№ 401
гр. Стара Загора, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Нели П. Георгиева
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20235530201606 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление №24–2300107 от 11.05.2023
година на Директора на дирекция „Инспекция по труда„ град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му имуществена санкция
моли съда да я отмени. Мотивира се че не е извършено административно
нарушение, неправилно е приложен материалния закон.
В с.з. и в писмена защита чрез адвокат Д. поддържа жалбата и моли съда
да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна чрез юрисконсулт Л взема становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление, като
претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за
установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради
което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че „Керасус Лоджистик„
ООД в качеството си на работодател – ЮЛ не е уведомил териториалното
поделение на ИА „ГИТ„ –Дирекция „Инспекция по труда„ град Стара Загора
писмено в седем дневен срок от датата на започване на работа на чужденеца –
гражданин на трета държава /Република Турция/ Ч.М роден на *** г., който
работи по трудов договор №109/18.01.2023г. изпълнявайки трудовите
функции на длъжност „шофьор товарен автомобил„ с дата на действително
започване на работа 19.01.2023 г. и е в нарушение от 27.01.2023 г.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Б.
Г. /актосъставител/ св. Й.Й, св. И. И,справка от Търговския регистър за
актуално състояние; Писмо №ИЗХ23015729/15.03.2023г. до Областна
Дирекция на МВР -Стара Загора; Писмо N9BX23026149/21.03.2023г. от
Областна Дирекция на МВР -Стара Загора; Писмо
№ИЗХ23018058/22.03.2023г. до Областна Дирекция на МВР,Писмо
№ВХ23031089/30.03.2023г. от Областна Дирекция на МВР -Стара Загора;
Писмо №ИЗХ23015738/15.03.2023г. до Агенцията по заетостта; Писмо
№ВХ23034089/06.04.2023 г. от Агенцията по заетостта; Трудов договор
№*********/18.01.2023г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с входящ №243902300109806/18.01.2023;
Длъжностна характеристика от 18.01.2023г. Служебна бележка за проведен
начален инструктаж; Разрешение за пребиваване *** Лична карта ***; Карта
за квалификация на водач на МПС; Паспорт ****, протокол за извършена
проверка.
При така посочената фактическа обстановка, която се потвърждава по
несъмнен и безспорен начин от цитираните доказателствени средства
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че
е нарушен чл.10, ал.1 от ЗТМТМ и на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.78,
ал.1 ЗТМТМ е наложил имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Жалбоподателят „Керасус Лоджистик„ ООД има качеството на
работодател по смисъла на параграф 1 т.1 от КТ.
В конкретния случай към момента на деянието, когато работникът е
постъпил на работа /лицето Ч. М/ е предоставял работна сила /наемен труд/
2
за другиго - „Керасус Лоджистик„ ООД с всички елементи от съдържанието
на трудовото правоотношение /чл.66, ал.1 КТ/. Основание за този извод дават
следните обстоятелства :
Полагането на наемен труд /предоставянето на работна сила/ от страна на
работник за работодател – изпълнявана е трудова функция /длъжностна
характеристика/, сключен е трудов договор, регистриран в НАП /трудов
договор справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления/, бил е
включен в производствения процес, предоставяне на оръдия на труда от
работодателя, Определено е място на работата, Определен характер на работа
/трудов договор, Заповед за командироване, длъжностна характеристика /,
трудът се предоставя от работника възмездно – срещу възнаграждение
/трудов договор, споразумение/.
Следователно при наличието на всички елементи от съдържанието на
трудовото правоотношение и при предоставяне на работната сила от страна
на работника за жалбоподателя съдът приема, че се касае за трудови
правоотношения между работник и работодател.
Работникът обаче се явява гражданин на трета държава по смисъла на
параграф 1 т.4 от ЗТМТМ – не е български гражданин или гражданин на
държава членка на ЕС, или гражданин на държава страна по споразумението
за ЕИП, не е гражданин на Швейцария, а е гражданин на Република Турция
/удостоверение за регистрация от ТД на НАП/.
Това обстоятелство – гражданин на трета държава – налага изискването в
седем дневен срок от постъпване на работа на работника работодателят да
уведоми писмено Дирекция „Инспекция по труда„ град Стара Загора.
Видно от регистър на уведомленията и показанията на свидетелите Г. и Й
не е уведомена писмено Дирекция „Инспекция по труда„ град Стара Загора.
Работодателят и жалбоподател в настоящото производство не се е
съобразил с тези свои задължения и не е изпълнил абсолютното и безусловно
изискване за уведомяване, с което е нарушил чл.10, ал.1 ЗТМТМ .
Нарушението по чл.10, ал.1 ЗТМТМ е от категорията на формалните
административни нарушения – в състава му не са обхванати съставомерни
обществено опасни последици, съставомерен резултат. Същото е било
извършено с изтичането на изискуемия седем дневен срок и всички
последващи действия не могат да го заличат.
3
Административното нарушение е извършено от работодател имащ
качеството на ЮЛ, поради което АНО е обективна и въпросът за вината не
подлежи на обсъждане.
В обобщение съдът приема въз основа на посочения доказателствен
материал, че са осъществени всички обективни признаци от състава на
претендираното административно нарушение, което прави претенциите на
защитника за недоказаност на нарушението неоснователни.
При така установеното и доказано административно нарушение
административно-наказващият орган не е имал алтернатива за приложението
на имуществената санкция по чл.79, ал.4 във вр. с чл.78, ал.1 ЗТМТМ.
Същата е наложена при превес на смекчаващите вината обстоятелства
като са съобразени всички обстоятелства съгласно чл.27, ал.2 ЗАНН,
съобразена е санкцията с тежестта на нарушението, с обществената опасност
и с целите на чл.12 ЗАНН.
Няма основание за намаляване на наложената имуществена
санкция.Същата е определена значително под средния размер при превес на
смекчаващите обстоятелства, в близост до минимума, което е правилно.
Извършеното административно нарушение е свързано с трудовото
законодателство и е с международен елемент. То засяга не само българското
законодателство, но и международните актове по които РБ е страна.
Спазването на изискванията на ЗТМТМ е гаранция за защита правата на
работника и регулатор на трудовата миграция.
Следователно всички тези обстоятелства дават основание да се приеме,
че извършеното административно нарушение в никакъв случай не е с ниска
степен на обществена опасност, а напротив – със завишена.
Този извод мотивира съда да приеме, че имуществената санкция е
правилно индивидуализирана и няма основание за изменението и чрез
намаляване.
Изложените обстоятелства свързани с обществената опасност на
нарушението не дават основание да се приеме, че може да се приложи и чл.28
ЗАНН. Извършеното административно нарушение не е с по-ниска или
незначителна обществена опасност, а със завишена, поради което
приложението на чл.28 ЗАНН ще доведе до неоправдан либерализъм, което е
4
недопустимо.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения.
АУАН е съставен и при стриктно спазване на изискванията на чл.40-
чл.43 ЗАНН.
Констативния протокол има характер на писмено доказателствено
средство и не е акт на административно-наказателния процес т.е.
евентуалните пороци не опорочават издадените АУАН и наказателно
постановление.В конкретния случай констативния протокол из цяло
кореспондира с останалите доказателствени средства, което го прави
убедително доказателство и съдът не може да го игнорира от
доказателствения материал.
АУАН е съставен и подписан от актосъставител, от двама свидетели и от
представител на ЮЛ, което прави възраженията в тази насока за допуснати
съществени процесуални нарушения също неоснователни.
Наказателното постановление е издадено от компетентно длъжностно
лице.
В обстоятелствената част на наказателното постановление са изложени
всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение, с което е удовлетворено изискването на законодателя в чл.57, ал.1
т.5 ЗАНН.Административното нарушение е конкретизирано по време, място,
начин на извършването му.
Административно-наказващият орган ясно и последователно е
разграничил датата на извършената проверка, датата на започване на работа,
датата на извършване на нарушението и е конкретизирал мястото на
нарушението, което прави възраженията в тази насока из цяло неоснователни.
По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а
наказателното постановление следва да се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото, в полза на въззиваемата страна
5
следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя,
поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24–2300107 от
11.05.2023 година на Директора на дирекция „Инспекция по труда„ град
Стара Загора, с което е наложена имуществени санкции в размер на 2 500 /две
хиляди и петстотин/ лева на „Керасус Лоджестик„ ООД, ЕИК №*********
със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Новозагорско
шосе” №032016 и съдебен адрес – град Стара Загора, ул. „Ген. Столетов„
№111, етаж 1 /адв. П. Д./.
ОСЪЖДА „Керасус Лоджестик„ ООД да заплати на ИА „Главна
Инспекция по труда“ град Стара Загора разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6