МОТИВИ към присъда № 27/21.03.2019 г. по НОХД № 2007/2018г.
по описа на ПОС.
Срещу подсъдимия
С.Р.Х. ***, е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд за престъпление по
чл. 131, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 129,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на**** г. в гр. П.е причинил
другиму – на полицейски орган – А.П.Д. – ****, **** в група ***
„Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ при
Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив, при изпълнение на службата му, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на средната фаланга на пети пръст на
лявата ръка, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник.
По настоящото дело
е предявен от пострадалия А.П.Д. и приет за съвместно разглеждане граждански
иск за неимуществени вреди от престъплението в размер на 8000 лева, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от дата на увреждането-****г до
окончателното изплащане. Пострадалият А.П.Д. е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител в наказателния процес.
Представителят на Окръжна
прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато, като счита същото
за доказано по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни
и писмени доказателства. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия,
да му се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК в
минималния предвиден от закона размер, като се отчете превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Счита, че изпълнението на наказанието лишаване от
свобода следва да бъде отложено за максималния изпитателен срок, съгласно чл.66
от НК. Изразява становище за основателност на предявения граждански иск.
Повереникът на
гражданския ищец и частен обвинител А.Д. -адв.П., също застъпва становище за
доказаност на обвинението от фактическа и правна страна. Счита, че обясненията
на подсъдимия са изцяло изолирани от останалия доказателствен материал,
включително не кореспондират и на назначените съдебно-медицински експертизи,
установяващи механизма на причиняване на травмата. Солидаризира се с искането
на прокурора за определяне на наказание при условията на чл.54 от НК, в минималния
размер от 3 години, предвиден в закона, което наказание счита, че няма пречка
да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години, съгласно чл.66 от НК. По
отношение на предявения граждански иск пледира той да бъде уважен изцяло,
предвид изпитвания дискомфорт и затруднения от страна на пострадалия Д. при
извършване на обичайни ежедневни дейности. Претендират се и заплащане на
направени разноски.
Защитникът на подсъдимия
–адв.Б.У., оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, като
заявява, че липсват убедителни доказателства за това увреждането на пострадалия
Д. да е причинено от подс.Х.. В тази връзка не оспорва да е настъпило
спречкване, но твърди, че това е станало при задържане на неговия клиент и не е
резултат от умишлени негови действия, а е случайно деяние. В този смисъл се иска подсъдимият Х. да бъде
оправдан. Алтернативно е направено искане за определяне на наказание при
условията на чл.55 от НК, което предлага да бъде отложено с изпитателен срок на
основание чл.66 от НК. Изразява се и
становище, че предявеният граждански иск е завишен и в случай, че подсъдимият
бъде признат за виновен, то счита, че следва да се редуцира и размера на
обезщетението, в размер около средния на претендираната сума.
Подсъдимият С.Р.Х.
дава подробни обяснения по делото, като не се признава за виновен и не признава
изложените в обвинителния акт факти и
обстоятелства. Заявява, че е тръгнал да търси правата си като гражданин, не е
обиждал и наранявал полицейски служител, а в резултат на своята настоятелност
е бил неправомерно задържан от полицаите
от Четвърто РУ-Пловдив. В последната си дума иска справедливост.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Р.Х. е роден на *** ***. Живее в същия град. Български гражданин е, със средно образование. Не е женен и към настоящия момент
е неработещ. Преди повдигане на настоящото
обвинение подсъдимият е пребивавал в ****, където е работил като ***. Не е осъждан, видно от приложена справка за съдимост на л.45 от д.п.
Пострадалият А.П.Д. работел като ***, ***,
в група *** „Противодействие на криминалната престъпност” в сектор „Криминална
полиция” при 04 РУ при ОД на МВР - Пловдив. Във връзка с изпълнението на
служебните му задължения, същият бил *** по *** за времето от 08,30 часа на ***
г. до 08,30 часа на ****.
Вечерта на *** срещу ***** г., подс. Х.
***, а по-късно през нощта, той отишъл сам в нощен клуб „***”, находящ се в
близост до кръстовището между ул. „П. ***.” и ул. „К.Р.” в гр. П.. Там
употребил алкохол. Между него и други посетители на заведението възникнал
конфликт, при който подсъдимият бил изведен от охраната на заведението извън
дискотеката. Недоволен от станалото, подс.Х. се обадил на телефон 112 и на
място бил изпратен патрулен полицейски автомобил от IV РУ при ОД на МВР –
Пловдив в състав от служителите Б.Ц. и Н.М.. След като чули оплакванията на Х.,
който бил във видимо нетрезво състояние, и след разговор с охраната на нощното
заведение, полицейските служители му разпоредили да се прибира в дома си, а
поради желанието му да се жалва го посъветвали да стори това при дежурния в IV РУ при ОД на МВР
- Пловдив, находяща се в непосредствена близост до нощния клуб. След това полицейските служители си тръгнали.
Повлиян от употребения алкохол и убеден, че са се отнесли
несправедливо с него, като не са реагирали на сигнала му за употреба на цигари
в заведението, около 04,00 часа на *** г., подсъдимият Х. отишъл до пост № *** пред IV РУ при ОД на МВР - Пловдив,
където в този момент служебните си задължения изпълнявал св. А.Д.. Подсъдимият
казал на св. Д., че желае да подаде жалба до Началника на районното управление,
на което Д. обяснил, че е невъзможно, поради отсъствие в този час на Началника
и обяснил, че това може да бъде сторено пред дежурния по управление. За това и
св. Д. се обадил на пострадалия А.Д. и му казал, че на пост № *** в
управлението има гражданин, който иска да се тъжи. Когато пострадалият Д. излязъл
пред управлението и отишъл до посочения му пост пред районното управление, там
вече били полицейските служители А.Д., Б.Ц. и Н.М., както и подс. Х.. Подсъдимият
бил във видимо нетрезво състояние и започнал да обижда полицейските служители.
Пострадалият Д. бил най-близо до Х., тъй като се опитвал да разбере по какъв
въпрос последният иска да се жалва, като подсъдимият бил превъзбуден и не
спирал да обижда и ръкомаха. В един момент, подсъдимият Х. посегнал и хванал с
двете си ръце пострадалия Д. за ревера на якето. Св. Д., от своя страна, също инстинктивно
посегнал и хванал подсъдимия за ревера на връхната му дреха, за да се отскубне.
В следващия момент, с дясната си ръка Х. успял да хване лявата ръка на
пострадалия Д. в областта на кутрето и безимения пръст, като ги извил силно
навън. Св. Д. усетил силна болка в областта на извитите пръсти и изохкал, което
било възприето от колегите му. Това станало и повод полицейските служители да
пристъпят към задържането на подс. С. Х..
Последният активно се съпротивлявал при задържането му, но въпреки това
полицейските служители успели да му поставят белезници и той бил отведен в
сградата на IV РУ при ОД на МВР - Пловдив. Там му бил съставен Акт по УБДХ за извършените
спрямо полицейските служители хулигански действия, изразили се в употреба на
неприлични изрази на публично място и оскърбително отношение към органите на
властта, като подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа. С Решение на ПРС,
постановено на *** г. по АНД 1515/2018 г. по описа на същия съд, на основание чл.
1, ал.1, т.2 от УБДХ, на Х. било
наложено наказание глоба в размер на 200 лева за непристойно поведение/ на
л.92-94 от д.п./.
Същевременно, след приключване на
дежурството му в 8,30 ч. на ***г., пострадалият Д. се прибрал у дома си, за да си почива. Той не потърсил
лекарска помощ, във връзка с изпитваната силна болка в областта на безименния
пръст и кутрето на лявата му ръка, мислейки, че тя ще отшуми. След като се
събудил около 12 часа на същата дата, пострадалият забелязал, че кутрето на
лявата му ръка е подуто и е започнало да посинява. Надявал се, че подуването ще
отмине, но отокът ставал все по- голям, а движението на пръста му - все
по-ограничено. Поради това, на ***г., пострадалият Д. посетил УМБАЛ „Св.
Георги“ в гр. Пловдив. Там бил прегледан в спешен кабинет от дежурен лекар, който го насочил към
извършване на рентгенография в същата болница. Когато резултатите от
изследването били изготвени, дежурният лекар установил, че пострадалият има
фрактура на средна фаланга на кутрето на лявата ръка, което наложило
обездвижването на двата пръста с гипсова шина. Повече от 30 дни пострадалият
отсъствал от работа, поради ползване на болнични за този период в резултат от
травмата, а в последствие предприел и рехабилитация за раздвижване на пръстите.
Установява се от заключението на приетата
и изслушана в съдебно заседание СМЕ на живо лице /л.
16-18 от ДП/,
че при прегледа и от предоставената медицинска документация на А.П.Д.,
е констатирано счупване на средната фаланга на пети пръст на лявата ръка. Това травматично увреждане е било причинено по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или усукване на петия пръст на лявата
ръка, в средната му част и е възможно да е възникнало по начин и време, както
съобщава пострадалият. Според
тази експертиза счупването на
средната фаланга на пети пръст на лявата ръка, е наложило обездвижване на
ръката посредством гипсова лонгета за период от 20 дни и последващо раздвижване
за период от 15-20 дни, е довело до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник. В съдебно заседание вещото лице д-р Б. уточни, че по документи е
препоръчано гипсова лонгета да се носи 20 дни, но след допълнителен преглед, са
препоръчани още 10 дни за носенето й.
Съгласно заключението на извършената тройна
СМЕ /л. 21 -25 от ДП/, приета и изслушана в хода на съдебното
следствие, се установява, че при инцидента, станал на *** год. на А.П.Д., са
били причинени: счупване на средната фаланга на пети пръст на лявата ръка,
което е наложило обездвижване на четвърти и пети пръст на ръката посредством
гипсова шина за първоначален срок от 20 дни. За раздвижване и рехабилитация на
имобилизираните пръсти е необходим срок от още 20 дни. Счупването на средната фаланга на пети
пръст на лявата ръка е довело до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник за срок по- голям от 30 дни. Според експертите, описаното травматично увреждане е било
причинено от свръхмерно огъване на пети пръст на дясната ръка и е причинено по
директен огъвачен механизъм, като е напълно възможно да се получи по начина
описан от пострадалия Д. при разпита му на *** год., като вещите лица са
приели, че в своите показания пострадалият е описал - класически огъвачен
механизъм на пети пръст на лявата ръка, посредством захват на четвърти и пети
пръсти на лявата ръка и отвеждането на същите навън от извършителя. При
изслушване в съдебно заседание/ а л.45 от делото/ вещите лица уточняват, че
силата приложена за това счупване, е била от умерена до значителна. Описаното
свръхмерно огъване съответства на умерената сила, защото преодолява нормалното
разположение на пръстите и започва да ги огъва в друга плоскост. Уточняват още,
че винаги при раздвижване се изпитват болки, защото пръстите са били
обездвижени за дълъг период от време, като болките са в ставите. В лечебния
процес на травмата освен имобилизационния влиза и възстановителния.
Описаната по-горе
фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите А.Д., Б.Ц., А.Р Д. и Н.М., като логични,
безпротиворечиви, подкрепени и от останалите доказателства по делото. Така възприетата фактическа обстановка се
подкрепя и от приложените писмени доказателства- медицински документи,
установяващи извършен на ***. преглед/ на л.29,30 д.п./, болничен лист/ на л.31
от д.п./, заверени копия от решение и мотиви по АНД № 1515/18г. на ПРС, ведно с
преписка по УБДХ/ на 78-96 от д.п./, длъжностна характеристика и заповед за
назначаване на *** в група „ПКП“ в сектор „КП“ при Четвърто РУ на МВР-Пловдив,
книга за пропускателен режим и график за дежурства/ на л.35-43 от д.п./, справка
съдимост и характеристична справка/ на л.45 и л.64 от д.п./, както и от изготвените
по делото съдебно-медицински експертизи. Съдът кредитира отчасти и обясненията на подс.С.Х.,
дадени в хода на съдебното следствие.
При така събраните
доказателства, съдът намира противоречия, единствено между обясненията на
подсъдимия Х. и показанията на разпитаните свидетели относно развоя на конфликта
между подсъдимия и полицейските служители, причината за това, както и реакцията
и поведението на подсъдимия и свидетелите в този момент.
Настоящият състав
кредитира с доверие показанията на свидетелите А.Д., Б.Ц., А. Д. и Н.М., които
са били очевидци на случилото се и пресъздават
развоя на конфликта по идентичен начин. Свидетелите Ц. и М., при разпита
си в хода на съдебното следствие, установяват, че са имали контакти с подс.Х.
по-рано през въпросната нощ на ***г., когато са били изпратени по сигнал пред
клуб „***“. Там, според показанията и на двамата свидетели, подсъдимият се е
държал грубо и е бил в нетрезво състояние, като е бил изведен от охраната на
заведението навън. Именно поради неспирните оплаквания на Х., заради
отношението към него и употребата на цигари вътре в заведението, той е бил
посъветван да се оплаче по съответен ред. Няколко минути по-късно, същите двама
свидетели са станали неволно свидетели и на поведението на подс.Х. пред
сградата на Четвърто РУ на МВР-Пловдив. Категорични са тези двама свидетели, че
в присъствие на дежурния на пост № ***-св.Д. и на св.Д., подсъдимият се е
държал арогантно и обидно, наричайки полицейските служители „**** ***** ***“. Същите думи според
показанията на Ц., подсъдимият е изрекъл и по адрес на пострадалия Д., който е
бил извикан като дежурен по управление в този момент, за да приеме оплакването
на подсъдимия. Както св.Ц., така и св.М. твърдят, че в момента, в който
подсъдимият е насочил агресията си към пострадалия Д., е хванал с двете си ръце
ревера на връхната дреха на Д. и последният, за да се измъкне също е хванал
подсъдимия за неговата връхна дреха. В този момент, подс.Х. с дясната си ръка,
хваща св.Д. и му извива пръстите на лявата ръка. Като резултат от тази
„хватка“, двамата свидетели са чули, че „колегата
изохка“ и са пристъпили към задържане на подс.Х., чрез използване на
физическа сила и помощни средства. И двамата твърдят, че Д. е останал след това
на работа, но се е оплаквал от болки в лявата ръка. Според показанията на св.Ц.:“…правеше гримаса с лицето и затова го попитах
какво става и той каза:“Много ме заболя“.
Изцяло
кореспондиращи на показанията на свидетелите Ц. и М. са и показанията на св. А.Д.,
който на инкриминираната дата е бил *** на пост №1 в Четвърто РУ –Пловдив. Този
свидетел подробно обяснява какъв е пропусквателния режим в полицейското
управление, както и какви са неговите задължения, като е категоричен, че за
приемане на оплакването на подс.Х. на инкриминираната дата е повикал дежурния
по управление –св.Д.. Както и другите
двама свидетели, така и св.Д. установява, че подсъдимият е бил изнервен,
хиперактивен, викал е и се е наложило да му направи забележка, а при излизане
от кабинката на пост №1, е установил, че лицето лъха на алкохол. Твърди също,
че при появата на Д., подсъдимият го е посрещнал с думите „*** ****?“ и въпреки отправената му забележка, подсъдимият е
продължил с отправянето на нецензурни обидни думи. Св.Д., който също е бил
съвсем близко до подсъдимия и св.Д. установява, че Х. е хванал с двете си ръце Д.
за ревера на дрехата му, като последния за да се отскубне също го е хванал. В
следващия момент, подс.Х. „…със своята
дясна ръка хвана лявата ръка на Д. и я изви, при което Д. извика от болка.“
Това, според показанията на Д. е наложило неговата и на колегите му намеса и
поставяне на белезници на подс.Х., а в последствие и изготвяне на акт по УБДХ.
Напълно
последователни и съответстващи на останалите писмени и гласни доказателства, са
показанията и на пострадалия А.Д., които съдът кредитира с доверие. Установява
се, че същият е бил дежурен на инкриминираната дата-***г., когато около 04,00
часа е бил извикан от колегата си на пост №1 –св.Д., за лице, което иска да
подаде сигнал. Категоричен е в показанията си, че е бил посрещнат от лицето,
което иска да подава сигнал, с агресивно и неуважително отношение, наричайки го
„*** **** ****?“, като е обиждал и
присъстващите там негови колеги, наричайки ги „***“. Изненадващо, според показанията на св.Д., е бил хванат от
подсъдимия с две ръце за ревера на якето, при което и Д. инстинктивно е хванал
неговата връхна дреха. Веднага след това, подсъдимият хванал двата му крайни
пръста на лявата ръка-безименен и кутрето и ги извил силно назад. В резултат на
това, Д. твърди, че е изпитал силна болка, дори, че подсъдимият замахнал с ръка
към него в опит да го удари, но не успял. Свидетелят твърди, че е изпитал силна
болка в областта на кутрето на лявата ръка , но е изчакал края на дежурството,
тъй като оставали няколко часа. Категоричен е, че едва на ***г. е посетил
спешен медицински кабинет за извършване на преглед, тъй като дотогава е мислил,
че макар и подут и посинял пръста, е можело с домашни грижи болката да отмине.
В тази насока са и писмените документи –изследване на рентген, извършено на ***г.,
при което е установена фрактура на малкия пръст. Установява също, че е бил в
болнични повече от месец, като 15-20 дни двата пръста на ръката са били
обездвижени, а след това се е наложило извършване на рехабилитация за
раздвижване.
Съдът кредитира
показанията на всички посочени свидетели, тъй като същите си кореспондират по
всички обстоятелства, относими към повдигнатото обвинение. Свидетелите
последователно и без противоречия описват поведението на подс.Х., неговата безпричинна
реакция и действията му, насочени спрямо пострадалия Д., механизма на хващане и
огъване на пръстите на лявата ръка на пострадалия и реакцията на последния.
Съдът не констатира никакви противоречия в показанията на свидетелите, обсъдени
по-горе, които да разколебават приетите за установени факти. И това е така, тъй
като и четиримата свидетели са очевидци на случилото се от момента на пристигането
на подс.Х. пред полицейското управление, до неговото задържане в резултат на
проявеното от него агресивно поведение спрямо пострадалия Д..
В подкрепа на
установените обстоятелства са и експертните заключения на изслушаните СМЕ-зи,
от които се установява не само характера на телесната повреда, но и механизма на
причиняването й. Прието е, че в показанията е описан класически огъвачен
механизъм на пети пръст на лявата ръка, посредством захват на четвърти и пети
пръсти на лявата ръка и отвеждането на същите навън. Имено в тази насока са
и кредитираните свидетелски показания.
Всички изготвени
експертизи съдът кредитира като обективни и изготвени от лица с необходимите
познания в съответна област.
Единствено
противоречие е налице между показанията на свидетелите Д., Д., Ц. и М. от една
страна и обясненията на подс. С.Х. –от друга.
В обясненията си, дадени в
последно съдебно заседание, подсъдимият категорично отрича да е проявявал
неуважение или агресия спрямо полицейски служители, както и да е влизал във
физически контакт с някой от тях. Същият не отрича през нощта на ***г. да е бил
в клуб „***“, както и че е търсил съдействие от органи на реда, поради употреба
на цигари в нощното заведение, като от пристигналите на място полицаи е насочен
да подаде жалба в намиращото се наблизо полицейско управление. До тук,
обясненията на подсъдимия в голямата си част съответстват на заявеното от
свидетелите Ц. и М. относно оплакванията, които той е имал към персонала на
нощното заведение, свързани с употребата на цигари, като е налице единствено
противоречие относно състоянието на подсъдимия още в този момент. Въпреки, че
подсъдимият отрича да е употребявал алкохол, то в показанията си и двамата
свидетелите, твърдят, че още тогава Х. е бил превъзбуден и е бил във видимо
нетрезво състояние. По –нататък, подсъдимият твърди, че отивайки да подаде
жалба в Четвърто РУ на МВР е казал на служителя на поста, че иска да говори с
по-висшестоящ от него и той се обадил на друго лице, което пристигнало с
цивилни дрехи. Твърди, че неколкократно заявил, че иска да подаде жалба, на
което полицейските служители му отговорили да отиде в понеделник, но той
настоявал, че търси правата си. За това според него, изненадващо бил задържан
от трима полицаи, без да е имало конфликт или съприкосновение с някой от тях.
Твърди също, че и в последствие никой не му е обяснил защо го задържат, а само
са му представили за подпис Акт, който той отказал да подпише. Така
депозираните от подс.Х. обяснения за развоя на нещата, след като същият отива в
полицейското управление, са напълно противоречащи на останалите гласни и
писмени сведения в тази насока. Освен показанията на разпитаните свидетели, са
налице и писмени доказателства, установяващи непристойно поведение и обидно
отношение от страна на подсъдимия на инкриминираната дата, проявено по
отношение на полицейските служители, за което е бил санкциониран по реда на
УБДХ с глоба в размер на 200 лева, видно от приложените Решение и мотиви по АНД
на ПРС. Нелогична е освен това заявената от подсъдимия липса на съприкосновение
с пострадалия Д., а единствено съпротива от негова страна при поставянето на
белезниците му, тъй като видно и от становището на вещите лица, травматичното
увреждане, причинено на св.Д. е резултат от свръхмерно огъване на пети пръст на
дясната ръка и е причинено по директен огъвачен механизъм, за
какъвто съобщава не само пострадалия в показанията си, но и останалите
свидетели-очевидци на конфликта от самото начало. Поради изложеното, настоящият
състав не кредитира с доверие в тази им част обясненията на подс.Х., тъй като се
лансира защитна версия, неподкрепена от останалите събрани в хода на
производството доказателства и напълно изолирана от тях.
По делото е
разпитан свидетелят В. И., който като колега и близък приятел на пострадалия Д.
установява кога и как е разбрал за случилото се него, както и какво е било
възстановяването му след травмата. Съдът намира, че показанията на този
свидетел, макар и явяващ се пряк началник на св.Д., следва да бъдат възприети с
доверие, тъй като същият дава сведения за неща, които лично е възприел и то
най-вече свързани с отсъствието на пострадалия от работа и затрудненията в ежедневието
му в резултат на травмата.
Предвид безспорно
установеното по-горе, съдът прие, че подсъдимият С.Р.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК
за това, че на *** г. в гр. П. е причинил другиму – на полицейски орган – А.П.Д.
– ***, *** в група ***„Противодействие на криминалната престъпност“ в сектор
„Криминална полиция“ при Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив, при изпълнение на
службата му, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на средната
фаланга на пети пръст на лявата ръка, довело до трайно затрудняване движенията
на левия горен крайник.
От доказателствата по делото безспорно се
установи, че на инкриминираната дата-***., именно подс.С.Х. с действията си – хващане
на пръстите/четвърти и пети/ на лявата ръка и свърмерно огъване, е причинил на пострадалия
А. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на средната
фаланга на пети пръст на лявата ръка. Приетите по
делото единична и тройна СМЕ-зи,
категорично установяват, че това е довело до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник, като е налице причинно-следствената връзка между травматичното
увреждане и описаните действия на подсъдимия. Доказано е от обективна страна и
длъжностното качество на пострадалия А.П.Д., който видно от длъжностната
характеристика и Заповедта за назначаване
на Директора на ОД на МВР-Пловдив, е заемал длъжност -*** ***в група *** „Противодействие на криминалната
престъпност“ в сектор „Криминална полиция“ при Четвърто РУ при ОД на МВР –
Пловдив и е имал
качеството на полицейски орган. Безспорно е също, че причиняването на средната
телесна повреда е станало при изпълнение на службата от страна на пострадалия А.Д.,
което се установява не само от свидетелските показания, но и от приложената
писмена Заповед на Началника на Четвърто РУ на МВР-Пловдив / на л.42 от д.п./
утвърждаваща графика за изпълнение на дежурства. В същата под №14 в графата за
дежурства, за периода *******. е посочени именно А.Д. като „дежурен РПУ“.
От субективна
страна деянието е извършено от
подсъдимия умишлено, при пряк умисъл, с целени и съзнавани обществено опасни
последици. Видно е от неговите обяснения, че същият е отишъл в полицейското
управление с намерение да сигнализира за нередности в нощния бар, където е бил
преди това, но безпричинния изблик на негативни емоции, съчетани с физическа
разправа с полицейски служител, не могат да бъдат оправдани с желанието да
упражнява гражданските си права. За това и съдът не споделя доводите на
защитата за липсата на умисъл в действията на подсъдимия Х..
По отношение на наказанието:
За
извършеното
престъпление по чл. 131, ал.2, т.2 вр.чл.129, ал.2
вр. ал.1 от НК, законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода” от три до десет
години. Съдът споделя доводите на защитата, че в процесния случай са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по
отношение на подсъдимия Х.. Като такива съдът отчете : чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му
възраст, добрите
характеристични данни, определящи се от липсата на други подобни противоправни
деяния, съдействието за разкриване на обективната истина от образуването на
производството спрямо него, предвид това, че се е явил и останал в страната, в
момента, в който е разбрал за образуваното
спрямо него наказателно производство. Вярно е, че извършеното деяние е съчетано с използване на обидни и
непристойни думи и изрази, но за това си поведение подс.Х. е бил санкциониран с
влязлото в сила решение по АНД № 1515/2018г. на ПРС , като е заплатил
наложената му глоба. Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство и трудовата ангажираност на
подсъдимия Х. преди инкриминираната дата. В този смисъл, настоящият състав прие, че степента на обществена опасност на дееца е не е висока. Съдът не отчете отегчаващи
отговорността обстоятелства на подсъдимия, извън тези, които обуславят
квалификацията и за отчетени от законодателя при определяне на съответното
престъпление, поради което съгласно чл.56 от НК не следва допълнително да
влияят при определяне на конкретното наказание.
