Р Е Ш Е Н И Е
№177 30.07.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
двадесет и първи юни две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгени Узунов
Секретар:
Диана
Каравасилева
като
разгледа докладваното от съдия Е.Узунов
административно
наказателно дело № 281 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Р.С.С.“ ООД, със седалище и адрес
на управление *** 9, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
ЕИК: ***, действащо чрез Управителя на Дружеството С.О.Н.С., Съдебен адрес:***,
Адвокатска кантора «П.А.» против Наказателно постановление №
3230-F374235/08.08.2018 г. на Директора на ТД НАП
Бургас, с което на основание чл.5 ал.1 от Закона за ограничаване плащанията в
брой /ЗОПБ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.3 от ЗОПБ. Моли се
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание дружеството надлежно се представлява и се поддържа жалбата .Сочат се нови
доказателства.
Процесуалният
представител на ТД на НАП – гр.Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата, като
неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. Също не представя нови
доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид
исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена
проверка по документи с протокол №П-02000217189450-073-001 от 28.12.2017г. било
установено плащане в брой на сума в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/ с
което търговеца извършил нарушение на чл.3 от ЗОРБ.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.
Съдът в
контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и
служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение
и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:
Законът изисква
изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и
обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. АУАН и НП са издадени от надлежни органи и в
рамките на тяхната компетентност.
Съдът намира, че
обжалваното наказателното постановление
следва да бъде отменено.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН, които обуславят незаконосъобразността на НП. В съставеният административно наказателен акт е
дадено точно описание на извършеното административно нарушение.Отделно от това липсват изрични реквизити по
см.на чл.42 от ЗАНН, като не е посочена нито дата на извършване на нарушението,
нито място.
Датата на нарушението е част от главния факт в
административно-наказателното производство и се включва в предмета на доказване
по делото, тъй като е меродавният момент, който законът свързва с възникване на
отговорността на дееца. Съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
датата на извършване на деянието представлява задължителен елемент при описание
на същото. Датата на деянието е от значение и за определянето на сроковете по
чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно.
В
акта за установяване на административно нарушение липсва изобщо посочване на
мястото, където е извършено това нарушение, което е задължително изискване на
закона и без което няма как да се реализира в пълен обем правото на защита.
Отделно от това, непосочването на място на нарушението е пречка за съда да
прецени дали е местно компетентен.
Чл. 3. (1) от Закона
изисква „Плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод
или внасяне по платежна сметка, когато са:
1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила
от 01.01.2016 г.) на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила
от 01.01.2016 г.) на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична
престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Т.е. липсата на
посочване на каквото и да е място, ограничава както съдебната преценка, така и
накърнява защитата на сочения за нарушител.Дори не е посочено, че такова
плащане е осъществено на територията на страната, съобразно изискванията на
Закона.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 3230-F374235/08.08.2018 г. на Директора на ТД НАП Бургас, с което на основание чл.5
ал.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой /ЗОПБ/, на „Р.С.С.“ ООД, със
седалище и адрес на управление *** 9, вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията с ЕИК: ***, действащо чрез Управителя на Дружеството С.О.Н.С.,
Съдебен адрес:***, Адвокатска кантора «П.А.» е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за
административно нарушение по чл.3 от ЗОПБ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: