РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Перник, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500146 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адвокат С.Л. В., с адрес на
кантората: ***, в качеството на особен представител на С. А. П. с ЕГН **********, срещу:
РЕШЕНИЕ № 261192/3.12.2021 г., постановено по гр. дело № 1922/2021 г. по описа на
Пернишкия районен съд.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в следния смисъл:
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че ответникът не е доволен от
решението, постановено по гр. дело № 1922/2021 г. по описа на ПРС, в частта му, с която е
осъден да заплати разликата между сумата от 10000 лв. и уважения размер от 20000 лв., или
обжалваем интерес - 10 000 лв. заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
9.09.2019 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1043.48 лв. представляваща
направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата 800 лв.
държавна такса, както и 150 лв. за възнаграждение за вещо лице, поради което от негово име
като негов особен представител, ядв. В. обжалва в срок пред ПОС решението в посочената
част и моли съда да го отмени в обжалваната му част.
Решението се сочи, че е неправилно. Същото е постановено при с нарушение на
1
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. С
оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства нямало спор, че ищецът в
резултат на деликта е търпял болки и страдания, с различна интензивност, в различни
периоди на оздравителния процес. Все пак пози процес е продължил около пет месеца, след
който е настъпило оздравяване, след което и към настоящия момент няма болки и страдания
и дъвченето и говоренето са напълно възстановени.
Налице била съществена разлика между този деликт и професионално заболяване,
довело до инвалидност и болки и страдания, докато болният е жив и където според
практиката на съдилищата рядко се стига до обезщетения от 20000лв. Подчертава, че в тези
случай болката и неудобствата са перманентни и продължават цял живот.
Неправилно се сочи, че съдът е приел в мотивите си, че не било доказано, че на ищецът
е предлагано оперативно лечение в резултат на което е могло да се предотврати
неправилното зарастване с разместване от 3-4 мм на левия долно-челюстен ъгъл и което
трайно пречи на пълното отваряне на устата. Противно на тази част от мотивите на стр. 2 от
заключението на медицинската експертиза, която безрезервно е приета от съда, е
констатирано, че на ищецът му е предложена операция, обяснено е нейното естество, както
на него, така и на близките му, но към 18.09.2021 г. той не е взел решение за такова лечение.
Действително налице е оперативна интервенция, описана на стр. 3 от заключението, описана
в оперативен протокол ***, но се касае за поставяне на метални шини. Очевидна се сочи, че
е разликата между предложеното му оперативно лечение, което да предотврати евентуално
неправилно зарастване, което към 18.08.2019 г. не е направено и поставянето на металните
шини на 11.09.2011 г.
Предвид изложеното, в жалбата се сочи, че наведените в пледоарията по същество пред
районния съд възражения, че всеки пострадал е длъжен да ограничи вредите в резултат на
увреждането, са основателни. Липсвал опит на пострадалия да ограничи вредите като се
подложи на предлаганото му оперативно лечение. Ответникът нямало как да участва в това
решение, поради което и не може да носи отговорност за евентуално недобро или
неправилно зарастване.
Като обобщение се сочи, че ищецът е с напълно възстановена захапка, увредения
участък е зарастнал, на практика той е здрав, няма група инвалидност и не се очакват
каквито и да било неудобства в бъдеще.
С оглед изложеното, се твърди, че съдът е нарушил принципа на чл.52 от ЗЗД като е
определил прекомерен размер на обезщетението, който не отговаря и на константната
практика на съдилищата за определяне на обезщетения за подобни случаи.
Постъпила е и втора въззивна жалба, лично от ответника С. А. П., изтърпяващ наказание
ЛОС в затвора в ***, в която същият сочи, че е осъден с присъда и не може да изплати
такова обезщетение.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде потвърдено
2
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като неоснователни.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установил, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба /двете въззивни жалби/ и отговора, страните не са се позовали
и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция
нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което
за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният
съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба / и втората такава/ и отговора, страните не са поискали
събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение
за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на
чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във
връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Неговият
пълномощник адв. В. е депозирала писмена молба, с която моли да се даде ход на делото в
нейно отсъствие, поддържа въззивната жалба във всичките и части, както и втората жалба
подадена лично от С.П., оспорва писмения отговор, няма възражения по доклада и няма
други доказателствени искания. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
уважена изцяло въззивната жалба.
Въззиваемият ответник редовно призован, не се явява. Неговият пълномощник адв.
Б. е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, няма
възражения по проекта за доклад, няма доказателствени искания, оспорва подадените две
въззивни жалби и поддържа отговора на въззивната жалба. Моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да му бъдат присъдени разноски
съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
С Решение № 261192/3.12.2021 г., постановено по гр. дело № 1922/2021 г. по описа
3
на Пернишкия районен съд, съдът е осъдил С. А. П., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, да заплати на М. С. С., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди- трайни болки и страдания, претърпени от причинена
по хулигански подбуди средна телесна повреда чрез нанасяне на удар с юмрук в
областта на долночелюстен ъгъл, изразяваща се в двустранно счупване на долната
челюст в левия долночелюстен ъгъл и в областта между втори и трети долни зъби
вдясно с разместване на костните фрагменти, разкъсване на венечната лигавица в
областта на втори и трети долни зъби вдясно с травматично разклащане втора степен
на същите, довело до затрудено дъвчене, настъпили в резултат на извършено на ***
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 12, пр. 1-во, вр чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1 НК, за което С. А. П. е признат за виновен със споразумение, одобрено с
протоколно определение от 21.02.2020 г. по нохд № 268/2020 г. на ПРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането- *** до
окончателното ѝ изплащане. Съдът е отхвърлил предявения от М. С. С., с ЕГН
**********, с адрес ***, срещу С. А. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***,
иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 20 000
/двадесет хиляди/ лева, до целия предявен размер от 23 000 /двадесет и три хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- трайни болки
и страдания, претърпени от причинена по хулигански подбуди средна телесна повреда
чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на долночелюстен ъгъл, изразяваща се в
двустранно счупване на долна челюст, довело до затруднение в дъвченето, настъпили в
резултат на извършено на *** престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 12, пр. 1-во, вр
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което С. А. П. е признат за виновен със
споразумение, одобрено с протоколно определение от 21.02.2020 г. по нохд №
268/2020 г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането- *** до окончателното ѝ изплащане, като в тази му част решението не е
било обжалвано и е влязло в сила.
Съдът е осъдил С. А. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да заплати
на М. С. С., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1043,48/хиляда четиридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/ лева,
представляваща направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение,
осъдил го е да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от
800/осемстотин/ лева държавна такса и 150/сто и петдесет/ лева за възнаграждение за
вещо лице.
Производството по делото пред ПРС е било образувано по искова молба,
депозирана от М. С. С. срещу С. А. П., с която се искало осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 23 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- трайни болки и страдания, претърпени от причинена на ищеца
по хулигански подбуди средна телесна повреда чрез нанасяне на удар с юмрук в
областта на долночелюстен ъгъл, изразяваща се в двустранно счупване на долна
челюст, довело до затруднение в дъвченето, изпълващо признаците на трайно общо
4
разстройство на здравето, временно опасно за живота, настъпили в резултат на
извършено от ответника на *** престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 12, пр. 1-во, вр
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което ответникът е признат за виновен
със споразумение, одобрено с протоколно определение от 21.02.2020 г. по нохд №
268/2020 г. на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането *** до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се посочва, че на *** в *** на игрище, намиращо се в кв. „***“,
докато ищецът М. С. С. играел футбол, ответникът С. А. П., с когото не се познавали,
се приближил до ищеца, хванал го за рамото, завъртял го към себе си и му нанесъл
удар с юмрук в областта на челюстта. В резултат на удара ищецът паднал на земята,
при което ответникът опитал да го изрита в главата, но ищецът успял да се отдръпне.
След това ответникът излязъл от терена и се скрил, а ищецът се обадил на баща си и
бил закаран до МБАЛ „***“, но там го насочили към УМБАЛ „***“ ЕАД, където бил
приет за лечение на *** с двустранна фактура на долната челюст с дислокация в
областта на ъгъла вляво и в зоната на зъби 43 и 44 вдясно. Посочва се, че в болницата
била извършена имобилизация на долната челюст на ищеца чрез стандартни шини и
интрамаксиларна фиксация с гумени ластици. При изследванията и на контролния
преглед се видяла дислокация в областта на ъгъла на долната челюст вляво, зад седми
молар и нарушение на целостта на мандибуларния канал, както и се установила
вероятност за трайно прекъсване на съдово-нервния сноп на долната челюст, на което
се дължало и изтръпването на долната челюст.
Ищецът твърди, че е получил нервен срив от претърпените увреждания, бил е
оставен под наблюдение в болницата до ***, след което е бил изписан за домашен
стационар. В първата седмица е поддържал висока температура от болката и
шинирането. Навежда доводи, че след поставянето на шините не е можел да говори,
което е нарушило комуникацията му с близки и приятели. Сочи, че не е можел и да
дъвче и да се храни нормално и е консумирал само течни храни, от което е отслабнал 8
кг до свалянето на шините на ***
На *** ищецът твърди, че е постъпил отново в УМБАЛ „***“ ЕАД за свалянето
на шините, при което се е констатирало, че опасността от развитие на възпалителен
процес и остеомиелит е отминала, но е останало леко изместване и изтръпване на
долната челюст и му е било предписано лечение и рехабилитация. Имал е пристъпи на
главоболие, световъртеж, шум в ушите, изпотяване, като продължавал да има
изтръпване и изместване в долната челюст, престанал е да спортува и е изпитвал страх,
че отново ще бъде нападнат. Твърди, че лечението му е продължило 9 месеца, от които
от *** до *** е бил с поставени шини, след *** още 20 дни е възстановявал
дъвкателните си способности, а общият възстановителен процес и болничен отпуск е
продължил до ***
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. А. П. е подал отговор на исковата молба
/наименуван възражение и жалба/, в който посочва, че му е непосилно да заплати
сумата от 23000 лева, тъй като е лишен от свобода и доходите, които получава като ***
са в размер на 120 лева и много под минималната работна заплата. Твърди, че
здравословното му състояние е влошено, за което представя епикризи.
По делото пред първата инстанция са били ангажирани писмени и гласни
доказателствени средства, последните само от страна на ищеца, като са били разпитани
в качеството на свидетели неговите най-близки родственици – майка му и брат му,
които са полагали грижи за него по време на възстановяването му от нанесената
травма. Била е изслушана и СМЕ по делото, изцяло кредитира от първата инстанция.
По делото е било приобщено в неговата цялост и нохд № 268/2020 г. на ПРС, по което
съдът е признал за виновен след одобряване на споразумение за решаване на делото,
5
ответникът за престъпление по по чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 12, пр. 1-во, вр чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, като след извършена от съда кумулация на ответника,
подсъдим по делото е било наложено ефективно наказание лишаване от свобода, което
понастоящем същият изтърпява в Затвора в ***. По делото е била приобщена и цялата
медицинска документация, съпроводила процесът на лечението на нанесената на
ищеца травма от страна на ответника. Така събраната в цялост доказателствена
съвкупност е безпротиворечива помежду си и взаймодопълваща се, очертаваща в
хронологичен порядък събитийната верига на развилите се действия от нанасяне на
травматичното увреждане, до оздравителния процес и начина на лечение на ищеца, в
това число и преживяванията на същия през целия този период.
Съдът намира, че следва да посочи, в настоящия му състав, че решението на ПРС
е обосновано, изключително подробно и като съдът е анализирал всяко едно
доказателство, събрано по делото, както само по себе си, така и в съотношение и
съответствие с останалите доказателства по делото. Поради което и ПРС е достигнал
до обосновани, правилни и законосъобразни правни изводи. На основание чл. 272
ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на първата инстанция, като напълно
се солидаризира с тях. Съдът намира, че следва само да акцентира и посочи, предвид
възраженията в жалбата, както на особения представител, така и на ответника, че е
завишен размера на обезщетението неимуществени вреди, че по делото са събрани
достатъчно писмени и гласни доказателства, които сочат интензитета на болките,
страданията, негативните емоционални и психологически изживявания на които
ищецът е бил подложен в резултат на деянието.
С окончателно протоколно определение от 21.02.2020 г., постановено по
приложеното към настоящото дело нохд 268/2020 г. по описа на РС-Перник, е
одобрено споразумение за решаване на делото, постигнато между адвокат Е.Т., в
качеството на защитник на обвиняемия С. А. П., и прокурора, с което С. А. П. се e
признал за виновен в това, че на *** в ***, на игрище, намиращо се в кв.“***“,
причинил /чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на долночелюстен ъгъл/ средна
телесна повреда на М. С. С., изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст,
довело до затруднение на дъвченето, като деянието е извършено по хулигански
подбуди и е извършено повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление /Споразумение по НОХД № 17083/2015 г. по описа на
Районен съд-София, влязло в сила на 08.10.2015 год./ - престъпление по чл.131, ал.1,
т.7 и т.12, пр.1-во, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК, за което на основание
чл. чл.131, ал.1, т.7 и т.12, пр.1-во, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1, вр. чл. 54, вр.
чл. 55, ал. 1, т.1 от НК e определено и обвиняемият се е съгласил да изтърпи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, което на основание
чл.57 ал.1, т.2 б.“б“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг
режим.
От представените по делото писмени доказателства- 2 бр. епикризи, издадени от
УМБАЛ „***“ ЕАД, заверено копие от медицинска книжка за разрешения отпуск
поради временна неработоспособност и извлечение от електронен регистър на
болничните листове, се установява, че ищецът М.С. е постъпил в УМБАЛ „***“ ЕАД
на *** с диагноза счупване на долна челюст, двустранна фрактура на долната челюст с
дислокация в областта на ъгъла вляво и в зоната на зъби 42 и 43 вдясно. След
изписването му на *** ищецът е бил в отпуск за продължаване на лечението му до ***,
за което са му издадени болнични листове от ЛКК.
Видно от издадено удостоверение № *** и приложена към него справка от НАП
трудовото правоотношение на ищеца М.С. с „***“ ЕООД е било прекратено на *** От
служебна бележка, издадена на *** от Агенция по заетостта, се установява, че ищецът
6
е бил регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда“-*** за периода от ***
до ***
От показанията на св. Д. С. С.- брат на ищеца, които съдът правилно като първа
инстанция е посочил, че следва да цени при спазване на изискванията на чл. 172 ГПК с
оглед на всички данни по делото, имайки предвид неговата възможна
заинтересованост, ПОС намира, че действително се установява, че след инцидента за С.
са настъпили изключително много негативни изживявания и то за един продължителен
период от няколко месеца, през които същия е следвало да претърпи болезнени
преживявания, свързани с оздравителния процес, по зарастване на челюстта, както и в
това време последният е бил почти изцяло лишен от възможността да води нормален
начин на живот, както социален, така и битов- същият се е хранел с каши, приготвяни
от майка му, отслабнал е значително, бил е в нужда непрекъснато да бъде обгрижван от
своите близки- неговата майка и брат, като същевременно, видно от горецитираните
писмени доказателства е загубил заради продължителното си отсъствие и работното си
място, което го е поставило в неблагоприятното положение да бъде лишен и от
получаването на трудово възнаграждение. Всички тези обстоятелства са били отчетени
от първата инстанция, която е проследила в акта си целия процес от нанасяне на
травмата, през лечението до начина по който ищецът е преживявал случилото се,
описан от свидетелите по делото. Еднозначно се установява, че непосредствено след
инцидента ищецът се е прибрал у дома в много тежко състояние, постоянно е лежал,
виело му се е свят, не е можел да се храни, вдигал е температура. Ищецът е приемал
само течни храни, супи, които майка му пасирала. Не е можел да говори, пишел е на
листче какво трябва да се купи. Носил е шините повече от 2-3 месеца. Първите
седмици след инцидента ищецът изобщо не е излизал навън, а след това, когато е
започнал да излиза, е бил много уплашен и притеснен, не е ходел да спортува.
От показанията на св. К.К. С.- майка на ищеца, които настоящата инстанция
намира, преценени по реда на чл. 172 ГПК, че следва да се приемат за обективни, като
кореспондиращи на останалия събран по делото писмен доказателствен материал, като
се установява, че на ***- деня след нападението над него, ищецът е постъпил в
УМБАЛ „***“ ЕАД, където му е направен скенер и се е наложило шиниране на долна
челюст. След изписването от болницата лечението на ищеца е продължило у дома му.
Той преживял множество негативни емоции- бил много отпаднал, уплашен, притеснен,
не е можел да говори, като св. С. е била ангажирана изцяло с неговото обгрижване и в
частност с правенето на храни и супи, които да приема в пасиран вид, като друг начин
на хранене не е бил първоначално възможен. За тежестта на изживяването говори и
давността на възстановителния процес-възстановителният му период е продължил
около 3-4 месеца, като постепенно са започнали да разхлабват захапката му и са махали
през един зъб ластиците, които са държали шината. Едва след третия месец ищецът е
започнал да говори през стиснати зъби и постепенно да се храни сам. Ищецът е
продължил да има проблем поради разминаване между долната челюст и горната,
което е видно и от СМЕ, изслушана по делото. Преди инцидента е спортувал активно,
а след него не е искал да чуе за спорт, в частност за футбол. Трудовото му
правоотношение е било прекратено поради прекалено дългия му болничен, който е
продължил до лятото на следващата година.
Настоящият съд също кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като са
еднопосочни, последователни, непротиворечиви и се подкрепят от другия събран по
делото доказателствен материал.
По делото съдът, както и ПРС кредитира приетото заключението на изслушаната
съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че в следствие на нанесения от
ответника на *** удар с юмрук в областта на долночелюстен ъгъл, ищецът е получил
7
следните увреждания- двустранно счупване на долната челюст в левия долночелюстен
ъгъл и в областта между втори и трети долни зъби вдясно с разместване на костните
фрагменти, разкъсване на венечната лигавица в областта на втори и трети долни зъби
вдясно с травматично разклащане втора степен на същите. По своята
медикобиологична характеристика двустранното счупване е реализирало
самостоятелния квалифициращ признак счупване на челюст, което е довело до
затруднение на дъвченето през оздравителния период. На *** ищецът е постъпил за
лечение в УМБАЛ „***“ ЕАД, където съгласно оперативен протокол № *** под
локална анестезия са му поставени стандартни метални шини с ластици (Е., В.) на ГЧ
(от зъб 16 ди 26) и ДЧ (от зъб 35 до зъб 46). Шините са фиксирани за зъбите с телени
лигатури. Оклузията е възстановена, като е осъществена еластична междучелюстна
фиксация с гумени пръстени. На *** ищецът отново е постъпил в УМБАЛ „***“ ЕАД,
където съгласно оперативен протокол № *** от *** е извършена нова оперативна
интервенция за отстраняване на стандартните назъбно-венечни шини от горната и от
долната челюст, а устната кухина е почистена с кислородна вода.
От експертизата е видно и че същият е търпял болки и страдания, като първите 20
дни след първата оперативна интервенция и 10 дни след втората оперативна
интервенция болките са били с по-интензивен характер. Вещото лице се е позовало на
приложената документация по делото, за да определи, че възстановителният период
при ищеца е продължил около 5 месеца, което е езин значителене възстановителен
период, съпроводен с множество негативни изживявания, видно от изложеното по-
горе. При прегледа, извършен на *** е установено зарастване на счупванията на
долната челюст, като счупването в левия долночелюстен ъгъл е зараснало с
разместване от 3-4 мм. Възстановена е захапката на ищеца и не се очакват значителни
промени в здравето на ищеца в бъдеще по отношение на процесното увреждане. В
съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице е посочило, че поради това, че
на ищеца не е било проведено оперативно лечение е останало разместване, което е за
сметка на раздвижването, а не на дъвченето. Зъбите се срещат, има съответствие
между долна и горна челюст, но ищецът има проблем с непълното отваряне на устата.
Според вещото лице оздравителният процес не би могъл да се скъси при оперативно
лечение, тъй като има един необходим период за зарастване на челюстта, но при
операция би могло да се избегне разместването.
След като взе предвид направените с жалбите възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба /и втората такава/ се явява редовна и процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването,
в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия при Районен съд Перник, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били
налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Основните доводи в жалбата са, че решението на Районен съд – гр.Перник е
неправилно и незаконосъобразно, като се оспорва не самият деликт /за който има влязло в
сила споразумение- задължително по чл. 300 ГПК/, а оплакванията и в двете жалби са
8
досежно размера на присъденото обезщетение, като в жалбата на особения представител се
обжалва решението в частта над присъдената сума от 10 000 лева, а оплакванията в жалбата
лично подадена от въззивника да с общи доводи, че е непосилон да заплати такава сума,
тоест следва внимателно да се обследва въпросът относно размера на присъденото
обезщетение с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
При анализ на писмените доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност,
настоящия съдебен състав достигна до извода, че правилно Районен съд гр.Перник е уважил
предявения иск от М.С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в посочения
размер от 20 000 лева, като е отхвърлил същия до претендираните 23 000 лева, като в тази
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Пред въззивният съд не се представиха други доказателства, а от събраните пред
първоинстанционния съд такива категорично се установява възприетата от съда фактическа
обстановка, поради което настоящият съдебен състав препраща към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 от ГПК.
В случая отговорността на ответника правилно ангажирана по реда на чл.45 ЗЗД,
като деликтният състав на чл. 45 от ЗЗД, включва - противоправно действие или
бездействие, вреда/ имуществена и/или неимуществена / причинна връзка между
поведението и вредата, както и вина, която се предполага до доказване на противното.
Правопораждащият фактически състав на регламентираната в чл. 45, ал. 1 ЗЗД деликтна
отговорност включва наличието на следните елементи: деяние /действие или бездействие/,
вреда /имуществена или неимуществена/, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина. В случаите на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като останалите елементи от фактическия състав
подлежат на доказване от претендиращия обезщетението за вреди ищец, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като в този
смисъл и възражения не са навеждани, като спорът е концентриран около размера на
обезщетението. В чл. 383, ал. 1 НПК е предвидено, че одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. По силата на тези
разпоредби, одобреното от съда с определение от 21.02.2020 г. по нохд 268/2020 г. по описа
на РС-Перник, споразумение за решаване на делото, постигнато между адвокат Е.Т., в
качеството на защитник на обвиняемия С. А. П., и прокурора, с което С. А. П., има
задължителна сила по отношение на настоящия спор относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо въз основа на това
споразумение настоящият съдебен състав приема за безспорно доказани три от
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД- деянието,
неговата противоправност и вината на ответника С. А. П., който е извършил престъпление
по чл.131, ал.1, т.7 и т.12, пр.1-во, вр. чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК- на *** в ***,
на игрище, намиращо се в кв. “***“, е причинил /чрез нанасяне на удар с юмрук в областта
на долночелюстен ъгъл/ средна телесна повреда на М. С. С., изразяваща се в двустранно
счупване на долна челюст, довело до затруднение на дъвченето, като деянието е извършено
по хулигански подбуди и е извършено повторно, след като ответникът е бил осъден с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление. Тук следва да се посочи, във връзка с
изложеното в жалбата, подадена лично от въззивника- че в случая не става въпрос „за две
присъди за едно и също нещо”, а се касае за два процесуални реда за разглеждане на
последиците от деянието- по наказателно правен ред и респ. досежно гражданскоправните
последици по граждански ред, каквато е настоящата хипотеза, като лицето, пострадало от
престъпление, разполага с възможността да предяви граждански иск пред гражданския съд,
след влизане в сила на присъдата в наказателния съд, каквато е именно настоящото
хипотеза.
С оглед на така установеното от фактическа страна обосновано и законосъобразно,
9
първоинстанционният съд е приел за основателен иска по чл.45 вр. чл.52 ЗЗД за доказан по
основание и размер до посочената сума от 20 000 лева, тъй като са налице предпоставките за
това. Касае са за отговорност на делинквента да причинени от него вреди на друго лице,
изразяващи се в описаната телесна повреда, като именно поведението на ответника е в
причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, за което и по цитираното НОХД,
същият е признал вината си.
При съвкупен анализ на събраните по делото се доказаха и конкретно причинените в
резултат на извършеното престъпление неимуществени вреди на ищеца, както и причинната
връзка между тях и деликта, поради което е осъществен фактическият състав по чл. 45, ал. 1
ЗЗД. Съобразно т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС и трайната практика на
ВКС, на обезщетяване подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време.
Касателно настоящия случай относно претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди, правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираният
размер от 20 000 лв. е справедлив и следва да бъде уважен именно до този размер.
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер е социално справедливо,
отразява икономическото състояние в страната и покрива типичните и средните за този вид
търпени неимуществени болки и страдания за този вид увреждания при отчитане възрастта
на пострадалият, неговата трудова заетост и здравословно състояние.
Съдът намира, че действително процесните събития към момента на деянието и след
него по време на възстановителния процес при ищеца са се развили събития точно по
начина, по които описват свидетелите, като от изложеното в цитираната доказателствена
съвкупност, еднозначно се установява по делото, че не само че самото травматично
увреждане е било тежко, медицинските процедури по лечението- дълги протяжни,
мъчителни, болезнени, но и за един много продължителен период от време- ищецът е бил
поставен в условия на болки и страдания, да не може да се храни, да разчита само на
близките си, да яде пасирана храна, да няма нормален начин на живот, да няма адекватно
извън дома общуване с хората, да пише на лисче, докато е с шини, защото не може да
говори месеци наред, да няма работна среда, като е бил уволнене след инцидента, и всичко
това в своята съвкупност е причинило сериозен психологически дисбаланс в същия, която
освен че е търпял физическите си болки, се е измъчвал и от неудобството и дискомфорта,
който причинява на цялото си семейство- в частност майка му и брат му, които е следвало
да го обгрижват непрекъснато, като последният е бил лишен за един протяжен период от
време и от възможността да върши нормални, ритунни действия за един човек и в частност-
мъж- като се е отказал и от спорта- футбола в частност, което също е довело до моменти на
депресивни състояния у него, видно от заявеното от свидетелите по делото. Нещо повече
следва да се отчете, че психологическата травма, макар и вече физически излекувана
/въпреки че се ще остане видно от СМЕ разместването с няколко милиметра на челюстта/, то
болезненият спомен е останал и вторичните белези от него също- ищецът вече не ходи на да
играе футбол с приятели. Тези данни сочат, на една много дълбока травматичност от
приживяното не само като болки и страдания, претендирани като неимуществени вреди, по
делото, но като цяло от промяна на жизнените възприятия на един човек, за цял един живот,
защото видно от заявеното от свидителите ищецът е развил страхове, които с времето не
отминават, свързани с инцидента и преживяванията след него. Всяко едно от посочените
обстоятелства, следва да намери своята репарация и отчитане при определяне размера на
обезвредата за неимуществени вреди, които следва да се определят и присъдят на ищцата за
инцидента.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща
се в ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния
10
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател. При определяне на
размера на обезщетението съдът отчита най – вече – начинът на настъпването му, естеството
на самото увреждане, продължителността на възстановяването, самото протичане на
оздравителния процесс, изпитаните неудобства от битов и семеен характер, въздействието
върху нормалния ритъм на живот през периода на времената нетрудоспособност,
негативните емоции, които ищецът е изпитвал през целия този период. Съгласно посоченото
по-горе постановление на ВС на РБ съдът е длъжен да посочи конкретно всяко
обстоятелство което взема предвид. ПРС е посочил в мотивите си, че взема предвид
характера и интензитета на болките (тоест физическата болка), възстановителния период и
времето за отшумяване на болките, КАТО СЛЕДВА да се вземат предвид установените
битови и хигиенни неудобства (нуждата от чужда помощ при присъщи за човек дейности -
хранене и др., установена от показанията на свидетелите). Същевременно съгласно Решение
214/08.01.2019г. по гр.д. 3921/2017 г. на ВКС, IV Г.О.: „Справедливостта още изисква
сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези“. В същия
смисъл е и Решение 480 /23.04.2013г. на ВКС, IV Г.О. по гр.д. 85/2012г , Решение № 367 от
12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., ВКС, Решение № 143 от 23.06.2016 г.
на ВтАС по в. гр. д. № 212/2016 г. са присъдени 20 000.00.По настоящото дело са установен
целият набор от факти, обосноваващ присъждането на обезщетение за неимуществени вреди
в посочения размер, като се съобрази и промененета инфлационна обстановка и МРЗ към
момента на деянието-следва да се отчетат и обществено-икономическите условия са
съществено пременени. Така минималната работна заплата в страната-определяна с
Постановления на Министерски съвет- от 2019 Г. Е била за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г.- 560 лева, като това е към момента на инцидента, и при положение, че ищецът
около една година е се е лекувал като цяло, бил е безработен, то МРЗ е станала -610 лева- за
2020 г., а за 2021 г. , когато приключва разглеждането на делото пред първата инстанция,
същата е в размер на 650 лева, като посочените условия и завишаване на МРЗ, следва да се
отчетат при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. От горецитираната и
анализирана доказателствена съвкупност по делото, съдът намира, че като съобрази и
характера, и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания към момента на
ицидента, след това- в периода на възстановяване и времето необходимо за отшумяване на
страданията- пет месеца, както и че са ангажирани доказателства и че вследствие на
инцидента на ищеца има причинени трайни увреждания – разместена челюст, то ПОС
намира, че справедливото обезщетение за претърпените от С. негативни изживявания
възлиза на 20 000 хиляди лева, като исковата претенция е била уважена именно за тази сума
и решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите
са причинени от негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо
веднага /от момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това
задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е
необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното
задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение за забавено
изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл.
86, ал.1 ЗЗД до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че
ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от *** до окончателното му
изплащане, както е посочил и ПРС.
Поради съвпадането на мотивите на първоинстанционния съд с тези на настоящия
11
съдебен състав от въззивната инстанция по предявения иск, подадените въззивни жалби
следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а постановеното от
първоинстанционно решение - предмет на въззивното обжалване, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно, както в обжалваната му част така и в частта
за разноските, като в останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
По разноските
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, право
на разноски, с оглед оставяне без уважение на въззивната жалба, има въззиваемата страна,
като същата е представила списък за разноски, като се претендират разноски в размер на
1100 лева за заплатено адвокатско възнагражедение, заплатено в брой, видно от представен
договор за правна защита и съдействие- стр.18 от делото.
По възраженията в жалбата за разноските в първата инстанция следва да се посочи, че
доколкото ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 1 от ГПК с разпореждане на Пернишкия РС, то дължимите разноски за
държавна такса и вещо лице в производството следва да бъдат възложени в тежест на
ответната страна съобразно уважената част от исковата претенция, както правилно е
постановил и ПРС, като производство по реда на чл.248 ГПК пред Районния съд не е било
иницийрано, а доводи се навеждат едва пред ПОС, като правилно ПРС е посочил, че на
основание чл.78, ал. 6 от ГПК, тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, ответникът следва да се осъди да
заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата в размер на 800 лева държавна такса и
150 лева за възнаграждение за вещо лице, както и разноските на другата страна.
С оглед цената на иска въззивното решение неподлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Предвид изложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261192 / 3.12.2021г. постановено по гр.д. №
01922 по описа на Пернишкия районен съд за 2021 г. , в обжалваната му част с която
са уважени предявените искове по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, като
е бил осъден С. А. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на М. С.
С., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 20 000
/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди- трайни болки и страдания, претърпени от причинена по хулигански подбуди
средна телесна повреда чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на долночелюстен
ъгъл, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст в левия долночелюстен
ъгъл и в областта между втори и трети долни зъби вдясно с разместване на костните
фрагменти, разкъсване на венечната лигавица в областта на втори и трети долни зъби
вдясно с травматично разклащане втора степен на същите, довело до затрудено
дъвчене, настъпили в резултат на извършено на *** престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7
и т. 12, пр. 1-во, вр чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което С. А. П. е
признат за виновен със споразумение, одобрено с протоколно определение от
21.02.2020 г. по нохд № 268/2020 г. на ПРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането- *** до окончателното изплащане,
КАТО в останалата част, с която съдът е отхвърлил предявения от М. С. С., с ЕГН
**********, с адрес ***, срещу С. А. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 20 000
/двадесет хиляди/ лева, до целия предявен размер от 23 000 /двадесет и три хиляди/
лева, решението не е било обжалвано и е влязло в сила.
12
ОСЪЖДА С. А. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, понастоящем в
Затвора в ***, да заплати на М. С. С., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1100
лв. представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13