Многобройността на смекчаващите
обстоятелства/изброени
по-горе/ за подсъдимия Х. действително обуславя несъразмерност на най-лекото
предвидено в закона наказание/три години години
“лишаване от свобода/ с извършеното от него, поради което и воден от разбирането за справедливост съдът прие, че
следва да определи наказанието за подсъдимия Х.
по реда на чл.55, ал.1, т.1
НК. Поради това съдът, като слезе под най-ниския предел, наложи на подсъдимия
С.Р.Х. наказание “лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Така определеното наказание,
според настоящия състав, ще съдействат в достатъчна степен за поправянето и
превъзпитанието на подс.Х..
Налице са
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни,
съдът е на становище, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК и най-вече за поправяне на подсъдимия, не е наложително същият да
изтърпява наложеното му наказание ефективно. За това съдът отложи изпълнението
на така наложеното на подс.С.Х. наказание от две години лишаване от свобода с
подходящ изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъдата.
Съдът не намери основание
за повече снизхождение и съответно определяне на по-ниско по размер наказание предвид характера на извършеното, което е
насочено спрямо телесния интегритет на полицейски орган, в момент, в който
последният се е отзовал за оказване на съдействие на подсъдимия. Поради това, по мнение на настоящия съдебен състав
целите на генералната превенция/възпитателно и предупредително въздействие
върху другите членове на обществото/ няма да се постигнат с определяне на по
–леко наказание.
Относно гражданския
иск :
Според съда, предявения
граждански иск за обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от пострадалия А.П.Д. е доказан по основание при условията на чл.45 от ЗЗД, но е
частично доказан до размера от 5 000
лева, поради което в останалата част над този размер следва да се отхвърли като
недоказан. Установи се по несъмнен начин, че е причинен вредоносен резултат, като между него и
виновното поведение на подсъдимия, предмет на настоящата осъдителна
присъда съществува пряка и
непосредствена причинна връзка. Ето защо, подсъдимият Х. следва да бъде осъден да изпълни
задължението си по чл.45 от ЗЗД и да заплати причинените на гражданския ищец Д. неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие причиненото
счупване на средната фаланга на пети пръст на лявата ръка. Безспорно
се установи от тройната СМЕ-за, както и от допълнителното уточнение от вещите
лица, направено в хода на съдебното следствие, че пострадалия А.Д. е претърпял
продължителни болки в продължение на повече от 30 дни, които са продължили и
след сваляне на гипсовата шина на пръстите. Тези болки са продължили и в
периода на възстановяване и рехабилитация, поради това, че дълго време е
продължило обездвижването и в резултат на това са налице болки в ставите. Т.е освен
лечебен процес е налице и възстановителен, през който е продължавал да изпитва
досикомфорт от увреждането. Безспорно е, че пострадалият е бил в период от 34
дни в болнични, през което време, макар и да е престоявал в домашни условия, е
изпитвал затруднения в битовото си обслужване, както и при шофиране. В този
смисъл дава сведения разпитаният свидетел В. И., който точно в този период е
комуникирал с пострадалия Д., като свидетелства и за наложилото се поради травмата отсъствие
от работа и от изпълнение на служебните задължения от страна на Д.. Същият
свидетел съобщава и за оплаквания от страна на пострадалия в засегнатата област
на лявата ръка при промяна на времето и
към днешна дата.
По гореизложените съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД,
съобразно общоприетото обществено разбиране за справедливост, съдът определи
дължимото обезщетение на пострадалия в
размер на 5 000 лева, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 11.03.2018г. до окончателното й изплащане. За разликата до
пълния предявен размер от 8 000 лева искът за неимуществени вреди беше
отхвърлен като недоказан и неоснователен.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подс.С.Х. направените от гражданския ищец и частен
обвинител А.Д. разноски в размер на 800 лева, произходящи от платено
възнаграждение за повереник в съдебното производство/ на л.13 от делото/.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Окръжен съд
– Пловдив направените в съдебното производство разноски в размер на 190 лева за
възнаграждение на вещите лица, както и държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 200 лева, а по
сметка на ОД на МВР-Пловдив да заплати направените по делото разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 680,34
лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: