникът Х. Н. Г. с ЕГН ********** да е задължен да му плати
следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 632,45 лв.,
претендирана като цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия на съсобственика на топлоснабдения обект с адрес
гр.София, г.к.Св.Троица, бл.175, вх.Б, ет.2, ап.28 за периода май 2019 - април
2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №29266/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 30.5.2023г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД – 28,86 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ във връзка с договор за продажба на топлинна енергия на
4
съсобственика на топлоснабдения обект с адрес гр.София, г.к.Св.Троица,
бл.175, вх.Б, ет.2, ап.28 за периода периода април 2020 - април 2022 г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по
ч.гр.д. №29266/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 30.5.2023г. до изплащането на
сумата;
- на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД - 95,11 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД за периода 15.9.2020 - 16.5.2023 г.,
- на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД – 11,73 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.6.2020 - 16.5.2023
г.,
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса за разглеждане на настоящите
искове, каквато се явява разликата над 25,00 лв. до пълния размер на
внесената сума от 75,00 лв. (т.е. 50,00 лв. )
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5