РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Ботевград, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:******
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20241810101480 по
описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В. С. П., ЕГН: **********, със съд. адрес: гр.
София, бул. „***** № *****, чрез адв. Д. М. М., срещу „*****“ ООД, ЕИК: *****, гр.
София, ******“, ******, ет. 5, с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) на В. С. П. се твърди, че между нея и „*****“ ООД бил
сключен договор за кредит № *********, с който дружеството като кредитодател отпуснало
на физическото лице като кредитополучател сумата от 1 500 лв., като в договора било
предвидено и плащането на такса „динамично плащане“, която била в размер на 749.98 лв.,
т. е. 50 % от размера на главницата. П. платила предсрочно главницата по кредита си, а за
тази такса – 250 лв., която била разсрочена периодично към главницата и лихвата на
ежемесечни анюитетни вноски. Релевират се доводи за нищожност на клаузата в чл. 9, ал. 2
от същ. дог., тъй като уговорката била неравноправна. С оглед на изложеното моли
Ботевградския районен съд (БРС) да осъди „*****“ ООД да плати на В. С. П. сумата от 250
лв. като получена от дружеството без основание, ведно със законната лихва от датата ИМ до
окончателно й плащане. Претендират се и разноски.
В отговора на ИМ (ОИМ) ответникът заявява лаконично, че не оспорва фактът, че
„таксата“ по чл. 9, ал. 2 от договора била платена в размер на 250 лв.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на
страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
С Р. № № 169/02.08.2024 г. по гр. д. № 72/2024 г. на БРС, влязло в сила на 17.09.2024
г., е признато за установено между страните В. С. П. и „*****“ ООД, че клаузата по чл. 9, ал.
1
2 по Договор за кредит № МАХ_500037934 от 01.02.2021 г., предвиждаща заплащане на
такса „Динамично плащане“ в размер на 749.98 лв., или общо 49,99 % от размера на
главницата по договора, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с. чл. 143, ал. 1 и ал.
2 ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.
1 ЗЗД. На основание тази нищожна клауза ищцата е платила на ответното дружество сумата
от 250 лв., което обстоятелство се признава от ответното дружество, т. е. то е безспорно.
По правото:
БРС намира, че е сезиран с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
който се иска БРС да осъди „*****“ ООД да плати на В. С. П. сумата от 250 лв., ведно със
законната лихва от 06.08.2024 г. до окончателното й плащане. Ответникът признава, че е
получил сумата.
Досежно разпределението на доказателствената тежест БРС приема следното: По
делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение
(презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти
по смисъла на чл. 155 ГПК (общоизвестни или служебно известни факти). Съдът указва на
страните, че фактът на получаване на сумата от ответното дружество е безспорен (чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК). На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ищецът носи доказателствена тежест, за да установи, че е платил процесната сума на
ответното дружество, но това обстоятелство бе обявено за безспорно. Ответното дружество
носи доказателствена тежест, за да докаже юридическият факт, въз основа на който е
придобил право на вземане за процесната сума. В тази връзка съдът му указва, че той не е
ангажирал никакви доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК).
Поради това че, от една страна, страните са обвързани със сила на пресъдено нещо с
Р. № № 169/02.08.2024 г. по гр. д. № 72/2024 г. на БРС, влязло в сила на 17.09.2024 г., че чл.
9, ал. 2 по Договор за кредит № МАХ_500037934 от 01.02.2021 г., предвиждаща заплащане
на такса „Динамично плащане“ в размер на 749.98 лв., или общо 49,99 % от размера на
главницата по договора, е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с. чл. 143, ал. 1 и ал.
2 ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.
1 ЗЗД. Предвид на безспорността на обстоятелство, от друга страна, че ищцата е платила
сумата от 250 лв. на ответното дружество преди завеждането на ИМ, то исковата претенция
е основателна и ответното дружество следва да бъде осъдено да плати на ищцата сумата
от 250 лв., платена без основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД), ведно със законната лихва от
датата на ИМ до окончателно й плащане (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцата срещу ответното дружество
в размер на 50 лв. за държавна такса и 1 800 лв. за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1
ГПК).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „*****“ ООД, ЕИК: *****,
гр. София, ******“, ******, ет. 5, да плати на В. С. П., ЕГН: **********, сумата от 250
(ДВЕСТА И ПЕТДЕСЕТ) ЛЕВА, ведно със законната лихва от 06.08.2024 г. до
окончателното й плащане, като платена без основание – въз основа на чл. 9, ал. 2 по Договор
за кредит № МАХ_500037934 от 01.02.2021 г., предвиждаща заплащане на такса
2
„Динамично плащане“ в размер на 749.98 лв., или общо 49,99 % от размера на главницата по
договора, която клауза е обявена за нищожна с Решение № № 169/02.08.2024 г. по гр. д. №
72/2024 г. на БРС, влязло в сила на 17.09.2024 г., между същите страни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*****“ ООД да плати на В. С. П. сумата
от 1 850 (ХИЛЯДА ОСЕМСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ) ЛЕВА за съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3