Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 12.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на десети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 4849
по описа на ВРС за
Производството е по реда на чл. 318 и
сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Й.Д.П. против Д.Н.П.
за допускане на развод по реда на чл. 49 СК поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Ищецът Й. Д.П. твърди, че с ответницата Д.Н.П. имат сключен граждански
брак, считано от 19.11.1978 г., като от брака си имат родено едно дете, което
понастоящем е пълнолетно. Твърди, че съпрузите са във фактическа раздяла повече
от 15 години, като помежду им е налице пълно отчуждение, липса на взаимност и
брачни отношения. Сочи, че съпругата не живее в семейното жилище от много
години. Ищецът заявява, че няма информация къде и с кого живее съпругата му,
известно му е само, че пътува често при дъщеря им в Кралство Испания. Твърди
се, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, като
всеки е започнал самостоятелен живот, отделно от другия. Моли съда да допусне прекратяване на брака
между страните, като не се произнася по въпроса за вината. Прави искане
семейното жилище, находящо се в гр. ************ да му бъде предоставено за
ползване след прекратяването на брака, тъй като нямал друго жилище.
В срочно подаден отговор, ответникът, чрез назначения му по делото особен
представител – адв. М., счита, че предявеният иск е допустим и вероятно
основателен, но липсвали доказателства за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. Противопоставя се на искането на ищеца да му бъде
предоставено за ползване семейното жилище, тъй като не се установявало, че
ответницата го е напуснала преди повече от 15 години и се е дезинтересирала от
него, както и че ищецът не притежавал друго жилище. В проведеното открито
съдебно заседание ответната страна счита, че искът е доказан в своето
основание.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на
брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство и иск по чл. 56 СК за ползването на семейното
жилище.
След преценка на събрания
доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак № *
от 19.11.1978 г., съставен в с. Търнак,
общ. Бяла Слатина, обл. Враца, Й.Д.П. и Д.Н.П. са сключили граждански брак на 19.11.1978
г., като след брака съпругата е приела фамилното име на съпруга - П..
В съдебно заседание по молба на ищеца е разпитана свидетелката Зоя Костадинова.
От показанията й се установява, че страните по делото не живеят съвместно,
считано от 2004 г., когато съпругата Д. заминала да живее в Испания. Сочи, че
от тогава съпрузите не поддържат връзка. Когато Д.П. се връщала в България, не
се обаждала на съпруга си и не отсядала в неговия дом. Сочи, че имотът, в който
живее ищецът, находящ се в гр. *************, е семейното жилище на съпрузите,
в което те живели съвместно от 80-те години на 20 век, като след 2004 г.
единствено ищецът живее там. Сочи, че не й е известно той да притежава друго
жилище, както и че същият има нисък стандарт на живот и влошено здравословно
състояние.
Видно е от приетия по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл. 117 ЗТСУ /отм./, че по време на брака, на 25.02.1985 г. ищецът Й.Д.
П. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. **********.
Като основания за разстройството на
брака се навеждат влошени отношения между съпрузите, продължителна раздяла от
около 15 години, липса на каквито и да е отношения помежду им.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично
състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на
нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между съпрузите, което
състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на събраните по делото гласни
доказателства съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на
неговото съществуване.
От събраните свидетелки показания, които съдът кредитира
като последователни и логично, се установява, че съпрузите
не живеят съвместно и не поддържат контакти помежду си, считано от 2004 г.
Установи се освен това, че в отношенията между съпрузите липсва
взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството.
Брачната връзка е лишена от съдържание, тъй като между съпрузите в един
относително продължителен период е
изчезнало взаимното доверие и уважение, чувството за близост, общност и
единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да
бъде заздравена. Бракът е формален, лишен е
от дължимото се според морала и закона съдържание. Липсата на уважение и
неподдържането на каквито и да е семейни контакти, както и наличието на данни,
че въпреки направения от ищеца опит през годините за заздравяване на брака, той
е неуспешен, налагат извода, че бракът се е превърнал в една формална връзка,
лишена от законно и морално съдържание.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че в брака на двамата съпрузи
е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК, поради което същия следва да бъде прекратен.
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод задължително се предявяват
и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между
съпрузите и фамилното име. Страните нямат непълнолетни деца, поради което съдът
не следва да се произнася относно родителските права, личните отношения и
издръжката на децата. Страните не претендират издръжка един от друг, поради
което тези въпроси също не следва да се разглеждат с решението по делото.
По предявеният иск по чл.
56 СК за ползването на семейното жилище, съдът приема, съдът съобрази следното:
В процесния
случай претенция за ползването на семейното жилище е направена от ищеца.
Семейното жилище представлява апартамент, находящ се гр. *********. Имотът е придобит с договор за покупко-продажба
на жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ по време на брака, поради което е в режим
на съпружеска имуществена общност. Страните
не спорят, че този имот е семейно жилище, като се претендира от ищеца
ползването му изцяло. Съобразно доказателствата по делото, установената и
утвърдена практика по приложение на разпоредбата на чл. 56, ал. 5 СК, предвид,
че ищецът е с влошено здравословно състояние /75 % трайно намалена
работоспособност със заболявания полиартроза, двустранна кокс и гонартроза,
диабет и други съгласно приетото ЕР № 4567/25.09.2018 на ТЕЛК при МБАЛ „Хр.
Ботев“ АД/, семейното жилище е общо на двамата съпрузи и към момента от брака
нямат ненавършили пълнолетие деца, а отношенията им не биха могли да бъдат
квалифицирани като търпим, съдът не може да постанови съвместно ползване от
двамата. Предвид влошеното здравословно състояние на ищеца и установената му жилищна нужда, както и факта, че не се доказа същият
да има право на собственост върху друго жилище, обуславя извода, че след
прекратяване на брака семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване
на съпруга. Освен това се установи по делото, че след напускане на страната
през 2004 г. съпругата не е живяла в процесния имот, като единствено ищецът е
пребивавал в него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в
бъдеще. При сключването на гражданския брак по безспорен начин се установява,
че жената е приела фамилното име на съпруга. Единствено съпругата притежава
материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото
законодателят е предоставил тази възможност единствено на лицето, което е
променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да избере дали да
продължи да носи брачното си фамилно име, или да възстанови предбрачното си
такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая се явява
ирелевантно. Ответницата не е заявила желание след прекратяване на
брака да носи предбрачното си фамилно име, поради което съдът не следва да се
произнася по въпроса за фамилното й име.
Ищецът изрично е заявил в проведеното открито съдебно заседание по делото,
че не претендира присъждането на разноски в негова полза. По делото няма
доказателства за направени разноски от страна на ответницата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между Й.Д.П. с ЕГН ********** и Д.Н.П. с ЕГН **********,
сключили граждански брак на 19.11.1978 г. в с. Търнак, общ. Бяла Слатина, обл.
Враца, за което е съставен акт за граждански брак № */19.11.1978 г., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище след прекратяване на брака,
находящо в гр. ********, на съпруга Й.Д.П. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: