№ 337
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000240 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 160 от 23.12.2021 година, постановено по т. дело №
1072/2021 година по описа на Окръжен съд – С., е осъдено „З.“ АД , ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, район „И.“, бул. „Х.“ №
43, да заплати на И.С.И., ЕГН **********, с настоящ адрес град С., ул. „А.“
№ 13, вх. Б, ет. 4, ателие 4-3, сумата от 166 000 лв., представляваща
допълнително застрахователно обезщетение, над изплатеното му такова в
размер на 84 000 лв. по щета № ***/2019г., за репариране на реално
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие
на ПТП, настъпило на 23.09.2018г., при което е починал неговият син С. И.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.01.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, ведно със сумата от
12087.63 лв. представляваща законната лихва върху вече изплатеното на
ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета №
1
***/2019г. в размер на 84 000 лв., считано от датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 14.01.2019г. до деня
преди изплащането на обезщетението — 14.06.2020г. включително, както и
разноските по делото в размер на 5900 лв. заплатен адвокатски хонорар
Осъдено е „З.“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., п.к. ***, район „И.“, бул. „Х.“ № 43, да заплати на С.Д.С., ЕГН
**********, с настоящ адрес град С., ул. „А.“ № 13, вх. Б, ет. 4, ателие 4-3,
сумата от 96 500 лв., представляваща допълнително застрахователно
обезщетение над изплатеното й такова в размер на 3 500 лв. по щета №
***/2019 г., за репариране на реално претърпените от ищцата неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2018г., при
което е починал нейният внук С. И., ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 26.02.2020г. - датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата, ведно със сумата от 106.95 лв., представляваща
законната лихва върху вече изплатеното на ищцата застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по щета № ***/2019 г. в размер на 3 500
лв., считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция
от увреденото лице - 26.02.2020г. до деня преди изплащането на
обезщетението - 14.06.2020г. включително, както и разноските по делото в
размер на 3700 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Осъдено е осъдено „З.“ АД , ЕИК ***, да заплати в полза на
Старозагорския окръжен съд дължимата по делото държавна такса от
10987,78 лв., както и 50 лв. за експертиза, платени от бюджета на съда.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „З.“
АД като незаконосъобразно в следните части: в частта, с които на ищеца
И.С.И. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над
36 000 лева до 166000 лева и в частта, с която на ищцата С.Д. С. е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 96500 лева. Искането е да
се отмени решението в обжалваните части и да се постанови ново по
същество, с което да се отхвърлят предявените искове за немуществени вреди
от двамата ищци в тези части. Доводите във въззивната жалба са за допуснати
от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до
постановяване на незаконосъобразно решение. Не били посочени конкретни
2
обективни обстоятелства, установени по делото, въз основа на които съдът е
приел, че общият размер на дължмото обезщетение за ищеца И.С.И. /
включващ и извънсъдебно заплатената сума/, е 250 000 лева. Твърди се, че
тази сума надхвърля почти двукратно присъжданите суми, без да има
мотиви, в които да са посочени особеностите на конкретния случай, дали
основание за определяне на такова обезщетение. Освен това при преценка на
обществено-икономическите условия в страната съдът взел предвид само
нарастващите нива на застрахователните лимити, без да съобрази други
обстоятелства, свързани със стопанския живот и нивото на стандарт, като
размера на минималната работна заплата към датата на увреждането – 510
лева, следният разход на домакинство за съответната година – 5772 лева,
средната месечна работна заплата – 1171 лева. По тези съображения
жалбоподателят поддържа, че определеният общ размер на обезщетението за
неимуществени вреди не съответства на законовия принцип за справедливост,
както и на съдебната практика в сходни случаи.
Същите съображения са изложени и във връзка с обжалването на
решението, касаещо присъденото обезщетение на ищцата С.Д.С.. Посочено
е, че определеното парично обезщетение е несправедливо, по-голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените от нея вреди, установени по
делото със събраните доказателства. Липсвали мотиви на съда за
съществувалата връзка между баба и внук.
Искането е да се отмени решението в посочените части и да се
отхвърлят предявените искове.
Във въззивната жалба са изложени и втора група доводи, свързани с
недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца
И.С.И. е присъдена сумата от 12087,63 лева, а на С.Д.С. – сумата от 106,95
лева,представляващи обезщетение за забавено изплащане в размер на
законната лихва върху извънсъдебно изплатените им обезщетения. Доводите
са, че за да може да възникне правото за претендиране по съдебен ред на
лихвите за забава като част от застрахователното обезщетение съгласно чл.
429, ал. 2, т. 2 от КЗ, е необходимо те да бъдат предявени за разглеждане в
предвиденото в чл. 380 от ГПК специално рекламационно производство,
което не било сторено, поради което съдът не следвало да се произнася по
тези искови претенции. По тези съображения се иска обезсилване на
3
решението в посочените части и прекратяване на производството поради
недопустимост на исковите претенции.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищците И.С.И.
и С.Д.С. чрез процесуалния им представител адвокат Ж.З.. В него са
оспорени доводите за незаконосъобразност в решението в частта за размера
на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Поддържа се, че при
постановяване на решението са съобразени събраните по делото
доказателства и установените с тях факти и обстоятелства, свързани с
търпените от ищците неимуществени вреди. Посочено е, че по делото са
събрани доказателства за изключително близките отношения между ищеца
И.И. като единствен родител, полагащ грижи и неговия 18 годишен син.
Били съобразени обичайните за ситуацията крайно негативни психо-
емоционални изживявания за бащата след загубата на единствения му син,
както и социално-икономическите условия в страната, индиция за които били
нормативно определените лимити за застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност“. Становището е, че определеният
размер на обезщетението съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип на справедливост и е съобразен с всички доказателства, имащи
отношение към реално претърпените от ищеца И. болки и страдания,
включително с общодостъпните данни в сайта на НСИ, свързани с
икономическата конюнктура в страната и със съдебната практика.
По жалбата срещу решението, касаещо присъденото обезщетение на
ищцата С.С., в писмения отговор се поддържа неоснователност на
оплакванията на жалбоподателя. Сочи се, че съдът е съобразил съдебната
практика, включително задължителната такава – ТР № 1/2016 година на
ОСНГТК на ВКС и е приел въз основа на анализа на събраните по делото
доказателства наличие на изключителна емоционална близост между ищцата
и нейния внук и изключително силни и продължаващи и до момента
негативни изживявания за нея след загубата му. Определеният размер на
обезщетението бил справедлив, съобразен с икономическите условия в
страната и съдебната практика.
С писмения отговор са оспорени доводите във въззивната жалба,
касаещи недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която
на двамата ищци са присъдени обезщетения за забава върху извънсъдебно
4
изплатените им обезщетения от застрахователя от датата на завеждане на
щетите до датата на плащането. Твърди се, че възражението за недопустимост
поради неспазване на процедурата по чл. 380 от ГПК е въведено за първи път
едва пред въззивната инстанция с жалбата. То било и неоснователно, с оглед
на непротиворечивата съдебна практика, според която при пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ в дължимото обезщетение по чл. 429 от КЗ се включвало и
обезщетението за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. от предявяване на застрахователната претенция.
Законната лихва при непозволено увреждане от датата на деликта не
представлявала отделен иск, чийто размер ищецът следвало да сочи, а била
законна последица от уважаването на иска за обезщетение, което важало и
застрахователя, чиято отговорност била функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител.
Искането е за потвърждаване на решението в обжалваните части и за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу част от
осъдителното решение, като е спазен и предвидения в чл. 259 от ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно.
При проверка на допустимостта на решението в обжалваната част,
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намира, че решението е
допустимо в обжалваните части.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за недопустимост на
решението в частите, с които на ищеца И.С.И. е присъдена сумата от 12087,63
лева, а на С.Д.С. – сумата от 106,95 лева, представляващи обезщетения за
забава в размер на законната лихва върху изплатените им извънсъдебно
обезщетения.
Установено е по делото със събраните доказателства, че смъртта на С.
5
И. И. е настъпила на 04.10.2018 година в резултат на травматични
увреждания, получени при ПТП, станало на 23.09.2018 година, виновно
причинено от М.Е.С. при управление на лек автомобил „С.К.“ с рег. № ***,
застрахован в ответното дружество със застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към датата на настъпване на ПТП. Тези обстоятелства,
както и липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия С. И. са приети за установени от първоинстанционния съд с
постановеното решение. Те са извън спорния предмет, по който въззивната
инстанция дължи произнасяне, очертан с въззивната жалба.
След смъртта на С. И. ответното дружество „З.“ АД е сезирано с две
застрахователни претенции от ищците за заплащане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди.
Ищецът И.С.И. като баща на С. И. е подал молба за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, която е получена от ответника на
14.01.2019 година, видно от известието за доставяне на стр. 60. Въз основа на
тази молба е образувана щета ***/2019 година. С писмо изх. №
522/4/02.03.2020 година И.И. е уведомен, че застрахователното дружество е
определило сумата от 84 000 лева за заплащане като обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина му, след като е приело наличие на
съпричиняване от пострадалия в размер на 30 %. Ищецът е изразил
несъгласие в писмен вид с определения размер и с приетото съпричиняване,
като изрично е заявил, че ако въпреки това застрахователното дружество
желае да заплати определената сума, той претендира законна лихва върху нея
от датата на увреждането / писмото на стр. 66/. По делото е безспорно
установено, че той е получил сумата от 84 000 лева на дата 15.06.2020
година, когато тя е преведена по посочената сметка на процесуалния му
представител.
С.Д.С. в качеството си на баба на починалия С. И., майка на неговия
баща И.С.И., е подала молба за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, която е получена от ответника на дата 26.02.2020 година, видно от
известието за доставяне на стр. 63. С писмо изх. № 1580/1/02.03.2020 година
ответното дружество е уведомило ищцата С., че е определило за заплащане
обезщетение в размер на 3500 лева, след прието съпричиняване в размер на
30%. С.С. е изпратила писмен отговор на това писмо с изразено несъгласие с
6
размера и приетото съпричиняване и с изявление, че претендира законна
лихва върху обезщетението от датата на увреждането при желание на
застрахователя да го заплати въпреки това / писмото на стр. 70/.
Обезщетението от 3500 лева е заплатено на С. С. на същата дата – 15.06.2020
година и по същия начин, по който е заплатено обезщетението на И.И..
При тези доказателства съдът намира, че на двамата ищци се дължи
обезщетението в размер на законната лихва върху извънсъдебно заплатените
суми от ответника от датата на предявяване на претенциите / 14.01.2019
година за И.И. и 26.02.2020 година за С.С./ до датата на реалното изплащане
от застрахователя на сумите, които самият той е определил.
Първоинстанционният съд е уважил исковите претенции за тези обезщетения
в размерите и за периодите, за които са претендирани. Досежно размерите и
периодите липсва оспорване от страна на ответното дружество. Твърденията
му за недопустимост на тези искови претенции се основават само на
разпоредбата на чл. 380 от КЗ.
Според чл. 380, ал. 1, изречение първо от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. В случая тази
предпоставка за допустимостта на иска пред съда съгласно чл. 498 ал. 3 във
връзка с чл. 498 ал. 1 и чл. 380 от КЗ е налице както досежно исковете за
обезщетения за неимуществени вреди, така и досежно исковете за
обезщетение в размер на законната лихва върху извънсъдебно изплатените
суми, от датата на сезиране на застрахователя до датата на плащането.
Двамата ищци са сезирали ответника с такива претенции, съответно на
14.01.2019 година И.И. и на 26.02.2020 година – С.С.. В подадените от тях
молби е посочено, че се претендира на основание чл. 498 от КЗ определяне на
справедливо обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на техния син, съответно техния внук, настъпила в резултат на ПТП
от 23.09.2018 година.
Разпоредбата на чл. 429 ал. 3 във връзка с чл. 429 ал. 2 т. 2 от
Кодекса за застраховане урежда по императивен начин въпроса за дължимите
лихви от застрахователя върху застрахователното обезщетение. Според чл.
429 ал. 3 от КЗ от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
7
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. 1 т. 2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая въз основа на
събраните по делото доказателства следва да се приеме, че това са датите на
сезиране на застрахователя от ищците, доколкото по делото не са събрани
доказателства застрахователят да е уведомен на по-ранна дата за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования при условията на чл. 430 ал. 1 от
КЗ.
Чл. 497 ал. 1 от КЗ урежда въпроса за дължимите лихви при забава на
самия застраховател. Според тази разпоредба застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Исковите претенции на двамата ищци за обезщетение в размер на
законната лихва от сезирането на застрахователя до извънсъдебното
изплащане на определените от него суми не се основават на обстоятелства,
свързани със забавата на самия застраховател, а представляват претенции
за лихви като част от застрахователното обезщетение, дължимо от прекия
причинител на вредата при ангажиране на неговата отговорност, което се
покрива от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на основание чл. 493, ал. 1 , т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2 т. 2 и
ал. 3 от КЗ. Това са приложимите разпоредби от КЗ, въз основа на които,
съобразявайки ал. 3 на чл. 429 от КЗ, доколкото няма данни за по-ранна дата
на уведомяване на застрахователя , съдът приема, че застрахователят дължи
законната лихва като част от застрахователното обезщетение от момента, в
който е сезиран от ищците, а именно 14.01.2019 година за И.И. и 26.02.2020
година за С.С.. Върху извънсъдебно изплатените суми не е начислена
законната лихва като част от застрахователното обезщетение, дължимо на
двамата ищци, с посочения начален момент и до датата на изплащането.
Такава им се дължи по изложените съображения, поради което решението на
първоинстанционния съд, с което са уважени претенциите за обезщетения в
размер на законната лихва за двамата ищци за посочените периоди и в
8
посочените размери е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.
Искането по чл. 380 от КЗ е за заплащане на застрахователно обезщетение,
елемент от което е и законната лихва, дължима от прекия причинител на
вредата, за заплащането на която отговаря застрахователят от момента на
сезирането му, поради което не е необходимо нарочно сезиране с искане за
заплащане на лихвите, отправено по реда на чл. 380 от КЗ, за да са допустими
исковите претенции за изтекли лихви до датата на извънсъдебното изплащане
на сумите.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение в
другата обжалвана част, касаеща предявените от И.И. и С.С. искове за
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния син, респ. внук,
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/.
С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивната жалба оплаквания, отнасящи се до размера на обезщетенията
за неимуществени вреди
Исковете на И.С.И. за присъждане на обезщетение в размер на
166 000 лева / наред с извънсъдебно определеното и заплатено такова от
84 000 лева/ за неимуществени вреди от смъртта на неговия син С. И., ведно
със законната лихва, считано от 14.01.2019 година до окончателното
изплащане на сумата и на С.Д.С. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния внук С. И. в размер на 96500
лева, ведно със законната лихва от 26.02.2020 година / наред с извънсъдебно
определеното и изплатено обезщетение от 3500 лева/ се основават на
следните обстоятелства, изложени в исковата молба:
Твърди се, че отношенията между ищците – съответно баща и баба по
бащина линия и починалия С. И. са били много близки, те са били много
привързани един към друг и скръбта им е била неизмерима. Ищецът И.И.
страдал изключително много след загубата на единствения си син, който бил
едва 18 годишен и на когото предстояло завършване на училище и започване
на самостоятелен живот. Посочено е, че става дума за най-тежката житейска
9
ситуация, при която родител надживява детето си. Твърди се, че от най-ранна
детска възраст И.И. се е грижил сам за своя син. След развода на ищеца с
майката на С. през 2004 година родителските права за детето били
предоставени на майката, която заминала заедно с него в Г.. През 2008 година
тя се върнала в България и оставила детето изцяло на грижите на бащата и
бабата по бащина линия. През 2013 година упражняването на родителските
права било променено и по съдебен ред, като те били предоставени на бащата.
Ищецът И.И. и до момента бил със семейно положение „разведен“, нямал
друг брак и други деца и болката от смъртта на единствения му син била
неизмерима.
По отношение на С.С. – баба на С. се сочи в исковата молба, че тя е
била изключително близка със своя внук, отглеждала го е сама през периода
от 2001 -2003 година, когато родителите му работели в чужбина. След
развода на родителите му С. живял за кратко с майка си в Г., но майката го
върнала през 2008 година и оттогава грижите за него полагали баща му и баба
му, те тримата живеели в едно домакинство. Бабата отглеждала и възпитавала
С. в изключително важен за развитието му период, връзката помежду им била
много силна. Загубата и на двамата ищци след смъртта на С. била огромна и
оставила завинаги тежък отпечатък върху живота им. Въз основа на тези
обстоятелства са претендирани исковите суми, посочени по-горе.
Със събраните по делото доказателства е установена родствената
връзка между ищците и починалия С. И.. Към момента на смъртта си С. И. е
бил на 18 навършени години, неговият баща И.С.И. – на 42 години, а баба му
С.С. – на 67 години.
Освен тези обстоятелства, с писмените доказателства по делото е
установено, че със съдебна спогодба от 01.10.2013 година по гр. дело №
322/2013 година по описа на Районен съд – Нова Загора упражняването на
родителските права по отношение на С. И. е предоставено на неговия баща
И.С.И., като е определен режим на лични отношения на С. с майка му В. С. Р.
два пъти месечно от 8 часа в събота до 20 часа в неделя с преспиване и по
един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. В
постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 1188/2013
година от 24.09.2013 година на Районна прокуратура – Нова Загора се
съдържат данни, че бракът на родителите на С. е прекратен с влязло в сила на
10
29.06.2004 година съдебно решение, с което родителските права върху детето
са предоставени на майката и тя ги е упражнявала до 2007 година, след което
детето е живяло при своя баща.
Във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди по делото
са събрани и гласни доказателства. От показанията на разпитаните в
качеството на свидетели в съдебно заседание на 23.11.2021 година Р.Н.З. и
К.З.З. се установява, че починалият С. И. е живеел със своите баща и баба /
ищците по делото/ непрекъснато, в едно домакинство, от момента, в който е
тръгнал на училище в първи клас до смъртта си. Грижите по неговото
отглеждане и възпитание се полагали изцяло от двамата ищци, тъй като майка
му работела в чужбина. След развода на родители му през 2004 година С.
живял за кратко при своята майка, на която били предоставени родителските
права. След това обаче, още преди да тръгне в първи клас, той заживял с
баща си и баба си. Ищецът И.И. не установил връзка с друга жена след
развода си с майката на С., като споделял със свидетелите, че желае да се
посвети изцяло на сина си. Отношенията между ищеца И.И. и неговия син
били изключително близки, когато С. станал по-голям, двамата с баща му се
занимавали съвместно с музика, свирели в една група – С. на китара, а баща
му – на барабани. Ищецът И. подкрепял сина си във всички негови амбиции
и занимания, купил му китара, ходел на уроци. С. бил много привързан към
баща си, били приятели, имали общи интереси.
Ищцата С.С. - баба на С. , го водела и забирала от училище, тъй като
баща му работел, тя изключително много се грижела за него, С. се отнасял
към баба си като към родна майка, дори и повече, споделял всичко с нея.
Свидетелят З. установява, че преди развода си през 2004 година, родителите
на С. са били на работа в Г. и през този период С. също е отглеждан изцяло
от своята баба. След развода и след краткия период, през който С. бил при
майка си, той се установил да живее с баща си и баба си в едно жилище и те
се грижели за него. С. бил едно дете, нямал братя и сестри.
Свидетелите установяват, че двамата ищци са преживели много тежко
смъртта на С.. Свидетелите били единствените хора, с които ищците
контактували след случилото се. Те изпитвали много голяма мъка, все още
пазели стаята на С. така, както е била преди смъртта му, непокътната. Три
години след смъртта на С. те все още не били възстановени, не били приели
11
случилото се, трудно продължавали живота си заради болката, която
изпитвали, ходели всеки ден на гробищата, събирали близки на годишнините
от смъртта му, споменавали го. При всяка среща на С.С. със свидетелите и до
сега тя плачела и говорела за С..
При тези доказателства, съобразявайки се с критериите за определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ
от ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС, съдът намира, че
справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на общо 200
000 лв. за ищеца И.И. – баща на починалия С.. Съдът отчита възрастта на
пострадалия към датата на злополуката / 18 години/, възрастта на ищеца –
42 години и обстоятелството, че ищецът И.И. е имал много силна и здрава
връзка със своя син, бил е посветен изцяло на него, споделял е интересите му
и го е насърчавал , не е имал връзки с други жени и няма други деца.
Събраните гласни доказателства сочат на коренна промяна у ищеца след
случилото се. Той е ограничил контактите си с хората, не е преодолял мъката
си повече от три години след смъртта на сина си, пази стаята му във вида, в
който е била и ежедневно посещава гроба му. В случая липсата на експертиза
на психолог или психиатър не е основание да се отрекат психическите
страдания на ищеца, доколкото става дума за загуба на дете, с което бащата
е бил в много добри отношения, живеели са заедно, прекарвали са голяма
част от времето си заедно и то е било неговата надежда. Свидетелските
показания, с които се установяват конкретни обстоятелства както за
отношенията между ищеца и неговия син преди смъртта му, така и за
промяната в поведението на ищеца след това, за продължителността на
страданията му и за липсата на подобряване на състоянието му, са
достатъчни за преценка на интензитета и продължителността на търпените от
него неимуществени вреди вследствие смъртта на сина му.
От друга страна съдът намира, че размерът над 200 000 лева до
претендираните 250 000 лева е прекомерно завишен с оглед на
действителните болки и страдания, установени по делото, по- конкретно
липсата на данни смъртта на сина му да е довела до нарушаване на
социалното функциониране на ищеца и до налагащо специализирано лечение
болестно състояние.
Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
12
отчита и икономическите условия в страната към месец септември 2018
година и е съобразен с нормативно определените лимити на отговорност
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Тези лимити,
макар и да не са абсолютен критерий при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за общественото
разбиране за справедливост. Размерът на тези лимити непрекъснато
нараства. До 01.01.2010 година нормативно определените минимални размери
на лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от 11.06.2012 година,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим към
спора по настоящото дело, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Данните за икономическото положение в страната, по-конкретно за
минималната и за средната месечна работна заплата и за средния разход на
домакинство за година към датата на настъпване на ПТП, които се съдържат
на сайта на НСИ и които са посочени от жалбоподателя във въззивната му
жалба, не дават основание на съда за други изводи относно справедливия
размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на И.И.,
различни от изложените по-горе. Обезщетението е в размер на около 170
средни месечни работни заплати, т.е. за период от около 14 години и не би
могло да се приеме за прекомерно завишено при конкретните установени по
делото обстоятелства.
13
По отношение на дължимото обезщетение на ищцата С.С. – баба на
С., съдът намира, че въз основа на установените по делото обстоятелства,
подробно посочени по-горе и при липса на оспорване от страна на ответника
в хода на съдебното производство, следва да се приеме, че тя е
материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на своя внук.
Съгласно т. 1 от ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на
ОСНГТК, което е задължително за съдилищата, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд / сред
които не са бабите и дядовците/, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
В мотивите на Тълкувателно решение е посочено, че възможността за
присъждане на обезщетение за лицата от т.нар. „разширен кръг“ съществува
за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и претендиращия обезщетението да се породи особено
близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от
традиционно съществуващите връзки между съответните родственици /в
случая между баба и внук/ и интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават
тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на съответния
родственик.
По настоящото дело установените обстоятелства сочат на
изключителна житейска връзка, надхвърляща нормалните отношения между
баба и внук, доколкото през по-голямата част от живота на С. неговата майка
не се е грижила за него, а грижите за отглеждането и възпитанието му са
полагани от баща му и от баба му, тримата са живеели заедно, в едно
домакинство. Установено е, че връзката между баба и внук е била много
силна, починалият се е отнасял към баба си като към своя майка, споделял е с
14
нея, тя го е водила и взимала от училище.
Неоснователни са поддържаните от ответника доводи в
първоинстанционното производство, свързани с приложение на разпоредбата
на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/ при определяне на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата С.. Тази
разпоредба предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване
на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 / разширения кръг лица/ се
определя в размер до 5000 лева, като е придадено обратно действие на
разпоредбата за съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г.
Непротиворечиво в съдебната практика се приема, че тази разпоредба е
неприложима като несъобразена с разпоредбите на Директива 72/166/ЕИО и
втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, доколкото в цитираните директивите са посочени само
минималните застрахователни суми /лимити на отговорност/ по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, които са
транспонирани в националното ни право – чл. 266 от КЗ / отм./ и чл. 492 от
сега действащия Кодекс за застраховането. В директивите обаче не е
предвидена възможност за установяване на максимален размер на
обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен
такъв размер, поради което разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ
бр. 101/2018 година/ не е в съответствие с общностното право.
Такава е и практиката на Съда на ЕО – напр. решение от 24.10.2013 г.
по дело С – 277/12 / ** срещу **/, което е задължително за настоящия съд
съгласно разпоредбата на чл. 633 от ГПК, уреждаща действието на решението
по преюдициално запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от
Л.. Решението по преюдициалния въпрос е, че член 3, параграф 1 от
Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да
се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно
15
която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените лимити в член 1, параграф
2 от Втора директива 84/5.
По изложените съображения съдът счита, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди на ищцата С., която принадлежи към
т.нар „разширен кръг“, следва да бъде определен не в границите,
установени с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ / ДВ бр. 101/2018 година/, а по
справедливост съобразно принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, при
отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по конкретното
дело, икономическото положение в страната и нормативно определените
нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП,
обсъдени по-горе.
Съдът намира, че общият справедлив размер на обезщетението за
ищцата С. е 80 000 лева. Става дума за баба, която е била много близка с
починалия С. и полагала грижи по отглеждането и възпитанието му почти
непрекъснато от най-ранната му детска възраст до смъртта му, като е живяла
заедно с починалия и неговия баща в едно жилище. От друга страна съдът
съобразява обстоятелството, че става дума за баба, а не за родител, макар
бабата да е оказвала помощ на бащата при отглеждането на починалия. Този
размер е съобразен и с изложените по-горе мотиви за социално-
икономическите условия в страната и лимитите на отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност“, както и с факта, че болките и
страдания, които тази ищца изпитва, са силни и продължителни, но няма
доказателства да са й причинили сериозни здравословни проблеми и да са
довели до промяна в начина й на живот. По тези съображения съдът намира,
че претендираният размер над 80 000 лева до 100 000 лева е завишен.
Имайки предвид изложените по-горе съображения и данните за
извънсъдебно изплатените суми на двамата ищци – 84 000 лева на И.И. и 3500
лева на С.С., съдът намира, че следва да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част, с която на И.И. е присъдено обезщетение за
16
неимуществени вреди в размера над 116 000 лева до 166 000 лева ведно със
законната лихва, считано от 14.01.2019 година и следва да бъде постановено
ново решение по същество, с което искът на И.И. за обезщетение за
неимуществени вреди се отхвърли в тази му част.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която на С.С. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера
над 76500 лева до 96500 лева ведно със законната лихва от 26.02.2020 година
и искът й следва да бъде отхвърлен в тази му част.
В останалите обжалвани части първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по
отговорността на страните за разноски.
С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на
И.И. разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 5900 лева,
отнасящо се до двата предявени от него обективно съединени иска с обща
цена от 178087,66 лева, като направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78 ал. 5 от
ГПК не е уважено. С оглед изхода на спора решението следва да бъде
отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на И.И. разноски за
първоинстанционното производство над размера от 4243,51 лева до 5900
лева.
По същите съображения първоинстанционното решение в частта за
присъденото адвокатско възнаграждение на ищцата С.С. следва да бъде
отменено за сумата над 2934 лева до 3700 лева.
Присъдената с първоинстанционното решение държавна такса за
първоинстанционното производство в тежест на ответника следва да бъде
намалена от 10987,78 лева на 8187,78 лева. Решението следва да бъде
отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски за
експертиза, платена от бюджета на съда, в размера над 37,26 лева до 50 лева.
С оглед изхода на спора ответникът също има право на разноски по
обективно съединените искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, съобразно отхвърлителната им част. Претендирано е
юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи на основание чл. 78 ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25 от
17
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът, съобразявайки
разпоредбите на чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ определя юрисконсултско възнаграждение в размер на по 540 лева по
исковете на двамата ищци, общо 1080 лева. Претендирани са и разноски за
първата инстанция в размер на 650 лева за експертизи, или общо 1730 лева. С
оглед изхода на спора ищците следва да бъдат осъдени на заплатят на
ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на 461,33
лева.
Пред въззивната инстанция общият обжалваемият интерес по
предявените от И.И. обективно съединени искове е 142 087, 63 лева, като
жалбата е основателна за 50 000 лева. Заплатеното и претендирано като
разноски адвокатско възнаграждение е в размер на 4400 лева.
Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за неговата
прекомерност, което е неоснователно, тъй като минималното адвокатско
възнаграждение при този обжалваем интерес, определено съгласно чл. 7 ал. 2
т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е 4371,75 лева. С оглед изхода на спора „З.“ АД следва да заплати на И.И. за
въззивната инстанция разноски в размер на 2851,66 лева.
Обжалваемият интерес по исковете на С.С. е общо 96606,95 лева, като
жалбата е основателна за 20 000 лева. Заплатените разноски за адвокатско
възнаграждение са в размер на 3700 лева, при минимален размер съгласно чл.
7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 3428,21 лева. Възражението на жалбоподателя за
прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК следва да бъде уважено до този размер.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответницата по жалбата С.С. разноски за въззивното производство в размер
на 2718,49 лева за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят „З.“ АД също има право на разноски с оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция. Претендираните такива са в общ размер на
5246,75 лева, включващи заплатената държавна такса и 450 лева
юрисконсултско възнаграждение. Ответниците И.И. и С.С. следва да бъдат
осъдени да заплатят на „З.“ АД разноски за въззивното производство в общ
размер от 1538,67 лева.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
18
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 160 от 23.12.2021 година, постановено по т.
дело № 1072/2021 година по описа на Окръжен съд – С., В СЛЕДНИТЕ
ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ:
-в частта, с която е осъдено „З.“ АД, ЕИК ***, да заплати на И.С.И.,
ЕГН **********, сума в размера над 116 000 лева до 166 000 лв.,
представляваща допълнително застрахователно обезщетение, над
изплатеното му такова в размер на 84 000 лв. по щета № ***/2019г., за
причинените му неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
неговия син С. И. И., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, станало
на 23.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.01.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното й изплащане;
-в частта, с която „З.“ АД , ЕИК ***, е осъдено да заплати на И.С.И.,
ЕГН **********, разноски за първонстанционното производство в размера
над 4243,51 лева до 5900 лева;
-в частта, с която е осъдено „З.“ АД, ЕИК ***, да заплати на С.Д.С.,
ЕГН **********, сума в размера над 76500 лева до 96 500 лв.,
представляваща допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното
й такова в размер на 3 500 лв. по щета № ***/2019 г., за причинените й
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейния внук С. И.
И., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, станало на 23.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2020 г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до
окончателното й изплащане;
-в частта, с която е осъдено „З.“ АД, ЕИК ***, да заплати на С.Д.С.,
ЕГН **********, разноски за първоинстанционното производство в размера
над над 2934 лева до 3700 лева;
-в частта, с която е осъдено „З.“ АД , ЕИК ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, за производството пред Окръжен съд – С.,
държавна такса в размера над 8187,78 лева до 10987,78 лв., както и разноски
19
за експертиза, заплатени от бюджета на съда в размера над 37,26 лева до 50
лв.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.С.И., ЕГН **********, против „З.“ АД
, ЕИК ***, осъдителен иск за сума в размера над 116 000 лева до 166 000 лева
/ за 50 000 лева/, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди /
наред с извънсъдебно изплатеното такова от 84 000 лева/ от смъртта на
неговия син С. И. И., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП, станало
на 23.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.01.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д. С., ЕГН **********, против „З.“ АД
, ЕИК ***, осъдителен иск за сума в размера над 76 500 лева до 96 500 лева
/ за 20 000 лева/, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди /
наред с извънсъдебно изплатеното такова от 3 500 лева/ от смъртта на
нейния внук С. И. И., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП,
станало на 23.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.02.2020 година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********, и С.Д. С., ЕГН **********, да
заплатят на „З.“ АД , ЕИК ***, разноски за производството по делото пред
първата инстанция в размер на 461,33 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160 от 23.12.2021 година, постановено
по т. дело № 1072/2021 година по описа на Окръжен съд – С., В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА И.С.И., ЕГН **********, и С.Д. С., ЕГН **********, да
заплатят на „З.“ АД , ЕИК ***, разноски за производството пред въззивната
инстанция в размер на 1538,67 лева.
ОСЪЖДА „З.“ АД , ЕИК ***, да заплати на И.С.И., ЕГН **********,
разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 2851,66
лева за адвокатско възнаграждение и на С.Д. С., ЕГН **********, разноски
за производството пред въззивната инстанция в размер на 2718,49 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
20
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21