Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 797
гр.
Пловдив, 23.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 22.04.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1950/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.Б. против Наказателно постановление № 16-1030-012310,
издадено от Началник група към ОДМВР- Пловдив,
Сектор Пътна полиция, с което С.Б. е
наложена: 1. глоба в размер на 300 лв.
за нарушение на чл. 139, ал.5 ЗДвП; 2. глоба в размер на 10 лева за нарушение
на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП
С
жалбата и с писмено становище се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН и
отмяна на НП.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
В АУАН и НП нарушението е описано
по сления начин:
На 08.12.2016 г. около 15:50 часа в община
Родопи на кръстовището на път първи клас № I-8 и път II -86 жалбоподателят
управлявал товарен автомобил - Мерцедес Спринтер 213 ЦДИ с peг. № ******, като:
1. Движи се по път от републиканската пътна мрежа без да е заплатил винетна
такса съгласно сл. 10 ал.1 т.1 от ЗП.
Липсва залепен валиден винетен стикер К- 3.2 Не представя СУМПС и контролен
талон.
Посочената фактическа обстановка
настоящият състав намира за съответна на действителността, доколкото се
установява от презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал.2 ЗДвП. Следва да се посочи и че жалбоподателят не оспорва така установената
фактическа обстановка.
Въпреки правилно установената
фактическа обстановка съдът намира, че атакуваното НП подлежи на отмяна,
доколкото при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения
Относно нарушението по чл. 139, ал.5 ЗДвП
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е
съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у
нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри
на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото. В
процесния случай този критерий на яснота не е достигнат.
За да се носи отговорност по чл.
139, ал.5 ЗДвП следва да са налице следните обстоятелства:
1. лицето да се движи по
републикански път, за който се дължи винетна такса, съгласно списъка на
републиканските пътища, утвърден с Решение № 945 на МС обнародвано с ДВ бр. 109
от 14.12.2004 г.
2. участъкът да не се намира в
границите на урбанизирана територия
3. участъкът да не е част от
околовръстен или обходен път
4. участъкът да е сигнализиран в
същата посока на движение с пътен знак Д25
5. лицето да не е заплатило винетна
такса.
За да отговарят на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН АУАН и НП при вменено нарушение по чл. 139, ал.5 ЗДвП следва
да имат такова съдържание, че въз основа на него съдът да може да направи
преценка за наличието или отсъствието на гореизложените съставомерни обстоятелства.
Така изрично Решение № 2477 от 22.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2872 / 2018 г.
на XIX състав на Административен съд - Пловдив
В процесните АУАН и НП е
индивидуализиран участъкът, където е извършена проверката и е установено
нарушението. Не е посочена обаче
посоката на движение на МПС, управлявано от жалбоподателя. Това възпрепятства съдебния състав да извърши
преценка дали на участъка, по който се е движел жалбоподателят в неговата
посока на движение е имало поставен знак Д25, който както се посочи
по-горе е едно от съставомерните обстоятелства. Нарушението е още по съществено
с оглед особеностите на конкретния случай. От обстоятелството, че жалбоподателят
е спрян за проверка в кръстовището на пътищата № I-8 и II -86 следва, че
жалбоподателят може да е навлезнал в
него от четири възможни посоки на движение. В същото време от служебно
изисканото удостоверение от ОПУ към АПИ е видно, че знаци Д25 са били поставени само на пътищата в две от възможните
посоки на навлизане в кръстовището. При липса на надлежно изложени
твърдения в АУАН и НП само може да се гадае от коя посока е навлезнал
жалбоподателят в кръстовището и да се предполага, че в тази посока е имало
надлежно поставен знак Д25, а както
е добре известно административно наказателната отговорност не може да почива на
предположения, доколкото съществено би се засегнало правото на защита на
наказаното лице.
Допуснатите
пороци при описание на нарушението в АУАН и НП не могат да се санират от съда
на фаза съдебно следствие, чрез събиране на доказателства за съставомерни
обстоятелства, които не са надлежно описани в сезиращите съда документи.
Безспорно е и в теорията и
практиката, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да
бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически
рамки на по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на
започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН.
На следващо място, както вече се
посочи АУАН очертава предмета на доказване в административно наказателния
процес, което означава, че административно наказателната отговорност на лицето,
сочено като нарушител може да бъде ангажирана, само ако обстоятелствата
посочени в АУАН се докажат в хода на съдебното следствие и могат да се
субсумират под състава на определено нарушение. От сочения принцип следва, че
отговорността на нарушителя не може
да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на
съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и
респективно са извън предмета на доказване
Действително в чл.
53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че НП се издава и когато при съставяне на АУАН са
допуснати процесуални нарушения стига да са установени по несъмнен начин
извършването на деянието, извършителят и неговата вина. От граматическото и
телеологическото тълкуване на разпоредбата може да се направи извод, че
установено по несъмнен начин трябва да бъде извършването именно на деянието, което е описано в АУАН, характеризиращо
се като система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието и
отличаващи се от всички останали телодвижения по своето естество и характер,
време и място на извършване. От гореизложеното следва, че няма как да бъде
установено по несъмнен начин извършването на деянието предмет на АУАН, освен
ако същото не е описано в същия АУАН с достатъчно белези, отличаващи го от
всички останали деяния, а именно – време на извършване, място на извършване, съставомерни признаци на състава на
нарушението. При непосочване в АУАН на времето и мястото на извършване
на деянието и неговите съставомерни
белези, разпоредбата на 53, ал.2 ЗАНН не може да намери приложение,
доколкото не съществува възможност да се провери идентичността на деянието, за
което се вменява че е нарушение и това за което в действителност са събрани
доказателства и е наказан дееца. Това тълкуване държи сметка и за баланса между
обществения интерес и правото на защита на нарушителя, който не позволява
наказването на лице, за деяние, което не му е известно и срещу което поради
тази причина не може да се защитава. Приложението на чл. 53, ал. 2 следва да се
сведе до липса в АУАН на реквизити, които не са свързани с очертаване на
съставомерните признаци от обективна и субективна страна на деянието, вменено
като нарушение. В този изричен смисъл е и трайната практика на Административен
съд Пловдив, според която разширително тълкуване според което по реда на чл.
53, ал.2 ЗАНН могат да се отстраняват и пороци свързани с индивидуализация на
съставомерните признаци на деянието е недопустимо, доколкото напрактика би се
обезсмислило изготвянето на АУАН и цялата законово уредена процедура по
неговото издаване- така Решение № 468 от
01.03.2016 г. по н. д. № 3356 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1151 от 08.06.2015 г. по н. д. № 904/2015 г. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2294 от 24.10.2013 г. по н. д. № 1863/2013 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай, доколкото се констатира
липса на описание в АУАН и НП на едно от обстоятелствата необходими за преценка
за съставомерността на деянието, а именно посоката на движение на процесното
МПС, то НП следва да се отмени в тази
част.
Налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на НП в тази
част. Ноторно известно е, че посоченото кръстовище е част от околовръстния път
на Пловдив. Съгласно изричната забележка в Приложение № 2 към Решение № 945 на МС обнародвано с ДВ бр. 109
от 14.12.2004г винетна такса не се
дължи за движение по околовръстните пътища. От гореизложеното следва,
че дори и при издаване на НП да не бяха допуснати процесуални нарушения, то
дееца не може да носи отговорност по чл. 139, ал.5 ЗДвП, доколкото конкретното
му деяние се явява несъставомерно по тази разпоредба, предвид липсата на задължение за заплащане на
винетна такса за движение по процесния участък, представляващ част от
околовръстния път на Пловдив.
Относно нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.
Както в АУАН, така и в НП е описано,
че деецът не е представил при проверката СУМПС и контролен талон. Съгласно
трайната практика непредставянето на всеки един от документите съставлява самостоятелно
нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП. Така изрично Решение №334/14.02.2019
година, КНАД № 3730 по описа за 2018 год. на Административен съд Пловдив. В същото
време видно от санкционната част на НП за двете нарушения е наложено едно общо
наказание.
Процедирайки по този начин АНО е
допуснал нарушение на чл. 18 ЗАНН, съгласно който когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения за всяко нарушение се налага отделно наказание, което
се и изтърпява отделно.
Допуснатото от АНО нарушение на
чл. 18 ЗАНН е безусловно основание за отмяна на НП- така Решение № 826 от
16.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 464 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 3362 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097
от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 625 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд
В цитираната практика трайно и
последователно се приема, че действително по този начин наказаното лице се поставя в по-благоприятно
положение, защото вместо да му се
наложат няколко наказания, му се налага едно единствено в минимален размер, но
подобна възможност не е законово регламентирана, поради което и съставеното в
този вид НП се явява несъобразено с правната рамка.
По тези съображения НП следва да
се отмени и в тази част.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-1030-012310, издадено от
Началник група към ОДМВР- Пловдив, Сектор Пътна полиция, с което С.Б. е наложена: 1. глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.
139, ал.5 ЗДвП; 2. глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.