М О Т И В И
към Решение № 1334 / 23.07.2010
г., постановено по н. а. х. дело № 1442 по описа на Районен съд- Пазарджик за 2010 г.
Производството е по чл. 375 и следващите от Наказателно- процесуалния кодекс
(НПК).
С постановление от 02.07.2010 г. на
Районна прокуратура- Пазарджик
е направено предложение обвиняемият по Досъдебно производство № 288 по описа за 2010 г. на РУП- град
Септември К.К. *** да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание по чл. 78 а от Наказателния кодекс (НК) за
извършено от него престъпление по чл. 343 в ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
Прокурорът при РП- Пазарджик в
съдебно заседание поддържа постановлението и счита, че са налице предпоставките
по чл. 78 а НК, като пледира на обвиняемия да бъде наложено административно
наказание „глоба”
при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, но и като се съобрази актуалността на
съответния вид престъпления и предишните наказания на водача по административен
ред.
Обвиняемият се признава за виновен в извършване на
престъплението, в което е обвинен, както
на досъдебната фаза на производството, така и в съдебно заседание. В последната си дума иска от съда да му наложи минимално наказание.
Защитникът му също пледира за налагане на наказание в минималния размер предвид
изключителните смекчаващи обстоятелства в случая и затрудненото му материално
положение.
Съдът, като взе предвид събраните по дознание ДП № 288/ 2010 г. по описа на РУП- Септември доказателства, приобщени към материалите по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият К.К. Дадов е роден на *** ***,
живущ ***. Български гражданин е, без образование, женен. Безработен е, не е криминално проявен и се ползва с добро име в
обществото. Видно от представената ДСМПИС (л. 25) лицето не притежава недвижими
имоти и МПС. Според приложената справка за съдимост № 1107/ 03.05.2010 г.,
издадена от РС- Пазарджик, обвиняемият не е осъждан, нито е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК.
На 29.04.2010 г. около 13.30 часа
в с. Ветрен дол на ул. „Първа” в посока с. Варвара, обвиняемият бил спрян за
проверка от св. А.С., който заедно с колегата си главен полицай Димов участвали
в специализирана полицейска операция на територията на РУП- Септември. Обвиняемият
управлявал лек автомобил „Форд Транзит” с ДК № РА*******, като при проверката
заявил на полицаите, че не притежава СУМПС, за което му бил съставен АУАН №
407344/ 29.04.2010 г. за извършено нарушение по чл. 150 от Закона за движение
по пътищата (ЗДв.П), който нарушителят подписал без възражения.
След извършена официална справка
в сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик се установило, че обвиняемият е
неправоспособен водач и до момента има 17 броя наказания за нарушения по ЗДв.П,
голяма част от които са за управление на МПС без съответното свидетелство.
От данните по делото е видно, че с
влязло в сила на 22.04.2010 г. наказателно постановление № 2888/ 24.11.2009 г.
на Началника на РУП- Септември на обвиняемия е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лева за това, че на 18.11.2009 г. е
управлявал МПС неправоспособен- нарушение по чл. 150 от ЗДв.П. Настоящото
деяние е извършено на 29.04.2010 г.- преди да е изтекла една година от
наказването му по административен ред.
Разпитан в хода на разследването,
обвиняемият се признава за виновен, като дава обяснение за осъщественото от
него деяние.
Горната фактическа обстановка изцяло се
потвърждава от дадените на досъдебното производство показания на св. А.С., прочетени по реда на
чл. 281 ал. 5 от НПК, обясненията
на обвиняемия, както и от писмените доказателства,
съдържащи се в дознанието и приобщени към материалите на настоящото дело.
Така установената в
рамките на досъдебното и съдебното производство фактическа обстановка налага
следните изводи:
Безспорно е установено по делото, че от
обективна страна обвиняемият
Дадов е осъществил състава на
престъпление по чл. 343 в ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, като на 29.04.2010 г. в с. Ветрен дол,
област Пазарджик, в едногодишен срок от наказването му по административен ред-
с влязло в сила на 22.04.2010 г. наказателно постановление № 2888/ 24.11.2009
г. на Началника на РУП- Септември- за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление, е извършил такова дяние- управлявал е МПС- лек
автомобил „Форд Транзит” с ДК № РА*****, без да притежава СУМПС.
Приложеното към материалите на ДП свидетелство за съдимост установява, че обвиняемият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 а НК, като от престъплението не са
причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Санкцията,
предвидена за съответния вид престъпление, е „лишаване от свобода” до 2 години.
Ето защо предложението на РП- Пазарджик се явява основателно и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното от него деяние, като му се наложи
административно наказание.
Обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, като е имал
представи за всички обективни елементи на състава на престъплението и е искал настъпването на обществено
опасните последици- действал е с пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда
е самото поведение на лицето, който е съзнавал, че управлява МПС без да притежава свидетелство за
управление, т.е като неправоспособен водач и в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за същото деяние- настоящото деяние е извършено една
седмица след влизане в сила на НП.
При определяне размера на наказанието съдът
взе предвид степента на обществената опасност на деянието и на дееца, както и
подбудите за извършването на деянието, смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи наказателната отговорност
на обвиняемия обстоятелствa съдът съобрази направеното
от същия пълно самопризнание, оказаното цялостно съдействие на
разследващите органи, изразеното разкаяние и съжаление от извършеното в
проведеното съдебно заседание, добри характеристични данни, както и
затрудненото му материално и социално положение (ДСМИС- л. 25). Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
отчете наличието и на значителния брой- 17 наказания за допуснати нарушения по
ЗДв.П (удостоверения от сектор ПП на МВР- л. 8, 9, 10 и 11), наложени на лицето
по административен ред, които го окачествяват като личност, склонна към
извършване на деяния от подобен род, както и актуалността на подобен род деяния
напоследък. Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред
и ниската правна култура на лицето.
Поради гореизложеното, съдът прие изключителен превес на смегчаващите отговорността обстоятелства
и определи наказанието „глоба” в размер, близък до минималния, предвиден в санкцията на чл. 78 а ал. 1 от
НК. Деянието е
извършено на 29.04.2010 г., т.е. след влизане в сила на измененията в чл. 78 а
ал. 1 от НК с ДВ брой 26/ 2010
г., поради което обвиняемият не може да се ползва от по-
благоприятната разпоредба на закона, действал преди промяната от 06.04.2010 г.,
според който минималния размер на санкцията беше в размер на 500 лева. Предвид
момента на извършване на престъплението, наказанието „глоба” в случая следва да
бъде в размер на 1 100 (хиляда и сто) лева. Размерът на същата съдът
съобрази с това, че и минималният предвиден такъв е достатъчно завишен с
промяната на закона, както и най- вече със затрудненото материално положение на
лицето- безработен, без доходи, женен, глава на семейство, без собствено недвижимо имущество или МПС, в
която връзка намира, че налагането на санкция в по- висок размер би се явила
необоснована и несправедлива с оглед целите на закона и личността на дееца. Така
определеният малко над минимума размер на наказанието съдът наложи, като взе
предвид всички посочени по- горе в мотивите смекчаващи вината обстоятелства относно
деянието и дееца, а наред с тях отчете и предишните му наказания за нарушения
по ЗДв.П, както и продължителното му управление на МПС без съответното
свидетелство.
С така наложеното наказание по вид и
размер, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция на закона, като се въздейства предупредително и
възпитателно както върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 378 ал. 4 т. 1 от НПК и чл. 78 а ал. 1 от НК, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ:
/ Александър
Точевски /