Решение по дело №2269/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2149
Дата: 11 ноември 2019 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20197050702269
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

………………../…………………….2019 г., гр. Варна

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на 31.10.2019 г., в състав:

 

Председател: Красимир Кипров                       Членове:        Евелина Попова                                                 Марияна Бахчеван

при секретаря Галина Владимирова,

с участието на прокурора Силвиян Иванов,

като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

касационно дело № 2269 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК  и е образувано по жалба на Община Варна, против  решение № 1264/21.06.2019 г. по НАХД № 2334/2019 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от зам.кмета на Община Варна НП № 369/8.10.2018 г. С развити в  касационната жалба доводи за неправилно приложение от ВРС на материалния закон,поради погрешни правни изводи  по прилагане разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП. В съдебно заседание  не се явява представител на касатора.

Ответникът А.Г.Н. , чрез подадената от него  молба с.д. 16057/30.10.2019 г. изразява  становище за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество  тя е  основателна.

С обжалваното пред въззивния съд НП, за нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП и  на основание чл. 178е от ЗДвП  е наложена  на ответника  глоба  в размер на 50 лв. – затова,че на 6.08.2018 г. около 09.15 ч. в гр.Варна като водач на МПС – лек автомобил „Сузуки” с рег.№ ****** е паркирал същото МПС на  тротоара на ул.”******” срещу № *,с което създава пречки за преминаване на пешеходците и виновно е нарушил чл.94,ал.3 от ЗДвП – допуска се престой и паркиране  на МПС с допустима максимална маса над 2,5 тона върху тротоарите,само на определените от собствениците на пътя или администрацията места.

За да отмени НП, ВРС е приел,че описанието на деянието в НП нарушава изискванията на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, като по този начин  е допуснато от наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила.  

Касационният съд намира,че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон – налице е касационното основание  по чл.348,ал.1,т.1 от НПК за отмяната му. Правилно е посочено от въззивния съд,че не всяко паркиране върху тротоар представлява адм.нарушение – такова осъществяващо в конкретния случай състава на нарушение по чл.178е от ЗДвП е единствено паркирането извън разрешените за това места. Неспазването на останалите въведени с нормата на чл.94,ал.3 от ЗДвП изисквания за паркиране,не представлява  адм.нарушение по чл.178е от ЗДвП. Обстоятелството,че процесното МПС е било паркирано на неразрешено място е описано в НП чрез възпроизвеждане на  съответната  част от виновно нарушената разпоредба на чл.94,ал.3 от ЗДвП. Описанието е непрецизно,но не и в степен,че да е неразбираемо за наказаното лице. Съществени са само онези процесуални нарушения ,които водят до ограничаване правото на защита – в случая административно-наказателното обвинение е достатъчно ясно и не препятства упражняването от наказаното лице на правото му на защита. По тези съображения, допуснатото процесуално нарушение не е съществено и съответно не може да има за последица отмяна на НП. Отменяйки НП въз основа на несъществуващо  съществено нарушение на процесуалните правила,ВРС е допуснал нарушение на материалния закон,налагащо отмяна на постановеното от него решение .

След отмяната и при решаване на спора по същество в съответствие с изискванията  на чл.222,ал.1 от АПК,касационният съд  намира,че НП следва да бъде потвърдено. Видно от съдържанието на АУАН,същият е съставен след оспорване на издаден на основание чл.186,ал.3 от ЗДвП фиш № **********/6.08.2018 г. При съставяне на АУАН,настоящият ответник е вписал в графата за възражения,че има такива с рег.№ РД 18016245ВН/14.08.2018 г. Тези възражения са приложени в административно-наказателната преписка и представляват такива срещу издаденият фиш – в тях се твърди,че не е извършвано нарушение с автомобила собственост на наказаното лице. Съставеният на основание чл.186,ал.2 от ЗДвП АУАН има за последица анулиране на издаденият фиш,като същевременно поставя съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН образуването на редовно административно-наказателно производство. В хода на това производство Н. не е правил доказателствени искания,а в съдебното  производство пред ВРС той  не се е явил и  също не е правил  доказателствени искания. С оглед  последното,  доказателствената сила  по чл.189,ал.2 от ЗДвП на редовно съставеният АУАН не е била опровергана,включително по отношение на факта,че собственият на Н. автомобил е бил паркиран на посоченото в АУАН и НП място. От друга страна,опровергаването на останалите факти,а именно че автомобилът  е бил паркиран на  място,което не е било определено за тази цел от собственика на пътя или администрацията,също е   в  доказателствена  тежест на наказаното лице – не се твърди от страна на Н.,нито се сочат от него доказателства за съществуването на положителен и благоприятен за него юр.факт,че мястото на което е бил паркиран собственият му автомобил е било разрешено за паркиране от собствениците  на пътя или  администрацията. По тези съображения,касационният съд намира за доказано осъществяването от Н. на визираният в НП състав на адм.нарушение по чл.178е от ЗДвП. Наложеното адм.наказание – глоба в размер на 50 лв.,правилно  е определено в предвидения в същата  разпоредба минимален размер. Като материално законосъобразното по тези съображения ,НП  следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение  № 1264/21.06.2019 г.  по НАХД № 2334/2019 г. по описа на ВРС  и вместо него ПОСТАНОВИ :

ПОТВЪРЖДАВА издаденото от зам.кмета на Община Варна  НП № 369/8.10.2018 г. ,с което на основание чл.178е от ЗДвП е наложена на А.  Г.   Н.  глоба  в размер на 50 лв.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :