Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
Гр. Разград, 21 февруари 2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело №14 по описа за
2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ
от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Винпром-Лудогорие“ООД, гр.Разград против
Решение №465/02.12.2019г., постановено по АНД №579/2019г. по описа на
Разградския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №441389-F476116/10.06.2019г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18) във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 700 лв. на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон.
В жалбата се сочи, че постановеното решение е неправилно и необосновано,
поради което следва да се отмени, ведно с произтичащите от това законни
последици. Излагат се доводи, че процесното деяние съставлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН и наложената санкция е прекомерна по размер и явно
несправедлива.
Ответникът по касационната жалба не изпраща процесуален представител и не ангажира
съда със становище по нея.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и недоказана, като сочи,
че не са налице сочените в нея касационни основания и предлага на съда да
потвърди решението на районния съд.
Разградският административен съд, след като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания,
извърши служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК и
анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от
надлежна страна против решение, което подлежи на инстанционен контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна и недоказана по следните фактически и
правни съображения:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени
доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно
преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани
фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите сочат,
че на 06.03.2019г. от данъчни служители е извършена проверка в търговски обект
– фирмен магазин - винопродавница, стопанисван от
жалбоподателя. При нея е установено, че в обекта има монтирано фискално
устройство (ФУ), което притежава функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. Според представения отчет от ФУ разчетената касовата наличност била
в размер на 180, 70 лв., а реално установената касова наличност била в размер
на 405, 44 лв., т.е. с 224, 74 лв. повече. Описаните факти и
обстоятелства са отразени в съставения по реда и при условията на чл.50 от ДОПК Протокол за извършена проверка
№0307331/06.03.2019г., който се ползва с формална доказателствена сила (чл.50,
ал.1 от ДОПК). При тези данни контролните органи са приели, че е извършено
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18,
тъй като не е изпълнено задължението
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" и са съставили срещу дружеството АУАН №F476116/10.03.2019г.
Отразените в него констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с
процесното НП е наложил имуществена санкция в размер на 700лв. на основание
чл.185, ал.2 във вр. ал.1 от ЗДДС. С решението си Разградски районен съд е
потвърдил същото като законосъобразно. Изложените от него мотиви се споделят
напълно и от настоящата инстанция
Оспорените актове са постановени от оправомощени органи, съгласно
приложената заповед №ЗЦУ-ОПР -17/17.05.2018г. на Изпълнителния
директор на НАП, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност,
при спазване на изискванията за форма и съдържание и в съответствие с
процесуалните правила и норми. В тях се съдържа фактическо описание на
нарушението, което е ясно и конкретно, както и доказателствата, които го
потвърждават. От съдържанието им наказаното лице е могло да разбере какво
административно нарушение му е вменено и да ангажира своята защита в пълен
обем. Правилно са посочени и приложени и съотносимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение. Събраните писмени и гласни доказателства установяват по категоричен и
безспорен начин, че с противоправното си бездействие касационният жалбоподател
от обективна страна е осъществил вмененото административно нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 във вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС,
поради което правилно и обосновано е ангажирана неговата административна
отговорност с процесното НП. Наложеното наказание е около минималния размер,
посочен в санкционната норма (от 500 до 2 000лв.) и съответен на степента
на обществена опасност на конкретното деяние. В тази връзка следва да се
отбележи, че разликата между регистрираната във ФУ и реално установена касова
наличност е значителна както в абсолютен размер, така и в пропорционално
съотношение. С оглед на това съдът намира за неоснователни и недоказани
твърденията на касационния жалбоподател, че случаят е маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН и наложената санкция е прекомерна по размер и явно несправедлива.
Легално определение за "маловажен случай" се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, според която това е такова деяние, при
което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. В казуса не са ангажирани доказателства, които да обуславят
значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от
жалбоподателя нарушение в сравнение с типичните, обичайни случаи. Извършеното нарушение е формално по своя
характер, като липсата на вредни
последици за държавата и на нанесени щети за фиска, са елемент от правната
квалификация и обуславят приложението на чл.185, ал.1 от ЗДДС, който предвижда
по-леко наказание за тези деяния в сравнение с общата санкционна разпоредба на
чл.185, ал.2, предл.1 от ЗДДС .
Тъй като настоящата инстанция не стигна до фактически и правни изводи
различни от тези на районния съд, то обжалваното решение като валидно,
обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№465/02.12.2019г., постановено по АНД №579/2019г. по описа на Разградския районен
съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/