Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично заседание проведено на осми октомври две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Владислав
Томов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1853/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. №
10002/18.08.2020г. на “Роял хаус” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Район
„Приморски“, ул.“Сто и втора“ № 17А, ап.25, представлявано от К.К., чрез
адвокат Д.В., срещу Решение № 963/06.07.2020г., постановено по н.а.х.д. №
907/2020г. на Районен съд гр. Варна, пети наказателен състав.
С изложени в жалбата твърдения, жалбоподателят счита
обжалваното решение на въззивната инстанция за необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила, при непълно
обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства и обследване на спорните
обстоятелства. Формулирано е искане за отмяна на решението и наказателното
постановление. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът по касационната жалба –
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна чрез процесуалния си представител
старши юрисконсулт Н. оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр.Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в
законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение първоинстанционния съд е изменил
Наказателно постановление № 03 - 010930/20.02.2020г., издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, с което за нарушение на чл.128, т.2,
във връзка с чл. 270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.
416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на “Роял хаус” ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като е намалил размера на
наложената имуществена санкция на 1500 лева.
За да постанови съдебния си акт, районният съд е установил
следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят „Роял хаус“ ООД в предмета си на
дейност осъществявало и ресторантьорска дейност, като стопанисвало ресторант
„Ди Вайн“, намиращ се в гр.Варна, ул.“Херман Шкорпил“. На 14.05.2018г. бил
сключен трудов договор № 091 между дружеството като работодател и М Й К като работник за длъжността готвач, с
работно време 8 часа, като работникът е следвало да постъпи на работа на
15.05.2018г. Съгласно чл.4 от договора, работникът получава трудовото си
възнаграждение с периодичност на изплащане еднократно до 30-то число на следващия
месец. На 01.02.2019г. К подал сигнал /жалба/ до Дирекция “Инспекция по труда”
гр. Варна с вх. № 19010329, че е сключил трудов договор за 8-часов работен ден,
който в последствие е бил променен на 4-часов без негово знание и съгласие и на
такава база са му плащани осигуровките в НАП, както и че не се е подписвал на
ведомост за заплати от месец септември 2018г. На 01.02.2019г. служителите на Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Варна М Д и К Д извършили проверка относно спазване на
трудовото законодателство от страна на „Роял хаус“ ООД. При проверката било
установено, че дружеството като работодател не е изплатило на К в уговорения
срок договореното трудово възнаграждение за извършена работа през месец
октомври 2018г. При документалната проверка на 12.02.2019г. е представено
ръкописно сведение от И К – представител
на „Роял хаус“ ООД, че поради техническа грешка в разчетно-платежните ведомости
на дружеството за периода месец юли 2018г. – месец декември 2018г. К е включен
за 4-часов работен ден, а също има сключен трудов договор за 8-часов работен
ден, за което била подадена молба в ТД на НАП гр. Варна за коригиране. За
проверката е съставен Протокол № ПР 1903435/13.02.2019г., в който в т.5 е
описано констатираното нарушение за месец октомври 2018г. От приложеното към
административнонаказателната преписка заверено копие от отчетна форма за
явяването/неявяването на работа за месец октомври 2018г. се установява, че М К има отчетени в месеца 23 работни дни по 8
часа. От приложената разчетно-платежна ведомост на дружеството за месец
октомври 2018г. се установява, че за К е посочено основно трудово
възнаграждение в размер на 255.00 лева и същият е получил трудово
възнаграждение в размер на 199.81 лева в брой.
На 13.02.2019г. главен инспектор М Д съставила акт за установяване на
административно нарушение № 03-010930, в който описала горепосочените
обстоятелства – дружеството в качеството си на работодател не е изплатило в
уговорения срок договореното трудово възнаграждение по трудов договор №
091/14.05.2018г. за извършена работа за месец октомври 2018г. в пълен размер на
М К на длъжност готвач в ресторант „Ди
Вайн“, като приела, че е налице нарушение на чл.128, т.2, във връзка с чл.270,
ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда. Въз основа на
него е издадено процесното наказателно постановление.
Съдът е приел, че не са налице допуснати процесуални
нарушения при съставянето и връчването на АУАН и наказателното постановление. Спазени
са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми. Приел е също, че административнонаказващия орган е описал нарушението от
фактическа и правна страна, посочил е правното основание за ангажиране
отговорността на „Роял хаус“ ООД.
Преценявайки всички относими към спора доказателства, съдът е счел, че обжалваното
наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона
и не страда от пороци, налагащи неговата отмяна. Предвид обстоятелството, че
при определяне размера на наложената имуществена санкция наказващият орган не е
взел предвид липсата на доказателства за допускани от страна на работодателя
други нарушения на трудовото законодателство, съдът е намалил размера до
минималния предвиден в закона.
Решението е правилно. При постановяването му първоинстанционния
съд не е допуснал нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Настоящият
състав намира направените с касационната жалба възражения за неоснователни, още
повече, че с обжалваното решение първоинстанционният съд изчерпателно е изложил
мотиви в тази насока, поради което настоящият състав не намира за необходимо
тяхното повтаряне.
Фактическата обстановка е установена точно, правилен е
и изводът, че в НП са описани точно и подробно датата и мястото, където е
извършено и констатирано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават.
Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават
изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно
производство доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни,
касаещи съставомерността на деянието.
С факта на неизплащане на дължимото трудово
възнаграждение на работника, дружеството работодател е нарушило императивните
разпоредби както на чл.128, т.2, така и на чл.270, ал.3 от КТ, с което е
осъществило общия състав на чл.414, ал.1 от КТ, поради което правилно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност. За пълнота на
изложеното настоящия състав намира за необходимо да посочи, че необосноваността
не е сред касационните основания и не може да послужи за отмяна на съдебното
решение, поради което съдът не следва да обсъжда това изведено от начина на
формулиране на касационната жалба основание.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно направено
се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100
/сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, настоящият състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 963 от
06.07.2020г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 907 по описа на
съда за 2020г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: