Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 818

 

                                                      30.04.2014 г.

 

 

 

                             В      И  М  Е  Т  О      Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, 5-ти граждански състав,

в закрито заседание, в състав :

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева

                                                        ЧЛЕНОВЕ : Радостина Стефанова

                                                                         Виолета Гъдева

 

като разгледа докладваното от съдията Виолета Гъдева гражданско дело №

325/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

           

Производство по чл. 463 от ГПК.       

Жалбоподателката А.Г., длъжница, обжалва разпределението на сумата 887,12 лв. към “Лизингова компания „Лидер” АД, извършено на 08.11. 2013 г. по изп. дело № 41/2009 г. на ЧСИ рег. № 822 /Минка Станчева - Цойкова/. Счита, че разпределението е незаконосъобразно, т. к. Компанията е завела изп. дело № 3231/1999 г. за дълг от 6000 долара /на осн. запис на заповед/, за обезпечаване /изплащане ?/ на който е изплатена сумата 30000 лв., както и са отчуждени и присъдени недвижими имоти, съпружеска имуществена общност с Х. /Х. ?/ Е.З., бивш съпруг на Г., за над 60000 лв. Иска изп. дело № 3231 /1999 г. да бъде прекратено поради това, че дългът е изплатен неколкократно.

От въззиваемите „Лизингова компания „Лидер” АД, присъединен взискател - чрез адвокат Н. -, оспорва жалбата. Твърди, че в жалбата не се обосновава защо длъжницата счита, че извършеното разпределение е неправилно. За размера на дълга са представени удостоверение за присъединяване /на Компанията/, издадено по реда на чл. 456, ал. 2 от ГПК, както и друго удостоверение, издадено преди извършването на разпределението. А в ГПК, чл. 433, са изброени хипотезите, в които производството се прекратява от съдебния изпълнител, не от Окръжния съд. Или искането за прекратяване е недопустимо и евентуално - неоснователно.

Е.Д., първоначален взискател, не взема становище.

       Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав, като се запозна с доказателствата по делото, констатира следното :

Жалбата е допустима като подадена в срок /чл. 462, ал. 2 от ГПК/ и от лице, което е легитимирано и има интерес да обжалва /ал. 1/, и съдържаща реквизитите по чл. 260, т. т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 вр. чл. 436, ал. 4 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателката, както стана ясно, твърди, че Компанията трябва да бъде изключена от разпределението.

Видно от удостоверение изх. № 43365/2013 г. обаче, съгл. изготвена на 14. 10.2013 г. съдебно-счетоводна експертиза размерът на дълга по изп. дело № 3231 /1999 г. на СИС при ПРС, понастоящем преобразувано в изп. дело № 50/2009 г. на ЧСИ рег. № 821 /Петко Илиев/, е общо 112997,70 лв., от тях по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 4675/1999 г. на ПРС - 12957,51 лв., остатък от главница, и 2870,14 лв., законни лихви,, и по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 1610/ 2005 г. на ПРС - 63000 лв., главница, и 13954,76 лв., законни лихви, както и 12914 лв., разноски по изпълнението. Или дългът не е изплатен, поради което основание за изключване на Компанията от разпределението не е налице. А прекратяване на производството може да бъде постановено само от съдебния изпълнител, и то при наличието на предпоставките за това, на хипотезите по чл. 433, ал. 1 от ГПК.

Предвид горното жалбата трябва да бъде оставена без уважение.

       Така Пловдивският окръжен съд, 5-ти граждански състав,

 

 

                            Р           Е           Ш           И               :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.С.Г., живуща ***, против разпределението на сумата 887,12 лв. към “Лизингова компания „Лидер” АД, извършено на 08.11. 2013 г. по изп. дело № 41/2009 г. на ЧСИ рег. № 822.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 1-месечен срок от връчването му.

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ :