РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Пловдив, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Марина В. Белчева
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600284 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор срещу влязло в сила
Определение № 284/28.03.2024 г., постановено по ЧНД № 682/23 г. по описа
на Районен съд - Харманли.
В искането се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК. Излагат се доводи, че неправилното приложение на материалния закон е
свързано с неправилно определяне на общото най – тежко наказание по
сложилата се съвкупност от престъпления, а като процесуално нарушение се
сочи, че съдът като е бил длъжен не се е произнесъл по искането на прокурора
да се приложи чл.24 от НК. Петитумът е насочен към възобновяване на
наказателното дело, отмяна на постановеното определение и връщане на
делото за ново разглеждане от първата инстанция.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура се
солидаризира с изложените в искането съображения за неправилно
приложение на материалния закон и предлага уважаването му.
1
Същото е и становището на защитата на осъдения.
Осъденият иска да се уважи направеното искане за възобновяване на
делото.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването за съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК
е основателно, тъй като води до извод, че законът е приложен неправилно, а
при разглеждане на делото е допуснато и съществено нарушение на
процесуалните правила.
С определение № 284 от 28.03.2024 г., постановено по ЧНД № 682/2023
г. по описа на Районен съд – Харманли, първоинстанционният съд е групирал
на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК наказанията, наложени на
осъдения Н. Д. Г. по НОХД № 46/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли
и по НОХД № 615/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, като е
определил едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2
години и 6 месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е
постановил да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК, съдът приспаднал от определеното
общо най-тежко наказание изтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода и на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.3 от НК присъединил към него
и кумулативно наложеното наказание глоба в размер на 10 000 лева.
На основание чл.27, ал.1 от НК, съдът присъединил изцяло към
неизтърпяната част от определеното общо наказание и наказанието, наложено
по НОХД № 654/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли, а именно -
лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС, постановил да се изтърпи при първоначален „строг“
режим, както и наказанието глоба в размер на 2500 лв.
Определението не е проверявано по въззивен ред и е влязло в законна
сила на 12.04.2024 г. Същото не подлежи на касационна проверка.
При така постановеното определение, съдът е допуснал съществени
2
нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
В конкретния случай предмет на групиране са били наказанията
наложени на осъдения Г. само по НОХД № 46/2023 г. по описа на Районен съд
- Харманли, по НОХД № 615/2023 г. по описа на Окръжен съд - Хасково и по
НОХД № 654/2023 г. по описа на Районен съд - Харманли, престъпленията по
които се намират в съотношение на съвкупност и рецидив, въпреки, че
същият, видно от приложената по делото справка съдимост е бил осъждан
общо десет пъти.
Първоинстанционният съд при разглеждане на делото е разполагал с
пълните данни за осъжданията на Н. Г. /по делото са приложени справка
съдимост и преписи на бюлетините от всички осъждания/, но не се е
ангажирал с обсъждането им в постановения съдебен акт. Това е направил
само по отношение на последните три осъждания на Г. В случая е налице
усложнена форма на множество престъпления, при която едни деяния са
извършени в условията на съвкупност, а други на рецидив. Това е налагало
обсъждане на всички данни за осъжданията на Н. Г. и извършване на прецизна
преценка относно предпоставките на чл.25, вр. чл.23 от НК, а при тяхното
установяване - прилагане на най-благоприятния за осъдения вариант на
групиране на наказанията. Съдът, ограничавайки своето произнасяне само до
посочените в предложението на прокурора по чл.306, ал.1, т.1 от НПК дела, не
е подложил на обсъждане всички осъждания на осъдения Н. Г. и по този начин
е допуснал нарушение на чл.14 от НПК, което е от кръга на съществените по
смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Допуснатото съществено нарушение по чл.
14 НПК е станало предпоставка за нарушение на материалния закон - на
чл.23-25 от НК, тъй като не е извършено пълно и цялостно групиране на
наказанията, наложени на осъдения.
В сезиращото искане правилно е посочено, че съгласно ППВС № 4 от
28.06.1965 г., постановено по н.д. № 2/1965 г. и Решение № 11 от 27.02.1987 г.,
постановено по н.д. № 3/1987 г. и двете на ВС, когато няколко престъпления са
едновременно в реална съвкупност и рецидив, следва са се налага общо
наказание за съвкупността по онези присъди, за които са налице условията за
това и то в най-благоприятното съчетание за осъдения, като се има предвид
размерът на наложеното общо наказание и наказанието, което следва да се
изтърпи отделно.
3
В настоящия случай, ограничавайки се дори само в посочените в
предложението 3 дела, проверяваният съд е допуснал нарушение на чл.25 вр.
чл.23 от НК, тъй като не е приложил най-благоприятното за осъдения
съчетание. Когато деецът е осъден с три присъди, при което за наказанията по
някой от тях /но не по всички/ може да се определи общо наказание по чл.25
от НК, а престъпленията по останалите са извършени при условията на
рецидив по смисъла на чл.27 от НК, съдът е следвало да определи общо
наказание по тези присъди, по които сборът на общото определено наказание
и наказанието по присъдата, по която следва да се изтърпи отделно, е най-
кратко, т. е най-благоприятно за изтърпяване от осъдения, което обаче не е
сторено. Най-благоприятният вариант за групиране на наказанията по тези
дела не е приетият от съда, а определяне на общо наказание между
наказанията наложени на осъдения Г. по НОХД № 615/2023 г. по описа на
Окръжен съд - Хасково и по НОХД № 654/2023 г. по описа на Районен съд -
Харманли /престъпленията по които са извършени в реална съвкупност/ и
отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 46/2023 г. по описа на
Районен съд - Харманли.
При това положение е налице касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК, тъй като в тази част на определението материалния закон не е
приложен правилно и нарушението не може да бъде отстранено от
касационната инстанция.
В проверяваното определение липсва произнасяне относно това налице
ли са предпоставките за приложението на чл.24 от НК.
При наличие на реална съвкупност от престъпления и определяне на
общо най-тежка наказание по чл.23 от НК, съдът е длъжен да обсъди и
въпроса дали са налице предпоставките по чл.24 НК, а именно дали е
необходимо увеличаване на общото най-тежко наказание и съответно да
изложи съображения, ако не го приложи /ППВС № 4/08.11.1978 г. по н.д. №
1/1978 г., Решение № 156 от 03.06.1986 г. по н.д. № 108/1986 г. на ВС първо
н.о, Решение № 429 от 02.08.1993 г. по н.д. № 301/1993 г. на ВС първо н.о./.
В случая съдът е следвало да прецени цялостната престъпна дейност на
осъдения, обществената опасност на извършените от него деяния, личната му
обществена опасност, подбудите за извършване на престъпленията, степента
на вината, периодичността при извършване на престъпленията и дали целите,
4
предвидени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати с определеното му общо
наказание. При преценка, че не следва да се прилага чл.24 от НК, също следва
да бъдат изложени мотиви. В мотивите към атакуваното определение липсват
съображения следва ли да се прилага чл.24 от НК, въпреки направеното
изрично искане от прокурора в предложението му по чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
Това води до извода за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по чл.348, ал.3, т.2 от НПК и е налице касационното основание по
чл.348, ал.1, т.2 от НПК и нарушението не може да бъде отстранено от
касационната инстанция.
Обобщено, налице са предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, които
водят до отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Поради това искането на Главния прокурор за възобновяване на
производството по делото и отмяна на определението се явява основателно и
законосъобразно и следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.1 от НПК,
Апелативният съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ЧНД № 682/23 г. по
описа на Районен съд - Харманли.
ОТМЕНЯ Определение № 284/28.03.2024 г., постановено по ЧНД №
682/23 г. по описа на Районен съд - Харманли.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5